Решение по дело №1262/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 18.12.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на шести декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева адм.д. № 1262 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по жалба на Т.М.В. против Решение № 23/03.07.1996 г., издадено от Поземлена комисия – гр. Кюстендил, сега Общинска служба Земеделие – Кюстендил, с което на наследници на М. Т. Т.,  б.ж. на с. С., обл. Кюстендил, починал на 06.11.1986 г., са били възстановни в стари реални граници следните имоти: нива от 5,000 дка, седма категория, местност М., имот №*** по картата на землищено, при съседи имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***; и нива от 0,686 дка, седма категория, местност М., имот № *** по картата на землището, при съседи на имота - имот с ***, ***, *** и ***, с искане за отмяната им.

В жалбата се сочи, че решението е издадено в нарушение на материалния закон, т.к. макар и имотите да имали действително съществуващи стари реални граници, в него те не били описани надлежно, както по площ, така и по местоположение. Сочи се, че границите на имотите били описани в Протокол за доброволна делба от 14.03.1946 г., по гр.д. №99/1946 г. на Кюстендилски районен съд. Твърди се, че при изготвянето на картата на възстановената собственост било допуснато разместване на имотите, като тези, описани в посочения протокол били възстановени неправилно на други лица.

Предвид изложеното моли да бъде отменено, алтернативно прогласено за нищожно Решение № 23/03.07.1996 г., издадено от Поземлена комисия – гр. Кюстендил, сега Общинска служба Земеделие – Кюстендил, с което на наследници на М. Т. Т., б.ж. на с. С., обл. Кюстендил, починал на 06.11.1986 г., са били възстановни в стари реални граници следните имоти: нива от 5,000 дка, седма категория, местност М., имот №*** по картата на землищено, при съседи имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***; и нива от 0,686 дка, седма категория, местност М., имот № 056031 по картата на землището, при съседи на имота - имот с ***, ***,**** и ***.

С определение на съда от съдебно заседание на 08.11.2017 г. производството досежно имот нива от 0,686 дка, седма категория, местност М., имот № *** по картата на землището, при съседи на имота - имот с ***, ***, *** и ***, е било прекратено, поради оттеглянето на жалбата в тази част.

В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, ответната ОСЗ не изразява становище. В последствие е депозиран писмен отговор, в който се сочи, че жалбата е недопустима като депозирана извън срока по закон, а и неоснователна, т.к. при издаването на решението, което се атакува, били спазени всички изисквания по закон.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, а представител на ответника по жалбата не се явява и не се изразява становище.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: 

 

 

 

 

 

 

 

Установява се от приложеното удостоверение за наследници изх. № 71/2017 г., че М. Т., б.ж. на с. С. е починал на 05.11.1986 г., като е оставил законни наследници своите деца – сред които и жалбоподателката Т.В..

През 1991 г. настоящият жалбоподател, като наследник на М. Т., подала заявление пред тогавашната Общинска поземлена комисия – гр. Кюстендил за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на с. Стенско.

  

 

 

С Решение № 23/03.07.1996 г. ПК-Кюстендил възстановила правото на собственост на наследниците на М. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху два земеделски имота - № *** и № *** от картата на зелището.

Видно от Удостоверение, изд. от Кметсво с. Стенско на л. 16 от делото, в уверение на молба – декларация за членство в ТКЗС наследодателят на жалбоподателката е притежавал заявените имоти.

Според данните в приложения препис-извлечение от Регистър на молби по тарифата за таксите на ОСЗ-Кюстендил, Т. В. е подала заявление за издаване на препис от Решение. Липсва отбелязване за номер и дата на издаване на същото, като няма данни за надлежното му връчване.

По искане на жалбоподателя е изготвена СТЕ, от заключението на която се установява, че имот № 056025, така както е възстановен с атакуваното решение, не съотвества по местоположение граници с частта от имота по кадастралния план на водния синдикат “Елешница” - Кюстендилско от 1937 г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че границите са изместени, макар и реалните граници на имотите да съществуват и към настоящия момент.

Според показанията на свидетелите Б.Б. и З.Б. границите на процесния имот съществуват на място и съответстват на границите на същите преди включването им в ТКЗС.

Допълнително е приложено и решение №23-44/13.09.1999 г., същото с отбелязване за влизането в сила, без надлежно доказателства за неговото връчване.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По процесуалната допустимост: Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ (доколкото изобщо няма данни за връчването на атакуваното решение, макар и да се твърди, че по искане на жалбоподателя бил издаден препис от него по искане на жалбоподателката на 20.08.2018 г. В т.см. приложеният препис-извлечение от Регистъра по молби по тарифата за таксите, не може да доведе до друг извод, т.к. в него липсва вписване за получаването на такъв препис), от легитимирана страна по см. на чл. 14, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт, за това е процесуално допустима. В случая решението е позитивно за жалбоподателя, но интерес от обжалването му е налице, доколкото се сочи, че имотите не са възстановени съгласно посоченото от заявителя. В т.см. съдебната практика е постоянна и последователна – напр. решения № 1349 от 1993 г. и № 2818 от 1995 г. по адм.д.№ 435 от 1994 г. и определение № 255 от 1993 г. по гр. д. № 569 от 1993 г.

Разгледана по сещество е и основателна, поради следното:

Според разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решенията на общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез общинската служба по земеделие. Съдът решава спора по същество.

 

 

 

 

Предмет на жалбата е Решение № 23/03.07.1996 г. ОСЗ-Кюстендил в частта му досежно имот № ***.

При извършената служебна проверка за валидност на атакувания акт съдът установи, той е постановен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториалната компетентност, в писмена форма, съдържащ необходимите реквизити.

  

 

 

По отношение спазването на материалния закон:

В решението, предмет на обжалване тук, се сочи, че то е издадено във връзка със заявление вх. № 48107И/30.09.1991 г., представени писмени доказателства за възстановяване правото на собственост,  решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗЗ във връзка с направени измервания съгласно чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, в доказани реално съществуващи стари граници. При извършената проверка в този аспект съдът намира следнато: Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява по реда на ЗСПЗЗ чрез посочените в закона способи: в стари (съществуващи или възстановими) реални граници в рамките на територията по чл. 18г, ал.1, т.2 и 3 ППЗДПЗЗ, отразена в картата за възстановяване на тези земи (земите по §4 ЗСПЗЗ също са земи, чиито граници са реално установими, но се намират в границите на територията по чл. 18г, ал.1, т.1 ППЗСПЗЗ), а правото на собственост на земи, чиито реални граници не могат да се установят, се възстановяват в нови реални граници-чрез план за земеразделяне, в рамките на територията по чл. 18г, ал.1, т.4 ППЗСПЗЗ. От разпоредбите на ЗСПЗЗ следва, че административният орган е този, който следва при спазване изискванията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му да изясни въпроса относно възможността за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници, като самото възстановяване се извършва от същия орган.

В случая, видно от преписката по издаването на атакуваното решение, са налице категорични доказателства за правото на собственост, досежно имотът предмет на атакуваното решение – такъв по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Той е земеделски и е бил внесени в ТКЗС от бившия собственик според приложеното удостоверение на л. 35 от делото. Няма данни за осъществени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността. Ето защо заявеният имот е следвало да бъде възстановен в реални граници, установени след измервания по реда на чл. 18ж, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Въпреки това и макар че е издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с решението тук не са определени границите му, противно на правилото, че индивидуализирането на имотите с възстановено право на собственост по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ се извършва по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ, а в резултат на изпълнението му се създава и КВС, която освен че очертава границите на имотите съдържа и регистър с имената на собствениците им. От събраните по делото доказателства се установи, че административният орган неправлино е определил границите на имота. Следвало е в този аспект да се вземе предвид нормата на чл. 18а от ППЗСПЗЗ, която определя, че съществуващи стари реални граници са тези, които представляват топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включване на земите в ТКЗС или в ДЗС. За прецизност е следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 18б от ППЗСПЗЗ, където е посочено, че възстановими на терена стари реални граници са тези, които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационнен план или частичен земеустройствен план преди образуване на ТКЗС и ДЗС, кто за установяване на тези граници могат да се ползват стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от технически служби на общината. Само когато имотът няма съществуващи или възстановими стари реални граници, правото на собственост върху него следва да бъде възстановено с план за земеразделяне, за което по делото данни няма.

Рестуционния орган в случая не е изпълнил указанията на закона в посочения смисъл, като според приетото заключение на вещото лице, което съдът цени с доверие, при изработването на КВС е била допусната грешка, т.к. не са били описани реалните граници на имотите, макар те да съществуват в своите стари реални граници по смисъла на чл. 18а и чл. 18б от ППЗСПЗЗ. Това обосновава извод, че няма пречка възстановяването да се извърши съгласно заявеното, вкл. и по граници и площ и т.к. не са налице хипотезата на чл. 10, ал.7 и чл. 10б ЗСПЗЗ, то следва възстановяването на имотите в реални граници, съгласно заключението на приетата по делото СТЕ.

Поради горното атакуванато решение следва да бъде отменено в частта досежно имот 056025, като преписката следва да се върне на административния орган за продължаване на производството по възстановяване на собствеността съобразно дадените от съда указания. Това се налага, както вече се посочи, поради липсата на изрично произнасяне от страна на административния орган досежно заявената и призната за възстановяване площ, установетните при извършените измервания граници, респ. и съществуващите на място топографски елементи. В т.см. ако съдът реши въпроса по същество, би означавало за пръв път в съдебното производство имотите да бъдат индивидуализирани по площ и граници/съседи, което е недопустимо. Възстановяването на поземлената собственост е в изключителната компетентност на реституционния орган съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, върху решенията на който съдът упражнява единствено контрол върху законосъобразност. При това, доколкото са налице данни, че КВС за земеделските земи е влязла в сила, тя с оглед новото произнасяне би следвало да бъде попълнена или изменена.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът ще изпрати преписката на ОСЗ - гр. Кюстендил, с офис Трекляно, за приключване на административното производство по реституция мот, представляващ нива от 5,000 дка, седма категория, местност М., имот *** по картата на землищено, при съседи имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. При новото произнасяне и ако административният орган констатира спор за материално право, следва да спре административното реституционно производство и да напъти претендиращите имота заявители към решаването му по съдебен ред, заявен от настоящия жалбоподател, като постанови решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Л. Т. върху тези земеделски земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Като надлежен източник по смисъла на чл. 18б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ при това следва да се вземат данните за съществуващи на терена топографски елементи по смисъла на чл. 18а от ППЗСПЗЗ по одобрен кадастрален план на воден снидикат от 1937г.

По разноските:    

 

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК административният орган следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № **********. 

 

 

 

Воден от горното, съдът

                                                       

 

 

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА ОСНОВАТЕЛНА жалбата на Т.М.В., с ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 23/03.07.1996 г., издадено от Поземлена комисия – гр. Кюстендил, сега Общинска служба Земеделие – Кюстендил, с офис Трекляно и  

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 23/03.07.1996 г., издадено от Поземлена комисия – гр. Кюстендил, сега Общинска служба Земеделие – Кюстендил, с офис Трекляно, в частта, в която на наследници на М. Т. Т.,  б.ж. на с. Стенско, обл. Кюстендил, починал на 06.11.1986 г., е бил възстановен в стари реални граници имот, представляващ нива от 5,000 дка, седма категория, местност М., имот №*** по картата на землищено, при съседи имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, като неправилно и незаконосъобразно в тази част. 

 

 

 

ВРЪЩА преписката на Общинска служба Земеделие – Кюстендил, с офис Трекляно, с указания за продължаване на производството по възстановяване на собствеността, съобразно мотивите на решението, ведно със заверен препис заключение с х. №22254/2017 г. и приложените към него скици на л.56-58 от делото.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. Кюстендил, с офис Трекляно, да заплати на Т.М.В., с ЕГН **********, с адрес ***, направените от нея разноски по производството в размер на 300.00 лв. (триста лева нула стотинки).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Кюстендил в 14-ет дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: