Р
Е Ш Е
Н И Е №
08.07.2020
година град Велинград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД , V-ти гр. състав в публично заседание
проведено на втори юли през две хиляди и двадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 286 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по искове с правна квалификация чл.49,
ал.1 от СК.
Производството е образувано по
искова молба на ищеца К.И.В., ЕГН ********** ***,
с настоящ
адрес:***, против Н.А.А.,
ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр.Велинград,
ул."Хан Аспарух" № 13, чрез адвокат Людмила Кремова.
Ищец твърди с ответницата са сключили граждански брак в гр.Велинград на 27.05.2015
год., трети за ищеца и втори за
ответницата. От брака нямат деца. След сключването на брака не са заживели
като съпрузи, тъй като веднага след сключването на брака ответницата
заминала на работа в Гърция и оттогава не поддържали никакви отношения. Дори
когато ответницата идвала в отпуск в
България, не му се обажда. Настоява се на това, че изпитвал дълбоко
разочарование и загубил надеждата, че с ответницата могат да заживеят като
семейство. Счита, че бракът им
съществува само формално, а в същност е дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на ответницата и следва да бъде прекратен. Налице бил правният интерес за
воденето на настоящия иск.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да се
прекрати брака на страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът
не се произнася по въпроса за вината.
Относно семейното жилище страните нямат такова. Не са придобили съвместно
имущество. Относно фамилното име на ответницата след развода, същото да остане А..
Ищеца няма искане за присъждане на издръжка.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез пълномощника й
адв.Кремова. В него не оспорва предявения иск, а счита същият за допустим и основателен. Отразените в
исковата молба обстоятелства отговаряли на истината. От датата на сключването
на брака ответницата живеела и работела в Гърция. На този етап от
живота си нямала намерение да се връща в България. Няма претенции относно
семейното жилище, тъй като такова не са създали. Няма претенции и за издръжка.
В о.с.з. ищеца лично, редовно призован. Подържа молбата за
развод. Заявява, че за кратко са живели с ответницата в жилище, представляващо
къща находяща се на адреса гр.Велинград, ул.“Цар Самуил“ №8, което е негова
собственост. Поради това и иска да му се предостави ползването на това семейно
жилище.
В о.с.з. ответницата
не се явява, за нея адв. Кремова редовно упълномощена. Не оспорва иска. Заявява, че ответницата
работи и и няма нужда от издръжка. Запазола си е фамилията и да си остане с
фамилно име А..*** да се предостави за ползване на съпруга- ищеца, тъй като е
негово.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото са съпрузи, като са сключили
граждански брак на 27.05.2015 год. в
гр.Велинград, за
което е съставен Акт за граждански брак № 033/27.05.1915 г.,видно от
Удостоверение за сключен граждански брак /л.5/, издадено от общ.Велинград. От
същото се установява, че съпругата Н.А.А. е запазила след барака фамилното име А..
Страните не спорят, а от представената Декларация СИС
се установява, че от брака си страните нямат
родени деца.
От показанията на свидетеля Кремов се установава, че съпрузите са живели
заедно около десет дена след сключването
на брака им и са разделени от 2015
година, като съпругата е заминала за Гърция и повече не се е връщала при
съпруга си. А когато си идвала в България не е търсила съпруга си. По телефона
съпрузите били разговаряли в началото след заминаването на съпругата около
месец- два, но след това ответницата си
сменила номера на телефона и оттогава до сега не са поддържали никаква връзка.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен,
като се прекрати брака между страните по делото. Същият е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от СК-налице е липса на взаимност, разбирателство и уважение между съпрузите и
това състояние не може да се
преодолее и да се възстановят нормалните съпружески отношения между тях.
Причините довели брака до това състояние
са липсата на взаимна търпимост и подкрепа,
довели до фактическата раздяла на съпрузите продължила повече от пет години, сочеща на пълно отчуждение помежду им.
Установи се, че през този период страните не са положили усилия в посока на
възстановяване на брачните отношения.
Ето защо съдът намира, че брачната връзка съществува само формално и в
нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Запазването на
такъв формален, изпразнен от съдържание брак, не е оправдано нито от гледище на
интересите на съпрузите и децата им,
нито на обществото.
Съдът не следва да се произнася по въпроса за вината
за разстройството на брака, предвид желанието на съпрузите.
Съгласно чл.53 от СК - след развода съпругата може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Но тъй като съпругата след сключването на брака не си е променила фамилното име, то следва да се постанови, че след прекратяване на брака
съпругата ще продължи да носи фамилното име от преди брака –А..
Относно
ползването на семейното жилище, съдът намира следното:
Не се спори по
делото, че съпрузите за краткия
период в който са живеели съвместно са
живели в жилището на ищеца, чието жилище, представляващо къща
находяща се на адреса гр.Велинград, ул.“Цар Самуил“ №8, което е собственост на съпруга. Установява се също,
че ответницата е напуснала семейното жилище и в него е останал да живее
единствено съпруга. След като ответницата по нейно желание е напуснал семейното
жилище, а и няма претенции за ползването на семейно жилище, то и съдът счита,
че следва да се запази съществуващото положение. Поради което и това искане
следва да бъде уважено, като семейното жилище бъде предоставено за ползване на ищеца.
Страните нямат претенции за издръжка един към друг, до
колкото ищеца не претендира такава, а и ответника не заявил претенции за
издръжка. Ето защо и ще се постанови, че след развода страните няма да си
дължат издръжка един на друг.
Съгласно разпоредбата на чл.
329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата, следва да бъде определена окончателна държавна такса за
производството в размер на общо 50 лв. До колкото ищеца е внесла първоначално 25,00 лв. държавна такса, то и
ще се осъди ответника да заплати допълнителна държавна такса от 25 лв.
С оглед на горното съдът на основание чл.49,ал.1 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД гражданския брак сключен на 27.05.2015 г.
между К.И.В.,
ЕГН ********** ***, и Н.А.А., ЕГН ********** ***, за което е съставен с Акт
за граждански брак №033/27.05.2015 г., на
осн. чл.49 от СК, като дълбоко
и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпругата Н.А.А. ЕГН **********, ще продължи
да носи пред брачното си фамилно име А..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо къща
находяща се на адреса гр.Велинград, ул.“Цар Самуил “ №8, на съпруга К.И.В., ЕГН **********
*** .
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпрузите няма да си
дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Велинград, сумата от
25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща допълнителна
държавна такса за развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщението на страните по делото, а копие от него да им се изпрати със
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..