Решение по дело №273/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260143
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 18 октомври 2021 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20211820100273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

             

                                              Р Е Ш Е Н И Е

 

                                 гр. Елин Пелин, 18.10.2021  г.

 

                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 273 по описа за 2021 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:

             Ищецът СЗДП „Териториално поделение Държавно горско стопанство – Белоградчик“, ЕИК 2016174760211 със седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, обл.Видин, ул. „Христо Ботев“ № 2 представлявано от инж. Илиян Георгиев Илиев – директор чрез пълномощника  юрисконсулт Габриела Валериева Спасова е предявил против ответника „МАНИМ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Огняново, Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „Панагюрска“ № 5 представлявано от управителя Николай Асенов Димов искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД  и по чл.86 от ЗЗД.

          Моли съдът  да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи следните суми: 7206,84 лева – главница за непогасени суми за продажба на дървесина, по издадени фактура  № *********/30.09.2020 г. и фактура № *********/07.10.2020 г.; 158,88 лева законна лихва за периода от 06.10.2020 г.  до 30.12.2020 г. датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда и 78,55 лева законна лихва за периода от 13.10.2020 г. до 30.12.2020 г. датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва считано от 30.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното и исковото производство във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК № 25/11.01.2021 г. по ч.гр.д. 1088/2020 г. по описа на РС Елин Пелин.

           Твърди, се, че на 18.11.2019 г. между СЗДП „Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Белоградчик“ и „МАНИМ“ ЕООД бил сключен Договор № 57 за продажба на прогнозни количества дървесина от обект № 19630. По силата на договора продавачът ТП ДГС Белоградчик се задължава да продаде на купувача общото прогнозно количество дървесина,  извозено от обекта до временния склад, а купувача да заплати крайната цена, която се определя от действително извозените количества дървесина, заплатени по достигнатите цени по асортименти, като спазва сроковете определени в позволителното за сеч и съгласно извозния график в договора. Дървесината  била натоварена и транспортирана от купувача и били издадени фактура № *********/30.09.2020 г. и фактура № *********/07.10.2020 г..

          Съгласно т.5.5.3 от договор № 57/18.11.2019 г. ответникът следвало да заплати на ищеца изцяло всички добити договорени асортименти и количества дървесина от обекта, приети с протокол и налични на временен склад в пет дневен срок от издаването на фактура.

          Ответникът не заплатил в срок процесните суми по издадените фактури, което мотивирало ищеца да подаде заявление по реда на чл.410 от ГПК  въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1088/2020 г. по описа на РС Елин Пелин и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 25/11.01.2021 г.. В хода на заповедното производство, длъжникът „МАНИМ“ ЕООД подал възражение по реда на чл.414 от ГПК, което обуславя правния интерес на ТП ДГС Белоградчик от завеждане на настоящия иск. В първото по делото открито съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

          Препис от исковата молба и представените с нея писмени доказателства са връчени на ответника „МАНИМ“ ЕООД, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не взема становище по иска, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по спора.

Настоящият съдебен състав намери, че в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, а ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл.239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, като се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

  На следващо място съдът намира предявения иск за вероятно основателен с оглед преценка на събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде уважен, като на основание чл.239, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. Съдът следва да осъди  ответника „МАНИМ“ ЕООД, да заплати на ищеца  „Държавно горско стопанство – Белоградчик“,   сумата от 7206.84 лева /седем хиляди двеста и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ представляваща неизплатени сума по фактури издадени във връзка със сключен на 18.11.2019 г. между страните Договор № 57 за продажба на прогнозни количества дървесина от обект № 19630, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 237,43 лева лихза за периода от 06.10.2020 г. до 30.12.2020 г..

             Предвид изложеното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение и да осъди ответника да заплати на ищеца исковите суми в пълен размер.

             С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят  сторените разноски в исковото производство в размер на 218,15 лева заплатена държавна такса и 483,53 лева юрисконсултско възнаграждение. Ищецът претендира и разноски сторени в заповедното производство, които възлизат на 219,15 лева внесена държавна такса, като с издадената заповед за изпълнение, съдът не е присъдил юрисконсултско възнаграждение, доколкото такова искане не е направено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

  Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

  ОСЪЖДА на основание члл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД „МАНИМ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Огняново, Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „Панагюрска“, № 5 представлявано от управителя Николай Асенов Димов да заплати на СЗДП „Териториално поделение Държавно горско стопанство – Белоградчик“, ЕИК 2016174760211 със седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, обл.Видин, ул. „Христо Ботев“, № 2 представлявано от инж. Илиян Георгиев Илиев – директор чрез пълномощника  юрисконсулт Габриела Валериева Спасова сумата от 7206.84 лева /седем хиляди двеста и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ представляваща главница по неизплатени суми по фактури издадени във връзка със сключен на 18.11.2019 г. между страните Договор № 57 за продажба на прогнозни количества дървесина от обект № 19630, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.12.2021 г. и сумата от 237,43 лева /двеста тридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ мораторна лихва за периода от 06.10.2020 г. до 30.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК № 25/11.01.2021 г. по ч.гр.д. 1088/2020 г. по описа на РС Елин Пелин.

       ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК  „МАНИМ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Държавно горско стопанство – Белоградчик“, ЕИК 2016174760211 сумата от 701,68 лева /седемстотин и един лева и шестдесет и осем стотинки/ дължими по исковото производство и сумата от 218,15 лева /двеста и осемнадесет лева и петнадесет стотинки/ разноски в заповедното производство.

  Неприсъственото решение не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

            Препис от решението да се връчи на страните.

                                              

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: