Р Е
Ш Е Н И Е № 75
гр.П., 12.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на трети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 46 по
описа за 2020 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „П. С. Д. Т.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П.,
представлявано от управителя Г.С.Д., против НП № 44-000039/31.01.2020 г. на
Началник ОО”АА” гр.Т., с което и на осн. чл.95б,т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три
хиляди лева/ за това, че „на 19.12.2019 г., около 13.40 ч., на път III-2002, км 32+708, направление гр.П.-с.З.,
като превозвач притежаващ лиценз № 1302 от 18.07.2016 г. валиден до 17.07.2026
г. за пътнически превози в Общността, е допуснал да се извърши обществен превоз
на пътници по автобусна линия П.-с.З.-с.З. С. с пътен лист № 548847/19.12.2019
г. с автобус“Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ“ от кат.М2, с
рег.№ Т **** ТН собственост на превозвача, без автобуса да е оборудван с
обезопасителни колани на всички монтирани седалки в салона. От монтираните 20 броя седалки, напълно оборудвани с
предпазни колани и заключващи устройства към тях са 6 броя седалки. Останалите
15 броя седалки не са оборудвани изцяло с предпазни колани и заключващи
устройства към тях“ – нарушение по чл.7б,ал.2,пр.2 от ЗАвПр.
В подробно мотивираната
жалбата се оспорва извършеното нарушение,
като се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон водещи до опорочаване на цялото производство
по реализиране на административно- наказателната отговорност на превозвача. В
с.з. жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата ОО“АА“ Т. – представляван в с.з. от Началника
Д. С., оспорва жалбата като
неоснователна и моли НП да бъде изцяло потвърдено.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На
19.12.2019 г. около 13.40 ч., на път III-2002,
км 32+708, настъпило ПТП с участие на автобус“Фолксваген Крафтер
2.5 ТДИ“ от кат.М2, с рег.№ Т **** ТН собственост на превозвача „П. С. Д. Т.“ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.П., представлявано от управителя Г.С.Д..
Превозвачът притежавал лиценз № 1302 от 18.07.2016 г. валиден до 17.07.2026 г.
за пътнически превози в Общността и извършвал обществен превоз на пътници по
автобусна линия П.-с.З.-с.З. С. с пътен лист № 548847/19.12.2019 г. На
местопроизшествието бил изпратен и екип от ОО“АА“ Т. в състав инспекторите М.Б.Х.
и И.С.И.. При пристигане на място двамата съдействали на органите на разследване
от РУП П., като при самото им влизане в
катастрофиралия автобус длъжностните лица установили, че са монтирани 20 бр.
седалки + седалката за шофьора, като от тях напълно оборудвани с предпазни
колани и заключващи устройства били само 6 броя седалки, а останалите 15 броя
седалки не били оборудвани изцяло с предпазни колани и заключващи устройства
към тях. /снимки л.15-17/. След анализ на събраните доказателства, на
28.01.2020 г. в сградата на ОО“АА“ Т., в присъствие на управителя Г.Д. бил
съставен АУАН № 271749 /приложен л.12/, с който и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН
било поставено началото на АНО против превозвача „П. С. Д. Т.“ЕООД за допуснато
нарушение по чл.7б,ал.2 от ЗАвПр.
Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал без възражения,
след което било издадено атакуваното в
настоящия процес НП № 44-000039/31.01.2020 г. на Началника на ОО”АА” Т.,
връчено лично на 10.02.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя М.Х. /присъствал както огледа на автобуса
непосредствено след ПТП, така и при съставяне и връчване на акта/, св.И.С.И., както
и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства. Така установената фактическа не се оспорва от жалбоподателя
видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея
наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, като констатира,че при
реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното
нарушение е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на правото на защита
на жалбоподателя което, макар и непосочено в жалбата, е основание за отмяна на
НП, поради следното:
Видно от приложеният АУАН, нарушението за които е ангажирана
отговорността на превозвача „П. С. Д. Т.“ЕООД е
установено /след допуснато ПТП/ на 19.12.2019 г., за което е бил съставен АУАН № 271749 от
28.01.2020 г., а атакуваното НП е издадено на 31.01. 2020 г. Съгласно
чл.44,ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право
„…в 3-дневен срок от подписването му да
направи писмени възражения по него”. Тъй като чл.84 от ЗАНН препраща към НПК досежно изчисляването на сроковете, приложимата норма е на чл.183,ал.2
която определя, че „срокът, който се
изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния
ден”. Следователно, щом актът е връчен на нарушителя веднага след
съставянето му на 28.01.2020 г.
/вторник/, срокът за писмени възражения
започва да тече от 29.01.2020 г. и изтича на 31.01.2020 г. /петък/, до края на
последния ден преди изтичането на който е издадено атакуваното НП. Ето защо
съдът приема, че неправилно и незаконосъобразно
Началникът на ОО“АА“ Т. е издал НП, като не е изчакал да изтече
3-дневният срок, който е елемент от средствата, предоставени на всеки нарушител
по ЗАНН за защита от вменените му нарушения. Начинът, по който е издадено НП е
довел до възпрепятстване на упражняването на правото на жалбоподателя по
чл.44,ал.1 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да направи
обосновани писмени възражения по него. Ето защо съдът намира това допуснато
нарушение за съществено, изхождайки от критерия за същественост на нарушението,
изразяващ се в обстоятелството дали е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Безспорно е, че така
констатираното макар и само в НП нарушение е от вид, който не може да се
преодолее евентуално в последващ стадий на административнонаказателното
производство, поради което съдът приема, че същото е съществено и на това
основание ОТМЕНЯ обжалваното НП като незаконосъобразно, без да се произнася по
съществото на правния спор.
Независимо от посоченото по-горе процесуално нарушение, съдът намира,
че извършването на вмененото нарушение по ЗАвПр не е доказано и по необходимия
за това убедителен начин. Общоизвестно е, че основен и задължителен елемент от
всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание на
нарушението … обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават” [чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН],
като така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
даваща легална дефиниция на понятието за административно нарушение. Визираните от съда разпоредби са императивни
по своя характер и са насочени към установяване на обективната действителност и
участието на лицето, което се твърди, че е извършило вмененото му нарушение. От
установената в хода на съдебното дирене
фактическа обстановка съдът приема за недоказано по надлежен и
безпротиворечив начин, че жалбоподателят е извършил умишлено посоченото
нарушение. Липсват каквито и да било доказателства досежно изпълнявания от
превозвача маршрут по автобусна линия от Автогара П. до с.З. С., общ.П., което
е от изключителна важност, тъй като съгласно чл.7б,ал.3 от ЗАвПр изискването за
обезопасителни колани по ал.2 /за липсата на които всъщност е санкциониран превозвача/ НЕ СЕ ПРИЛАГА за МПС от категория М2
/каквото е и процесното МПС- автобус“Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ“ с рег. № Т **** ТН/ при маршрути с еднопосочна дължина до 30 км. Посредством използване
на справка от интернет страницата на Гугъл карти се
установява, че зададеният маршрут „Автогара П. – с.З. С.“ е с дължина 27 км,
т.е. под изискуемата от 30 км. Ето защо, съдът приема, че АНО не се е съобразил
и със задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН
детайлно да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако
бе извършил такава допълнителна проверка във връзка с дължината на маршрута, Началника
на ОО“АА“ Т. очевидно би стигнал до съвсем други правни изводи за недоказаност
на нарушението и по същество от страна на превозвача.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА НП № 44-000039/31.01.2020 г. на Началника на
ОО”АА” гр. Т., с което и на основание чл.95б,т.1 от ЗАвПр, на ЮЛ – превозвач „П. С. Д. Т.“ЕООД ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление гр.П., бул. „Б.“№***, представлявано от управителя Г.С.Д.,
за нарушение по чл.7б,ал.2,пр.2 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв. /три хиляди
лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: