№ 1274
гр. Перник, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720103597 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. В. М. срещу ТП на НОИ – гр. Перник за
установяване на трудовия и осигурителния стаж на ищцата в периода от ************
Ищецът твърди, че в периода от ************ ищцата е полагала труд при
работодател ***********, при 8-часов работен ден, като заплащането на възнаграждението
за положения труд се е извършвало на каса. При прекратяване на трудовия й договор с
работодателя документите, удостоверяващи трудовия й стаж за посочения период, не били
надлежно оформени, включително и към НОИ, поради което не разполага с доказателства за
горните обстоятелства, което се явява пречка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. След отправено искане, компетентните органи на НОИ уведомили, че в архивите на
НОИ липсва съответна информация за служителя в посочения период.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за допустимост на исковата молба, с оглед общите и специалните
изисквания за редовност на същата. По същество намира същата за неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 1 , т. 2 и т. 3
ЗУТОССР за установяване на трудов и на осигурителен стаж в периода от ************
Налице са две самостоятелни искови претенции по чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТОССР (така ТР
№ 2/2015 г. на ОСГК на ВКС) – за установяване на осигурителен стаж по КСО, както и за
установяване времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
При служебна проверка съдът намира, че исковата молба е редовна, съгласно общите
изисквания на чл. 127, вр. чл. 128 ГПК, както и специалните изисквания досежно нейното
съдържание на чл. 4, ал. 1 ЗУТОССР, като в съответствие с чл. 4, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 2
1
ЗУТОССР и предвид данните, че осигурителят е прекратил дейността си, към същата е
приложено удостоверение от ТП на НОИ, че в архива липсват писмени данни за
претендирания стаж, поради което същата е допустима. При тези данни в тежест на ищеца е
да установи, че твърденият от него факт се е осъществил, а именно, да установи полагането
на труд на длъжността „*******“ в *********** в периода ************, при пълно 8-
часово работно време и заплащане на възнаграждението на каса.
Не се спори, а от представените писмени и гласни доказателства се установява, че
работодателят *********** е с прекратена дейност; че в архивите на НОИ липсва
информация за ищцата за процесния период, както и че е налице отказ на длъжностното
лице за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата. Ищцата е
представила и копие от трудовата си книжка, от която, както бе посочено по-горе, се вижда,
че през процесните периоди от време тя е била служител в *********** – гр. Перник. От
приложените писма и разпореждания на ТП на НОИ – гр. Перник се установява, че за
исковия период в архива на НОИ липсва информация за осигуряване на ищцата, отказано й
е отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случая е налице основание за приложение на специалния ред за установяване на
трудов и осигурителен стаж – съдебен, по изключение, тъй като в противен случай,
легитимното правно очакване на ищеца практически остава без защита до момента, в който
евентуално би следвало да упражни правото си на пенсия.
В производството пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите ***********
– В.К.Р. – *******, и П.Х.К. – *******, като са представени копия от трудовите им книжки,
от които се установява, че в релевантния период и двамата свидетели на практика са
работили при същия работодател. От разпита им пред настоящата инстанция еднопосочно
се установява, че за периода месец ******* Е. М. е работила в „*********“ - в бригадите
като *******, като задълженията й се изразявали в неквалифициран труд, изпълнение на
поръчки, получаване на материали за склада, канцеларска работа, подпомагане и оказване на
помощ на по-квалифицираните майстори и работници, приемане на строителни материали
от снабдителите при доставката. И двамата свидетели посочват, че Е. М. е работила на 8-
часов работен ден, като е получавала възнаграждението си, както всички останали – при
работниците е идвала касиерка, която изплаща заплатите, и работниците съответно се
подписвали, като самите свидетели са присъствали при получаването на работната заплата.
И двамата свидетели поддържат, че Е. М. се е справяла добре с работата си, не е имало
забележки срещу нея и е съдействала на колегите. Настоящата съдебна инстанция кредитира
показанията на двамата свидетели като достоверни, последователни, житейски логични,
взаимно допълващи се и еднопосочни, без да са налице данни за възможна заинтересованост
на някой от свидетелите от изхода на настоящия правен спор.
Съдът приема, че преценени в съвкупност, писмените и гласните доказателства
установяват, че в периода от ************ ищцата е полагала труд като „*******“ при
работодател ***********, срещу трудово възнаграждение, платимо на каса, при 8-часов
работен ден. Не са налице доказателства, които да опровергаятт представените пред съда
доказателства от ищцата, следователно времето, в което е работила по трудово
правоотношение и полагала труд, следва да бъде зачетено за трудов стаж. За осигурителния
стаж – ищцата е била в кръга на лицата по чл. 2 от ЗУТОССР и за това време са били
дължими осигурителни вноски, съгласно действащите разпоредби – тогава те са били
задължителни за всички работещи на трудов договор, а тя, видно от записаното в трудовата
и книжка, е работела по трудов договор.
Поради изложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата, като в случая тя има право
на такива – арг. от противното от чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР, чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10
ЗУТОССР /в този смисъл е и ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОС на ГК на ВКС/,
поради което ответникът следва да заплати сторените от ищцата разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно представените доказателства.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
размерът му е изцяло съобразен с минималните размери, визирани в чл. 7 от Наредба №
2
1/2004 г.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР е предвидено, че по делата за установяване
на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца. Следователно в случая е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт сумата то 30,00 лева – държавна такса по всеки иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 1 , т. 2 и
т. 3 ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на НОИ – гр. Перник, БУЛСТАТ
1210825210158, с адрес гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50, че Е. В. М., ЕГН ********** с
адрес ********, е работила през периода ************ на длъжност „*******“ при
работодател ***********, при 8-часов работен ден, и заплащане на възнаграждение на каса,
което време се признава за трудов и за осигурителен стаж.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – гр. Перник, БУЛСТАТ
1210825210158, с адрес гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50 да заплати на Е. В. М., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600,00 лева – разноски пред Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Териториално поделение на НОИ – гр. Перник,
БУЛСТАТ 1210825210158, с адрес гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата в размер на 60,00
лева – държавна такса по исковете по чл. 1 , т. 2 и т. 3 ЗУТОССР
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3