Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1668/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Адрес: гр. Варна, ул.
„Тролейна“ 48, ет. 4 срещу Решение № 56/16.06.2020 г. на Девненски районен съд,
постановено по н.а.х.д. № 63 по описа на съда за 2020 г. на същия съд, с което
е отменено Наказателно постановление № 23-0000680/02.12.2019 г. на Началника на
Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Варна, с което на
„Белви Транс” ЕООД, ЕИК ******** за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В жалбата са изложени
твърдения за неправилно отразена фактическа обстановка и неправилно приложение
на материалния закон, довели до постановяването на незаконосъобразно решение.
По-конкретно касаторът счита за неправилни изводите на районния съд за това, че
в наказателното постановление не е посочено точно изпълнителното деяние, което
не съответства на отразените в акта и постановлението обстоятелства. Оспорва и
изводите за неяснота в правната квалификация на нарушението и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно и свързаният с тях краен извод за
нарушено право на защита. Моли за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Ответникът в
касационното производство, „Белви Транс” ЕООД, ЕИК ********, счита жалбата за
неоснователна. Посочва, че правилно районният съд е констатирал допуснати
съществени нарушения на процесуални и материалноправни норми и необоснованост на
наказателното постановление, изразяващи се в разминаване във формата на
изпълнителното деяние, което е засегнало правото на защита
на привлеченото към отговорност лице. Моли решението да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Варна пледира за неоснователност на касационната жалба и за
потвърждаване на решението на ВРС.
Административен съд - Варна
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.
211 от АПК, от надлежна страна, която разполага с правен
интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предмет на обжалване в
производството пред районния съд е било НП № 23-0000680/02.12.2019 г. на Началника
на Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. Варна, с което на
„Белви Транс” ЕООД, ЕИК ******* за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство доказателства районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена комплексна
документална проверка на превозвача Белви Транс” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Девня, обл. Варна, притежаващ Лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 13113, било
установено, че на 01.11.2019 г. дружеството - превозвач е допуснало до
управление на т. а. марка „МАН”, кат № 3, с рег. № *****, с който е извършен
международен обществен превоз на товари водача А. С. З., без същия да притежава
карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл. 7б ал. 5
от ЗАвтП. Превозът бил установен чрез проверка на информация от паметта на
дигитален тахограф, монтиран в горепосоченото МПС на горепосочената дата,
международна товарителница от същата дата, а липсата на карта за квалификация
на водача към датата на превоза – при извършена служебна справка в база данни
към ИА „АА”. При тези констатации на 09.09.2019 г. актосъставителят Б. Г. И.
съставил спрямо въззивника АУАН за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП,
който бил връчен на представляващия дружеството и подписан от него с изявлението,
че има възражения. В законоустановения тридневен срок такива не постъпили,
поради което направените с него констатации били изцяло възприети и
възпроизведени в обжалваното наказателно постановление от наказващия орган.
При така установените факти
районният съд приема от правна страна, че е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел ”АА” гр. Варна,
упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на
Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Във връзка с нарушената
норма посочва, че при издаването на наказателното постановление е допуснато
нарушение по чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН, регламентиращ задължение за посочване в НП
на законните разпоредби, които са били нарушени. Вмененото на въззивника
административно нарушение е било квалифицирано като нарушение по чл. 96г ал. 1
пр. 2 от ЗАвП, според който се налага имуществена санкция в размер на 3 000
лева за този, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари. Нормата е бланкетна – препраща към съдържанието
на конкретни изисквания за назначаването на водачите, регламентирани със ЗАвП и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно, за да има
ясно предявено административно обвинение, е следвало да се посочи конкретната
разпоредба, която определя задължение назначаваните водачи да отговарят на
изискванията за квалификация на водача.
В приетата от АНО за нарушена разпоредба – чл. 96г ал. 1 пр. 1 от ЗАвП
никъде не е посочено, че назначаваните водачи трябва да отговарят конкретно на
изискването за квалификация на водача. Вместо това е въведено общото и
абстрактно задължение водачите да отговарят на всички изисквания, определени
със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Самото
материалноправно задължение за лицензираните превозвачи да осъществяват превози
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача, е нормативно регламентирано с разпоредбата на чл. 7б
ал. 1 от ЗАвП, което се явява и нарушеното правило за поведение в случая.
Вместо нея както в АУАН, така и в НП е посочена друга разпоредба – тази на чл.
7б ал. 5 от ЗАвтП, която е несъотносима с процесното нарушение.
По този начин районният
съд е достигнал до извода за наличие на процесуална незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, които неоправдано са ограничили правото на защита на
жалбоподателя и по-специално правото му да разбере за какво именно
административно нарушение се ангажира неговата отговорност, за да може
адекватно да организира защитата си по него. Предвид
констатираната процесуалноправна незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление същото е изцяло отменено от въззивния съд.
Касационният състав
възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните
му изводи. Няма спор, че от страна на дружеството е извършен обществен превоз
на 01.11.2019 г., при който товарният автомобил е бил управляван от водач,
който не е притежавал карта за квалификация на водача. Описанието на
нарушението от фактическа страна както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, е че
дружеството е извършило обществен превоз със специален автомобил с водач, който
не притежава карта за квалификация на водача. Чл.
96г, ал. 1 от ЗАвтП предвижда
административно наказание за всеки, който допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници или товари. Очертаните от текста на нормата изпълнителни деяния на
нарушението по този член са "назначи на работа" или
"допусне", като административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на превозвача по второто. Правилен е изводът на районния съд, че както
в АУАН, така и в НП е посочена разпоредбата на чл. 7б ал. 5 ЗАвтП, която е
несъотносима с процесното нарушение, вместо съответстващата на извършеното
нарушение разпоредба на чл. 7б ал. 1 ЗАвП. Именно последната нормативно
регламентира материалноправното задължение за лицензираните превозвачи да
осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискването за тяхната квалификация. В тази връзка касационната инстанция
изцяло споделя крайния извод на ДРС за допуснати съществени процесуални
нарушения, които неоправдано са ограничили правото на защита на жалбоподателя и
по – специално правото му да разбере за какво именно административно нарушение
се ангажира неговата отговорност, така че да може адекватно да организира
защитата си по него.
По тези съображения
крайният извод на районния съд за незаконосъобразност на наказателното
постановление, по съображения както за допуснати съществени процесуални
нарушения, така и за неправилно приложение на материалния закон, е правилен и
обоснован.
Предвид гореизложеното,
касационният състав намира, че не се установяват твърдените от касатора пороци
в решението на районния съд, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена,
поради което и на основание чл.
221, ал. 2, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 56/16.06.2020 г. на Девненски районен съд, постановено по н.а.х.д. № 63
по описа на съда за 2020 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.