Номер 1622.10.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Небенур Р. Хасан
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500203 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Жалбоподателят И. Ц. Ц. се явява лично и с и с адвокат ЙОРДАНКА КОНДИЕВА.
Въззиваемите Я. П. А. и И. С. А. се явяват лично и с адвокат МИЛЕНА
НАЙДЕНОВА.
АДВ. КОНДИЕВА: Може да се даде ход на делото.
АДВ. НАЙДЕНОВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Делото е образувано по въззивни жалби, подадени от И. Ц.
Ц. от гр.Разград, чрез пълномощник адв.Йорданка Кондиева от АК-Разград против решение
№ 39/18.02.2020г. по гр.д.№ 946/2019г. по описа на РС-Разград, както и постановеното по
реда на чл.250 от ГПК, решение №2527/ 20.07.2020г. по същото дело. С посоченото решение
от 18.02.2020г. е отхвърлен, като неоснователен предявеният от И. Ц. Ц. от гр.Разград
против Я. П. А. и И. С. А. , двамата от с.град иск с правно основание чл.108 от ЗС по
отношение на идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.Разград. С решението от
20.07.2020г. е отхвърлен, предявения в условията на евентуалност иск с правно основание
1
чл.124 от ГПК по отношение на същите идеални части от недвижимия имот, находящ се в
гр.Разград. В подадените две жалби се твърди неправилност, незаконосъобразност на
обжалваните решения, както и постановяването им при съществено нарушение на
процесуалните правила. Излагат се подробни съображения за допуснатите от
първостепенния съд нарушения, представят се писмени доказателства, правят се
доказателствени искания за сочене на гласни доказателства.
В законен срок е подаден писмен отговор на жалбите от адв. Милена Найденова от
АК Разград, пълномощник на ответниците по предявените искове. Застъпва се становище за
неоснователност на същите, с искане за тяхното отхвърляне и потвърждаване на атакуваните
решения. Страната се противопоставя на направените с първоначалната жалба
доказателствени искания.
Въззивният съд е приел представеният с въззивната жалба нот. акт №15, том 6, рег.
№9157, дело №821 от 12.09.2018г. на нотариус Р. Иванова като писмено доказателство по
делото.
Отхвърлено е искането на въззивника за сочене на гласни доказателства.
АДВ.КОНДИЕВА: Поддържаме жалбите. С оглед твърдението за съществено
процесуално нарушение, а именно обстоятелството, че пред РРС след изтичане срока на
отговора на исковата молба в първото по делото съдебно заседание беше приет за
разглеждане мълчаливо довод на ответниците за нищожност на нот. акт за дарение на моя
доверител, по силата на който са му прехвърлени ид. части от имот, който е бил
собственост на брат му. Още тогава ние посочихме, че ако съдът приеме за разглеждане
този довод, който е преклудиран според нас, тъй като е след изтичане срока за отговор на
исковата молба, ние поддържаме твърдение за придобиване на собствеността върху тези
идеални части по давностно владение. Съдът не го прие за разглеждане, тъй като считаме,
че съществено са нарушени нашите права, поради това моля за пореден път или да върне
делото за разглеждане от друг състав на РРС, с възможност с оглед нарушените ни права или
евентуално РОС да приеме за разглеждане това наше ново основание за собственост, ако
приеме, че правилно е разгледан този довод за нищожност на дарението. В такава ситуация,
ако го приемете за разглеждане аз считам, че няма пречка при приемането му за
разглеждане да бъдат допуснати исканите свидетели. Моите доверители са владели тези
идеални части до момента, в който ответнтиците са инициирали поправка на техните
нот.актове пред нотариус и са завладели една част от имота, която не съответства на
техните права на собственост. В този смисъл твърдението на ответниците в тяхната жалба,
че не е имало никога разпределение на ползване, то няма как да е имало при положение, че
са минали толкова много сделки, толкова много години. Имало е устно разпределение на
ползването. За мен това е изключително сериозно процесуално нарушение. Всеки довод
за нищожност дори и такива доводи, за които законът позволява да бъдат разглеждани пред
2
въззивна инстанция, като тези по Закона за защита на потребителите, съдът обявява, че
бъде разглеждан такъв довод за нищожност и дава възможност на страните да вземат
становище. Това е, което искам да кажа. Предоставям на съда дали ще го уважи, останалото
в съображенията си.
АДВ. НАЙДЕНОВА: Поддържам подадените от мен писмени отговори, част от
които съдържат и анализ на направения днес отново за пореден път довод за процесуално
нарушение от РРС. Такова липсва, както и няма преклузия по отношение на ответника да
извърши анализ по същество на материалните права в един нот. акт, който е редовен от
външна страна и приет от съда като писмено доказателство. Ако ищецът е имал намерение
да се позовава не на правна сделка, а на придобивна давност относно придобиване на
твърдяните от него материални права, то това задължително следваше да бъде част от
неговата искова молба. Ищецът е преценил, че материалните му права се съдържат в
представения по делото нот. акт №104/27.07.1984г. и е приел този факт за доказан без
алтернатива, без евентуални твърдения свързани с придобивна давност, ако съдът не уважи
акта. Ето защо, не се намираме пред хипотеза ищецът да е процесуално изненадан в
момента, в който правата започват да се коментират по същество. Правните режим на имота
императивните текстове в законите по презумпция са предварително известни на страните.
Поради това считам, че не е налице процесуално нарушение от страна на РРС, че е
събрал всички посочени доказателства и е извършил техния анализ от гледна точка на
закона и в тяхната съвкупност. Отделно от това дори и делото да се разгледа в посока
придобивна давност такава нито е допустима по закон, визирам ЗТСУ, нито пък е налице
игнориране, противопоставяне на владението на другия съсобственик, тъй като имотът през
целия период е бил съсобствен. Тя теоретично няма как да е текла и тези свидетели отново
са излишни освен, че процесуално съдът е постъпил правилно.
АДВ.КОНДИЕВА: Ние твърдим, че той има дял в този имот много по- голям от този,
който е прехвърлил на дъщерите си. Моят доверител, когато е прехвърлил със съпругата си
дела, който притежава от имота, говоря за поземления имот заедно с конкретните сгради
остава една част, която всъщност той не може да я прехвърли, защото ответниците са
инициирали производство по поправки на техни нот. актове. Освен това, когато той е
правил прехвърлянето, това го казах няколко пъти, той си е загубил нот. акт за дарение.
Този нот.акт за който през цялото време говорим и това е станало причината нотариусът
този констативен нот. акт за 420/611 ид. части да го издаде. Нотариус Роска Иванова
издава констативен нотариален акт. Това, че тя издава констативен акт не означава, че
той има точно толкова. Тя не е могла към него момент без съдебно решение да издаде за
по- голяма част при положение, че вече са инициирали поправки на техни нот. актове с по-
голяма квадратура от тази, която те са придобили. Именно след тази поправки на нот.
3
актове всъщност ответниците завладяват една малка част от имота, която според нас
съответства натези 47/611 ид. части. Това беше причината да искаме свидетели, за да
разбере съдът, че действително такова завладяване има. Вещото лице сравнително точно ги
посочи. Има една разлика някъде около 4 кв.м., която е допустима грешка. Другото вече е
въпрос по същество. Това е един малък учъстък.
СЪДЪТ като изслуша становищата на страните намира следното: по искането за
събиране на гласни доказателства отправено от въззивника съдът се е произнесъл с
определението си по реда на чл.267 ГПК на 16.09.2020г. В днешното с.з. страната не сочи
нови обстоятелства, които да налагат да бъде изменено същото определение Ето, защо
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за изменение на определение от 16.09.2020г., с което
е отхвърлено искането на въззивника за сочене на гласни доказателства.
С олед на това оставя искането направено в днешното съдебно заседание за
събиране на гласни доказателства.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. КОНДИЕВА: Представям списък за разноски. Моля, да уважите жалбата.
Съображенията ми за това са следните. Ще акцентирам върху най- важните, тъй като две
жалби съм подала. На първо място аз считам, че основния мотив, поради който РРС прие, че
искът е неоснователен беше свързан с това, че съдът прецени, че този нот. акт за дарение на
недв. имот №104/1984г. на Катинка Матеева – разградски районен съдия, с който брата на
моя доверител му е дарил 202 кв. м. като ид. части от имот бил нищожен, защото
противоречал на императивни правни норми на ЗТСУ и ППЗТСУ. По този въпрос искам да
кажа следното. В отговора на исковата молба такъв довод за нищожност на придобивното
основание на моя доверител не е изложен. В този смисъл приемайки го за разглеждане РРС
е постановил решението си в противоречие с константната практика на ВКС и в
4
противоречие с правото на защита на моя ищец. Ще посоча само едно решение на ВКС,
макар че са много Решение №162/17.12.2014г. по гр. Дело №1742/2013г. на ВКС търговска
колегия, второ отделение. Този довод за нищожност на нот. акт беше развит от
процесуалния представител на ответниците в първото по делото заседание. Сега няма да
коментирам, че тогава ние казахме, че в условия на евентуалност, ако съдът го приеме за
разглеждане ние поддържаме основание за придобиване по давност, тъй като на практика
нито имаше опостяване от съда, че приемат такъв довод за нарушение на императивна
правна норма, нито пък имаше допуснато от РРС изменение на иска евентуално като
основание второ придобивна давност. Вън от това съображението на РРС, че този нот. акт
бил нищожен с приетата от съда сделка, която противоречала на императивна правна норма
чл.54, ал.1 от ППЗТСУ считам, че това е абсолютно неправилно и съм изложила много
подробни съображения във втората жалба. Според заключението на вещото лице съседния
парцел, който е минал през няколко сделки и е бил собственост на брата на моя доверител
според вещото лице е бил 300 кв.м. Така че това нарушение според съда на императивна
правна норма просто го няма, защото законът допуска до 1/5 квадратурата в такава
ситуация да бъде намалена. Поради това очевидно, че такова нарушение на чл.54, ал.1 от
ППЗТСУ няма. След като е имало някаква квота на съсобственост като проценти ид. части
от самото начало, от момента, когато първите праводатели на ответниците са придобили
собствеността, че тази квота на съсобственост като идеални части винаги трябвало да бъде
една и съща. Това очевидно не е така, защото такова нещо би имало ако е имало някакви
дворищно регулационни измения, приемане- предаване към съседни парцели и
евентуално при този процент на съсобственост да участват двете групи съсобственици, в
придобиване на съсобствеността, но тук такъв вид придобивания не имало, за да могат
същите квоти да придобият. Пак стана ясно, тъй като имаше заключение на вещо лице и то
няколко, че в един момент този целия имот, който е бил собственост на родителите на
моя доверител и е бил разделен на три части в един момент той е следвало да бъде
отчужден. Тогава, както каза вещото лице парцелите отпадат, именно към този момент,
когато всичките тези три парцела съществуват като някакъв имот или дворно място брата
на моя доверител прехвърля тези 202/1220кв.м. ид. части от процесното място. Това е тази
част на парцела, която се намира зад къщата, т.е. не е от към страната на улицата и от самото
начало когато брат му е подарил тези ид. части тази част след тези поправки на нот. актове
за собственост на праводателите на ответниците, всъщност ответниците завладяват една
част, която ние сме я определили като 47 кв.м. Отделно те са си избили достъп от едната
стопанска сграда към тази част на мястото, която всъщност преди винаги е била оградена
от една естествена граница и това беше причината моят доверител да заведе тази искова
молба. РРС с решението си постанови един незаконосъобразен и несправедлив съдебен акт,
защото по този начин се стимулира едно неправомерно поведение на ответниците, ами
утре по тази логика те могат да завладеят още една част от същото това място, със същия
мотив, че това е било дарение на ид.части. Изложила съм много подробни съображения в
двете жалби. Моля, да отмените решението на РРС и да уважите нашата жалба, като уважите
основния иск, а в условия на евентуалност втория. Претендираме и разноски за двете
5
инстанции.
АДВ. НАЙДЕНОВА: От името на моите доверители, моля да оставите без уважение
двете подадени жалби, да потвърдите решението на РРС като законосъобразно и обосновано
и да им присъдите направените в тази инстанция съдебни разноски. Спорни въпроси
повдигнати в жалбите са на първо място е ли е допустим основния иск с правно основание
чл.108 ЗС, е ли е относимо цитираното от съда Решение №209/2017г. на първо гражданско
отделение на ВКС. Освен посоченото от съда Решение в този смисъл са и Решение №100
/02.08.08.2017г. по ГРД №3560/2016г. на гражданска колегия, първо гражданско отделение
на ВКС, както и ТР №4/14.03.2016г. по ТД №4/2014г. на ОСГК на ВКС. В нито един
момент ВКС не е имал съменние относно това когато един имот е съсобствен и се ползва
едновременно от всички съсобственици, може ли да се предяви иск за ревандикация на част
от него от един съсобственик спрямо друг. Отговорът на този въпрос е категорично не,
такъв иск би бил допустим, когато е налице съсобственост, но единият от съсобствениците
е завладял целия имот и не дава достъп на съсобственика си съобразно неговите материални
права. При настоящи казус и двете страни обитават имота от момента, в който е възникнала
тази съсобственост. Ето защо, съвсем основателно в писмения си отговор ние сме
възразили срещу иска по чл.108 ЗС, наричайки го недопустим. На второ място
незаконосъобразно в жалбите се твърди, че между страните било имало някакво устно
споразумение кой до къде, коя част от двора щяла да ползва всяка страна при положение, че
техните права във всички нот. актове са изразени в ид. части от дворното място. Много
подробна съдебна практика съществува и относно съотношението между иска по чл.108 ЗС,
когато се касае до съсобственост и другия иск по чл.32, ал.2 от ЗС в случаите когато между
тях не може да се постигне съгласие. Настоящия случай е точно такъв. Между страните
няма съгласие кой коя част от двора ще ползва, нито някой е проверявал дали тя отговаря на
неговите материални права тази съсобственост. Правилно ищецът е предявил иск за
собственост, тъй като неговата установителна част е елемент от разпределянето на
ползването на дворното място впоследствие, но такъв вид споразумение устно няма как да
бъде протиопоставимо на нас като ответници в този процес. Завежането на настоящия
правен спор категорично показва, че между страните има спор досежно размера на правата
им в тази съсобственост и поради това обстоятелството кой до къде ползвал до определена
дата, пък на коя дата този начин на ползване е променен е абсолютно илеревантен факт,
който няма връзка с настоящия правен спор. Тълкувателните решения ни дават отговор
на въпроса какво представлява един иск по чл.108 ЗС и потвърждават задължението на съда,
ако той счете, че искът в осъдителната си част не може да бъде уважен, то да се произнесе с
петитум относно неговата установителна част, тъй като този иск е сложен. Той се състои от
две части – установяване на права и осъдителна част присъждане на тези права. В
настоящия случай РРС е приел осъдителния иск за недопоустим, видно от мотивите и това
е потвърдено от цитираната от мен съдебна практика, а в неговата установителна част го е
отхвърлил, тъй като го е счел за неоснователен. След определението на РОС за връщане на
6
делото и произнасяне по евентуални иск вече имаме съдебно решение, което е в същия
смисъл. Какви всъщност са реалните материални права. Целият спор се свежда до това дали
с нот акт №104, том. 2 по нот. дело №678/27.07.1984г. на РРС бащата на ищеца валидно му
прехвърли 202/1243 ид. части от имот планоснимачен номер към него момент. Ищецът е
прав в твърдението си, че тази сделка се случва след учредяване на съсобствеността и ако,
че би имала прехвърлителен ефект, тя би увеличила неговия дял тази съсобственост. Има ли
обаче прехвърляне на имот с тази сделка. Според нас категорично няма по следните
причини. През 1971г. се приема общия устройствен план на града, по силата на който този
имот разположен в 3 урегулирани поземлени имота загубва своите парцелни граници и е
отреден за строителство на жилищен комплекс. Следва да обърнем внимание на първия
важен в тълкуване направата факт, а именно ЗТСУ е одобрен на 01.06.1973г. Приемането на
ОУП, който заличава парцелните граници е извършено две години преди това, т.е. това се
случва по време на Закона за плановото изграждане на населените места. Съгласно този
закон отчуждаванията по чл.55а от ЗПИНМ, имотите се завземат след обезщетяване на
собствениците, но самия план има пряко отчуждително действие. Ето защо и съдебната
практика относима към него момент твърди, че след приемането на един план, в който е
предвидено отчуждаване на имота, бившият собственик загубва правото да се разпорежда с
този имот, без да загуби правото да го владее и ползва. Впоследстиве на 01.06. 1973г. влиза
в сила ЗТСУ и той заварва имота в такова висящо полежение. Парцелите не са предвидени,
съществуват имотни граници и отчуждаване не е проведено. В такова положение имотът е
заварен и от процесната сделка дарение, годината е 1984г. Правилно РРС е приел, че тази
сделка следва да се преценява през призмата на ЗТСУ. Той е действащия закон към момента
на нейното извършване. Какво ни казва този закон обаче. Недопустимо е придобиване чрез
правни сделки или по давност на реални части от дворищно регулационен парцел. Това е
текста на чл.59 ЗТСУ и той е в тази редакция до 31.03.2001г. По наше мнение този текст на
закона следва да се тълкува общо, независимо от неговото систематично място. Не може да
бъде споделена правната теза на ищеца, че след като имотът остава само по своите
съществуващи огради във вид на планоснимачен номер, а не на урегулирани поземлени
парцели, както до тогава с него може да се прави абсолютно всичко, в зависимост от
личното желание на съсобствениците. След 2001г. текста претърпява изменение, но едно
едно изискване стои в целия период от време, когато от един имот се отнема определена
част, това не може да се прави произволно. Винаги следва да се държи сметка и за
оставащата част, защото след отменението на този план ще последва нов, с тези части от
имоти ще продължи да се работи в техническо отношение, както е и станало и в настоящия
случай. В момента за тези имоти е в сила заповед №342/17.04.1987г. на Кмета на Община
Разград, като плана на жилищния квартал Запад, се преработва, отново се въвеждат
урегулираните поземлени имоти и планоснимачен № 2447 отново се разполага в три УПИ.
Това е видно от заключението на вещото лице и тези квадратни метри, от които ищецът
се опитва да черпи права с нот. акт за дарение в момента отново са върнати като южна част
на парцела собственост на неговия брат. Нека не забравяме, че одобряването на
кадастралната карта представлява едно заснемане на имотите по съществуващите на терена
7
огради и нищо повече от това. Всъщност в момента за този терен е в сила подробен
устройствен план от 1987г. насам и това парче земя, което ищецът в годините е заградил и
приобщил към двора отново принадлежи към съседния парцел, бивша собственост на
неговия брат плюс още 100 кв.м. в най- южната му част, които са останали като предвидени
за обществени нужди. Ето защо, сделката осъществена през 1987г. от неговия брат, с която
той е оставил само 260 кв.м. около къщата, а останалото е дарил на своя брат, като част от
имот планоснимачен номер не може да бъде преценена като такава, която да има
прехвърлителен ефект. При което положение остава правилната позиция, тази изразена от
ответниците, че квотите в тази съсобственост са тези, които ищецът е въвел отчуждавайки
част от имота и имотът продължава да бъде в съсобственост в същото съотношение. От
това вече произтича факта, че техният нот. акт за поправка не им дава права в повече, а
просто преработва съществуващите им права спрямо знаменател площта на имота според
кадастралната карта. Това е същото процентно съотношение, което е въведено още с
покупко- продажбата със семейство К. и което предвид правно невалидната сделка между
ищеца и неговия брат си остава непроменено и до днес. С оглед на всичко това аз ви моля,
да оставите без уважение и двете подадени въззивни жалби, като поддържам и
съображенията си, които в писмените отговори съм изложила. Днес изтъкнах само новите
и за улеснение на съдията – докладчик насочвам вниманието към монографията на В.П.
допустимо ли е да се иска разпределяне на ползване на съсобствена вещ по реда на чл.32,
ал2 от съсобственик притежаващ сам повече от половината от общата вещ. Монографията е
от ноември 2012г. и дава широк поглед върху някои от спорните въпроси.
АДВ. КОНДИЕВА: Относно допустивмостта на ревандикационния иск ние сме го
обсъждали този въпрос, РРС също му даде конкретен отговор, но доколкото тук също се
цитираха решения, ние също сме цитирали. Ще посоча още едно Решение №4/25.04.2014г.
на ВКС по гр. дело №4974/2013 на първо гражданско отделение, където се казва, че всеки
съсобственик притежава реални права върху мястото до размера на своята идеална част.
Искът за ревандикация е допустим. Правният въпрос е следния, не само моя доверител въз
основа на какъв придобивен способ счита, че има повече квадратни метри идеални части
от процесния поземлен имот, от тези, които той е прехвърлил със съпругата си на
дъщерите си, но има и друга част този въпрос, ответниците въз основа на какво владеят
167/611 идеални части от процесния поземлен имот. Цялото място е било предмет на
делбено дело между наследниците на бащата на моя доверител, т.е. между него, брат му Д. и
майка му. В един момент става размяна на парцелите, майка му прехвърля нейния парцел,
И. прехвърля на майка си другия, а съседният парцел третия остава на брат му Д.. Когато
се прави първата разпоредителна сделка, т.е. когато моят доверител прехвърля на първите
праводатели на ответниците идеална част от парцела към него момент какъвто е по
дворищно регулационния план точно за това защото това е било дворищно регулационен
парцел не може да се дели на реални части. Прехвърлят се 120 кв.м. под формата на
8
идеална част. От там нататък не е имало никакъв придобивен способ, въз основа на който
ответниите тези 120 кв.м., макар и вписани като идеални части да ги увеличат на 167. С
част от документите, т.е. с някои нот. акттове на ответниците ние се запознахме след като
получихме отговора на исковата молба. Не става въпрос само, че те са си поправили, т.е.
нотариусът го е поправил последния нот.акт, но и преди това праводателите на ответниците
правят след като един път са си прехвърлили етажа заедно с гаража и идеална част от
дворното място впоследствие праводателите на ответниците правят още една сделка,
където също им прехвърлят някакви квадратни метри като идеални части, заедно с една
стопанска постройка. Възниква въпроса те от къде ги придобиват, въз основа на какво, на
какво продобивно основание. Да не говоря, че в нотариални производства, когато
самостоятелни обекти се прехвърлят трябва да има или данни за законност или данни за
търпимост. Все пак говорим за нотариални производства. Това позоваване на нищожност
на нот. акт за дарение, което те от първото съдебно заседание постоянно твърдят не е вярно.
Казах го многократно, пак го казвам, 1984г. когато е извършено това дарение от Д. И. на
И. И., говорим за 202/1220кв.м. идеални части от имот планоснимачен № 2447 в кв. 96,
който по принцип колежката правилно каза, че е предвиден за отчуждаване. Говорим за
период от действие, когато действа ЗТСУ. Според този закон плановите за обществени
мероприятия нямат непосредствено отчуждително действие. Собствеността на имотите се
запазва до приключване на отчуждителното производство. Именно заради това брат му Д.
И. прехвърля тези 202 кв.м. като идеални части. Съображението, което тук се излага, че
това дарение е било нищожно абсолютно не е правилно. Правото на собственост на моя
доверител е доказано, каквито и твърдения тук да се цитират. Коментираме правата на
трети лица. Не е било предмет на експертизата на вещото лице да дава отговор на такива
въпроси. Вещото лице просто казва, че съседният имот, който е собственост на други лица
вече, там са минали няколко сделки, законът позволява редукция до 1/5. Позоваване на това,
че съседният поземлен имот бил с по- малка площ от допустимата също е недопустимо.
Тъй като не видях списък на разноски, ако хонорарът на колежката е над 600 лв. правя
възражение за прекомерност. Няма и списък.
Съдът ще се произнесе с решение в срок.
ЗАСЕДАНИЕТО продължи до 14:30ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9