Решение по дело №949/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2279
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20191100900949
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                              Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 16.12.2019г.

                                     

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на десети декември  две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                             Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Капка Лозева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 949 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК. 

 

             Ищецът „А.2.“ ООД твърди, чеЧ.И.Р.е едноличен собственик на капитала на ответника „В.“ ЕООД. Съгласно изпълнителен лист от 25.02.2016г. на Софийския районен съд, 90 състав, по гр.д. № 57687/2015г.,Ч.И.Р.е бил осъден да заплати на Т.Т.З.сумата от 9700 лева дължима по договор за заем от 08.09.2014г., със законната лихва за периода от 25.09.2015г. до изплащане на вземането и 878 лева разноски по делото. Вземането на Т.Т.З.е било прехвърлено на ищеца по договор за цесия  и от ищеца е било образувано изпълнително дело № 303/2016г. по описа на ЧСИ Н.П..  По делото изпълнението е било насочено върху всички дялове, коитоЧ.И.Р.притежава във „В.“ ЕООД,  на 05.07.2016г. в търговския регистър в Агенция по вписванията е бил вписан наложеният запор, а частният съдебен изпълнител е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството по чл. 517, ал. 4 от ГПК. Вземането на взискателя не е удовлетворено в изпълнителното производство и понастоящем е 9 700 лева главница, 3 689. 71 лева изтекла лихва за периода от 25.09.2015г. до 24.06.2019г. и 1 628 лева разноски, от които 878 лева по съдебното производство и 750 лева адвокатски хонорар. СрещуЧ.И.Р.е имало образувани и други изпълнителни дела.

Ищецът иска да бъде прекратено ответното дружество, с присъждане на направените от ищеца разноски, и изпращане служебно препис от съдебното решение на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването и откриване на производство по ликвидация.   

 

Ответникът „В.“ ЕООД не е дал отговор на исковата молба. 

В хода на делото е представил вносни бележки за плащания по образуваните изпълнителни дела от ищеца, както и е поискал възможност да погаси неизплатената част от задълженията по изпълнително дело № 20168470400303, но допълнителни доказателства за плащане на суми до приключване на устните състезания по делото  не са били представяни.

 

По предявения иск 

 

   Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна  следното:

 

На 25.02.2016г. по гр.д. № 57687/2015г. на Софийския районен съд, 90 състав (заповедно производство),  е бил издаден изпълнителен лист, съгласно койтоЧ.И.Р.е бил осъден да заплати на Т.Т.З.сумата от 9700 лева, дължима по договор за заем от 08.09.2014г., със законната лихва за периода от 25.09.2015г. до изплащане на вземането и 878 лева разноски в съдебното производство.

 Въз основа на листа, след прехвърляне на вземането от  Т.Т.З., като кредитор, на ищеца, е било образувано изпълнително дело № 20168470400303 на ЧСИН.П., рег. № 847 на КЧСИ.   

В изпълнителното производство, освен другото, е бил наложен запор върху дружествените дялове наЧ.И.Р.във „В.“ ЕООД.Ч.И.Р.е едноличен собственик на  капитала и управител на дружеството. Запорът е бил наложен съгласно запорно съобщение на частния съдебен изпълнител и вписан под № 20160705142055 в търговския регистър при Агенция по вписванията.

С оглед събиране на дължимите суми, с молба до частния съдебен изпълнител с вх. № 01711/15.05.2019г.   ищецът – взискател е поискал да бъде овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството и с постановление от 16.05.2019г.  на  съдебния изпълнител такова овластяване е било постановено.

По делото не се установява вземанията на ищеца, за които е било образувано изпълнителното производство, да са били погасени от длъжника или от ответното дружество изцяло.

По представените от ответника вносни бележки относимо, като направено по изпълнително дело № 20168470400303, е единствено плащането на 3 700 лева на 24.06.2019г., но, съгласно молба на ищеца от 25.06.2019г. по делото, задълженията наЧ.И.Р.са били  9 700 лева главница, 3 689. 71 лева изтекла лихва за периода от 25.09.2015г. до 24.06.2019г. и 1 628 лева разноски   в съдебното и изпълнителното производство, при което сумата от 3 700 лева може да погаси единствено  разноските и част от лихвата (чл. 76, ал. 2 от ЗЗД).

 

При така установеното от фактическа страна, предявеният иск по делото е основателен.

 

Ищецът има качеството на кредитор по парично вземане срещу Ч.И.Р., за което е образувано изпълнително производство.Ч.И.Р.е едноличен собственик на капитала и управител  на ответника „В.“ ЕООД. По реда и на основание чл. 517, ал. 1 от ГПК изпълнението в изпълнителното производство е било насочено срещу притежаваните отЧ.И.Р.дружествени дялове в дружеството. Задължението наЧ.И.Р.не е било погасено  и кредиторът– ищец е бил овластен да предяви иск за прекратяване на едноличното дружество, принадлежащо на длъжника, за събиране на вземанията. Няма доказателства за погасяване на задълженията от длъжника или от самото дружество изцяло, включително че вземането на взискателя е било удовлетворено преди приключване на първото заседание по настоящото дело (чл. 517, ал. 4 от ГПК).

При изложеното ответното дружество следва да бъде прекратено и това да се впише в търговския регистър, след което да се извърши и ликвидация (чл. 517, ал. 4 изр. последно от ГПК). 

 

По разноските

 

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от 80 лева.  С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тези разноски са дължими изцяло. 

 

  Воден от горното съдът  

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

 

            ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, „В.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, по иск на „А.2.“ ООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***.

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.2.“ ООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 80 лева (осемдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

След влизане в сила на решението, препис да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване на прекратяването и за откриване на производство по ликвидация.

 

 

                                                                  Съдия: