№ 8
гр. Ловеч, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20214300900037 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ОРЛ. Т. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.
****** против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев”, ж.к. „Дианабад” бул. „Д- р Г. М. Димитров”
№ 1, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 40 000
лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни
увреждания, в резултат на ПТП от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г.
до окончателното изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 27.06.2017 г, около 20:10 часа на път III -307
км 6 + 800, управлявайки лек автомобил марка „Ситроен", модел „Исара Пикасо", с ДК №
******, КР. М. В. причинил ПТП, като движейки се с несъобразена скорост с пътните
условия, на ляв завой, при суха настилка, унасяйки се, излязъл вляво извън пътното платно и
се преобърнал в крайпътната канавка. Посочва се, че ОРЛ. Т. В. (ищецът) пътувал в
автомобила, на задната му седалка (зад водача), че вследствие на ПТП ищецът получил
мозъчно сътресение, множество счупвания на ребра и счупване на ключица, че тези
травматични увреждания били констатирани в МБАЛ Червен бряг. Твърди се, че от
травматичните увреждания ищецът търпял и търпи болки и страдания. Посочва се, че по
време на ПТП-то, управляваният от КР. М. В. лек автомобил имал действаща задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица №
BG/30/116003113445, издадена от дружеството ответник, както и че за настъпилото събитие
било поискано от застрахователя заплащане на обезщетение, но последният отказвал да
плати.
В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят правоизключващи и
правонамаляващи възражения. Правоизключващите и част от правонамаляващите са
1
основани на оспорвания относно: механизма и обстоятелствата, свързани с настъпването на
процесното застрахователно събитие; елементите на фактическия състав за възникване
деликтната отговорност на КР. М. В. (застрахования); вида, характера и степента на
уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба, размера на
неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие. От
ответника се прави и правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца поради неползване на предпазен колан.
Ищецът взема участие по делото чрез пълномощника адвокат И.К., поддържа иска, в хода на
устните състезания излага съображения за неговата основателност и моли за присъждане на
претендираните с него суми, вкл. за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗАдв.
Ответникът взема участие по делото чрез процесуалния представител по пълномощие –
юрисконсулт Николина Ганева, която оспорва иска, навежда съображения за неговата
неоснователност, респ. за завишения му размер, моли за отхвърлянето му или за присъждане
на обезщетение в размер, по-малък от претендирания, и за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, а и това се установява от приетия констативен протокол с
пострадали лица от 27.06.2017 г., че на същата дата, около 20:10 часа на път III -307 км 6 +
800, възникнало ПТП с лек автомобил марка „Ситроен", модел „Исара Пикасо", с ДК №
******, с водач КР. М. В.. Полицейският служител, посетил ПТП-то, удостоверил в
протокола, че лекият автомобил се намирал преобърнат в крайпътната канавка, че освен
водача, в автомобила се возели ОРЛ. Т. В. (ищецът), М.В.М. и А.Х.К., че всички те имали
натъртвания и охлузвания по тялото.
По повод причиненото ПТП на водача КР. М. В. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 262/27.06.2017 г., а въз основа на акта е издадено
наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Наказателното постановление е
влязло в сила на 24.07.2017 г., като необжалвано.
От заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза се установява, че
следният механизъм на ПТП: навлизане на лекия автомобил в ляв завой, загубване напречна
устойчивост, поднасяне и излизане вляво, извън пътното платно, при което левите колела
попадат в канавката, след което последва преобръщане, чрез завъртане на автомобила около
надлъжната му ос, обратно на часовниковата стрелка, с продължаване постъпателното
движение напред до пълно установяване в покой. От установения механизма следва, че
причината за напускане на пътното платно е занасяне на автомобила, че скоростта на
движението му в завоя, непосредствено преди занасянето е около 120 км/ч. Влизайки в завоя
с тази скорост, водачът К.В. е усетил, че автомобилът приплъзва и е навъртял волана на
ляво, с цел да задържи автомобила на пътното платно. Тъй като автомобилът е с предни
двигателни колела, задържането на крака върху педала на газта/или увеличавайки натиска
2
от страна на водача е спомогнало за излизане отново на пътното платно и за насочване
наляво, косо към насрещната лента, респективно към лявата канавка. Под влияние на стреса
от първоначалното занасяне и насочването на предната част към канавката, водачът успял да
насочи предните колела успоредно на пътя или косо наляво под малък ъгъл спрямо неговата
траектория, като първоначално в канавката попада предно ляво колело, а впоследствие и
задно ляво колело. Канавката е разположена по-ниско от асфалтовото покритие на пътното
платно, което допринася за завъртане на автомобила около надлъжната му ос, в посока
обратна на движението на часовниковата стрелка, последвалото обръщане на лява страна.
От техническа гледна точка водачът е имал възможност да предотврати произшествието,
чрез намаляване скоростта на движение, което се постига с по-малко подаване на газ, чрез
превключване на понижаваща предавка или чрез употреба на спирачка. По делото липсват
данни за спирачен път, нито за движели се други превозни средства или за препятствия по
пътя, които да са допринесли за настъпването на пътното транспортно произшествие.
Установява се от заключението, че лекият автомобил марка „Ситроен", модел „Исара
Пикасо", е оборудван с инерционни предпазни колани на предните две седалки и отзад за
трите броя места, а отпред е оборудван още с два еърбега - вляво пред водача (във волана) и
вдясно пред пътника до него (в арматурното табло). При настъпилото преобръщане вляво,
тялото на возещия се вляво на задната седалка отзад ОРЛ. Т. В., получава инерционни сили
насочващи го към задна лява врата и горен ляв ръб на тавана, както и към самия таван. При
конкретното преобръщане, лекият автомобил запазва част от кинетичната енергия и
продължава да се движи напред, при което тялото и главата на ищеца са имали въздействие
от инерционните сили, стремящи се да ги преместят напред, към задната част на облегалката
на шофьорската седалка, в която също са имали контакт. Цялата тежест на тялото на ищеца
е паднала върху лявата му страна, но тъй като от дясно е имало друг пътник, който не е
ползвал предпазен колан, неговото тяло също е паднало наляво, притискайки ищеца
отдясно. Тялото на ищеца от лявата му страна е контактувало със задна лява врата, ляв ръб
на таван и таван вляво, както и с предната лява седалка, с която контакт е имала и неговата
глава. От дясно тялото на ищеца е имало контакт с лявата страна на тялото на возещия се
вдясно на задната седалка спътник.
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска експертиза
се установява, че след претърпяното ПТП ищецът постъпил във ФСМП Луковит, където бил
прегледан, а в журнала от дата - нощно дежурство 27/28.06.2017 г. под № 3278, от 20:35
часа, срещу името на О.Т. на 26 години е отразено контузия на гръден кош. На 29.06.2017 г.
на ищеца е проведено рентгеново изследване, като на гърба на фиша за изследването е
записано фисура на шесто до осмо ребра вдясно и фисура на дясна ключица. Експертът
обяснява, че в структурно отношение, фисурата съставлява спукване на костта, нарушаване
само на нейната вътрешна цялост. От заключението се установява, че ищецът е претърпял
лека степен на сътресение на мозъка, което не води до загуба на съзнание, а до т.нар.
зашеметяване. Всички травматични увреждания са свързани с претърпяното ПТП, дължат се
на него, като тяхното естество и локация се обясняват с въздействието на инерционните
сили, проявили се при конкретния механизъм на ПТП-то, както и с липсата на поставени
3
предпазни колани от ищеца и пътуващия до него на задната седалка, от дясната му страна,
спътник, при което тялото на ищеца е понесло удари отпред и отдясно. От заключението се
установява, че лечението на ключицата е оперативно, с метална остеосинтеза, а
консвервативното – с ес-образна превръзка, но в случая липсват данни за провеждане на
такива. За спукани ребра не се прилага лечение, а се предписват обезболяващи медикаменти.
От показанията на свидетеля О.К.Я., ценени с по-висока критичност, оглед обстоятелствата
по чл. 172 ГПК (свидетелят е дядо на ищеца) се установява, че след катастрофата ищецът
изпитвал болка в дясната страна на гръдния кош и дясната ключица, заради което не можел
да си вдига дясната ръка. Не него му били предписани болкоуспокояващи, които пиел,
докато траел оздравителния процес. Лечението на ищеца протекло изцяло в домашни
условия, като същият не е провеждал рехабилитационни процедури. От показанията на
свидетеля се установява, че периодично ищецът продължавал да изпитва болки в областта
на дясното рамо.
Не се спори между страните, че към 27.06.2017 г. (датата на ПТП) управляваният от КР. М.
В. лек автомобил марка „Ситроен", модел „Исара Пикасо", с ДК № ******, имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, сключена с
дружеството ответник.
С претенция вх. № 3515/09.10.10.2020 г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
подадена от О.В. чрез пълномощника адв. И.К. е уведомил застрахователя за застъпилото
ПТП и е поискано заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С
уведомление изх. № 4353/28.10.2020 г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД
ищецът е информиран от застрахователя за необходимостта от представяне на конкретно
изброените документи, за да бъде изплатено исканото обезщетение, а с уведомление изх. №
116/08.01.2021 г. ищецът е уведомен, че поради непредставяне на поисканите документи,
такова обезщетение няма да му бъде изплатено. Ищецът е получил двете уведомления на
застрахователя, видно от приетите по делото разписки на куриера за доставянето им.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 40 000 лв. -
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни
увреждания, в резултат на ПТП от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г.
до окончателното изплащане.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за репариране от
застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за които застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ). Освен доказан фактически състав на
непозволено увреждане, основателността на иска предполага валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и предоставяне на пълни и
точни данни за банковата сметка, по която претенцията трябва да се плати, са изисквания,
чието неспазване има за последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване
на застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно обезщетение (чл. 380,
ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
4
обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното
събитие, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжен да покрие отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди, обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за
съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 493 КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Фактическият състав на
непозволено увреждане е осъществен. Ищецът е претърпял вреди (неимуществени), които са
в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то, причинено от КР. М. В. (водачът на
застрахования при ответника лек автомобил), поради което за причинилия вредата възниква
задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили травматичните
увреждания на ищеца, а те от своя страна са довели до изживени от него болки и страдания
(неимущесвтени вреди). След като за управлявания от КР. М. В. лек автомобил е налице
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този
договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за причинените му вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493 КЗ).
Като претърпял неимуществени вреди (болки и страдания от травматичните увреждания)
ищецът притежава качеството на пострадал и увредено лице, което има право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). В
тази връзка се явяват неоснователни правоизключващите и правонамаляващите възражения
на ответника, основани на оспорвания относно наличие на елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане, вкл. относно механизма на ПТП-то и обстоятелствата,
свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие. Вината на водача в случая
се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват обстоятелства, които я
изключват. Застрахователят по задължителна застраховка дължи обезщетение за вредите,
вследствие на притежанието или използването на моторното превозно средство, като вината
на водача има значение не за изплащане на обезщетението, а за възникване на регресни
права на застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на застрахователното покритие в
някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не са налице.
Претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане попадат в застрахователното покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди не могат да превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като
5
критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от телесните
увреждания съдът отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на
пострадалия при увреждането му, трайността на вредните последици, интензитета и
продължителността на изживените от ищеца болки и страдания. Ищецът е в активна
възраст, на него са причинени няколко по вид травматични увреждания (спукване на три
ребра, спукване на дясна ключица и лека степен на сътресение на мозъка). Тези увреждания
имат живото застрашаваш характер. Макар да не влошават трайно качеството му на живот,
спукванията на ребрата и на ключицата е налагало провеждане на лечения в домашни
условия, с прием на обезболяващи медикаменти. Съдът съобрази естеството и интензитета
на изпитваните от ищеца болки и дискомфорт, който понастоящем са затихнали – няма
обективна находка за изживяването им. Причинената контузия на главата не е довела до
загуба на съзнание, но е поставила ищеца в кратковременно състояние на зашеметяване.
Освен изброените обстоятелства относно ищеца, съдът отчита конкретните за страната и
региона икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях
съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените
болки и страдания от причинените му телесни увреждания е 16 000 лв.
Този размер следва да се редуцира, с оглед направеното от ответника възражение за
съпричиняване, поради неползване на предпазен колан. Обезщетението може да се намали,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Преценката
за съпричиняване се прави на плоскостта причинно-следствената връзка между поведението
на пострадалия и вредоносния резултат (П-17-63, Пленум, т. 7). Прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от доказана причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и
настъпилия вредоносен резултат. Липсата на поставен предпазен колан от ищеца е довел до
настъпване на вредоносния резултат. Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани, вкл.
на мястото, на което ищецът се возел, и ако такъв бе поставен, въпреки въздействието на
инерционните сили, тялото на ищеца би останало прикрепено към седалката и не би се
преместило напред, към задната част на облегалката на шофьорската седалка, в която също е
имало контакт. Затова съдът приема, че ищецът обективно е допринесъл за настъпването на
вредите и че неговият принос се измерява на 20 %, с оглед на което намалява определения
по-горе размер на 12 800 лв.
Така определеното застрахователно обезщетение следва да се присъди с претендираната
законна лихва от деня на предявяване на застрахователната претенция от увредения пред
застрахователя – 09.10.2020 г. до окончателното му изплащане. Ответникът-застраховател е
в забава, поради изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и липса на определено и изплатено
застрахователно обезщетение (чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ). Това бездействие на ответника го
поставя в забава, защото при предявяване на претенцията от ищеца са представени протокол
за ПТП и епикриза, т.е. един от документите, удостоверяващи пътното транспортно
произшествие (чл. 496, ал. 3 КЗ). Последиците от забавата на ответника не отпадат на
6
основание чл. 380, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, поради непосочена от ищеца банкова сметка за
изплащане на застрахователно обезщетение. Застрахователят поддържа, че застрахователно
обезщетение не се дължи въобще, поради което няма как да се приеме, че неплащане на
обезщетението е обусловено от непосочването на банкова сметка. За периода от предявяване
на претенцията (09.10.2020 г.) до срока за произнасяне по нея, застрахователя също дължи
законна лихва върху застрахователното обезщетение, но за забавата на застрахования
делинквент, доколкото е налице функционална обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на вредата (чл. 429, ал. 3, вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ).
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е частично основателен.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 12 800 лв., ведно със законната лихва от
09.10.2020 г. (денят на предявяване на претенцията пред застрахователя) до окончателното ѝ
изплащане. За разликата до пълния му претендиран размер от 40 000 лв. искът следва да се
отхвърли.
При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално представителство на
ищеца от адв. И.К., в полза за последната следва да се присъди адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено пропорционално на уважената част от иска (12 800 лв.) и
съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от
ответника е в размер на 914 лв. В полза на ищеца не следва да се присъждат претендирани
разноски, доколкото той е освободен от внасяне на такси и разноски.
С оглед частичната основателност на иска, ищецът ще следва да заплати на ответника
сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ответникът е
сторил разноски в общ размер на 355 лв. (350 лв. – депозит за изготвяне на експертизите и 5
лв. – заплатено удостоверение). Съобразно размера на отхвърлената част от иска (27 200 лв.)
и този на претендираното обезщетение (40 000 лв.), ищецът следва да заплати на ответника
по съразмерност разноски в размер на 241,40 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Заради осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт и
заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в
искания размер от 360 лв., ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело,
определен според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Отчитайки освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски (чл. 83,
ал. 2 ГПК) и с оглед частичната основателност на предявения иск, ответникът следва да
бъде осъден за заплати държавна такса върху уважения размер на иска, както и заплатените
от съда разноски (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от присъденото обезщетение от
12 800 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда
на ГПК), е в размер на сумата от 512 лв. Дължимата от ответника част от разноските по
делото, заплатени от бюджета на съда (210 лв. – възнаграждения на вещи лица), определена
според уважения размер на иска (12 800 лв.), е 67,20 лв. Двете суми (512 лв. и 67,20 лв.),
както и 5 лв. за служебно издадения за тях изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК), следва да се заплатят от ответника в полза
7
на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 Застрахователно акционерно дружество
„ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Изгрев”, ж.к. „Дианабад” бул. „Д- р Г. М. Димитров” № 1 да
заплати на ОРЛ. Т. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****** сумата от 12 800 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания)
от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 27.06.2017 г., причинено при управление на
автомобил марка „Ситроен”, модел „Исара Пикасо”, с ДК № ******, управляван от КР. М.
В., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ
БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. (денят на
предявяване на претенцията пред застрахователя) до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му претендиран
размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев”, ж.к.
„Дианабад” бул. „Д- р Г. М. Димитров” № 1 да заплати на адв. ИЛ. КР. К. от АК Ловеч
сумата от 914 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ОРЛ. Т. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****** да заплати на акционерно
дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Изгрев”, ж.к. „Дианабад” бул. „Д- р Г. М. Димитров” № 1
сумата от 241,40 лв., представляваща разноски съобразно отхвърлената част на иска (чл. 78,
ал. 3 ГПК), както и сумата от 360 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Изгрев”, ж.к. „Дианабад” бул. „Д- р Г. М. Димитров” № 1 да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от 512 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, сумата от 67,20 лв.,
представляваща заплатени по делото разноски върху уважената част от иска, както и сумата
от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
8