РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
в присъствието на прокурора Росен Николов Каменов
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело № 20215300103134 по описа за 2021 година
Искове по чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът К. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.****, ул.“****“№*, ет.*, офис *, адв.Д.К., моли съда да осъди
Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2, да му заплати по банкова сметка ******** при ************ АД, с
титуляр адв.Д.Н. К., обезщетения от : 30000лв. за неимуществените вреди, които е претърпял по повод повдигнато му обвинение в
извършване на престъпление, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 19.08.21г. присъда по нохд №2412/20г. на СГС, ведно
със законната лихва от датата на привличането му като обвиняем-****г. до окончателното плащане; общо 2000лв.- за имуществени
вреди, изразили се в разходи за заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва върху тях от
03.12.21г. /дата на исковата молба/ да окончателното плащане и разноските в производството.
Сочи, че в периода 31.03.20г.-19.08.21г. е бил незаконно обвинен и за същия период е живял в значителен психически и
емоционален стрес- бил изключително притеснен, имал страх от евентуална осъдителна присъда и наказанието, което може да му бъде
наложено- до 8 години лишаване от свобода, изпитвал страдания от това, че е третиран като престъпник, било засегнато доброто му
име в обществото и достойнството му, загубил доверието на хората и на близките си, които виждали в негово лице единствено
фигурата на престъпник. Това го довело до тежка депресия. Репутацията му била нарушена, авторитетът му бил злепоставен и уронен.
Той се затворил в себе си и ограничил до минимум социалните си контакти. Състоянието на потиснатост, тревожност и депресивност
не преминали и до датата на исковата молба, а довели до сериозни и непоправими последствия върху психиката му, като останал
затворен в себе си и безработен. За тези вреди, с оглед естеството и интензитета им, счита за справедливо да бъде обезщетен със
сумата от 30000лв.
Освен описаните неимуществени вреди, претърпял и имуществени такива, изразяващи се в заплащане на адвокатски
възнаграждения в хода на наказателното производство, от съответно 500лв., 500лв. и 1000лв.
Пледира по същество за уважаване на предявените искове в пълните претендирани размери, ведно с разноските в това
производство, включително адвокатски хонорар по чл.38,ал.2 от ЗА на адвоката, който го представлявал безплатно, поради финансова
невъзможност да му заплати възнаграждение. Развива съображения и с писмени бележки вх.№7734/22.03.22г.
В срока по чл.131,ал.1 то ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№593/11.01.22г. /л.33-л.37/, с който е оспорил
предявените искове както по основание, така и по размер.
Оспорва да са налични данни за реално претърпяване на сочените от ищеца вреди и за тяхната пряка причинна връзка с
проведеното срещу него производство.
Повдига възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа за справедливост,
доколкото: обвинение на ищеца е било повдигнато на ****г. и на 05.10.20г. той е бил оправдан от първа инстанция; обстоятелството,
че е бил обвинен като съучастник, при извършени в незначителен обем с негово участие процесуална следствени действия на фазата
на ДП; спрямо него е била взета най-леката възможна мярка за процесуална принуда- парична гаранция в незначителния размер от
500лв.; несъобразяване с константната съдебна практика за подобни случаи
По отношение на претендираните обезщетения за имуществени вреди изтъква, че : по договор №36675 ищецът е бил защитаван
от двама адвокати, а с оглед чл.78,ал.1 от ГПК се дължи плащане за един адвокат; липсват доказателства за реално осъществена
адвокатска защита; делото по ЗОДОВ не се отличава с правна или фактическа сложност и затова обезщетението за адвокатска защита
1
не следва да надвишава предвиденото минимално такова от Нар.№1/04г.
Оспорва да дължи законна лихва от дата, предхождаща влизане на присъдата в сила, като се позовава в тази връзка на т.4 от ТР
№3/05г. на ОСГК на ВКС.
Моли на основание чл.5 от ЗОДОВ да бъде изцяло освободен от отговорност или отговорността му да се намали, тъй като,
видно от мотивите на решението на САС, ищецът е видял пакетчето, съдържащо високорисковото наркотично вещество кокаин,
оставено във фоайето на тоалетната от подс.А., когото ищецът охранявал, и поради това го избутал навътре така, че да не се вижда-
т.е, като с действията си и неверните обяснения, давани в хода на разследването, ищецът сам бил станал причина за предприетите
спрямо него действия по реализиране на наказателна отговорност, въпреки че бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Пледира по същество за отхвърляне на исковете при зачитане на съображенията, които е изложил с писмения си отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че:
Предявените искове са допустими;
Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва
да се уважи до размер от 5000лв., ведно със законна лихва от 19.08.21г., а за разликата до претендираните 30000лв. и за
искането да се присъди ведно със законна лихва от 31.03.20г. следва да се отхвърли, тъй като възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост е основателно, както е основателно и
възражението му, че не дължи законна лихва от дата по-ранна от онази, на която оправдателната присъда е влязла в сила;
Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи до размер от
1500лв., ведно със законна лихва от 03.12.21г., както се търси, а за разликата до претендираните 2000лв. следва да се
отхвърли, тъй като възражението на ответника, че в производството пред СГС ищецът е заплатил хонорар на двама адвокати,
вместо на един, е основателно,
при следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищеца, щото е претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди, във връзка с повдигнато му от
ответника обвинение в извършване на престъпление, за което е признат за невинен с влязла в сила присъда, попадат в хипотезата на
чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ и правят исковете му допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на
страните в производството, с оглед нормата на чл.7,ал.1 от ЗОДОВ, тъй като постоянният адрес на ищеца е в гр.*****.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 15.03.22г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение
№116/18.01.22г., с който е очертал релевантните за предявените искове факти и за повдигнатите от ответника възражения и е
разпределил тежестта за установяването им между страните в производството /виж Определение №116 на л.38-л.39 и протокола от с.з.
на 15.03.22г. на л.46-л.47/.
2.Установи се в производството от фактическа страна, както следва:
2.1.Във връзка с проведеното срещу ищеца наказателно производство.
На 25.01.18г., по описа на 4-то РУ СДВР, с извършен оглед на местопрестъплението и разпит на свидетели, било образувано
ДП №183/18г. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК със задържано лице Ю. А. А. за това, че около 22.20ч., в тоалетната на хотел
***** в гр.*****, на бул.“******“№***, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, като на мястото на
събитието – мъжката тоалетна на заведение „******“, находящо се в посочения хотел, били намерени още В. Н. и М. С., а прозрачният
полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество бил намерен до мивката на тоалетната, във връзка с което е образувана пр.пр.
№2790/18г. на РП- София срещу неизвестен извършител /виж докладна записка на л.11, уведомлението по чл.212,ал.3 от НПК на л.1 и
постановлението на прокурора от 26.01.18г. на л.2 от ДП по приложеното към настоящото наказателно дело/.
При извършените във връзка със случая следствени действия е установено, че прахообразното вещество е кокаин с тегло
0.45гр., както и че в тоалетната, заедно с жената, намерена на място, първоначално са влезли четирима мъже, двама от които са я
напуснали преди пристигане на полицията, като единият от тях е извадил пакетчето от предния десен джоб на дънките си и го е
оставил на плота на мивката, а другият го е избутал навътре по плота, между сапунерника и мивката, след което излязъл /виж
експертизи на л.39 и л.56-л.60/, а св.В.Н. е посочила, че тя, приятелят и М. С. и Ю. били почерпени от лице, което познава като Б., с по
една линия кокаин, докато били в тоалетната, както и че в тоалетната Ю. бил с охраната си К. /виж протокола за разпит на л.17 от ДП/.
В качеството на свидетел, на 25.01.18г. е бил разпитан и ищеца по настоящото дело К.К., който е посочил, че е шофьор на Ю.
А. от гр.****** и е бил в тоалетната с него, тъй като има и задължение да го придружава където отиде, че там останал при мивките,
докато Ю., В. и мъж, който не познавал, влезли във вътрешната тоалетна, че когато в тоалетната влезли полицаи, него не го питали
нищо, че след като от тоалетната излезли Ю., В. и мъжа, той е излязъл последен от тоалетната, но не е видял вътре никакво пликче
/протокола на л.16 от ДП/.
2
На 10.06.19г., в изпълнение на дадени от прокурора указания, със съгласие на К.К., разследващият е извършил освидетелстване
на К.К., за да се установи има ли по тялото му татуировки и ако да- какви са индивидуализиращите ги белези /виж постановление на
л.165, съгласие на л.168 и протокол за освидетелстване на л.167 от ДП/.
След извършена допълнително експертиза на видеозаписите от помещението на тоалетната е установено, че лицето, оставило
пакетчето на плота на мивката, е Ю. А., а лицето, което е избутало предмета навътре по плота, между сапунерката и умивалника, е
К.К. /виж на л.181-л.193, ДП/.
С постановление от 06.03.20г. РП- София, като е установила че са налице доказателства за извършено престъпление по
чл.354а,ал.1 от НК, е изпратила материалите по преписката по компетентност на Софийска градска прокуратура /виж л.227-л.229 от
ДП/.
На *****г., и Ю.А., и К.К. са били привлечени като обвиняеми за това, че на *******г., в гр.*****, бул.“****“№*****,
тоалетна на хотел „*******“, всеки един като извършител и в съучастие с другия, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, е
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- кокаин с нетно тегло 0.45гр, като на ищеца е взета мярка за
неотклонение гаранция в размер на 500лв., внесена от него в дадения му 15 дневен срок /виж постановленията на л.234-л.235 и л.239-
л.240 и вносната бележка на л.241, ДП/.
Към датата на привличането му като обвиняем, К.К. е бил неосъждан /виж свидетелството за съдимост на л.244, ДП/.
Разпитан като обвиняем на 21.05.20г., К.К. е заявил, че разбира в какво е обвинен, че не желае на този етап да дава обяснения и
че не желае материалите от разследването да му бъдат предявявани /протокол на л.242, ДП/.
На 30.06.20г. воденото ДП е било приключено от разследващия с мнение за предаване на обвиняемите на съд /л.263-л.265, ДП/.
На 06.07.20г. от СГП в СГС е внесен обвинителен акт срещу Ю. А. и К.К., с който ищецът е бил обвинен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение /виж л.1 и л.4-л.14 от нохд №2412/20г/.
Производството по делото е протекло в три съдебни заседания- на 21.07.20г., 31.08.20г. и 05.10.20г., с личното участие на К.К.,
като в последното от тях е постановена присъдата на съда, с която подсъдимият К. е признат за невинен в извършване на
престъплението, в което е бил обвинен, оправдан е, и е отменена наложената му мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на
500лв. /виж наказателно дело №2412/20г. на СГС/. Както личи от мотивите на присъдата, в производството не са събрани никакви
доказателства в подкрепа на извод, щото К.К. има съпричастност към авторството на престъплението, в извършване на което е
обвинен, и от обективна, и от субективна страна, а обстоятелството дали е бутнал с ръка или не пликчето, иззето като веществено
доказателство по делото, е намерено ирелевантно в случая и неспособно да обоснове налични обективни данни за държане на
високорисковото вещество, а още по-малко за специалната цел на престъплението, в което е обвинен- за неговото разпространение,
като единствено би могло да наведе на такъв, щото е предназначено да не бъде намерено наркотичното вещество от полицейските
служители у някое от присъстващите лица.
По протест на Прокуратурата срещу постановената оправдателна присъда и срещу двамата подсъдими, делото е пренесено
пред САС, пред който съд производството е протекло в две съдебни заседания- от 15.04.21г. и от 20.05.21г., с личното участие на К.К.,
а с Решение №218/24.06.21г. на въззивния съд, постановената от първата инстанция присъда е потвърдена по отношение на К.К..
Доводите в пледоарията на ответника, че в мотивите на решението на САС, които, както е известно, подлежат на обжалване, а
ищецът не бил ги жалил, а с тях било посочено, че той все пак е имал някаква съпричастност към деянието на подсъдимия, спрямо
когото било прието, че са налице основанията за приложение на ЗАНН, като бил избутал пакетчето с наркотично веществ, което се
намирало в тоалетната, за да прикрие действията от органите на реда, които пристигнали на място, съставляват частичен, изолиран и
целенасочен с оглед възражението му по чл.5 от ЗОДОВ прочит на мотивите на съдебния акт, а пълният негов прочит сочи съвсем
друго. Наистина, по отношение отговорността на подсъдимия К., в мотивите на решението е прието за установено от фактическа
страна, щото подс.А., преди да излезе от тоалетната, оставя полиетиленото пликче на плота на мивката, а след него подс.К. побутнал
пакетчето така, че да не се вижда /виж абзац първи на л.104 от делото на САС/, но от правна страна е категорично закрепено, щото :
Обосновано първият съд не е приел, че подс.К., също, наред с подс.А., е държал наркотично вещество. Той не го е държал, доколкото
нищо от това, което прокурорът вменява за предварителна дейност и на двамата подсъдими по организация за снабдяване с
наркотични вещества и тяхното разпространение, не се установява /абзац първи на л.107 от делото на САС/; Въведената в
обвинителния акт фактическа обстановка- че двамата подсъдими били взели решение да се занимават с наркотични вещества, които
да разпространяват, да държат наркотични вещества с цел да ги разпространяват, че именно с такава цел подс.А. се бил снабдил с
процесното количество кокаин, че подс.К. знаел, че подс.А. държи кокаин с цел да го разпространява, и че поради това той го и
охранявал, не се обосновава от събраните по делото доказателства /абзац втори на л.107 от делото на САС/; На следващо място се
установява, че подс.К. не е извършвал действия, с които да установява фактическа власт върху кокаина, нито самостоятелно, нито
наред с подс.А. Единственото, което подс.К. е извършил, е побутването на кокаина, за да бъде скрит от полицейските служители,
което обаче не показва нито фактическа власт, нито намерение да държи веществото, а още по-малко да го разпространява /абзац
трети на л.107 от делото на САС/; По-натам, верен е и анализът на съда, че и всички други доказателства не показват връзка на
подс.К. с действията на подс.А. и т.н./виж от абзац четвърди на л.107 и до абзац втори включително на л.108 от делото на САС/.
В кориците на делото липсват данни постановеното от САС решение да е било обжалвано или протестирано в 15 –дневен срок
от съобщаването му на страните, като съобщенията са връчени съответно на 29.06.21г. на Апелативна прокуратура- София, на
06.07.21г. на подсъдимия Ю. А. и на *******г. на подсъдимия К.К., като по този начин решението на САС, а и оправдателната
присъда на първата инстанция, по отношение на К.К. са влезли в сила, считано от 19.08.21г.
3
Така, общата продължителност на проведеното от ответника срещу ищеца наказателно производство възлиза на 1година,
4месеца и 19 дни, считано от 31.03.20г., на която дата е бил привлечен като обвиняем, до 19.08.21г., на която дата е влязла в сила
постановената по отношение на него оправдателна присъда за повдигнатото му обвинение.
2.2.Във връзка с твърдените като претърпени имуществени вреди.
Видно от кориците на нохд №2412/20г. на СГС, К.К. е упълномощил за представителството си по делото двама адвокати-
адв.Ч. и адв.Ч., като на всеки от тях е заплатил възнаграждение от по 500лв. в брой, а оригиналите на договорите за правна защита и
съдействие, заверени копия от които е представил по настоящото дело на л.21 и л.22, са подредени на л.76 и л.77 от делото на СГС,
противно на оспорването от ответника за наличието им и за реализираната въз основа на тях защита, ако се съди от протоколите на
проведените пред тази инстанция съдебни заседания, на които подс.К. се е явявал с пълномощниците си /виж л.80, л.93 и л.103 от
делото на СГС/.
Видно от кориците на внохд №194/21г. на САС, в производството по това дело К.К. е заплатил възнаграждение за адвокат в
размер на 1000лв., в брой, като оригиначът е приложен на л.52 от делото на САС и кореспондира със завереното негово копие,
приложено на л.23 от настоящото дело, а от протоколите от с.з. пред тази инстанция личи, че подс.К. се е явявал с упълномощения от
него адв.М. Ч. /виж л.62 и л.93 от делото на САС/.
2.3.Във връзка с твърдените като претърпени неимуществени вреди.
В с.з. от 15.03.22г. са събрани показанията на доведения от ищеца св.К. К., много добър негов приятел, съгласно които, при
воденото преди приблизително две години дело за нещо, свързано с наркотици, К. бил много изплашен и се сринал психически,
защото му казали три години затвор и той само това мислел. Затворил се в себе си и се притеснявал да излиза сред хора, защото
всички го подигравали, че е дилър. Страх го било и да шофира, защото при проверка излизал някакъв код и веднага му правели тест за
наркотици, което се било случвало и докато св.К. е пътувал с ищеца, а преди това той бил скромно момче, което си работело и нямало
никакви проблеми с органите на реда. След като го обвинили, го оставила и приятелката му, защото не искала да има нищо общо с
престъпници, както имало и двама-трима приятели, които спрели да се виждат с него. Св.К. не е променил отношението си към ищеца
във връзка с описаните факти, но докато преди почти всеки ден излизали на кафе с ищеца, сега рядко излизали и той споделял с него
по телефона. После ищецът спрял и да работи, защото не искал, а майка му отишла да работи в *****, за да му плаща хонорарите на
адвокатите /виж л.46гръб-л.47лице/.
3.При тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на предявените искове:
3.1.Предявените искове са частично основателни.
Държавата носи отговорност за вредите, претърпени от граждани поради дейността на правозащитните и органи в случай, че им бъде
повдигнато обвинение, за което са оправдани с влязъл в сила съдебен акт.
В случая се установи категорично, че срещу ищеца е било проведено наказателно производство по нохд №2412/2020г. на СГС, по
повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1,предл.4, алт.1 вр. с чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК, за
което е бил признат за невинен с влязла в сила присъда, тъй че тази необходима предпоставка за ангажиране отговорността на
Държавата по ЗОДОВ е налична.
Освен горната предпоставка и в кумулативна даденост с нея, основателността на предявените искове се предпоставя и от реалното
претърпяване на вреди в пряка причинна връзка с проведеното наказателно производство.
Със събраните гласни доказателства се установиха като реално претърпени от ищеца всички описани от него в исковата молба
неимуществени вреди и пряката им причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство, с изключение наличието на
пряка причинна връзка между оставането на ищеца без работа и проведеното срещу него наказателно производство, доколкото св.К. е
посочил единствено, че приятелят му спрял да работи, защото не иска да работи. Затова, съдът счете, че искът му за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен- при недоказаност наличие на причинна връзка между оставането му
без работа и проведеното срещу него наказателно производство и при установеност на останалите релевантни за този негов иск
предпоставки- претърпени реално неимуществени вреди, които се твърдят и налична пряка причинна връзка между претърпяването
им с проведеното срещу него производство.
Ищецът установи в производството категорично сочените като претърпени имуществени вреди в пълния им размер от общо 2000лв.,
но по отношение на едното от двете заплатени за адвокати възнаграждения от по 500лв. за защитата му на първа инстанция съдът
намери, че възражението на ответника, щото не следва да се зачита като претърпяна в пряка причинна връзка с проведеното срещу
него наказателно производство имуществена вреда в случая, е основателно, доколкото ищецът е можел да бъде защитаван на сочената
инстанция от само един адвокат, тъй че искът му за имуществени вреди следва да се уважи до размер на 1500лв., а за разликата до
претендираните 2000лв. да се отхвърли.
За това становище съдът черпи доводи от разпоредбите на чл.91-чл.99 от НПК, във всяка една от които, когато говори за фигурата на
защитника в наказателния процес, НПК използва това понятие в единствено число, тъй че разходите, които обвиняемият или
подсъдимият приеме да направи за адвокатска защита в повече от необходимото за един адвокат, не могат да се поставят в тежест на
противната страна в производството по ЗОДОВ, като платимо обезщетение за претърпени имуществени вреди, и като не намира
разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК, на която ответникът се е позовал в отговора си, за приложима в случая, защото последната касае
разноските на страната, направени в рамките на гражданския процес, а тези от по 500лв., заплатени от ищеца, за които сега търси
обезщетение, за разноските му за адвокатска защита ангажирана в производството пред СГС.
4
Както вече се каза, оригиналите на договорите за правна помощ, по силата на които ищецът е извършил плащане на уговореното
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, както и реализирането на ангажираната от него адвокатска защита, се
установиха в производството, тъй че оспорването на ответника, щото не били установени, е безпочвено.
3.2.По възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа на
справедливост.
Това възражение на ответника се намери от съда за основателно, а обезщетение от 5000лв. се намери справедливо да обезщети ищеца
за неимуществените вреди, претърпени във връзка с проведеното срещу него наказателно производство, при следните съображения.
Съдебната практика по приложение както на чл.52 от ЗЗД, така и на чл.4 от ЗОДОВ, трайно и безпротиворечиво стои на позицията,
споделяна изцяло и от този състав, че справедливият размер на обезщетението се определя за всеки конкретен случай, обосновано, а
не абстрактно, като се съблюдават двата основни принципа на правото- да се възмезди възможно най-адекватно пострадалия, но без да
се стигне до неговото неоснователно обогатяване, и като за целта се съобразят определени и отдавна установени от съдебната
практика критерии, както общи, така и специфични за производството по ЗОДОВ, и конкретно : възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение; личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът му на живот и обичайната
среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки за принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласата и публичността;
причиняването на здравословни увреждания; видът, тежестта, продължителността и интензитетът на претърпените душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие; при случаи, при които незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия/подсъдимия, преценка как се е отразило то върху възможностите му за професионални
изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист /виж в тази насока Решение №86/29.05.2019г. по гр. д. №
2586/2018г., IV г.о. на ВКС/.
В този конкретен случай, при следване на тъй установените от практиката критерии за преценка, за достигане до извода, щото сумата
от 5000лв. е достатъчна да възмезди ищеца за понесените от него неимуществени вреди, без да накърни принципа за справедливост и
забраната за неоснователно обогатяване, настоящият състав взе предвид конкретно, че:
Ищецът е бил обвинен в извършване на едно престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, тъй като за държане с цел
разпространение на високо рисково наркотично вещество, за което деяние, като извършил, в съучастие с обв/подс.А., е било
повдигнатото на ищеца обвинение по чл.354а,ал.1,предл.4,алтерн.1 вр. чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК, цитираната разпоредба предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5000лв. до 20000лв. Тези предвидени в закона наказания, както по
вид, така и по продължителност и размер, при необходимата според нормата кумулация, правят оправдано силното притеснение и
страх от осъждане, каквито с гласните доказателства се установи ищецът да е преживявал, поради предпоставеното от закона
оправдано очакване и възможност да се случат дори тогава, когато вярваш в невинността си. Така, тежестта на престъплението, в
извършване на което ищецът е бил обвинен, се зачита като критерий с най-голяма тежест за определяне на обезщетението в размер на
5000лв., като справедливо за случая и като следващо се принципно в размер по-висок отколкото за случаи, в които е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, което не е тежко по смисъла на НК.
Всички останали аспекти, изтъкнати от ответника както в отговора му, така и в пледоарията му, като обсъденият по-горе от съда е бил
обяснимо изцяло пренебрегнат от ответника предвид защитната му теза, са такива, че правят търсеното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди прекомерно с оглед принципа за справедливост, макар и за някои от тях ответникът да е развил доводи, които
не кореспондират изцяло с фактите, релевантни за извършваната преценка, и конкретно:
Наистина, както ответникът сочи, от момента на привличане на ищеца като обвиняем на 31.03.20г., до датата 05.10.20г., на която е
постановена оправдателната за него присъда, са минали само седем месеца, но тази присъда е била протестирана от прокурора изцяло,
тъй че срокът, за който ищецът е търпял угрозата от понасяне на наказание за извършване на престъплението, в което е бил обвинен, и
който следва да се вземе предвид за критерия продължителност на наказателното производство, е този до приключване на
наказателното производство срещу него с влязла в сила присъда- 19.08.21г. По този начин, изцяло съответно на соченото от ищеца в
исковата молба е това, че е търпял неимуществени вреди във връзка с повидгнатото му от ответника обвинение за целия период от
31.03.20г.-19.08.21г., или, както съдът го изчисли в установителната част на това решение- за време от една година, четири месеца и
19дни, а не както ответникът се позовава- за времето до постановяване на оправдателната присъда от първа инстанция.
Проведеното срещу ищеца наказателно производство е протекла в двете негови фази- досъдебна и съдебна, а в съдебната фаза се е
развило на две възможни инстанции, което се зачита при определяне на следващото му се обезщетение като фактор в насока
завишаване в сравнение със случаи, в които наказателното производство е било прекратено още в досъдебната фаза или е протекло на
една инстанция, но като благоприятно за ищеца и накланящо преценката в обратната насока е обстоятелството, че ищецът е бил
оправдан още на първа инстанция.
Преценена при правилно съобразяване на релевантните дати, продължителността на проведеното срещу ищеца наказателно
производство от 1година, 4месеца и 19дни, при двама обвиняеми и подсъдими, на две инстанции в съдебната фаза, се счита от съда за
напълно в рамките на разумното и неналагаща нарочна тежест при преценката на справедливия размер за разлика от случаи, в които
наказателното производство е траело десет и повече години, каквито са служебно известни на този състав.
В хода на проведеното наказателно производство, както вярно сочи ответникът, на ищеца е била взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер от 500лв., която мярка, в скалата на предвидените от чл.58 от НПК четири мерки за процесуална принуда
е втора по тежест, след подписката, и като размерът и в конкретния случай наистина не би могъл да се счита за обременителен през
5
2020г., когато минималната работна заплата за страната е 610лв./мес, като по наказателното дело са събрани данни, че към датата на
събитието, във връзка с което на ищеца е повдигнато обвинение, той е работел като охранител на Ю. А. Затова, по този критерий, в
сравнение със случаи, в които на обвиняемия е била взета мярка „задържане под стража“, не се налага нарочно предвиждане на
тежест в преценката за справедливия размер на обезщетението, което му се следва, а доводът на ответника, че следва да се съобрази
като фактор, правещ претендираното обезщетение прекомерно, се споделя изцяло от съда.
По отношение личността на ищеца, начинът му на живот и социалното му положение, съдът взе предвид, че същият е бил към датата
на повдигнатото му обвинение с чисто съдебно минало и е бил трудово ангажиран, или, както св.К. се е изразил, бил е скромно момче,
което не е имало проблеми с органите на властта и си работело, което несъмнено оказва по-тежък удар върху репутацията му в
обичайния социален кръг, отколкото в случаи на претърпяно наказателно производство от лица, които са били многократно осъждани
и водят начин на живот, несъвместим с обичайно приетия на полагане на труд от лицата, които са работоспособни, над определена
възраст, за осигуряване на средства за издръжка, тъй че поредният им сблъсък с правозащитните органи не влияе особено силно върху
техните негативни преживявания и страхове във връзка с провежданото срещу тях производство, нито на отзвука му по отношение
престижа им в съответната социална среда. В конкретния случай с ищеца се установи, че макар и воденото срещу него дело да не е
намерило широка разгласа, както е в много случаи с публични личности или лица, на които са били повдигнати обвинения във връзка
със службата им, а само в неговия близък приятелски кръг, то е станало повод да понася подигравки в този кръг, че е дилър, както и
причина част от лицата в същия кръг, включително приятелката му, да преустановят контактите си с него. Все във връзка с
критериите отражение в личен план, разгласа и публичност, съдът отчете и това, че не всички приятели на ищеца са се оттеглили от
обкръжението му, а както св.К. е посочил, въпреки узнаване от него за воденото срещу ищеца производство, те си останали най-добри
приятели и ищецът си споделял с него всичко, макар и вече не на срещи, тъй като много се затворил в себе си след случилото се, а по
телефон. Не се установи ищецът да е имал здравословни проблеми или да е развил по време на воденото срещу него наказателно
производство заболявания, които биха могли да се свържат със същото като тяхна причина. Повдигнатото му обвинение не е в
областта на упражняваната от него дейност като охранител към датата на повдигането му, тъй че да го злепостави във връзка с
бъдещото и упражняване, а и като не се установи да е останал без работа, поради воденото срещу него производство. Във връзка с
казаното по тук обсъжданите критерии съдът заключи, че събраните данни не сочат на претърпени от ищеца по вид, степен и
интензивност негативни последици от наказателното производство такива, че да изискват определяне на обезщетение за тях в
претендирания от него размер, противно на оценката за тяхната сила, интензивност и продължителност, направена от него с
писмените му бележки. Освен това, макар с показанията на сидетеля да се установи, че и приятелката на ищеца го изоставила, съдът
взе предвид, че тази негативна последица от наказателното производство не е била изобщо навеждана от ищеца с исковата молба като
конкретна претърпяна неимуществена вреда, тъй че и не би следвало да се зачита като релевантна за извършваната преценка.
В обобщение на всичко описано по-горе съдът счете, че обезщетение от 5000лв. е справедливо за възмездяване на неимуществените
вреди, понесени от ищеца, както и че претенцията му за разликата до претендираните 30000лв. е прекомерна с оглед принципа на
справедливост, установен от чл.52 от ЗЗД, за който съдът следи и служебно при определяне на обезщетение в случай на претърпени
неимуществени вреди.
3.3.По възражението на ответника за освобождаването му от отговоронст или за намаляване на отговорността му на основание
чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ.
Събраните по делото доказателства и установени факти не могат да обосноват в случая приложение на коя да е от посочените от
ответника две законови хипотези, при които отговорността му по отношение на ищеца може да бъде изключена или да бъде намалена,
като в това отношение съдът споделя изцяло становището, взето и от ищеца с писмените му бележки.
Съгласно цитираните законови разпоредби, обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, а когато той виновно е допринесъл за същото, обезщетението се намалява.
В конкретния случай, претърпените от ищеца вреди са такива във връзка с повдигнато му от ответника обвинение, че държи с цел
разпространение високо рисково наркотично вещество, повдигането на което е станало, както вече се каза, според мотивите и на двете
съдебни инстанции в наказателното производство, при липса на каквито и да е събрани доказателства да е държал, а още по-малко с
цел разпространение, кокаина, намерен в полиетиленото пликче на мивката пред мъжката тоалетна. Доводът в пледоарията на
ответника, че все пак неговата съпричастност към деянието била установена с това, че бил побутнал пликчето навътре от мястото, на
което го бил оставил подс.А., за да не го видят органите на реда, отговарят на приетото от фактическа страна, но нямат нищо общо с
повдигнатото на ищеца обвинение, което е било такова за вече посоченото деяние, осъществено като извършител и при съучастие, а
не за помагачество, за което, както ответникът и сам признава в пледоарията си, съдът не може да търси отговорност за нещо, за което
е нямало повдигнато обвинение. А щом е така, то не би могло и онова, за което не е имало повдигнато обвинение, да се третира като
деяние, причинило увреждането на ищеца в случая по изключителна негова вина или допринесло за същото.
3.4.Ищецът търси законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата, на която му е било повдигнато обвинение, но
няма право да получи присъждане на такава от посочената дата, доколкото възражението на ответника, основано на задължителното
тълкуване, дадено с т.4 от ТР №3/22.04.05г. по т.д. №3/04г. на ОСГК на ВКС е основателно, тъй че законна лихва върху
обезщетението от 5000лв. следва да му се присъди от 19.08.21г., на която дата е влязла в сила присъдата, с която е признат за
невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а не от 31.03.20г., на която дата е привлечен като
обвиняем.
Що се касае до лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди, такава му се следва от същата дата, както за
обезщетението за неимуществени вреди, но ищецът иска присъждането и от датата на исковата молба- 03.12.21г., тъй че съдът не
6
може да му присъди повече от онова, което е поискал, и законна лихва върху сумата от 1500лв. ще се присъди от 03.12.21г.
В частта за разноските.
Ищецът претендира присъждане на разноски в производството по списъка, представен в с.з. от 15.03.22г., в размер от 20лв., направата
на които е установил изцяло /виж : списъка на л.45 и платежните документи на л.2 и л.28/, които има право да получи от ответника,
на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, тъй като и двата му иска се уважават частично.
По отношение на адвокатското възнаграждение, липсва основание за разглеждане на възражението на ответника за прекомерност,
повдигнато с отговора на исковата молба, доколкото ищецът не е заплатил възнаграждение на адвоката, който го е представлявал по
делото, а още с исковата молба сочи, че осъщественото от него представителство е безплатно, поради което моли да му се присъди
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА /виж: соченото на л.4гръб и договора на л.7/.
При частично уважаване и на двата предявени иска, на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, ищецът има право да получи и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска.
С оглед горното, адв.К., който е представлявал ищеца безплатно в производство, има право да му се присъди на основание чл.38,ал.2
от ЗА възнаграждение за осъщественото представителство, което в случая възлиза на сума от 515.83лв., доколкото:
Минималното адвокатско възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени вреди с цена 30000лв., съгласно чл.7,ал.2,т.4 от
Нар.№1/04г., възлиза на 1430лв., а съразмерно с уважената част от 5000лв.- на 238.33лв.
Минималното адвокатско възнаграждение по иска за обезщетение за имуществени вреди с цена 2000лв., съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Нар.
№1/04г., възлиза на 370лв., а съразмерно с уважената част от 1500лв.- на 277.50лв.
Или, общо за осъществената защита по двата иска, за които съгласно чл.2,ал.5 от Нар.№1/04г. се следва възнаграждение за
процесуалното представителство за всеки иск поотделно, на адв.К. следва да се присъди възнаграждение от 515.83лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2, да заплати на К. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.********, ул.“*****“№*, ет.*, офис *, адв.Д.К., по банкова сметка ****************** при ************ АД, с титуляр адв.Д.Н.
К., за вредите, които ищецът е претърпял вследствие на повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по
чл.354а,ал.1,предл.4,алт.1 от НК, за което е признат за невинен с влязла в сила на 19.08.21г. присъда по нохд №2412/2020г. на СГС,
сумите от:
5000- пет хиляди лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.08.21г. до окончателното
плащане, като за разликата до претендираното обезщетение от 30000лв. и за искането да се присъди законна лихва върху него за
времето от 31.03.20г. до 18.08.21г.- отхвърля иска и искането;
1500- хиляда и петстотин лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.12.21г. до окончателното
плащане, като за разликата до претендираното обезщетение от 2000лв. отхвърля иска;
20- двадесет лева- разноски в производството.
Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2, да заплати на адв.Д.Н. К., с
адрес: гр.*****в, ул.“*********“№*, ет.*, офис *, сумата от 515.83- петстотин и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки-
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете на К. М. К., ЕГН **********, представляван от адв.К. безплатно в
производството по гр.дело №3134/21г. на ПОС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7