О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
5 10.01.2020 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски окръжен съд, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
ВЧНД № 1 от 2020 год., по описа на Окръжен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 345, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Харманли против протоколно определение, постановено от Районен съд – Харманли по НОХД № 390/2019г. в открито съдебно заседание, проведено на 05.12.2019г., с което съдът, на основание чл. 249, ал. 1 от НПК, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като внесеният обвинителен акт не съдържал факти за всички обективни признаци от състава на престъплението. В своя протест прокурорът излага доводи, че за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Незаконосъобразен бил доводът на съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не било посочено как, кога и по какъв начин обв. С. се бил представил за длъжностно лице, което съдът приел като нарушаващо правото на защита на обвиняемия. Видно било според прокурора, че С. бил предаден на съд за извършено умишлено престъпление от общ характер, извършено в съучастие с друго, неустановено по делото лице при класическо разпределение на ролите. В настоящия случай бил посочен фактическият състав на действия на всеки от съучастниците. При усложнена престъпна дейност, обективното реализиране на разпределението на ролите на съизвършителите, при доказана общност на умисъла, водело до отговорност за престъплението на всеки един от съизвършителите, макар и с отделни изпълнителни деяния. Предвид изложеното, прокурорът иска съда да отмени обжалваното определение.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалвания акт, по посочените в протеста оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок по чл. 342, ал.1 от НПК, от процесуално легитимирана страна, но разгледан по същество е неоснователен.
НОХД № 390/2019г., по описа на Районен съд – Харманли е образувано по внесен от Районна прокуратура – Харманли обвинителен акт срещу Т.К.С. за това, че в периода от 26.02.2019г. до 28.02.2019г., в гр. Х., обл. Х., при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с неустановени по делото лица – извършители, с цел да направи за себе си и за другиго, а именно тези неустановени лица, имотна облага, като се е представил за длъжностно лице – за **** ***** в ** – Х., възбудил и поддържал у Т. С. Н. от гр. Х. и М. П. Т., от гр. Х., заблуждение относно обстоятелството, че взима парична сума във връзка с действия по задържане на лица – телефонни измамници, като с това им причинил имотна вреда на обща стойност в размер на 2 739,63 лв. и отделните деяния са извършени както следва: на 26.02.2019г., в гр. Х., обл. Х., като извършител, в съучастие с неустановени по делото лица – извършители, с цел да набави за себе си и за другиго, а именно тези неустановени лица, имотна облага като се е представил за длъжностно лице – за ****** ******* към „******* *******“ в гр. Х., възбудил и поддържал заблуждение у Т. С. Н. от гр. Х. относно обстоятелството, че взима парична сума във връзка с действия по задържане на лица – телефонни измамници и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 480 лв., 1 бр. синджир от злато 14 карата със закачени на него плочка от злато 14 карата с изписан на нея текст „Боян“ и висулка от злато 14 карата под формата на буквата „Б“ с общо тегло 7,21 гр. на стойност 410,97 лв., 1 бр. пръстен от злато 14 карата, тип халка, релефна от външния край с тегло 1,80 гр. на стойност 102,60 лв., 1 бр. висулка от злато 14 карата, с форма на две листа с тегло 0,80 гр. на стойност 45,60 лв., 2 бр. пръстени от злато 14 карата с отвори в горната им част, единия с малък камък в бял цвят с общо тегло 5,67 гр. на стойност 238,40 лв. и 1 бр. монета /лира/ от злато 22 карата с тегло 7,24 гр. на стойност 492.32 лв. или всичко на обща стойност 1 769,63 лв.; на 28.02.2019г. в гр. Х., обл. Х., като извършител, в съучастие с неустановени по делото лица – извършители, с цел да набави за себе си и за другиго, а именно тези неустановени лица, имотна облага като се е представил за длъжностно лице – ***** ****** Н. И. от ** – Х., възбудил и поддържал заблуждение у М. П. Т. от гр. Х. относно обстоятелството, че взема парична сума във връзка с действия по задържане на лица – телефонни измамници и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 970 лв. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За да постанови протестираното определение, съставът на районния съд, в разпоредителното заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, е приел, че в хода на досъдебното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като в диспозитива на обвинителния акт било посочено, че подсъдимият бил възбудил и поддържал заблуждение у всяка от двете пострадали – Н. и Т. относно обстоятелството, че вземал парична сума във връзка с действията по задържане на лица – телефонни измамници. Същевременно, според районния съд, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсвало изложение на фактите и посочване на конкретните действия, с които подсъдимият да е осъществил двете форми на изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен. Липсата на надлежно отразяване на всички съставомерни белези на престъплението при фактическото формулиране на обвинението, съставлявало отстранимо същество процесуално нарушение, допуснато при изготвяне на обвинителния акт. Районният съд изложил още, че предвид формулираното обвинение по квалифицирания състав на чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК с диспозитива на обвинителния акт, а именно че подсъдимият се е представил за длъжностно лице – ******* ****** в ** – Х., то в обстоятелствената му част, липсвала аргументация относно въведения признак чрез изложение на факти, сочещи подсъдимият да се е представил за длъжностно лице, предвид необходимостта обвинението да обвърже с конкретни фактически и правни доводи съставомерността на квалифициращият белег на престъплението. Липсата на такава обосновка поставяла в невъзможност подсъдимият да организира ефективно защитата си срещу всички правнорелевантни за деянието факти, съставляващо съществено процесуално нарушение на неговите права.
Настоящият състав на Окръжен съд – Хасково споделя изложените в мотивите на протестираното определение доводи. Съгласно задължителните указания на ВКС в ТР № 2/07.10.2002г. по н.д. № 2/2002г. на ОСНК, предназначението на обвинителния акт е да формулира обвинението по начин, по който същият да определя предмета на доказване от гледна точна на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Законодателят е извел изискванията към съдържанието на обвинителния акт в нормата на чл. 246 от НПК, което се състои от три части – обстоятелствена част, заключителна част и приложение, като всяка една има различно значение. В обстоятелствената част следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за самоличността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия, както и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Именно в тази част от обвинителния акт, представителят на обвинението излага елементите от състава на твърдяното престъпление и авторството му, тоест посочва фактическите твърдения, които осъществяват конкретното инкриминирано деяние. Съгласно мотивите към т. 4.2 от вече цитираното ТР № 2/07.10.2002г. на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В правомощията на прокурора, който е “Dominus Litis” /господар на досъдебното производство/ е да прецени дали изобщо да повдига обвинение и респективно неговите предмет и обхват. В правомощията на прокурора е да посочи извършеното от обвиняемия престъпление и неговата правна квалификация.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение на вече подсъдимия С. / а не обвиняем, както е посочил прокурорът/ за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В процесния обвинителен акт, обаче не се съдържат обстоятелства за всички елементи от състава на престъплението, вменено на подс. С.. С заключителната му част (диспозитива) се повдига обвинение, за това че С., при условията на продължаване престъпление, при форма на съучастие – като извършител, е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние на престъплението измама, с основен състав по чл. 209, ал. 1 от НК, а именно „възбудил“ и „поддържал“ заблуждение у пострадалите, като е посочен квалифициращ белег, с оглед начина на извършване на измамата – обвиняемият се представил за длъжностно лице. Същевременно, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът не е посочил изрично, нито описал действията и/или бездействията на С., с които същият да е „възбуди“ и „поддържал“ заблуждение у двете пострадали, още по-малко пък факти и обстоятелства, касаещи квалифициращия начин на извършване на вмененото престъпление – да се е представил за длъжностно лице. Макар и прокурорът в обвинителния акт да е изложил факти и обстоятелства, касаещи действия и/или бездействия по възбуждане и поддържане заблуждение у пострадалите, както и действия и/или бездействия по представяне за длъжностно лице, същите касаят неустановени по делото лица, а не такива действия и/или бездействия на Т.С.. Изложените обстоятелства обуславят извършено от прокурора при изготвянето на обвинителния акт нарушение, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената му част и неговата заключителна част (диспозитив).
В конкретния случай въззивният съд споделя виждането на състава на районния съд, че е налице съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на обвиняемия и неговия защитник, предвид констатираната неяснота на обвинението, тъй като при тази формулировка на обвинителния акт, в неговата обстоятелствена част липсват обстоятелства, касаещи всички елементи от състава на вмененото на С. престъпление. Изложените в протеста доводи на практика не касаят установените от районния съд и допуснати от прокурора отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, а касаят института на съучастието, поради което и същите няма да бъдат предмет на обсъждане от въззивния съд с настоящото изложение.
Предвид гореизложеното и поради неоснователността на постъпилия протест, протестираното определение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Липсата на факти и обстоятелства, касаещи действия и/или бездействия на С., с които да „възбудил“ и „поддържал“ заблуждение у пострадалите, както и да се е представил за длъжностно лице правят обвинението неясно и водят до противоречие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт. Това отстранимо съществено процесуално нарушение е наложило прекратяването на наказателното производство и връщането на делото на прокурора за коригиране на обстоятелствената част на обвинителния акт.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248,
ал.1, т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено от Районен съд – Харманли по НОХД № 390/2019г. в открито съдебно заседание, проведено на 05.12.2019г., с което съдът, на основание чл. 249, ал. 1 от НПК, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като внесеният обвинителен акт не съдържал факти за всички обективни признаци от състава на престъплението.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.