МОТИВИ
към решение по НАХД №1771 по опис на Пловдивски Районен съд за
2014 година, Двадесет и първи наказателен състав
Производството
е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
Районна
прокуратура - гр. Пловдив с Постановление от 26.03.2014 г. е направила предложение
обвиняемият Х.С.И. /ЕГН:**********/ да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за извършено от него престъпление по чл.
324, ал. 1 от НК, което се е изразило в това, че на
21.06.2013 г. на
пътя с. М. - гр. П., срещу фабрика „Б.", е упражнявал професия -
таксиметров превоз на пътници с л.а. „Киа Спектра" с рег.№ *******, без да
има съответната правоспособност - удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници.
Представителят
на Районна Прокуратура – гр. Пловдив се явява в съдебно заседание и поддържа
направеното предложение. Дава становище, че обвиняемият е осъществил
престъплението съгласно вмененото му обвинение и затова следва да бъде признат
за виновен. Предлага, в предвид наличието на всички обективни предпоставки на
чл. 78а, ал. 1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба. Конкретният размер счита, че следва да бъде
ориентиран към минимума на предвидения в закона при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства и да се възложат на обвиняемия
направените разноски в наказателното производство.
Обвиняемият Х.И. се явява в съдебно
заседание и се признава за виновен, като дава обяснения в хода на съдебното
следствие по вмененото му престъпление. Той признава изцяло фактите и
обстоятелствата изложени в Постановлението на Районна Прокуратура - Пловдив. Изразява
съжаление за случилото се, като счита, че е направил всичко, зависещо от него
да окаже помощ на пострадалата и да съдейства на органите на реда. Моли за
минимално наказание.
Служебният защитник на обвиняемият
адвокат Г.М. счита, че от събраните доказателства вмененото на И. престъпление
е доказано по несъмнен начин. Предлага на съда да му определи и наложи
минимално административно наказание „глоба” при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които релевира.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото и в хода на съдебното следствие
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемият
Х.С.И. е роден на *** ***. той по произход е българин и е български гражданин.
Не е женен и не е осъждан. Има завършена образователна степен „основно
образование”, като понастоящем е безработен. Постоянно живее на адрес в с. М.К.,
обл. П., кв. „Ю.” № *. Има ЕГН **********.
През месец юни 2013 г. той наел от ТД „К.А." ЕООД – гр. П. лек автомобил
„Киа Спектра" с рег.№ ******. договорът бил сключен с управителя ,
свидетеля М.Д.. Посоченият автомобил се отдавал под наем от
дружеството, за да се използва за таксиметрови превози, осъществявани с лиценза
на ТД „О." ЕООД - гр. П., представлявано от управителя си Г.С.Н.. Така на
основание сключения договор на 14.06.2013 г. свидетеля Д. предал пътната
книжка, касовия апарат, общинското разрешително за посочения лек автомобил на
обвиняемият. След като наел автомобила И. започнал да го управлява и превозва с
него пътници от близките села до гр. П. и обратно срещу съответното заплащане.
За тази дейност той нямал издадено съответното удостоверение
"водач на лек таксиметров автомобил", издадено след успешно полагане
на изпит, валидно за съответната община, каквито били изискванията на чл. 18,
т. 5 от Наредба № 34/1999 година за таксиметров превоз на пътници. На 21.06.2013 г. в с. М., обл. П.
сутринта на автобусната спирка И. спрял МПС автомобил „Киа Спектра" с
рег.№ ******, обозначен като таксиметров автомобил, със
залепени отстрани стикери и с табела на покрива с надпис „такси". По
същото време свидетелите П.И.Д., Е.И.А. и И.Р.П. имали намерение да се
предвижат от с. М. до гр. П.. Всички те знаели, че в този автомобил, който в
момента управлявал обвиняемия, се возили пътници от населеното място до гр. П.
на цената на билета за автобуса. Затова с разрешението на И. се качили в него с
цел да бъдат превозени като пътници до гр. П. на цената на автобусния билет. След
като качил свидетелите обвиняемият задвижил лекия автомобил. по време на
предвижването си той спрял и в с.С., където при него срещу съответното
заплащане се качил и четвърти пътник – свидетеля М.С.К., която му заплатила
поисканата от него сума за превоз до гр. П. в размер на 1.50 лева. При предвижването
си, в района непосредствено след края на с. С., обл. П., срещу фабрика „Б."
около 09.40 часа обвиняемият бил спрян при управлението на обозначеният таксиметров
автомобил „Киа Спектра" с рег.№ ****** за проверка от служите на РУП на МВР-
с. Т., осъществяващи полицейска операция по безопасност на движението. Свидетелите
А.И.Х. и Т.Д.Д., заемащи длъжността „полицаи при РУП – Т.” изискали от водача
необходимите документите за осъществяваният превоз на пътници. Установили, че Х.И.
е правоспособен водач категории "В" и „М", като той не могъл да
им представи „удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил”, защото
никога не се явявал на необходимия за това изпит към Изпълнителната
агенция "Автомобилна администрация" и не е включен в съответният за
това регистър. Пред полицейските
служители пътуващите в автомобила свидетели обяснили, че са превозвани от
обвиняемия, като услугата е таксиметров превоз на цената на автобусния билет. На
мястото на проверката пристигнали служители на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация”, като свидетелят Н.Х.Н., заемащ длъжността ”главен специалист –
инспектор” установил, че обвиняемият не притежава необходимите документи за
извършване на таксиметров превоз на пътници, сред които и удостоверение за
психологическа годност и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил,
поради което съставил срещу И. АУАН серия А-2012 № 170682/21.06.2013 година,
който той подписал без възражение. От направената справка Нешев установил, че
към дата 21.06.2013 г. не притежавал удостоверение „водач на лек таксиметров
автомобил", не притежавал удостоверение за психологическо изследване и не
е придобивал съответна необходима правоспособност.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства -
показанията на обвиняемия И. в хода на съдебното следствие и в хода на
досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите П.И.Д., Е.И.А., И.Р.П., М.С.К., Н.Х.Н., А.И.Х. и Т.Д.Д., Р.К., М.Д., Д.А., дадени в хода на
досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както и от приложените писмените доказателства по дознанието, прочетени на
основание чл. 283 от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният доказателствен
материал – НП №36-0000656/17.07.2013 година, издадено от Началник сектор „КАНД”
в ОО”КД-ДАИ”-Пловдив, АУАН № 170682/21.06.2013 година, справка
изх.№16-19-23-375/1/12.12.2013 година и изх. № 16-19-23-375/3/30.12.2013 година на РД „АА”-Пловдив с приложения, справка за собственост
на МПС и за водач на МПС, справка за съдимост, характеристична
справка.
Съдът кредитира изцяло самопризнанието на обвиняемия като
правдиво, логично, съответствуващо на събраните други гласни доказателства – показания
от свидетелите П.И.Д., Е.И.А., И.Р.П.,
М.С.К., Н.Х.Н., А.И.Х. и Т.Д.Д., Р.К., М.Д., Д.А.,, които се явяват обективни, последователни
относно изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си,
непредубедени, като са подкрепени от останалите доказателства, събрани и
приложени по делото: НП №36-0000656/17.07.2013 година,
издадено от Началник сектор „КАНД” в ОО”КД-ДАИ”-Пловдив, АУАН
№170682/21.06.2013 година, справка изх.№16-19-23-375/1/12.12.2013 година и изх.
№16-19-23-375/3/30.12.2013 година на РД
„АА”-Пловдив с приложения, справка за собственост на МПС и за водач на МПС. Между така
събраните по делото доказателствени материали не съществуват противоречия,
касаещи установените факти, включени в предмета на доказване. Свидетелите обективно отчитат, че
действията си обвиняемият И. е осъществявал таксиметров превоз на пътници без
да има издадено удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил” и не се е явил на съответният за това изпит
пред ИА”АА”, с което той е осъществявал такава дейност в нарушение на правилата, установени в разпоредбите
на чл. 18, т.5 от Наредба №34/1999 г. за
таксиметров превоз на пътници.
От тях съгласно изискванията на чл. 102 от НПК по несъмнен начин
се установява механизма на престъплението, неговото време и място, характерът и
размера на причинените вреди, както и авторството.
От ПРАВНА страна
съдът счита, че с деянието си обвиняемият Х.И. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.
324,
ал. 1 от НК. Същият е
годен субект на престъплението, защото към момента на извършването му е
действал в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От обективна страна действията на
обвиняемия са се изразили в това, че на
21.06.2013 г. на
пътя с. М. - гр. П., срещу фабрика „Б.", е упражнявал професия -
таксиметров превоз на пътници с л.а. „Киа Спектра" с рег.№ *******, без да
има съответната правоспособност - удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, съгласно чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници. Поведението на обвиняемия е изцяло съставомерно по този
състав. На първо място той е осъществил противоправни действия, които са се
изразили в несъобразяването му посочените правила за правоспособност на всеки
водач на таксиметров автомобил, като в нарушение на тях той е осъществявал обществен
таксиметров превоз на пътници с посоченият лек автомобил. Неговото поведение е
обективирано в формалното установяване на предвижването му с пътници в
автомобил, обозначен за таксиметров превоз и то е в причинно следствена връзка
с осъщественият транспорт на свидетелите срещу заплащане. Механизмът на установените
му действия обективират неправомерността на поведението му.
От субективна страна деянието е осъществено
при пряк умисъл като форма на вината на обвиняемия. Същият е предвиждал и е
целял настъпването на обществено опасните последици. Формата на вината се обективира
чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито са те
по делото, а не само от обясненията на дееца.
Съдът намира,
че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура – Пловдив
за освобождаване на обвиняемия Х.И. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като са налице
всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе
деяние по чл. 324, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или глоба, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и към момента на извършване на настоящото деяние
спрямо него до този момент не е прилаган този институт, няма причинените от
деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4 от НПК обвиняемия следва
да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете
смекчаващите вината обстоятелства – критичното отношение към извършеното, липса
на други противообществени прояви, изразеното съжаление, трудовата му
ангажираност. Не се отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. Затова на
обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 и ал. 4 от НК и при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства без да има отегчаващи такива, като
най-съответно на извършеното следва да се наложи само административното
наказание глоба в минимален размер. Неговият конкретен размер следва да се
определи към предвидената долна граница. Ето защо беше наложена на обвиняемият
определена в минимален размер глоба от 1400.00 /хиляда и четиристотин/ лева. При
индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл. 47,
ал. 1 от НК и се съобрази с получаваните доходи. Съдът е убеден, че така
определеното административното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да
се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме
възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще
допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната
превенция.
Причините за
извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов
ред.
Няма направени
разноски в наказателното производство, които да подлежат на възстановяване на
обвиняемия.
Няма приложени
веществени доказателства, по които съдът да дължи произнасяне.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Н. В.
