Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 12.01.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4473 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата В.В.П. е предявила срещу ответниците д-р Л.Г.Н., УМБАЛ „Св. И. Рилски“
ЕАД, и МБАЛ „Ю.Б.” ООД (с предишно
наименование МБАЛ „С.В.“ ЕООД) обективно и субективно съединени осъдителни
искове
с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да ѝ
заплатят сумата от 500 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на съпруга ѝ К.А.П.,
настъпила поради неправилно и ненавременно проведено от ответниците и техните
представители лечение за периода от 14.07.2016 г. до 04.08.2016 г., ведно със законова лихва върху главницата, считано от
04.08.2016 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
Ищцата
излага твърдения, че поради изпитана от страна на съпруга ѝ болка в
областта на шията, и по-конкретно болезненост в лимфните възли, на 14.07.2016
г., той бил прегледан от първата ответница – д-р Л.Г.Н., в качеството ѝ на специалист
по инфекциозни и вътрешни болести. В рамките на прегледа били извършени
клинико-лабораторни изследвания, от които било видно, че някои от показателите
не били в норма, а други – на горна граница, като лекарката поставила диагноза
«Остър лимфаденит, неуточнен» и изпратила пациента за консултация със стоматолог, поради лош зъбен статус, като не му изписала конкретно
лечение. Ищцата твърди, че е придружавала съпруга си по време на този преглед и е напомнила на д-р Н. двукратно, че съпругът ѝ е
бил ухапан от кърлеж, което не било взело
предвид от нейна страна. Ищцата навежда доводи, че
състоянието на съпруга ѝ още към момента на този преглед, е било спешно,
съгласно определението, дадено в Глава I, Раздел II от Наредба № 12 от
30.12.2015 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Спешна медицина”, като, с оглед качествените и
количествените изменения в периферната и диференциалната кръвна картина, и
неясните анемични състояния, е следвало в спешен порядък да бъде
хоспитализиран, в изпълнение на т.5.2.2. и т.5.2.3. от Наредба № 8 от
23.03.2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична
хематология". Така д-р Н. неглижирала пациента си и не провела
своевременна и качествена медицинска помощ, с което нарушила правилата на чл. 81, ал.2, вр. чл. 80, вр. чл. 79 ЗЗдр.
На
27.07.2016 г., поради влошаващото се състояние, К.А.П. отишъл на вторичен преглед при д-р Н., но бил прегледан от нейния
колега д-р Р.В.,
който повторно направил клинико- лабораторни изследвания, резултатите от които
били още по-лоши от предходните. Според снетата от д-р Н. и д-р В.анамнеза, К.А.П. е продължавал да изпитва болки,
чувствал се е отпаднал, отслабнал рязко на тегло (около 15 кг), изпотявал се,
имал епигастрални болки при преглъщане, безапетитие, с тенденция на влошаване
на състоянието. Ищцата сочи, че въпреки това д-р Н. не му обърнала внимание, в
продължение на повече от три седмици, като от амбулаторния лист от 27.07.2016
г. се установявало, че лекарят отново не му назначил никаква терапия, въпреки
лошото му състояние. По този начин ответницата д-р Л.Г.Н. проявила небрежност, като не провела адекватно
лечение, а изгубила ценно време за овладяване на животозастрашаващото състояние
на К.П., което допринесло и за последвалата му смърт.
Ищцата сочи се, че колегата на
д-р Н., д-р В.изпратил пациента П.за консултация с хематолог и поставил
диагнозата „Дифузен нехочкинов лимфом, неуточнен – МКБ: С 83.9“. На 29.07.2016
г., хематологът, който пациентът посетил, насочил същия за хоспитализация в МБАЛ
„Св. И. *** (втория ответник), където бил приет още същия ден по неправилна, с
оглед диагнозата клинична пътека № 241.1 – „Диагностични процедури за стадиране
и оценка на терапевтичен отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори
и хематологични заболявания“, с окончателна диагноза: „Последващо изследване
след химиотерапия на злокачествено новообразувание, с МКБ: Z08“ и Придружаващо
заболяване: МКБ: С 85.9. диагнозата „Нехочкинов лимфон, неуточнен““, като
лекарският екип не поставил правилна окончателна диагноза, съобразена с
придружаващото заболяване на пациента, и съответно не била проведена правилна
медико-диагностична дейност, като К.П. е изписан два дни по-късно, на
31.07.2016 г., с назначена терапия, но във влошено общо състояние. По този
начин представителите на ответника МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД нарушили нормативно
установените правила за осъществяване на лекарската професия. Счита, че
пациентът е следвало да бъде хоспитализиран с КП № 250 „Високотехнологично лъчелечение
на онкологични и неонкологични заболявания“, с основна, водеща диагноза код Z51.01.
„Kypc радиотерапия (поддържащ)“, тъй като изрично в тази клинична пътека е посочена
определената от лекарите диагноза: МКБ: С85.9. „Нехочкинов лимфон, неуточнен“. Навежда
доводи, че дори да се приеме, че му е поставена правилна диагноза и е приет по
точната клинична пътека, не са изпълнени всички необходими медицински дейности,
които същата е обхващала, съгласно медицински стандарт, а именно не били
проведени навременните и изисквани от клиничната пътека, по която бил приет, диагностични и
лечебни изследвания – биопсия на костен мозък, консултации, предварителна
оценка на стадия или рестадиране, не е насочен към обща клинична онкологична
комисия. За да бъде завършена КП № 241.1. било необходимо на
здравоноосигуреното лице да бъдат приложени и отчетени диагностични, лечебни и
рехабилитационни дейности и услуги, най-малко три основни диагностични
процедури, едната от които е задължителна КТ или ЯМР, а в конкретния случай на К.П.
не била извършена дори и една. Вместо това, пациентът бил насочен към
консултация с лицево-челюстен хирург за биопсия на шиен лимфен възел, с
последващо морфологично изследване и микробиологично изследване на гърлен
секрет и продължаване на лечението с антибиотик Tavanic 500 mg. в домашни условия. В епикризата
било вписано, че пациентът се изписва с подобрено общо състояние. Ищцата счита,
че напротив, състоянието на съпруга ѝ се влошило, поради което
семейството му настояли пред лекарския екип да бъде удължен болничният му
престой, но лекарският екип отказал изрично.
В периода след 31.07.2016 г. до
04.08.2016 г. (датата на смъртта), К.П. се влошил още повече, прилагайки
назначената му от лекарите в МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД терапия, поради което на
04.08.2016 г. се наложило близките му да позвънят на екип на „Спешна
медицинска помощ“. К.П. ѝ бил транспортиран в МБАЛ
„С.В.“ ЕООД (третия ответник), където лекарски екип го лекувал
за „Двустранна бронхопневмония“, вместо по поставената му вече диагноза, която
ищцата направила достояние на екипа. Лекарският екип пренебрегнал поставената
вече диагноза на пациента, както и обстоятелството, че е бил ухапан от кърлеж,
съобщено им от ищцата, като приложил неадекватно и неточно лечение, съобразно
състоянието, в което пациентът бил приет.
При гореизложените обстоятелства
ищцата счита, че ответниците, със своето поведение по неоказване на адекватна
медицинска помощ на съпруга ѝ К.П., са допринесли заедно за
настъпване на смъртта му в рамките на по-малко от един месец след появата на първите
симптоми. Към момента на първия преглед при д-р Н., на 14.07.2016 г. съпругът
на ищцата бил на 58 г., в добро общо състояние и енергичен човек, без хронични
заболявания и данни за други увреждания. Противоправното поведение на всеки
един от ответниците поотделно съставлявало съвкупност от действия и
бездействие, изразяващи се в неполагане на дължимата грижа, както и в множество
нарушения на нормативно установените правила и общоприетите ръководни начала и
методи в медицинската практика, както и на чл. 79, вр. чл. 80, вр. чл. 81, ал.
2 ЗЗдр. Внезапната смърт на съпруга ѝ, пряка последица от описаното
противоправно поведение на ответниците, причинила на ищцата неимоверни болки и
страдания, нанесла ѝ емоционална и психическа травма, които не били
отшумели и към момента на завеждане на исковете. Излага, че със съпруга
ѝ, до преди смъртта му, живеели хармонично в едно домакинство, били си
взаимна опора в живота.
Намира, че са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане, поради което моли съдът да
осъди ответниците да ѝ заплатят солидарно обезщетение за причинените
ѝ неимуществени вреди, оценени от нея на сумата от 500 000.00 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2016 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, ответникът
УМБАЛ “Св. И.
Рилски“ ЕАД, действащ чрез адв. Р. С., депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва по същество предявения срещу него иск. Сочи, че пациентът К.А.П. е
постъпил в клиниката по Клинична хематология към УМБАЛ „Св. И. Рилски” ЕАД на
29.07.2016 г. с оплаквания от слабост, виене на свят, отпадналост, като симптомите
датирали от началото на месеца. Предвид неуточнената му диагноза, пациентът бил
приет за диагностично уточняване и стадиране на заболяването по клинична пътека
№ 241.1., която била правилната нормативно
пътека, с оглед оплакванията му. Ответникът твърди, че с оглед увреденото общо
състояние на пациента, е назначен спешен компютърен томограф на три зони -
глава, шия и абдомен, от което не са установени увеличени аксиларни възли,
поради което и отпаднала необходимостта за извършването на биопсия в тази
област. С цел продължаване на диагностичния процес, а не с оглед изчерпване на
срока по клиничната пътека, се налагало да се извърши биопсия на шиен лимфен
възел с последващо морфологично изследване, като поради липсата на лицево-челюстен
хирург в УМБАЛ „Св. И. Рилски” ЕАД, е установен контакт с лицево-челюстен
хирург от Факултета по дентална медицина, Болница по лицевочелюстна хирургия,
за постъпване на пациента на 01.08.2016 г. Ответникът излага, че К.А.П. е
изписан с подобрение на 31.07.2016 г., с цел да бъде приет на 01.08.2016г. в
Болницата за лицевочелюстна хирургия, но лицето не постъпило в посоченото лечебно
заведение на уговорената дата, нито посетило УМБАЛ „Св. И. Рилски” ЕАД за
последваща хоспитализация и за продължаване на започнатото диагностициране. Твърди се, че без морфологично
изследване на шиен лимфен възел е невъзможно да се продължи стадиране на
заболяването, постановяване на Решение на клинична комисия, както и
терапевтично лечение.
По същество спори, че лекарският екип
не е поставял окончателна диагноза. Твърди, че поставената на пациента диагноза
е временна такава, с оглед необходимостта от сочи посочва какви
са те. Счита,
че назначената на пациента терапия е правилна, доколкото не е съществувала
яснота по отношение на реалната му диагноза, поради липсващата биопсия.
Сочи се, че към клинична
онкологична комисия се насочват пациенти, с потвърдена диагноза, поради което
за пациента П.това било неприложимо. Ответникът счита, че лекуващият лекар е
изпълнил своите задължения при стриктно спазване на установените за това
правила, поради което не било налице противоправно поведение. Липсвала и
причинно-следствена връзка между поведението на лекаря и смъртта на К.П.,
доколкото последната не била изследвана, а, според доказателствата, е настъпила
вследствие на остра дихателна и сърдечна
недостатъчност. Моли съдът да отхвърли предявения срещу ответника иск.
Претендира разноски в производството.
В законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът д-р Л. Г.Н., действаща
чрез адв. Ив. С., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявения срещу нея иск. Не изтъква доводи
по отношение твърдението си за недопустимост на иска. По съществото на спора
твърди, че е практикуващ специалист по вътрешни и инфекциозни болести, поради
което на 14.07.2016 г. прегледала пациента К.П., по повод увеличен и болезнен в
дясно подчелюстен лимфен възел и други по-малки по шията и двете ингвинални
гънки, и оплаквания за отпадналост, с намален апетит и обилно изпотяване.
Твърди, че нито пациентът, нито придружаващата го съпруга, са я уведомили за
ухапване от кърлеж. Нямало и такива данни от документите от личния лекар.
Излага, че при преглед на обективното състояние, всичко било в норма, с
увеличени шийни и ингвинални лимфни възли. Резултатите от извършените лабораторни,
вирусологични и микробиологични изследвания показвали, че има данни за
лефкоцитоза с незначително олевяване - наличие на бактериална инфекция. Излага,
че насочила пациента и за серологични изследвания, които показали многократно
покачване на силна реактивация на херпесните вируси - CMV -12х, EBV - 20х и
паразитоза - токсоплазмоза - 20 пъти увеличена. Като взела предвид данните в
норма от направено преди прегледа ултразвуково изследване на коремни органи,
д-р Н. изключила огнищна инфекция от страна на: жлъчно-чернодробна област и
отделителна система, както и на белия дроб - без физикална находка. Тъй като
често в практиката ѝ причинител на такива състояния била зъбна инфекция,
и с оглед лошия зъбен статус на пациента, доктор Н. му предписала терапия, отразена
в амбулаторния лист и приложената от ищцата рецепта по делото, а именно: Зинат
- 2х 500; Лицекс 2x1; Биозин 2x1 и консултация със стоматолог. Написала
рецепта, която твърди да е представена по делото в приложение към исковата
молба. Тази комплексна терапия имала за цел да покрие както бактериалната
инфекция, така и силната реактивация на херпесните вируси - CMV-JgG по голямо
от 180 - положителен (увеличено 12 пъти), EBV- JgG - (положителен) увеличен
близо 25 пъти и Тохо (токсоплазмоза) - JgG - 194 увеличен близо 20 пъти. Медикаментът „Биозин“
изписала поради високата реактивация на
описаните вируси, тъй като представлява имуностимулант за инфекции, причинени
от бактериални вируси и гъби. Твърди, че, при посещението на пациента, състоянието
му не било спешно и не налагало хоспитализация. Наредба №12 от 30.12.2015г. за
утвърждаване на медицински стандарт по „Спешна помощ” не се прилагала спрямо нея,
а адресати на наредбата са ЦСМП, ФСМП и спешни отделения към лечебни заведения
за болнична помощ. На второ място, твърди състоянието на пациента при посещението
му първия път да не било спешно По този начин счита, че е спазила всички номативно
заложени правила, в частност и тези по Наредба № 21 от 24 юни 2010 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "инфекциозна болести", издадена
от министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010 г.
Излага, че при второто посещение
на пациента, състоянието му било коренно различно, поради което, с оглед новите
оплаквания, го насочила за консултация с гастроентеролог (д-р Р.В.). Твърди, че
след това, се консултирала с колегата си В.и съвместно решили, че това
представлява диагностичен проблем, поради което насочили пациента за
консултация с хематолог. Поставили общо изпращащата диагноза - Дифузен
нехочкинов лимфон.
Ответникът д-р Л. Г.Н. предявява обратен
иск срещу Застрахователно акционерно дружество „А.Б.” с ЕИК ********, при което
дружество е застрахована за риска „професионална отговорност”, по силата на
застрахователна полица № 13130152270000043 от 29.10.2015г., чието покритие
включва и процесния период.
Излага твърдения, че изписаната
от нея рецепта не е била изпълнена, респективно пациентът не приложил
изписаното от нея лечение, за което обстоятелство твърди да не носи
отговорност. Моли съдът да отхвърли предявения срещу нея иск като недопустим,
евентуално – като неоснователен. Претендира сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът МБАЛ „Ю.Б.” ООД (с предишно
наименование МБАЛ „С.В.“ ЕООД), чрез адв. В. Г., депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. По съществото на
спора, твърди, че на 04.08.2016 г. пациентът К.П. е постъпил в болницата в
тежко увредено общо състояние, с изразен задух, кашлица с нестабилна
експекторация, тежест в гърдите на фона на фебрилитет 39 градуса с втрисане и
уголемени лимфни възли вдясно субмундибуларно, с клинични и параклинични данни
за двустранна бронхопневмония. С оглед даннните от извършения първоначален
преглед, работната диагноза на лекарския екип (д-р М.и д-р К.) е
“Bronchopneumonia”. Във фиша не била отбелязана диагноза „Нехочкинов лимфон,
неуточнен“, фактът на ухапването от кърлеж също не било отразено. В 16:30 часа
в същия ден К.П. бил хоспитализиран във Вътрешно отделение с диагноза
„Двустранна бронхопневмония. Остра сърдечна и дихателна недостатъчност“. Твърди
да са проведени клинико-лабораторни изследвания и консултация с невролог, която
установила: метаболитна и хипоксемична енцефалопатия, белодробен оток, атипичен
менингит. Назначени били изследвания за диагностично уточняване: КАТ на главен
мозък, Рьо гр. пулмо ет кор. Започнато било назначеното лечение, но състоянието
на пациента е останало тежко, с прояви на сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност. Само три часа по-късно, в 19:36 часа на 04.08.2016 г. е
настъпила смъртта на пациета, регистрирана на ЕКЕ асистолия. По изрична писмена
молба на съпругата на починалия не е извършена патологоанатомична аутопсия,
поради което причинните за смъртта са останали неизяснени. Твърди се, че
смъртта на пациента е закономерна последица от ненавременно и неадекватно
приложеното спрямо него лечение от 14.07.2016 г. до постъпването му за лечение в МБАЛ „Ю.Б.” ООД, поради което и
лекарският екип на болницата не е могъл да предотврати естествения ход на бурно
развиващото се и нелекувано дотогова заболяване на пациента. Съобразно изложеното ответникът
моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.
С определение от 22.05.2019 г. съдът
е конституирал З. „А.Б.“ АД като трето лице- помагач по делото на страната на
ответника УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД и на страната на ответника д-р Л.Н., и е
приел за разглеждане предявеният срещу дружеството обратен иск на д-р Л.Н..
Третото лице – помагач З. „А.Б.“
АД не взима становище по спора и по обратния иск.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От представенитето по делото
писмени доказателства, се установява че на 14.07.2016 г. в кабинета на д-р Л.Н.,
за преглед постъпил пациента К.А.П., придружаван от съпругата си и ищца по
делото. Съгласно данните в представения по делото амбулаторен лист № 001137 от
14.07.2016 г., на прегледа пациентът изложил оплаквания за болезненост на
лимфните възли на шията от около две седмици, както и за отпадналост, намален
апетит и намалено тегло. Видно от същия документ, д-р Н. при физикалния преглед
на пациента установила: „запазено общо състояние, лош зъбен статус – корени и
кариеси; уголемени и болезнени шийни лимфни възли и ингвинални лимфни възли –
двустранно; пулмо – б. о., Кор – ритмична сърдечна дейност; Корем – меки стени,
зап. перисталтика; Хепар и далак на р. д.“. Резултатите от назначеното от нея
изследване на ПКК показвали: „левк. 17,7
Диференциално броене на левкоцити в кръв. СМВ – ИГМ – отр.; ИГГ пол; ЕБВ
– ИГМ- отр.; ИГГ – пол. и токсоплазмоза – ИГМ – отр. И ИГГ - пол.“. При тези
данни, д-р Н. поставила диагноза „остър лимфаденит, неуточнен“ и изписала
терапия: „Зинат – 2х 500; Линекс 2х1; Биозин 2х1 т; Конс със стоматолог“.
Изписаната медикаментозна терапия се потвърждава и от представеното към
исковата молба копие от медицинска рецепта (том 1, л.35). Видно от
рецептата, курсът на назначения антибиотик приключва в рамките на 5 дни (2х1 т.
на ден, разфасовка от 10 таблетки). При извършената по делото съдебно –
почеркова експертиза, която съдът кредитира като изчерпателна, точна и
обективно дадена, се установи пациентът П.лично да е подписал посочения
амбулаторен лист. От събраните данни от амбулаторния лист е видно, че
състоянието на пациента, към момента на прегледа, не е попадало в категорията
„спешни състояния“, по смисъла на чл. 1 от Раздел II от Медицински стандарт
"Спешна медицина", утвърден с НАРЕДБА № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване
на медицински стандарт "Спешна медицина". Този извод се потвърждава
от заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза, което съдът
кредитира като подробно, точно и обективно дадено. В снетата анамнеза в
амбулаторния лист липсва вписване на данни за ухапване на пациента от кърлеж.
По делото не са събрани
доказателства, от които да се установява, че пациентът е прилагал изписаното
лечение от д-р Н. или че е посетил стоматолог в съответствие с препоръките й.
Не е спорно между страните по
делото, а и се установява от представенити писмени доказателства и показанията
на разпитания по делото свидетел, че на 27.07.2016 г. К.П. отново отишъл на
преглед при д-р Н., този път във видимо влошено състояние, със значително
намалено тегло и допълнителни оплаквания за болка високо в стомаха при
преглъщане. Д-р Н., вземайки предвид нововъзникналия симптом и лошите кръвни
показатели, е насочила пациента за консултация с д-рР.В.– специалист по
гастроентерология, който е прегледал пациента в същия ден. Видно от амбулаторен
лист № 2069 от 27.07.2016 г., издаден от д-р В.и подписан лично от пациента К.П.,
обективното състояние на пациента било с увеличени ШЛВ вдясно, някои от които –
болезнени, увеличен ЛВ субмандибуларно вляво; корем – мек, палпаторна
болезненост в горната коремна половина, без органомегалия, със запазена
перисталтика. С оглед получените данни, д-р В.поставил диагноза: „дифузен
нехочкинов лимфом, неуточнен“ и насочил пациента за консултация с хематолог. В
снетата анамнеза в амбулаторния лист липсва вписване на данни за ухапване от
кърлеж. Видно от твърденията на ищцата, изложени в намиращата се по делото
нейна жалба по случая до Изпълнителна агенция „Медицински одит“, към МЗ (том.
1, л.229), които съдът разглежда в съвкупност с останалите по делото
доказателства, с оглед установяване на обективната истина по делото, то при
първоначалния преглед при д-р Н., същата най-напред ги е попитала дали
пациентът не е бил ухапан от някакво животно, вкл. дали нямат котки като
домашни любимци. Видно от описаното в жалбата, пациентът и съпругата му не са
изложили данни за ухапване от кърлеж пред лекарката, като са заявили изрично,
че нямат такива домашни любимци. Това обстоятелство се потвърждава и от
свидетелските показания на сина на починалия К.П., който посочи пред съда, че
отначало не знаели, че е ухапван от кърлеж, като разбрали за това след първото
посещение при д-р Н., от колега на баща си. Следователно, по делото безспорно
се установява, че към датата на първия преглед при д-р Н., ищцата и близките
ѝ не са знаели, че съпругът ѝ е бил ухапан от кърлеж, следователно
е било обективно невъзможно лично да са съобщили тези данни на д-р Н., както се
твърди от ищцата. В жалбата си до ИА „МО“ самата ищца твърди, че са били
уведомени за ухапването от кърлеж от колега на съпруга ѝ, който се обадил
едва на 01.08.2016 г. Въпреки това, в епикризата, издадена от ответника УМБАЛ
„Св. И. Рилски“ ЕАД ухапването от кърлеж е съобщено на лекарския екип. Поради
тези обстоятелства, съдът е обвързан да приеме, че, най-рано, за ухапването от
кърлеж е съобщено при приемането на пациента П.при ответника УМБАЛ „Св. И.
Рилски“ ЕАД на 29.07.2016 г.
Според становището, изложено в
заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза, започнатата от д-р
Н. терапия на пациента К.П. отговаря на правилата за добра клинична практика.
Вещите лица са посочили, че лекарят е снел подробна анамнеза, надлежно е
извършил физикален преглед и е назначила необходимите изследвания и
консултации, като е предприела и своевременно и адекватно на състоянието на
пациента медикаментозно лечение. Поставената диагноза „остър лимфаденит,
неуточнен“ към онзи етап кореспондирала напълно с данните от снетата анамнеза,
от извършените преглед и изследвания. Според вещите лица пациентът е бил
лекуван адекватно с широкоспектърен антибиотик за периода 14.07.2016 г. –
29.07.2016 г., като след като д-р Н. е констатирала, че пациентът не се
повлиява добре от предписаната терапия, правилно и своевременно насочва
пациента към необходимата консултативна помощ. Поради това са дали заключението
си, че действията на д-р Н. в релевантния период са в съответствие с Правилата
за добра медицинска практика, като не са налице нарушения на правилата при
диагностично-лечебния процес.
Видно от представения към
исковата молба амбулаторен лист № 168 от 29.07.2016 г., на 28 и на 29.07.2016
г. пациентът К.П. се консултирал с д-р Янков – специалист по хематология, който
снел следната анамнеза: „от 1 месец след
прекарана пневмония с температура, отслабнал на тегло с 15 кг. Оплаква се
от безсилие, невъзможност да приема храна“. От физикалния преглед на пациента
лекарят установил следното обективно състояние: „изтощен вид, изконсумирано
тяло, единични дребни лимфни възли двустранно шийно, несраснали помежду си.
Нокти като часовникарско стъкло, деформирани фаланги на пръстите. Без отоци.
Пулмо – вез. дишане с критации повече в дясно. Черен дроб и слезка – неувеличени.
Болезненост при палпация по целия корем и гръдно. АН – 85/60. Р-88/м.РСД. Език
– жълтеникав“. Лекарят поставил същата диагноза: „дифузен нехочкинов лимфом,
неуточнен“ и насочил пациента за хоспитализация в УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД. В
снетата анамнеза от лекаря в амбулаторния лист липсва вписване на данни за
ухапване от кърлеж.
Не е спорно между страните по
делото, а и се установява от представенити писмени доказателства и показанията
на разпитания по делото свидетел, че на 29.07.2016 г. пациентът К.П. е постъпил
в УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД, където бил приет по правилно посочена клинична
пътека № 241. Видно от намиращата се по делото (том 1, л. 42 и л. 102) и
неоспорена от страните епикриза от Клиниката по клинична хематология към
болницата, болният е постъпил в Клиниката за диагностично уточняване и
стадиране на заболяването – НХЛ, следователно посочената от лекарския екип
клинична пътека кореспондира напълно със събраните данни относно целта на
приемането на пациента в Клиниката. При приемането си пациентът е съобщил за
отпадналост и виене на свят, започнали в началото на м.07.2016 г., като от
15.07. до датата на приемането му съобщава за температура до 38 градуса, като
от 10 дни преди 29.07.2016 г. се появило втрисане, профузни изпотявания. В
продължение на повече от 10 дни не се храни пълноценно, като приема около 250 ml айрян и
чаша вода. Редукцията на теглото му е повече от 10 кг. В последните 2-3 дни се
появяват болезнени лимфни възли в дясна аксила. Едва в тази епикриза са вписани
данни за налично ухапване от кърлеж, като е налице отбелязване, че изследване
не е правено, а при изследване на Anti EBV IgG- и същите
са били увеличени 20 пъти, като теста за Токсоплазмоза също е бил положителен.
Видно от епикризата, пациентът е прегледан с установено обективно състояние:
мъж на видима възраст, отговаряща на действителната в увредено общо състояние ECOG 1-2.
Редукция на подкожна мастна тъкан – кахексия. Генерализирано увеличени лимфни
възли – приблизително 1.5/2 см с плътно-еластична консистенция, някои
групирани, но без да образуват пакети, подчертано вдясно шийно сумандибуларно,
по хода на m.SCM супраклавикуларно. Вляво
единични лимфни възли – прибл. 1 см. Дихателна система: симетричен,
нормостеничен гръден кош, ясен перкуторен тон. Чисто везикуларно дишане без
хрипове. Сърдечно-съдова система: ритмична сърдечна дейност 86/мин. Ясни
тонове, RR 90/50. Корем под нивото на гръдния кош, мек, неболезнен
при палпация. Черен дроб и слезка не се палпират. Отделителна система:
двустранно отрицателно succusio renalis. Крайници
без отоци. От документа се установява, че е извършена образна диагностика чрез CT scan
(компютърна томография), от който се установило
неувеличение на аксиларни лимфни възли, увеличени шийни и медиастинални лимфни
възли. Стената на хранопровода каудално от бифуркацията на трахеята, по
протежение на прибл. 90 мм, е концентрично задебелена с данни за стеноза на
лумена. Максимална дебелина на стената до 21 мм, като повишава плътността си
при постконтрастните скенограми. Черен дроб с горногранични размери. В
структурата на първи, втори, трети, четвърти, шести, седми и осми сегменти се
визуализират разнокалибрени хиподенсни лезии с неправила и овална форма, които,
при контрастиране повишават плътността си нехомогенно, предимно по периферията.
Най-големите от тях са разположени във втори и седми сегмент, с размери 14.2/16.6 mm; 15.4/24 mm. в
структурата на всички скенирани кости се визуализират множество малки
хиподенсни остеолитични лезии. Заключението от скенера е: данни за тромбоза на V jugularis dextra, v. subclavia dextra, v. cava superior. Промените в хранопровода,
черния дроб, костите и лимфаденомегалията може да се свържат с основното
заболяване – лимфом.
Отбелязано е, че не са извършени
инвазивни диагностични и лечебни процедури. Проведеното лечение е с
водно-солеви разтвор и два вида антибиотици. Посочено е, че пациентът е изписан
с подобрение, като индикации за дехоспитализация са 1/ постигане на толерантност към терапията и прецизирана амбулаторна
дозировка; 2/ овладяване на клиничната
симптоматика; 3/ постигане на състояние, което позволява проследяване и
лечение в амбулаторни условия; 4/ завършен
курс на химиотерапия; 5/ проведено стадиране на заболяването. При
медицинското обсъждане, лекарският екип е заел становище, че следва да се изключи и нео-процес, като за уточняване е необходимо
да се направи морфологично изследване на лимфен възел. Отбелязано е, че
пациентът се насочва за консулт с лицево-челюстен хирург за биопсия на шиен
лимфен възел с последващо морфологично изследване, микробиологично изследване
на гърлен секрет и продължаване на лечението с Tavnic (Levofloxacin) 500 mg в домашни условия. Дадени са
препоръки да спазва хигиенно диетичен режим – прием на течности и пълноценно
хранене без млечни продукти. Посочено е, че липсва планов прием за следваща
хоспитализация, като същият подлежи на уточняване след морфологично изследване
на костния мозък и лимфен възел.
Към исковата молба е приложен и
препис от описание на диагностичните процедури за стадиране и оценка на
терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и
хематологични заболявания по клинична пътека № 241 на НЗОК (л. 60), по която
правилно пациентът К.П. е бил приет в УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД. Видно от
съдържанието на документа, клиничната пътека 241.1. се изпълнява с КТ
(компютърна томография) на минимум две зони или костномозъчно изследване с МКБ – код 41.31. минималният
болничен престой по клиничната пътека е посочен като 2 дни. Видно от отчетния
документ от УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД (л. 108), на пациента е извършена
компютърна томография на две области – корем и на гръден кош, както и
микроскопско изследване на кръв. С диагностичната процедура КТ, клиничната
пътека № 241.1., както е отчетена от лечебното заведение, се счита изпълнена пред
НЗОК, съгласно нормативните изисквания, и следва да им бъде заплатена. Въпреки
направената по-горе констатация, че извършеното от представителите на ответника
УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД отговаря на изискванията за извършване на дейност и
отчитането ѝ пред НЗОК, не означава, че е налице изпълнение на дължимата
медицинска грижа и на необходимите изследвания с оглед правилното
диагностициране на пациента.
Видно, обаче от намиращия се на
л. 295 по делото Диагностично- терапевтичен алгоритъм за поведение при болни с
фоликуларни неходжкинови лимфоми, прилаган в ответната УМБАЛ „Св. И. Рилски“
ЕАД, то задължителни изследвания, с оглед диагностично уточняване и стадиране
на неходжкиновите лимфоми, са 3 броя: 1/ рентгенография на белия дроб – фас и
профил; 2/ КАТ на гръден кош и корем, малък таз (има данни и е извършено); 3/
изследване на костния мозък – трепанобиопсия (няма данни по делото да е
извършено подобно изследване). Съгласно намиращия се на л. 307 по делото
алгоритъм за поведение при болни с дифузни В-едроклетъчни лимфоми (доколкото в
работната диагноза от 27.07.2016 г. е „дифузен неходжкинов лимфом“), то
необходимите изследвания отново включват изследване на костен мозък.
Не се твърди от страна на
ответника УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД, същият да е запознал пациента с
необходимостта от извършване на третото изследване. Напротив, видно от
епикризата и документите, представени от болницата, лекарският екип не е
обсъдил изобщо налице ли е необходимост от извършване на процедурата, като
направо е взел решение за насочване към биопсия на шиен прешлен.
На 31.07.2016 г. пациентът К.П. е
изписан от УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД, като в същия ден отива, с помощта на
близките си, за прием в посочената му Клиника по лицево-челюстна хирургия, гр.
София. Там се срещат с д-рГ., с когото предварително лекуващият лекар в УМБАЛ
„Св. И. Рилски“, д-р Н., е установил връзка, по повод консултация на пациента.
Д-рГ. прегледал пациента и отказал да го приеме за извършване на изписаната
биопсия, тъй като поради лошото си физическо състояние (ниски килограми),
пациентът би могъл да почине след пълната седация, необходима с оглед
извършване на изследването. Д-рГ. изписал хранителни добавки, уведомил лекуващия
лекар Н., и изпратил пациента и близките му вкъщи, с уговорка за приемането му
на 05.08.2016 г.
Връщайки се вкъщи, пациентът К.П.
се влошава постепенно, като на 04.08.2016 г. изпада в състояние, изискващо
спешна медицинска помощ, с оглед на което постъпва в МБАЛ „С.В.“ ЕООД, понастоящем
МБАЛ „Ю.Б.“ ООД (третия ответник). От представената по делото епикриза на
лечебното заведение (л. 678) се установява, че пациентът е постъпил в тежко
увредено общо състояние с изразен задух, кашлица с необилна експекторация,
тежест в гърдите на фона на фебрилитет до 39 градуса, с втрисане и уголемени
лимфни възли вдясно, субмундибуларно. Обективният статус на пациента е
неадекватен, ало- и автонеориентиран, фебрилен. ДС – симетричен гръден кош,
двете гръдни половини взимат еднакво участие в акта на дишането, на аускултация
везикуларно дишане, с дребни влажни хрипове в основите. CCC – аритмична сърдечна дейност, Фр –
120 уд/мин, АН – 90/60, корем – мек, неболезнен, крайници – неоточни. Извършени
са кръвни изследвания, ЕКГ – аритмична сърдечна дейност, фр – 90/мин, S-T депресия
до 1 мм с дифазна Т-вълна V2-V5.
Извършена е консултация с
невролог, като поставената от него диагноза била „Метаболитна и хипоксемична
енцефалопатия. Белодробен оток.“, а допълнителната – „Атипичен менингит“.
При тези данни лекарският екип е
приел, че става въпрос за 58-годишен болен, постъпил в отделението с клинични и
параклинични данни за двустранна бронхопневмония, с прояви на сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност. Назначили са лечение: „Левокса 2х500 мг, бромхексин
2х1 амп.; урбазон 2х40 мг; квамател 2х1 фл; сер. 0.9% 2х250 мл; вит С 1 амп;
кислород”.
Въпреки назначеното симптоматично
лечение, след постъпването на пациента в болницата, към 19.30 ч. и 3 часа на
04.08.2016 г. е настъпил леталния изход.
От приетата по делото комплексна
СМЕ се установява, че приложената от представителите на ответника МБАЛ „Ю.Б.“
ООД медицинска грижа е била своевременна, комплексна, адекватна, съобразена с
текущото състояние на пациента К.П.. Вещите лица са посочили, че поставената
диагноза „двустранна пневмония. Дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност“ е
правилна, с оглед моментните симптоми, и е започнато своевременно комплексно
лечение в пълен обем. Специалистите сочат, че лекарите са извършили необходимите
към онзи момент диагностични и лечебни процедури, с интравенозни вливания,
кислородотерапия, антибиотик, кортикостероиди и симптоматични средства.
Изложено е, че липсата на извършена на пациента аутопсия не предоставя
възможността за определяне на точните причини за смъртта.
При така
установената фактическа обстановка по делото, съдът намира следното от правна
страна:
Твърденията
в исковата молба дават основание исковете срещу УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД, и МБАЛ „Ю.Б.” ООД да се квалифицират по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди от неправомерни деяния на лица,
на които ответникът е възложил да извършват определена работа и за чиито
действия отговаря. Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД включва противоправно действие/бездействие, от лице
или лица, на които ответникът е възложил извършването на работа; настъпване на
вреди в тежест на ищеца, които се намират в причинна връзка с противоправното
действие/бездействие.
За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД в настоящия случай от
страна на ищеца следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: че ответникът е възложил на съответния лекарски екип работата
по лекуване на пациенти към момента на осъществената медицинска услуга; противоправното
поведение - че съответният лекар/лекарски екип
не е положил дължимата грижа/е показал небрежност при лечението на пациента К.П.,
с което е нарушил правилата за добра медицинска грижа и в известна степен е
допринесъл за настъпване на смъртта на пациента;
претърпените неимуществени вреди от страна на ищеца, в претендирания от него
размер, и пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
лекарите и настъпилите вреди. Вината на съответния лекар/лекарски екип се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на
презумпцията е в тежест на ответника, при условията на пълно обратно доказване.
За да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу ответницата д-р Л.Н., ищецът следва да установи
противоправното поведение на ответницата, изразяващо се в неполагане на
дължимата, съгласно медицинските правила, грижа, с което поравно с останалите
ответници, и в известна степен е допринесла за настъпване на смъртта на
пациента; претърпените неимуществени
вреди от страна на ищеца, в претендирания от него размер, и пряка
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на лекарите и настъпилите
вреди. Вината на ответницата се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на презумпцията е в нейна тежест, при условията на пълно обратно доказване.
Съгласно възприетото в
Определение № 559 от 25.09.2020г. по гр. дело № 4681/2019 г. по описа на ВКС,
4то ГО, обезщетението за непозволено увреждане, причинено от неколцина, се
присъжда глобално за всички претърпени вреди. В този смисъл е даденото с ТР №
3/2004г. на ОСГК разрешение, както и с решението по гр.д. № 7046/2014г. ІV ГО,
според което „в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния,
свързани обективно помежду си и осъществени в непродължителен период от време,
обезщетението се определя глобално; това е принципът, възприет в ТР № 3/2004г.,
което тълкуване с оглед деликтната отговорност за вреди по ЗОДОВ е относимо и
към общата хипотеза на причиняване на неимуществени вреди с противоправно
деяние; в този случай неимуществените вреди, кумулирани от няколко
последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване,
като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите,
причинени с всяко отделно деяние; такова разграничаване в повечето хипотези
практически е невъзможно, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не
е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект
от тях има много по-голямо отражение в емоционалната сфера на пострадалия; дори
ищецът да е направил разграничение, когато съдът установи наличие на обективна
връзка между деянията и общо причиняване на вредите, той дължи определяне на
глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния“.
С оглед гореизложеното, след като
съобрази установените обстоятелства по делото, въз основа на относимите и
допустими доказателства, съдът намира, че по отношение на ответника д-р Л.Н. не
се установява да е налице елементът „противоправно поведение“, като част от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
По отношение на действията на д-р
Н. по делото, с оглед на приетото заключение на КСМЕ и представените писмените
доказателства, съдържащи противопоставими на ищцата изявления на съпруга
ѝ, бе установено, че същата е предоставила качествена медицинска помощ на
К.П., изписвайки лечение, съобразено с данните от извършения първоначален
преглед, и насочвайки го своевременно за консултация със специалист, съобразно
нововъзникналите оплаквания, при втория преглед. В тази връзка следва да се
посочи, че това, че по делото се установи, че подписът за пациента К.П. не е
поставен на първичните медицински документи, издадени от личния лекар на
пациента, д-р Чупетловски, не оказва значение по отношение преценката относно
правилността на указаната от страна на ответницата Н. медицинска грижа. Безспорно
установено бе по делото, че на д-р Н. не е било съобщавано от страна на
близките на пациента, че пациентът К.П. е бил ухапан от кърлеж, противно на
твърдяното в исковата молба.
Такова
противоправно поведение не се установява да е проявено и от страна на
представителите на ответника МБАЛ „Ю.Б.“ ООД (с предишно наименование МБАЛ „С.В.“
ЕООД). Видно от установените по делото обстоятелства, лекарите от ответната
болница са извършили необходимите към онзи момент диагностични и лечебни
процедури, с интравенозни вливания, кислородотерапия, антибиотик,
кортикостероиди и симптоматични средства. Въпреки това, и независимо от техните
усилия, е настъпила смъртта на К.П..
За пълнота
следва да се посочи, че макар лекарите да не са взели предвид временната
диагноза на пациента, то по делото се установи същите да са направили всичко
необходимо за овладяване на спешното му състояние. Следва да се посочи в тази
връзка, че преди потвърждаване на диагнозата, лечението спрямо болния е
симптоматично – такова, каквото е единствено разумно и възможно, и каквото е
било адекватно прилагано преди настъпване на спешното състояние. В случай на
спешност лекарският екип е направил всичко възможно и е положил дължимата
грижа, с оглед стабилизирането на пациента.
По
отношение на иска, предявен срещу ответника УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД:
От установената по делото въз
основа на доказателствата фактическа обстановка, е видно, че лекарският екип
при ответника УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД е извършил надлежно всички изискуеми
диагностични изследвания, с изключение на биопсията на костен мозък, по свое
усмотрение, като вместо това е насочил пациента К.П. за биопсия на шиен лимфен
възел при лицево-челюстен хирург, с какъвто специалист болницата не
разполагала. Ищцата твърди, че извършването на процедурата е част от минималните
изискуеми дейности при тази диагноза, и е било необходимо, наред с това.
Поради това, по настоящото дело
следва да се изследва въпросът дали това, че лекарският екип, неизвършвайки трепанобиопсия
за диагностициране на заболяването, е извършил нарушение единствено на
Диагностично-терапевтичния алгоритъм за поведение при болни с неходжкинови
лимфоми, прилаган в ответната болница, или това съставлява нарушение на утвърдените
от медицинската наука и практика методи и технологии, и по този начин, представлява
некачествено осигурена медицинска помощ, в противоречие на чл. 79, вр. чл. 80
ЗЗдр.
Под качествена медицинска помощ следва
да се разбира нужна, с оглед данните за съответното заболяване на пациента,
своевременна, и съобразена с индивидуалните особености на конкретния случай
медицинска помощ. В случая, с оглед данните за агресивно протичащо заболяване,
получени при резултатите от изследванията в ответната болница, се установява,
че диагностиката и лечението е следвало да бъдат възможно най-бързо извършени. В
тази връзка следва да се посочи, че от заключението на комплексната СМЕ, което
съдът кредитира, по делото се установи, че извършването на трепанобиопсията не гарантира поставянето на
хистологична диагноза, като нейното приоритетно извършване с изчакване на
хистологичен резултат дори би могло да
забави своевременната диагностика. Поради това, в практиката се препоръчвало
приоритетно биопсия на най-лесно достъпния увеличен периферен лимфен възел, за
каквото изследване е насочен пациентът.
С оглед изложеното, по делото не
се установи неизвършването на трепанобиопсията в конкретния случай да
съставлява нарушаване на правилото за качествена медицинска помощ. Дори
напротив, с насочването на пациента към конкретен лекар в конкретно болнично
заведение (доколкото има данни по делото д-р Н. да е осъществила контакт с
необходимия специалист, с оглед приемане на пациента К.П., които не се оспорват
от насрещната страна), лекарският екип при ответника УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД
е целял своевременно провеждане на нужната диагностика.
От друга страна обаче, спорно е
доколко целесъобразно е било решението да се извърши приоритетно биопсия на
шиен лимфен възел, доколкото изследването е изисквало намеса от лицево-челюстен
хирург, с какъвто специалист лечебното заведение не е разполагало и което е
довело обективно до забавяне на диагностичния процес (изписване от болницата и
изчакване за приемане в Клиниката по лицево-челюстна хирургия, при наличие на
свободно място). Наред с това, по делото се установява, че на пациента е
отказана хоспитализация, тъй като лекарите са счели, че последният е бил в
толкова лошо здравословно състояние (отслабнал), че биопсия на лимфен възел е
твърде рисково да му бъде направена, и са му изписали хранителни добавки. Следва
да се посочи, че тези обстоятелства, в тяхната съвкупност, пораждат основателно
съмнение, че тази преценка не е могло да бъде извършена и от лекуващия лекар на
пациента в ответната УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД, тъй като този въпрос не изисква
особени и специализирани медицински познания, особено при опитен специалист,
какъвто се установява да е лекуващият лекар д-р Н.. Следва да се посочи и, че
пациентът в действителност е бил в много тежко общо състояние, изписвайки се от
болница „Св. И. Рилски“, което се установява от показанията на свидетеля А.К.П.,
тази част от които съдът кредитира като достоверни, доколкото се подкрепят от
останалите, събрани по делото писмени доказателства. Свидетелят А. П.излага, че
е носил баща си на ръце, за да може същият да излезе от ответната УМБАЛ „Св. И.
Рилски“ ЕАД, тъй като последният е бил толкова зле, че не е могъл да ходи. В
тази връзка за пълнота следва да се посочи и че трепанобиопсията по принцип се
извлича по възможно най-неинвазивен начин – с локална анестезия. Следва да се има
предвид и че, съгласно действащия медицински стандарт по „Клинична
хематология“, утвърден с Наредба № Наредба № 8 от 23 март 2009 г., на който е
следвало да отговаря Клиниката по хематология към ответната болница, то клиниката
е следвало да разполага със специалист(и), способни да извършат нужната
трепанобиопсия. Самият ответник не отрича да е разполагал с такъв специалист.
Следователно основателно се явява съмнението в това, дали в конкретния случай
лекарският екип на „Св. И. Рилски“ ЕАД е взел най-целесъобразното решение, с
оглед спецификата на случая на пациента К.П. и дали по този начин е предоставил
най-добрата медицинска грижа. Съдът намира, че лекарският екип е следвало
най-малкото да обсъди възможността да се извърши трепанобиопсия, вместо биопсия
на шиен лимфен възел, вземайки предвид лошото състояние, в което се е намирал
пациента.
С оглед на гореизложеното дори и
да се приеме, че на К.П. не е била предоставена качествена медицинска помощ,
поради което е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД -противоправно поведение на представителите на ответника УМБАЛ „Св. И.
Рилски“ ЕАД, то не се установява да е налице следващият елемент, а именно –
пряката причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите
вреди. Това е така, тъй като, с оглед възприетата въз основа на събраните
доказателства фактическа обстановка, К.П. обективно не е разполагал с толкова
време, че да може да се изчакат резултатите от съответната хистология, поради
агресивно протичащото заболявано. Видно от представените писмени доказателства,
К.П. е починал на 04.08.2016 г., т.е. 4 дни след изписването му от УМБАЛ „Св. И.
Рилски“. Тоест, дори съответното хистологично изследване (биопсия на костен
мозък/ шиен лимфен възел) да беше извършено още в УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД, и
дори в деня на приемането на пациента, то резултатите, съответно
диагностицирането, което включва становище от Клинична онкологична комисия, и
лечението, не биха могли обективно да са факт преди 04.08.2016 г. Не съществува
сигурност, дори в случай, че до излизане на резултатите от биопсията, пациентът
К.П. да се е намирал под лекарско наблюдение при ответника УМБАЛ „Св. И.
Рилски“ ЕАД, че спешното му състояние не би настъпило или че същото е
могло да бъде овладяно, доколкото това
не зависи само и единствено от усилията на лекарския екип, както и не е ясна
причината за настъпването му. Този извод следва и от приетото за установено по
делото, че екипът на МБАЛ „Ю.Б.“ ООД е оказал адекватна и отговаряща на
нормативните изисквания медицинска помощ, въпреки които е настъпила смъртта на К.П..
В тази връзка следва да се посочи и че липсата на изяснена причина за
настъпилата смърт на пациента, също не позволява да се установи пряка
причинно-следствена връзка между недиагностицираното заболяване (оттам и на
действията на лекарите) и смъртта на К.П.. Още повече, че от всички амбулаторни
листове и епикризи, които са установени за автентични или са неоспорени по
делото, се установява, че пациентът е имал проблеми в други органи, но не и в
белия дроб, и е имал чисто дишане, вкл. до 31.07.2016 г. Видно от декларация за
отказ от аутопсия и издадената въз основа на нея заповед № МУ – 20-78/04.08.2016
г. на управителя на МБАЛ „С.В.“ ЕООД, понастоящем МБАЛ „Ю.Б.“ ООД, аутопсия не
е извършена, поради което и причините за настъпилата смърт са неизяснени. В
тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват ясни данни, дали ухапването
от кърлеж е обстоятелство от значение за лечението, както и дали е било взето
предвид от лекарския екип на УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД, на който се установи
безспорно по делото, че е съобщено това обстоятелство. Поради това настоящият състав,
който няма специални знания по въпросите, се осланя на посоченото от
медицинските специалисти в заключението по комплексната СМЕ, а именно, че
лекарите на УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД са предприели правилни действия, от
гледна точка на конкретните резултати, и с оглед своевременното откриване на
правилната диагноза, съответно – последващото лечение, на пациента, като не са
допуснали нарушения на правилата за добра медицинска грижа. Индикации в полза
на същия извод, могат да бъдат открити в установените при скенера данни за
налични лезии, които са клинични белези за метастази, и следователно са
показател за налично онкологично заболяване.
Във връзка с гореизложеното, и предвид липсата на елементите от
фактическия състав за възникване на отговорността на ответниците за обезщетяване на вреди от твърдения деликт,
предявените
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на настъпилата смърт на К.П. (съпруг на
ищцата) на 04.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъдат отхвърлени.
Поради отхвърляне на главния иск, не следва да се
разглежда предявения обратен иск.
Относно
разноските по производството
При този изход на делото ищецът дължи на
ответника на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сторените разноски в размер на 3 150.00 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице).
При този изход на спора на ответника УМБАЛ „Св. И.
Рилски“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят
своевременно поисканите и доказани разноски по производството – в размер на
сумата от 11
530 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение, намалено до минималния размер, съгласно Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
на своевременно направеното възражение за прекомерност от страна на ищцата, и
без начислено ДДС, доколкото не са представени доказателства за регистрация по
ЗДДС от страна на представляващия,
както и на сумата от 450.00 лева – платен депозит за вещо лице.
На ответника МБАЛ „Ю.Б.” ООД, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 11 530 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение, намалено до минималния размер, съгласно
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно своевременно направеното възражение за прекомерност
на същото, сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 7, ал. 8 Наредбата, и сумата от 650.00 лева –
заплатени разноски за депозити за вещо лице.
На ответника д-р Л.Н. следва да бъдат присъдени
разноски, в размер на 11 530 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение,
намалено до минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно своевременно
направеното възражение за прекомерност на същото, както и на сумата от 450.00
лева –депозит за вещо лице.
Държавната такса по предявените искове и депозитите за вещи лица,
дължими от ищцата, остават за сметка на бюджета на съда, тъй като ищцата е
освободена от заплащането им.
Така
мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв. С.К., срещу Д-Р Л.Г.Н.,
със съдебен адрес ***, адв. Ив. С., УМБАЛ
„СВ. И. РИЛСКИ“ ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, адв. Л.А. и МБАЛ „Ю.Б.” ООД (С ПРЕДИШНО НАИМЕНОВАНИЕ МБАЛ „С.В.“ ЕООД) ЕИК********, със съдебен адрес ***, адв.
В.Г., осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
солидарното осъждане на ответниците да ѝ заплатят сумата от 500 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени
на ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на съпруга ѝ К.А.П.,
настъпила поради неправилно и ненавременно проведено от ответниците и техните
представители лечение за периода от 14.07.2016 г. – 04.08.2016 г., ведно със
законова лихва върху главницата, считано от 04.08.2016 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
адв. С.К., да заплати на Д-Р Л.Г.Н., със съдебен адрес ***, адв.
Ив. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 11 980.00 лв. – разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
адв. С.К. да заплати на УМБАЛ „СВ. И.
РИЛСКИ“ ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, адв. Л.А., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 11
980.00 лв. – разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
адв. С.К. да заплати на МБАЛ „Ю.Б.” ООД
(С ПРЕДИШНО НАИМЕНОВАНИЕ МБАЛ „С.В.“ ЕООД)
ЕИК********,
със съдебен адрес ***, адв. В.Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 12 680.00 лв. – разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „З. „А.Б.”” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, като трето лице-помагач на
страната на ответниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: