№ 94
гр. гр.Велинград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100802 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК
Предявени са от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от н. Ч. и Т. И., в качеството им на изпълнителни директори, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ №5
срещу Л. В. А., ЕГН:**********, с адрес гр. Велинград, ул. *****, искове с правно
основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ, с който ищцовото дружество
иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата в общ
размер на 750,27 лева, представляваща изплатено от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК- 23.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за което има издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №445/2022 г. по описа на Районен съд- Велинград.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези сторени по
заповедното производство.
Ищцовото дружество твърди, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №445/2022., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му
били дадени указания за предявяване на установителен иск, поради което е налице
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Излага, че на
17.12.2018 г., в гр. София на Околовръстен път с посока на движение към гр.Пловдив,
ответникът управлявал лек автомобил „Сеат Толедо“, рег. № СВ7674АН, реализира
ПТП с движещия се в разклона от дясно на него лек автомобил "Ситроен Берлинго“ с
рег. № СВ7386МН. След като е причинил виновно това произшествие, напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата. За процесното ПТП е съставен
1
Протокол № 1725312 на ПП СДВР София. Твърди, че е издадено НП № 19-4332-
004222 от Началника на СДВР, отдел пътна полиция, което е било обжалвано от
ответника, но потвърдено с Решение № 70253 на СРС, постановено по АНД №
12960/2019г., влязло в законна сила на 13.11.2020 г.. Излага, че в резултат на така
причиненото, виновно от ответника ПТП на пострадалия лек автомобил са причинени
щети и повреди, за които неговия застраховател по застраховка „Каско“ -ЗАД
„Армеец“ е направил плащане на сервиза, отстранил щетите. Общия размер на
заплатената от ЗАД „Армеец“ сума възлиза на 725,27 лв., платена на „ Тандем
Корпорация“ ЕАД, по фактура № **********, с платежно нареждане от 02.09.2019
г..Твърди се, че към момента на ПТП ответникът е имал валидна гражданска
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ищцовото
дружество с полица № BG/03/118002206183, със срок на покритие от 02.08.2018 г. до
01.08.2019 г.. Поради това в качеството му на застраховател ищцовото дружество след
подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя
по застраховка „Каско“ е образувало щета № 471018182101816, по която след
извършен опис и оценка е определило обезщетение в размер на 750,27 лв., от които 25
лв., представляващи ликвидационни разноски, които е изплатило с платежно
нареждане от 11.05.2021 г.. Предвид изложеното поддържа, че на основание чл. 500,
ал. 1, т. 3 от КЗ се е суброгирал в правата на увредения, като въпреки изпратените две
покани с изх. № 06573/01.12.2021 г. и изх. № 00099/11.01.2022 г. за доброволно
заплащане до ответника, същият не е погасил процесното задължение. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител
на ответника адв. Л. К., в който изразява становище за основателност на предявените
искове и не ги оспорва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки договор за застраховка "Гражданска отговорност",
осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди в претендираните размери.
С оглед признанието на иска и приетите писмени доказателства по делото са
безспорно установени всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателните
процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание на
иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а
ответната страна признава право, с което може да се разпорежда. Несъмнено е, че към
момента на настъпилото ПТП ответникът е имал валидна гражданска застраховка
2
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ищцовото дружество с
полица № BG/03/118002206183, със срок на покритие от 02.08.2018 г. до 01.08.2019 г.
Следователно, налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, като същия дължи заплащане на процесните суми, поради което
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер. Предвид
уважаването на главните искове съдът не дължи произнасяне по евентуално
съединените.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото съдът приема, че ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 1
ГПК заплащане на разноските за производството, които ищеца е направил в пълния
установен размер, съгл. представения списък по чл. 80 ГПК или сума в размер на 225
лв., от които сумата от 25 лв., представлява държавна такса в заповедното
производство, сумата от 200 лв.- адвокатско възнаграждение в заповедното
производство (съобразно доказателствата в заповедното производство), сумата от 25
лв.- държавна такса в исковото производство, а сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за особен представител за ответника в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, представлявано от н. Ч. и Т. И., в качеството им
на изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, пл. „Позитано“ №5, против Л. В. А., ЕГН:**********, с адрес гр.
Велинград, ул. *****, искове с правно основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1,
т.3 от КЗ, че Л. В. А., ЕГН:**********, ДЪЛЖИ НА ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, сумата в общ размер на 750,27 лева,
представляваща изплатено от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 23.05.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, за което има издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №445/2022 г. по описа на Районен съд- Велинград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. А., ЕГН:**********, с адрес гр.
Велинград, ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ НА " ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, ЕИК: *********, представлявано от н. Ч. и Т. И., в качеството им на изпълнителни
3
директори, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл.
„Позитано“ №5, сумата от 550 лв., представляваща разноски по делото.
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4