Решение по дело №47624/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3814
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20211110147624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3814
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110147624 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Н. П. К.,ЕГН
**********,със съдебен адрес гр.София,ул.“///“ № 31ет.1,против /////,ЕИК
/////,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“////,представлявано от
////// и /////,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че ищецът не дължи сумата от 2625,27 лева незаплатена и
претендирана парична сума по фактура № ../// от 19.04.2021 г. поради липса на
установена облигационна връзка между страните.
В исковата молба се твърди,че по отношение на ищеца К. ответникът е
издал фактура на 19.04.2021 г.,съгласно която претендира сумата от 2625,27
лева. Ищецът К. поддържа,че между страните не съществува договорно
правоотношение,защото ищецът не е нито собственик,нито ползвател на
водоснабдения имот,твърди се,че не е доказано да е доставена съответната
услуга,твърди се,че уредите,с които се отчита консумацията не са изрядни.
Ищецът счита,че паричната сума е погасена по давност. Претендира се
признаване за установено,че ищецът не дължи паричната сума. Моли се съдът
да уважи предявения иск.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за неоснователност на иска – твърди се,че страните се намират във валидно
облигационно правоотношение. Поддържа се,че са спазени изискванията
относно доставка на ВиК услугите и се моли съда да постанови решение,с
което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото писмени доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Представена е фактура № ..////19.04.2021 г.,издадена от ///// с получател
Н. П. К. за сумата от 2625,24 лева.
Според справка от ///// Н. П. К. се легитимира като купувач на
апартамент на ул.“////“ № 8 ведно с 1/5 ид.част от парцела.
С молба заявление от 05.07.2021 г.,подадена до /////,Н. П. К. претендира
да получи справка относно незаплатените и дължими от него парични суми за
имот на адрес ул.“////“ № 8.
Установява се,че с писмо от 16.07.2021 г.,//// уведомява Никола К.,че
отчетената разлика между общия водомер и индивидуалните водомери е
разпределена между потребителите при съобразяване потреблението на всеки
от тях в имота му.
Представени са общи условия за предоставяне на вода и ВиК услуги на
потребителите от /////.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че имотът е бил водоснабден през процесния
период,новият водомер е монтиран на 13.02.2018 г. с начално показание 0
куб.м.,във фактурата от 19.04.2021 г. за процесния имот е фактурирано
количество вода 6 куб.м.,определени по реални отчети на показанията – 17
куб.м.,от които са приспаднати 5 куб.м. за периода 08.01.2021 г. до 02.02.2021
г. и 6 куб.м. за периода 03.02.2021 г. до 03.03.2021 г.,във фактурата от
19.04.2021 г. е начислено и потребление от отчета на водомера от 923
куб.м.,разпределено при съобразяване на отчетените разходи от
индивидуалните водомери,според контролен лист от 29.01.2021 г. е
констатирано,че имотът обхваща външна къща с пет абоната и вътрешна
къща с двама абонати – необитаема,водомерът върти непрекъснато,а при
спиране на водата чрез спирателен кран към вътрешната къща водомерът
спира,т.е. има вероятен теч във вътрешната къща или трасето към
нея,начислената цена съответства на утвърдената цена от КЕВР.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед обстоятелството,че паричната сума,чиято дължимост е
оспорена не е заплатена,съдът приема,че за ищеца К. е налице правен интерес
от оспорване дължимостта й.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на
ответника е възложено да проведе доказване,че съществува вземане в
претендирания размер. Това означава,че доказателствената тежест е
възложена на ответника – ответникът трябва да проведе пълно и главно
доказване,че съществува облигационно правоотношение и ответникът
разполага с вземане спрямо ищеца в размер от 2625,27 лева. Софийският
районен съд намира,че е доказано,че между страните съществува
облигационно правоотношение,но не е доказано,че е доставена и потребена
вода на стойност 2625,27 лева,поради което предявеният отрицателен
установителен иск подлежи на отхвърляне за сумата от 14,68
лева,представляваща цена за доставка,отвеждане и пречистване на 6 куб.м.
2
вода,а за разликата над 14,68 лева до претендирания размер от 2625,27 лева
отрицателният установителен иск подлежи на уважаване. За да счете,че
между страните съществува облигационно правоотношение,съдът взе
предвид,че според справката от Служба по вписванията е вписан акт за
собственост,който легитимира ищецът К. като собственик на недвижим имот
на ул.“////“ № 8,а и в подкрепа на разбирането,че ищецът е собственик на
имота са депозираните доказателства към писмения отговор – ищецът е
депозирал заявление с искане за уведомяване на размера на начислените
парични суми,което представлява извънсъдебно признание за наличието на
правоотношение между страните. Разпоредбата на § 1,ал.1,т.2 от ЗРВКУ
предвижда,че потребител на ВиК услугите е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху имота,в който се доставят вода и ВиК
услуги,поради което за преценка дали между страните съществува договорно
правоотношение е от значение дали ищецът К. е собственик или носител на
вещно право на ползване върху имота. Придобиването право на собственост
се реализира чрез някой от способите по Закона за собствеността,а един от
тях е разпоредителната сделка,за разпоредителната сделка се съставя
нотариален акт,който подлежи на вписване. С оглед обстоятелството,че
справката от Службата по вписванията сочи,че има вписан нотариален
акт,предхождащ процесния период,съгласно който ищецът К. е собственик на
имота на ул.“////“ № 8,както и като съобрази,че липсва отбелязване за
последваща разпоредителна сделка,а и предвид наличието на писмени
доказателства,неоспорени от ищцовата страна относно кореспонденция на
ищеца с ответното дружество,съдът намира,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение. Софийският районен съд приема
обаче,че ответникът не е доказал,че претендираната парична сума от 2625,27
лева съответства на реално потребена вода и ВиК услуги. В тази насока
следва да бъде отчетено,че според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза ищецът е осигурявал реален отчет на показанията на
водомера,монтиран в имота като отчетеното количество вода за тримесечие е
17 куб.м.,поради което съдът намира,че прибавянето на задължение за
заплащане на 923 куб.м. от общо потребление не е доказано,респективно
искът подлежи на отхвърляне. Съдът намира,че в частта,съответстваща на
заплащане на 6 куб.м. ответникът има основание да получи плащане,но за
разликата до пълния претендиран размер искът е основателен. Действително
нормативната уредба предвижда възможност за разпределяне на разликата
между отчета от общия водомер и отчетите на индивидуалните водомери
между потребителите на вода и ВиК услуги,но същевременно следва да бъде
отчетено,че задължение за заплащане на вода и ВиК услуги възниква за
реално доставени и потребени количества вода и ВиК услуги. В конкретния
случай от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че
според контролен лист от 29.01.2021 г.,изходящ от ответното дружество
вероятно е налице теч. За да приеме,че искът подлежи на отхвърляне,съдът
взе предвид,че отчетеното количество вода от индивидуалните водомери
възлиза на 200 куб.м.,докато потреблението от общия водомер е 3702
куб.м.,т.е. разликата възлиза на 3501 куб.м.,а тази разлика е разпределена
между четирима потребители,докато други трима потребители са с нулеви
показания. Софийският районен съд,отчитайки разпределената
доказателствена тежест,според която ответникът трябва да докаже вземането
3
си при условията на пълно и главно доказване,намира,че в хода на
производството ответникът не е провел пълно доказване,поради което искът
подлежи на отхвърляне – в тази насока следва да бъде отчетено,че липсват
доказателства за обстоятелствата,при които за трима от потребителите
показанията са нулеви,респективно за причините,поради които на тези
потребители не е начислявана вода и ВиК услуги от общо потребление – т.е.
дали тези имоти са водоснабдени или не са,дали нулевите показания се
дължат на липса на потребление или на липса на отчет и др. С оглед липсата
на проведено доказване,че определеното общо потребление от 923 куб.м. е
реализирано при спазване на нормативната уредба,съдът счита,че искът в
частта за разликата над над 14,68 лева до претендирания размер от 2625,27
лева подлежи на уважаване. За да възприеме,че отрицателният установителен
иск е основателен за разликата над 14,68 лева до пълния претендиран размер
от 2625,27 лева,съдът взе предвид,че ответното дружество е допуснало
нарушение на клаузата на чл.25,ал.5 от общите условия. Цитираната клауза
предвижда,че при разлика между показанията на общия водомер и на сбора от
отчетите на индивидуалните водомери над 20 % В и К операторът е длъжен да
уведоми упълномощен представител на етажната собственост,респективно
ако постъпи в 10-дневен срок молба от упълномощения представител,считано
от уведомяването,да бъде съставена комисия,в която да бъдат включени
молителят и представители на доставчика. В настоящия случай разликата
между консумацията от общия топломер и разликата от сбора на отчетите на
индивидуалните водомери е 18,5 пъти,но ответникът не доказва да е изпълнил
задължението си да уведоми представител на етажната собственост за
констатираното разминаване в показанията между общия водомер и
индивидуалните водомери,поради което отрицателният установителен иск
подлежи на уважаване за сумата от 2610,59 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива
в размер от 104,38 лева,в полза на адв.Б. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 411,29 лева за предоставена правна помощ по
реда на чл.38 от ЗА. С оглед отхвърлената част от иска в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 2,40 лева съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на /////,ЕИК /////,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“////,представлявано от ////// и /////,че Н. П. К.,ЕГН
**********,със съдебен адрес гр.София,ул.“///“ № 31ет.1,не дължи сумата от
2610,59 лева ( две хиляди шестстотин и десет лева петдесет и девет стотинки )
начислена парична сума за вода и ВиК услуги по фактура № ../// от 19.04.2021
г.,като отхвърля иска,предявен от Н. П. К. против ///// в частта за разликата
над 2610,59 лева до пълния предявен размер от 2625,27 лева.
ОСЪЖДА /////,ЕИК /////,със седалище и адрес на управление
4
гр.София,бул.“////,представлявано от ////// и ///// да заплати на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Н. П. К.,ЕГН **********,със съдебен адрес
гр.София,ул.“///“ № 31ет.1, сумата от 104,38 лева ( сто и четири лева тридесет
и осем стотинки ) съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА /////,ЕИК /////,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“////,представлявано от ////// и ///// да заплати на адв.К.И. Б.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,ул.“///“ № 31,ет.1,сумата от 411,29 лева (
четиристотин и единадесет лева двадесет и девет стотинки ) адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. П. К.,ЕГН **********,със съдебен адрес гр.София,ул.“///“
№ 31ет.1 да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на
/////,ЕИК /////,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“////,представлявано от ////// и /////, сумата от 2,40 лева ( два лева
и четиридесет стотинки ) съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5