Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр.Пловдив,
30.01.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети януари, две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7525 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-0329-001145 от 31.10.2019г. на С.Ю.Х.на длъжност *** към *** упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което на В.Т.К. ***, ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания както следва: 1. Глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В
жалбата се оспорва правилността на издаденото НП и се прави искане за неговата отмяна. Излагат
се доводи по същество на искането.
Жалбоподателят редовно и
своевременно призован, в съдебно се представлява от адв.Н.М. която поддържа
жалбата и искането за отмяна на издаденото НП. Представя писмени
доказателства. В пледоарията си излага
доводи в подкрепа на искането за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, в съдебно
заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата на В.К..
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят В.Т.К. е
правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № ****, категории А, В, С, DE, СЕ, М, D, ТКТ, АМ, ВЕ и се
води на отчет в ОДМВР Пловдив.
Жалбоподателят В.Т.К. ***, където и
живее. Същия притежавал мотопед „Симсон“, който съхранявал в дома си. Същия не
е бил надлежно регистриран и не е имал регистрационен номер. След като извършил
ремонт на мотопеда, на 13.09.2019г. жалбоподателя подкарал мотопеда по улиците
на гр.Брезово. На същата дата в гр.Брезово полицейските служители Л.Г. – ***
към РУ Раковски и С.Х. – *** извършвали пътен контрол в съответствие със
служебните им задължения. Около 10,50 часа в гр.Брезово, на ул.“Хемус“
полицейските служители забелязали водач на мотопед, който бил без поставени
регистрационни табели. Полицейските служители тръгнали след водача на мотопеда,
който завил по ул.“К.Коев“ и спрял. При извършена проверка на водача на
мотопеда била установена самоличността на жалбоподателя К., както и че мотопеда
не е регистриран по съответния законен ред. Водача на мотопеда се явил в
полицейски участък Брезово, където бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Било е образувано бързо
производство № 184/2019г. по описа на РУ Раковски за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство
конкретно лице не е било привлечено в качеството на обвиняем.
С постановление на прокурор при РП
Пловдив от 20.09.2019г. е прекратено наказателното производство по образуваното
ДП, като е прието че извършеното от В.К. деяние е явно малозначително по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК. С постановлението на РП Пловдив е посочено, че
налагането на административна санкция за извършеното административно нарушение
на ЗДвП би въздействало възпитателно на К., а търсенето на наказателна
отговорност за конкретното деяние, въпреки че е въздигнато за престъпление от
законодателя на РБългария, с оглед обществената му опасност би се явило
прекалено тежко засягане на правната му сфера. В постановлението е посочено и
че след влизането му в сила, препис от
него да се изпрати на Началник сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Пловдив с оглед
реализиране на административната отговорност спрямо В.Т.К., ЕГН **********.
Обжалваното НП е издадено въз основа на
съставения на 13.09.2019г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № серия АА бланков номер 111950 против жалбоподателя от свидетел К.Д., длъжност полицейски инспектор при РУ
Раковски за това, че на 13.09.2019г.
около 10,50 часа в гр.Брезово, на ул.“К.Коев“ управлява мотопед „Симсон“ с № на
рама ***и № на двигател ***без табела с регистрационен номер, поставен на
определена за това място. 2.) Не може да
представи СУМПС. Направена справка в ОДЧ – РУ Раковски с което виновно е
нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя К., който след запознаване
със съдържанието му не е вписал възражения и обяснения относно посочените в него
нарушения. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
жалбоподателя К.. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя К., надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи не са били представени от страна на жалбоподателя на писмени
възражения или обяснения относно съставения АУАН, както и относно посочените в
него нарушения.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършени нарушения на ЗДвП. В издаденото НП нарушенията са
описани по идентичен с акта начин, както и са посочените като нарушени правни
норми. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 11.11.2019г. Поради не
съгласие с наложените административни наказания издаденото НП е обжалвано в
срок пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят К.Д. потвърди авторството на съставения от него
АУАН. Свидетелят посочи, че нарушението е установено от полицейски служители –
ст.инспектор Л.Г. – **** Брезово, който е свидетел и при съставянето на АУАН и
*** Х. – ***, по време на изпълнение на
служебните им задължения на територията на гр.Брезово. Свидетелят посочи, че на
жалбоподателя е било разпоредено да се яви в участък Брезово, което той
изпълнил. След явяване на жалбоподателя в участъка е бил съставен и АУАН.
Свидетелят посочи, че при проверка извършена лично от *** на *** е било установено
нарушеното.
Показанията
на този свидетел съдът кредитира като са обективно верни, преценявайки ги за
правдиво звучащи и логични в изложението, както и че не съдържат противоречия,
кореспондират и с приобщените писмени доказателства по делото. Не се установиха
обстоятелства, сочещи предубедеността им, както и не се намериха и други основания за критика на неговите
показания.
Горната
фактическа обстановка се установи от гласните доказателства - показанията на свидетел Д., както и
от събраните писмени доказателства
включително НП, АУАН, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1138/01.09.2017г. на Министъра на
вътрешните работи, постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив за
прекратяване на наказателно производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
По
същество на спора: За да се произнесе по
съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази,
че настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието
и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Настоящата
съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да
следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Във
връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно
постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за
това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и приложената
оправомощителна Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в
съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е
съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок.
Обжалваното НП също е издадено в срок, но следва да бъде отменено поради
следните основания:
В
настоящия случай намира приложение изразеното становище в т.3 от ТР № 3 от
22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Цитираното Тълкувателно дело
е постановено с цел привеждане на правораздавателната дейност на съдилищата в
България в съответствие с принципа по чл.4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ, който
гласи, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава
за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно
закона и наказателното производство на тази държава. Този акт е подписан от
Република България на 3 ноември
Цитираната разпоредба на Протокола към ЕКПЧ прокламира принципа “nоn bis in
idem“. Тълкуването, което дава ОСНК в общите положения развити в мотивите на ТР
се свежда до това, че съгласно буква б) принципа забранява окончателно осъдено
или оправдано лице не само да бъде наказано повторно за същото деяние, но и да
бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Дублирането
на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или
продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл.4,
§ 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни
наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой
от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от
момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е “съществено засегнат“ от дейността на властите,
възниква състояние на нарушение на правилото.
Съгласно разбирането на ОСНК изложено в буква г) принципът „non bis in
idem“ препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време
съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало
вътрешно противоречие между чл.2 “Право на обжалване в наказателното
производство“ и чл.4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира
понятието за окончателен акт - когато в националното законодателство не са
предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен
контрол. Приета е формулировката на Обяснителния доклад към Протокол № 7, който
следва разбирането на Европейската конвенция за международна валидност на
наказателни присъди. Този акт определя решението за окончателно, когато е
придобило силата на res judicata. Следователно, първото производство се счита
за приключило, когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на
Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно
нарушение или престъпление). За този извод са без значение видът на акта:
наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или
определение за прекратяване на наказателно производство, характерът на акта:
осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл.78а от НК и др. Принципа се
активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса и се проявява
само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от
решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като
наказателни като ОСНК отбелязва, че понятието “наказателно производство“ по
смисъла на Конвенцията не е идентично със стриктното му значение по
националното законодателство, а има собствено автономно значение.
Съдът
намира, че в случая е налице приключило наказателно производство на фазата на
досъдебното производство / бързо производство/
с окончателен акт - постановление за прекратяване на наказателното
производство. Налице е идентичност в субекта на двата процеса: по НК и по ЗАНН.
Двете производства следва да се квалифицират като наказателни по смисъла, който
влага чл.6, §1 на ЕКПЧ/ и съгласно критериите за оценка на характера на
производството като такива по теста “Енгел“ възприет от практиката на Съда на
Европейския съюз. Касае се безспорно за идентичност на деянията не с оглед
тяхната квалификация, а в конкретния случай и с оглед нея, а най - вече предвид
фактическата идентичност от обективна и субективна страна на осъщественото от
дееца поведение.
С оглед
на изложено съдът счита, че проведеното по реда на ЗАНН наказателно преследване
по отношение на жалбоподателя В.Т.К. след като по отношение на него е водено и
прекратено с окончателен акт наказателно производство, е в нарушение на
принципа залегнал в чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, поради което
постановения в производството по ЗАНН акт на административно наказващия орган
се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен по отношение на нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
От
приетите по делото доказателства съдът
намира като установено и безспорно доказано, че жалбоподателят от субективна и
обективна страна е извършил административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, тъй като водач на МПС не е
представил СУМПС. Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водача на МПС е задължен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. От
приетите по делото доказателства съдът намира като безспорно установено
неизпълнението на посоченото задължение от страна на жалбоподателя К., а именно
че не е носил надлежно издаденото му СУМПС и поради което не е могъл да го
представи на контролните органи по време на проверката. С оглед извършеното
административно нарушение, правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП като му е наложено административно
наказание Глоба в размер от 10 лева.
Санкцията
е определена от законодателя във
фиксиран размер и не подлежи на корекция от страна на съда.
Поради
горните съображения наказателното постановление, относно нарушението по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид
на гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0329-001145 от 31.10.2019г. на С.Ю.Х.на длъжност
*** към *** упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР В
ЧАСТТА МУ с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП на В.Т.К. ***, ЕГН
********** са наложени административни наказания Глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0329-001145 от 31.10.2019г.
на С.Ю.Х.на длъжност *** към *** упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР В ЧАСТТА
МУ с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
на В.Т.К. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание Глоба
в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд гр.Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /П/
Вярно с оригинала!
ХБ