№ 673
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502402 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Й. Н. М. против Решение №
261996/15.07.2021г., пост. по гр.д.№ 8291/2020, ПРС, в частта, в която е признато за
установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването
на вземането на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, против жалбоподателя за
сумите: 786,10лв. дължима главница, съставляваща стойността на доставена питейна
вода и отведена канална вода, за периода 24.02.2017-31.01.2020г., ведно със законната
лихва от 21.02.2020г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 84,47лв. ,
мораторна лихва за периода 25.01.2017-29.01.2020, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2902/2020, ПдРС, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Й.М. поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че съдът неправилно е приел, че по делото се доказва
жалбоподателят да е собственик на процесния имот, поради което и да дължи
заплащане на претендираните суми. Счита, че при условията на пълно и главно
доказване, ищецът не е установил този факт. Поддържа и че по делото не се доказва да
е изразходвана посочената в справките вода, както и да са спазени изискванията в ОУ
на самото дружество относно отчитането – чл.23, ал.4 от тези ОУ – да е извършено в
присъствието на собственика или в присъствието на свидетел, което пък да е надлежно
оформено в карнетите за този имот. Сочи и че е недопустимо събирането на главни
1
доказателства за установяване на факти, за които законът изисква писмен акт – чл.164,
ал.1, т.3 от ГПК. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови
ново, с което отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна Водоснабдяване и канализация ЕООД не е подала отговор
на въззивната жалба. За първото съдебно заседание, с писмена молба пълномощникът
на дружеството е заявил, че оспорва жалбата. Претендирани са и разноски.
След образуване на въззивното производство жалбоподателят Й.М. е починал,
като на осн. чл.227 от ГПК са конституирани като страни в процеса неговите
наследници Д. Т. М., Н. Й. М., Б.Й. П..
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от обжалваната част на постановеното съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с положителен установителен иск – да се установи в отношенията между
страните, че ответникът като потребител на услугите на дружеството не е заплатил
доставена питейна и отведена канална вода, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2902/2020, ПРС, се дължат.
Към първоинстанционното дело е приложено ч.гр.д.№ 2902/20, ПРС , което е с
предмет издаване на заповед за изпълнение против Й. М. за дължими суми за доставена
и незаплатена питейна вода, като по този начин се установява допустимостта на
установителния иск по чл.422 от ГПК.
За да уважи предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че по делото се
доказва, че ответникът е бил потребител на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, при извършено реално отчитане на потребеното количество питейна вода,
той не е заплатил дължимите суми.
Първият спорен въпрос е дали Й. М. има качеството на потребител на услугите
на „В и К“ ЕООД. За установяване на факта, че М. е собственик на имота, за който са
начислени сумите за питейна вода –находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, по делото е
представено копие от кадастрална карта на имота, както и справка от служба по
вписвания, от които се установява, че Й. М. и съпругата му Д. М. са вписани като
собственици в режим на СИО на процесния недвижим имот. Същите факти са
декларирани и в декларацията пред Община Пловдив за притежавани недвижими
имоти от М.и, която е представена по делото. При наличие на съсобственост като
титуляр на партида към водоснабдителните дружества / а и останалите дружества,
предоставящи комунални услуги/ се вписва само единия съсобственик, а
2
облигационните отношения в съсобствеността се уреждат между съсобствениците.
Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че не се установява да е
титуляр на право на собственост, предвид изричното му вписване като такъв в
регистъра към кадастъра. Това вписване го легитимира пред третите лица именно като
собственик на самостоятелния обект отразен в кадастралната карта. Този извод се
подкрепа и от останалите писмени доказателства относно декларираната собственост
на М.и.
По отношение на спора относно отчитането на доставената питейна вода и
отведената канална такава се установява следното : В исковата молба ищецът
Водоснабдяване и канализация ЕООД твърди, че е извършвано ежемесечно отчитане
на консумираната питейна вода, като е извършвано записване в съответните книги –
т.нар. „карнети“. От фактическа страна се установява от приложените от ищеца копия
от отчетни документи / карнети/ , че в периода м.01.2016-м.06.2020г. ежемесечно е
отчитано показанието на водомера на М.. Вярно е , че не на всички отчети е положен
подпис на потребител, но се констатира, че през определени периоди такива все пак са
налични, което означава, че към този момент записаните показания на водомера
съответстват на действително потребеното количество. Констатира са е, че
потреблението е приблизително еднакво през отделните отчетни периоди. Видно от
приложения опис на фактури за процесния период фактурираното количество вода
съответства на записа в карнетите. Приложен е и опис на отделните фактури за
отделните месеци, ведно с изчисление на законна лихва по всяка фактура за периода от
издаването й до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -31.01.2020г.
В хода на производсвото ищецът е направил признание и е представил
доказателства за извършени частични плащания от страна на длъжника.
По делото е разпитвана като свидетелка Д.Г., която е инкасаторката,
извършваща отчета на показанията на водомерите на процесния адрес. Твърди, че
познава служебно ответника, т.к. ежемесечно отчита техния водомер. Твърди че
именно достъп е осигурявал Н., който бил около 50 годишен, а последният път едно
младо момче. Когато отсъствали й оставяли бележка на вратата.
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи:
По делото се доказва от приложените копие от кадастрална карта с данни от КРНИ,
справка от СлВп по партидата на ответника Й. М., както и копие от декларация за
притежавани недвижими имоти, които доказателства са непротиворечиви и в унисон
помежду си, че Й. М. е съсобственик на процесния недвижим имот заедно със
съпругата си Д. М.. Като собственик на недвижим имот – жилище, същият се явява
потребител на услугите на дружеството за доставка и пречистване на питейна вода. От
представените копия от карнети за заведени на негово име водомери се установява, че
3
на адрес в гр. Пловдив, ул. *** има регистриран един водомер. Съдът кредитира
свидетелските показания относно това кой е осигурявал достъп до жилището, като
разпитаната инкасаторка установява, че лице на име Н. я е допускал до имота, както и
че в случаите на отсъствие са й оставяни бележки на вратата. Редът за отчитане на
ползваната питейна вода и отведената канална такава е регламентиран в ОУ за
предоставяне на услуги от ВиК оператор гр. Пловдив, които са публично известни и
публикувани в сайта на дружеството, а и са представени по делото. Съгл. въведената
процедура в тях, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Следователно
свидетел на отчитането следва да се търси единствено в случаите на неосигуряване на
достъп, каквато настоящата хипотеза не е. По делото се установява, че е извършвано
отчитане на реално потребеното от ответника количество вода. От фактурите, които не
са оспорени относно изчисленията , на стойността на фактурираната вода се
установява и размера на неплатеното задължение - за исковия период са дължими
сумите общо 786,10лв. за доставена питейна вода, а размерът на мораторните лихви е
84,47лв.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск се доказва по
основание и по размер и следва да бъде уважен.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите ще следва да заплатят на въззиваемото
дружество направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на
100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261996/15.07.2021г., пост. по гр.д.№ 8291/2020, ПРС,
в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. Т. М., ЕГН **********, Н. Й. М., ЕГН **********, двамата с
адрес гр. Пловдив, ул. ***, Б.Й. П., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. ***, да заплатят
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100лв. разноски
пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5