№ 1120
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
в присъствието на прокурора Д. Ж. К.
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100115227 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Г. С.С. от гр.София е предявил срещу П.НА Р.Б. обективно съединени
искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 100 000лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 4440лв., ведно с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва
за забава върху всяко претендирано обезщетение от датата на влизане в сила на
постановената по отношение на него оправдателна присъда на 21.12.2016г. до
окончателното изплащане. Претендира разноските по производството.
Ищецът Г.С. твърди, че с присъда по НОХД № 3414/10г. на СГС, НО, 25 с-в, бил
оправдан по повдигнатото му обвинение за безстопанственост. Наказателното производство
продължило повече от 6г. и 9м., през който период бил ангажиран с воденото срещу него
наказателно производство - явяване пред органите на разследването и пред съдилищата,
обсъждане на доказателствата със защитника му. През това време бил под постоянен стрес,
подтиснат, изпитвал чувство на срам, бил уронен престижа и професионалния му авторитет.
Делото било от интерес за пресата и било редовно отразявано в медиите. Налагало се да дава
обяснения пред Столичния общински съвет и пред Народното събрание, че не е извършил
престъпление. Притеснявал се да не навреди на близките си – родители, син, бивша съпруга.
Унизително преживял полицейската регистрация, която била премахната след
оправдаването му едва след негова молба, а не служебно от прокуратурата. Наложената
мярка за неотклонение „подписка“ също му причинила неудобства – трябвало да информира
органите на досъдебното производство и на съда за отсъствията от адреса си, поставял си
самоограничения във връзка с пътуванията. По време на наказателното производство не
могъл да практикува хобито си – лов, тъй като оръжието му било отнето. Влошило се и
здравословното му състояние. Търпените от ищеца неимуществени вреди той оценява на
100 000лв. Предявява иск за заплащането им от ответника като обезщетение за търпени
неимуществени вреди. Отделно от това, претендира и заплащането на обезщетение за
търпени имуществени вреди в размер на 4440лв., платен от него адвокатски хонорар на
1
досъдебното и на съдебното производство. Претендира двете суми ведно със законната
лихва от 21.12.2016г. до окончателното им изплащане.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като посочва, че липсват доказателства в
подкрепа на същите. Оспорва твърдението на ищеца за търпени неимуществени вреди, както
и причинно следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение. Сочи, че
твърдените здравословни проблеми не са подкрепени с доказателства. Оспорва твърдяната
продължителност и интензивност на наказателното производство. Посочва, че делото срещу
ищеца е проведено в разумен срок, като в тази насока уточнява, че делото е водено срещу 13
лица, а поради избирането на ищеца за народен представител производството е било спряно.
Излага подробни съображения досежно срочността на извършените спрямо ищеца
процесуални действия. Оспорва твърденията за търпени ограничения във връзка с
наложената мярка за неотклонение, за накърнени чест, достойнство и добро име. Оспорва
твърденията, че прокуратурата е разпространявала публично информация за ищеца. Не
приема, че следва да носи отговорност за оплакванията от неудобства по извършена
съобразно ЗМВР полицейска регистрация, нито за снемане на регистрацията, което не е
задължение на прокуратурата. Оспорва като недоказани твърденията за отнето оръжие, за
влошено здравословно състояние. Прави възражение, че правото на иск на ищеца по ЗОДОВ
е погасено по давност, вкл. и иска за претендирана лихва върху главниците. Моли съда да
отхвърли исковете. Алтернативно, оспорва размера на предявените два иска като завишени,
несъответни на практиката на ЕСПЧ и на националните съдилища, както и на
икономическите условия в страната, а претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно по размер и нетъждествено с положения от адвокатите на ищеца труд.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:
От приложеното НОХД № 3414/10г. на СГС, НО, 25 с-в се установява, че ищецът е
бил общински съветник в гр.София в периода 2004г. – 2010г. На 8.03.2010г. по ДП №
5397/2008г. по описа на СДВР ищецът е привлечен като обвиняем за извършени стопански
престъпления по чл.219 ал.4 вр. ал.3, вр. ал.2 вр. чл.чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата ищецът е бил разпитан в
качеството му на обвиняем от разследващ полицай при СДВР. Позовал се е от правото да не
дава обяснения. Разследването е водено срещу още 12 лица. Разследването е предявено на
ищеца на 26.05.2010г. Няма данни ищецът да се е явявал по друг повод по това разследване.
На 21.07.2010г. СГП е внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда. Ищецът е
обвинен в това, че в периода 18.08.2004г. до 17.03.2005г в гр. София, качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1,6. „Б” от НК - член на Съвета на директорите на
„С.И.” ЕАД, в съучастие като извършител с Г.Ц.И. и Н.М. ДЕЛЧЕВА - КУКИНСКА,
въпреки задълженията си по чл. 237, ал. 2 от Търговския закон : „Членовете на съветите са
длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството и да пазят тайните на
дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответния съвет., чл. 28, ал. 2, т. 1
от Устава на „С.И.” ЕАД - „Съветът на директорите: Планира, организира и контролира
цялостната дейност на дружеството;”, чл. 28, ал. 2, т. 2 от Устава на „С.И.” ЕАД - „Съветът
на директорите: Организира стопанисването и управлението на имуществото на
дружеството”, чл. 28, ал.2, т.З от Устава на „С.И.” ЕАД: „Съветът на директорите:
Организира изпълнението на решенията на общото събрание на акционерите”, чл. 6, т. 1 от
Договор за възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с общинско
имущество „С.И.” ЕАД, № РД 15 - 6947 от 29.12.1997 г. - „Изпълнителят е длъжен: Да
управлява дружествените дела в съответствие с действащата нормативна уредба, Устава на
Дружеството и поставената бизнес-задача”, чл. 6, т. 4 от Договор за възлагане на управление
на еднолично акционерно дружество е общинско имущество „С.И.” ЕАД, № РД 15 - 6947 от
29.12.1997 г. - „Изпълнителят е длъжен да организира и управлява дейността на
Дружеството съобразно изискванията на пазара, финансовите, трудовите, материално -
технически ресурси и поставена бизнес задача”, не е упражнил достатъчен контрол върху
2
работата на лица, на които е възложено управлението на обществено имущество - О.В.К.,
изпълнителния директор на „С.И.” ЕАД по сключени предварителни договори за покупко-
продажба на недвижими имоти, като не е инициирал свикване на Съвета на Директорите на
„С.И.” ЕАД с оглед вземане на решения за упражняване на контрол досежно цената на
недвижимите имоти, собственост на „С.И.” ЕАД, за които са сключени предварителни
договори за покупко-продажба на цена, която е по- ниска от пазарната и не е упражнил
контрол досежно цената на недвижимите имоти, собственост на „С.И.” ЕАД, за които са
сключени предварителни договори за покупко-продажба на цена, която е по-ниска от
пазарната, в следствие на което са сключени 4 бр. окончателни договори за покупко-
продажба на недвижими имоти, собственост на „С.И.” ЕАД и от това са последвали
значителни щети за дружеството в размер на 1 924 307 лева, като деянията са извършени
умишлено и не съдържат признаците по по-тежко престъпление и причинената щета е в
особено големи размери и престъплението представлява особено тежък случай /размера на
причинените щети многократно надвишава признака особено големи размери, упоритостта
на извършените деяния - неупражняване на контрол върху 4 броя предварителни и
окончателни договори за покупко-продажба на имоти, собственост на С.И. „ЕАД”/, като
деянията са извършени при условията на продължавано престъпление и осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, както следва:
1. През периода от 18.08.2004 г. до 15.03.2005 г„ в гр. София в качеството си на
длъжностно лице - член на Съвета на директорите на „С.И.” ЕАД:
- в съучастие като съизвършител с Г.Ц.И. и Н.М. Д.-К., въпреки задълженията си по
чл. 237, ал.2 от Търговския закон, чл. 28, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Устава на „С.И.” ЕАД, чл.6, т.1
и т.4 от договор за възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с
общинско имущество„С.И.” ЕАД РД 15-1564/25.05.2004 г., не е упражнил достатъчен
контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението на обществено
имущество - изпълнителен директор на „С.И.” ЕАД по сключен на 31.07.2002 г„
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот:
А/ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район "Илинден", с
площ 1 197 (хиляда сто деветдесет и седем) кв.м, съставляващ урегулиран поземлен имот I
(първи) - общ., за детска площадка и озеленяване, от квартал 44 (четиридесет и четири), по
плана на гр. София, местност "Разсадника - Бежанци"
Б/ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район "Или площ 2
583 (две хиляди петстотин осемдесет и три) кв.м. съставляващ урегулиран поземлен имот III
(трети) - общ., от квартал 44 (четиридесет и четири), по плана на София, местност
"Разсадника - Бежанци"
В/ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район "Илинден", с
площ 426 (четиристотин двадесет и шест) кв.м, съставляващ урегулиран поземлен имот IV
(четвърти) - общ., от квартал 44 (четиридесет и четири), по плана на гр. София, местност
"Разсадника - Бежанци"
Г/ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район "Илинден с.
площ 719 (седемстотин и деветнадесет) кв.м, съставляващ урегулиран поземлен имот VIII
(осми) - общ., от квартал 44 (четиридесет и четири), по плана на гр. София местност
"Разсадника - Бежанци",
като не е инициирал свикване на Съвета на Директорите на „С.И.” ЕАД с оглед вземане на
решение за упражняване на контрол досежно цената на недвижимия имот, собственост на
„С.И.” ЕАД, по сключения предварителен договор за покупко- продажба на цена, която е по-
ниска от пазарната и не е упражнил контрол досежно цената на недвижимия имот,
собственост на „С.И.” ЕАД по сключения предварителен договор за покупко-продажба на
цена, която е по-ниска от пазарната, не е инициирал свикване на Съвета на Директорите на
3
„С.И.” ЕАД с оглед вземане на решение за упражняване на контрол досежно цената на
недвижимия имот, собственост на „С.И.” ЕАД, за който на 15.03.2005 г., О.В.К. -
изпълнителен директор на “С.И.” ЕАД и Ю.И. Ю. - председател на съвета на директорите на
„С.И.” ЕАД, чрез пълномощника си Ц. А.К., упълномощена с пълномощно per. №
939/11.03.2005 г. на нотариус М.Г., с район на действие районен съд гр. София,
регистрационен № 303 на Нотариалната камара е сключил окончателен договор за покупко-
продажба с Нотариален акт № 47, том I, per. № 974 дело № 35/2005 г. на цена, която е по-
ниска от пазарната и не е упражнила контрол досежно цената на недвижимия имот по
сключване на окончателния договор за покупко-продажба на цена, която е по - ниска от
пазарната, като от това са последвали значителни щети за „С.И.” ЕАД в размер 289 206 лева.
2. През периода от 18.08.2004 г. до 15.03.2005 г., в гр. София в качеството си на
длъжностно лице - член на Съвета на директорите на „С.И.” ЕАД в съучастие като
съизвършител с Г.Ц.И. и Н.М. Д.-К. , въпреки задълженията си по чл. 237, ал.2 от
Търговския закон, чл. 28, ал.2, т.1, т.2 и т.З от Устава на „С.И.” ЕАД, чл.6, т.1 и т.4 от
договор за възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с общинско
имущество „С.И.” ЕАД РД 15-1564/25.05.2004 г„ не е упражнил достатъчен контрол върху
работата на лица, на които е възложено управлението на обществено имущество - О.В.К.,
изпълнителен директор на „С.И.” ЕАД, по сключен на 20.08.2003г. предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот -
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район "Възраждане",
между бул. "Скобелев", ул."Партений Нишавски", ул. "Средна гора" и ул. "Атанас Романов",
с площ 6 551,67 (шест хиляди петстотин петдесет и едно цяло шестдесет и седем стотни)
кв.м, съставляващ урегулиран поземлен имот I (първи) - за СО, от квартал 326 (триста
двадесет и шест), по плана на гр. София, местност "Зона Б - 5 (пет) - 3 (три)",
като не е инициирал свикване на Съвета на Директорите на „С.И.” ЕАД с оглед вземане на
решение за упражняване на контрол досежно цената на недвижимия имот, собственост на
„С.И.” ЕАД, по сключения предварителен договор за покупко- продажба на цена, която е по-
ниска от пазарната и не е упражнил контрол досежно цената на недвижимия имот,
собственост на „С.И.” ЕАД по сключения предварителен договор за покупко-продажба на
цена, която е по-ниска от пазарната, не е инициирал свикване на Съвета на Директорите на
„С.И.” ЕАД с оглед вземане на решение за упражняване на контрол досежно цената на
недвижимия имот, собственост на „С.И.” ЕАД, за който на 15.03.2005 г. О.В.К. -
изпълнителен директор на “С.И.” ЕАД и Ю.И. Ю. - председател на Съвета на директорите
на „С.И.” ЕАД, чрез пълномощника си Ц. А.К., упълномощена с пълномощно per. №
939/11.03.2005 г. на нотариус М.Г., с район на действие районен съд гр. София,
регистрационен № 303 на Нотариалната камара е сключил окончателен договор за
покупко-продажба с Нотариален акт № 48, том I, per. № 976 дело № 36/2005 г. на цена, която
е по-ниска от пазарната и не е упражнила контрол досежно цената на недвижимия имот по
сключване на окончателния договор за покупко-продажба на цена, която е по- ниска от
пазарната, като от това са последвали значителни щети за „С.И.” ЕАД в размер 517 022 лева.
3. През периода от 18.08.2004г. до 16.03.2005 г„ в гр. София в качеството си на
длъжностно лице - член на Съвета на директорите на „С.И.” ЕАД в съучастие като
съизвършител с Г.Ц.И. и Н.М. Д.-К., въпреки задълженията си по чл. 237, ал.2 от
Търговския закон, чл. 28, ал.2, т.1, т.2 и т.З от Устава на „С.И.” ЕАД, чл.6, т.1 и т.4 от
договор за възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с общинско
имущество „С.И.” ЕАД РД 15-1564/25.05.2004 г„ не е упражнил достатъчен контрол върху
работата на лица, на които е възложено управлението на обществено имущество - О.В.К.,
изпълнителен директор на „С.И.” ЕАД по сключен на 22.10.2002 г„ предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот -
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район "Оборище", ул.
"Черковна" № 38 (тридесет и осем), с площ 3800 (три хиляди и осемстотин) кв.м,
съставляващ урегулиран поземлен имот 602 (шестстотин и втори), отреден за ЖС и
административни сгради, квартал 123 а (сто двадесет и три, буква "а"), по плана на гр.
4
София, местност "Подуяне - Център", бивш парцел XVIII (осемнадесети), от квартал 124
(сто двадесет и четири), местност "Ботевградско шосе", при съседи на целия имот: ул.
"Черковна", бул. "Мадрид", ул. "Люлебургаз" и ул. " Марица", заедно с построените в него
сгради, както следва:
1.1 Масивна едноетажна сграда, разположена по регулационната линия на ул.
"Люлебургаз", застроена на около 176 (сто седемдесет и шест) кв.м., с входове откъм двора
и откъм ул. "Люлебургаз", разделен на две самостоятелни части, както следва:
А/ част с входове откъм ул. "Люлебургаз" и двора, състояща се от четири
помещения, застроена на около 49 (четиридесет и девет) кв.м.;
Б/ част с вход откъм двора, застроена на около 127 (сто двадесет и седем) кв.м,
пристройка със самостоятелен вход;
1.2 Масивна сграда на един приземен етаж и тавански етаж, със застроена площ от
около 600 (шестстотин) кв.м., състояща се от двадесет стаи, две сервизни помещения и
коридор;
1.3 Масивна едноетажна сграда, със застроена площ от около 80 (осемдесет)кв.
състояща се от гараж с работилница, склад и санитарен възел;
1.4 Девет масивни едноетажни бараки, разположени откъм ул. "Марица";
1.5 Три едноетажни склада, разположени по ул. "Люлебургаз"; без построената в
имота масивна едноетажна постройка – трафопост,
като не е инициирал свикване на Съвета на Директорите на „С.И.” ЕАД с оглед вземане на
решение за упражняване на контрол досежно цената на недвижимия имот, собственост на
„С.И.” ЕАД, по сключения предварителен договор за покупко-продажба на цена, която е по-
ниска от пазарната и не е упражнил контрол досежно цената на недвижимия имот,
собственост на „С.И.” ЕАД по сключения предварителен договор за покупко- продажба на
цена, която е по-ниска от пазарната, не е инициирал свикване на Съвета на Директорите на
„С.И.” ЕАД с оглед вземане на решение за упражняване на контрол досежно цената на
недвижимия имот, собственост на „С.И.” ЕАД, за който на 16.03.2005 г., О.В.К. -
изпълнителен директор на “С.И.” ЕАД и Ю.И. Ю. - председател на съвета на директорите на
„С.И.” ЕАД, чрез пълномощника си Ц. А.К., упълномощена с пълномощно per. №
937/11.03.2005 г. на нотариус М.Г., с район на действие районен съд гр. София,
регистрационен № 303 на Нотариалната камара е сключил окончателен договор за покупко-
продажба с Нотариален акт № 52, том I, per. № 1013 дело № 39/2005 г. на нотариус М.Г., с
район на действие районен съд гр. София, регистрационен № 303 на Нотариалната камара
на цена, която е по-ниска от пазарната и не е упражнила контрол досежно цената на
недвижимия имот по сключване на окончателния договор за покупко-продажба на цена,
която е по- ниска от пазарната, като от това са последвали значителни щети за „С.И.” ЕАД в
размер 81704.18 лв.
4. През периода от 18.08.2004г. до 17.03.2005 г., в гр. София в качеството си на
длъжностно лице - член на Съвета на директорите на „С.И.” ЕАД в съучастие като
съизвършител с Г.Ц.И. и Н.М. Д.-К., въпреки задълженията си по чл. 237, ал.2 от
Търговския закон, чл. 28, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Устава на „С.И.” ЕАД, чл.6, т.1 и т.4 от
Договор за възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с общинско
имущество „С.И.” ЕАД РД 15-1564/25.05.2004 г., не е упражнил достатъчен контрол върху
работата на лица, на които е възложено управлението на обществено имущество -
изпълнителен директор на „С.И.” ЕАД по сключен на 07.11.2003г, предварителен договор за
покупко- продажба на недвижим имот -
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район "Илинден", с площ 1495 (хиляда
четиристотин деветдесет и пет) кв.м, съставляващ поземлен имот планоснимачен номер 811
(осемстотин и единадесет), от квартал 13 (тринадесет), по плана на гр. София, местност
"Разсадника - Бежанци", при съседи на поземления имот по скица: ул. "Лейди Странкфорд",
ул. "Цар Симеон", ул. "Зографски манастир", урегулиран поземлен имот IV-388, който имот
е включен в урегулиран поземлен имот I (първи) - за читалище, от квартал 13 (тринадесет),
5
по плана на гр. София, местност "Разсадника - Бежанци", целият с площ от 9 216 (девет
хиляди двеста и шестнадесет) кв.м., като не е инициирал свикване на Съвета на Директорите
на „С.И.” ЕАД с оглед вземане на решение за упражняване на контрол досежно цената на
недвижимия имот, собственост на „С.И.” ЕАД, по сключения предварителен договор за
покупко- продажба на цена, която е по-ниска от пазарната и не е упражнил контрол досежно
цената на недвижимия имот, собственост на „С.И.” ЕАД по сключения предварителен
договор за покупко-продажба на цена, която е по-ниска от пазарната, не е инициирал
свикване на Съвета на Директорите на „С.И.” ЕАД с оглед вземане на решение за
упражняване на контрол досежно цената на недвижимия имот, собственост на „С.И.” ЕАД,
за който на 15.03.2005г. О.В.К. - изпълнителен директор на “С.И.” ЕАД и Ю.И. Ю. -
председател на Съвета на директорите на „С.И.” ЕАД, чрез пълномощника си Ц. А.К.,
упълномощена с пълномощно per. № 940/11.03.2005г. на нотариус М.Г., с район на действие
районен съд гр. София, регистрационен № 303 на Нотариалната камара е сключил
окончателен договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 53, том I, per. № 1039 дело №
40/2005 г. на цена, която е по- ниска от пазарната и не е упражнила контрол досежно цената
на недвижимия имот по сключване на окончателния договор за покупко-продажба на цена,
която е по- ниска от пазарната, като от това са последвали значителни щети за „С.И.” ЕАД в
размер 1 118 079 лева - престъпление по чл. 219, ал.4 вр. ал.З вр. ал.2 вр. чл. 20, ал.2 вр.
ал.1 чл. 26, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт са внесени обвинения на още 12 лица. Мярката за
неотклонение по отношение на ищеца, както и по отношение на останалите лица, е била
„подписка“, която съдът не е изменил до приключване на съдебното следствие.
С разпореждане от 20.12.2010г. съдията –докладчик по образуваното НОХД №
3414/10г. на СГС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
С определение № 88/11.04.2011г. по внчд № 321/11г. на САС разпореждането от
20.12.2010г. на СГС е отменено и делото – върнато на СГС.
Делото е продължено от СГС, НО, 8 с-в, под същия номер, който с разпореждане от
5.08.2011г. го е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. Проведени са следните
съдебни заседания:
На 21.11.2011г. – ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Не е даден ход на
делото, заради отсъствието на защитника на друг подсъдим.
На 24.01.2012г. – ищецът се е явил, но не се е явил неговия защитник. Ход на делото
не е даден.
На 6.04.2012г. – ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Не е даден ход на
делото заради отсъствието на защитника на друг подсъдим.
На 17.04.2012г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Даден е ход на
делото и е започнато съдебното следствие. Заседанието е продължило до обяд.
На 2.07.2012г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Разпитани са
свидетели. Заседанието е продължило до обяд.
На 3.07.2012г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Не е даден ход на
делото.
На 11.07.2012г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Разпитани са
свидетели. Заседанието е продължило до обяд.
На 20.11.2012г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Разпитани са
свидетели. Заседанието е продължило до обяд.
На 26.11.2012г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Не е даден ход на
делото.
На 4.03.2013г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Не е даден ход на
делото.
На 13.05.2013г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Ход на делото не е
даден.
С молба от 8.07.2013г. защитникът на ищеца е уведомил съда, че Г.С. е избран за
6
народен представител с решение от 13.05.2013г. на ЦИК, че същият се ползва с депутатски
имунитет, който е пречка да се продължи наказателното производство, и е поискал от съда
да спре наказателното производство по НОХД № 3414/10г. на СГС. В подкрепа на
твърдението е представено и удостоверение от ЦИК.
В проведеното на 15.07.2013г. ищецът не се е явил. Ход на делото не е даден. Същото
е отложено за 22.11.2013г. , но по делото няма съставен съдебен протокол от
22.11.2013г., поради което съдът приема ,че такова съдебно заседание не е проведено.
Със заповед от 24.01.2014г. на председателя на СГС делото е разпределено на нов
докладчик, заради наложено дисциплинарно наказание на първоначалния съдия-докладчик.
Съдебното следствие е започнала отначало.
В проведеното с.з. на 31.03.2014г. ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник.
Ход на делото не е даден. Делото е спряно, тъй като ищецът е избран за народен
представител в 42-то НС.
След отправено искане от главния прокурор до НС от 12.11.2014г. за снемане
имунитета на ищеца и след изричното съгласие на ищеца от 13.11.2014г. да му бъде снет
имунитета, съдът с определение от 18.02.2015г. е възобновил производството по делото.
Същото е продължило, като са проведени следните съдебни заседания:
На 27.03.2015г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Ход на делото не е
даден.
На 17.06.2015г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Ход на делото не е
даден.
На 19.1.2015г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Ход на делото не е
даден.
На 1.02.2016г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Ход на делото е
даден. Съдът е започнал отново съдебното следствие. Заседанието е продължило до
обяд.
На 29.03.2106г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Съдебното
следствие е продължило със събиране на доказателства, до обяд.
На 9.05.2016г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Съдебното
следствие е продължило със събиране на доказателства до обяд.
На 6.06.2016г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Ход на делото не е
даден.
На 26.09.2016г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Ход на делото не е
даден.
На 29.11.2016г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Не е даден ход на
делото.
На 5.12.2016г. - ищецът се е явил лично, ведно със своя защитник. Съдът е събирал
доказателства, приключил е съдебното следствие. При пледоариите представителят на
държавното обвинение не е поддържал същото. Съдът се е произнесъл с оправдателна
присъда. Отменил е мярката за неотклонение по отношение на ищеца. Заседанието е
продължило до 13.30ч.
От изложеното е видно, че по делото са проведени 23 открити съдебни заседания. На
22 съдебни заседания ищецът се е явил лично, от тях – на едно с.з. не се е явил
упълномощения от него защитник, което е било причина да не се даде ход на делото. В 8
съдебни заседания е даден ход и са събирани доказателства. Заседанията са приключвали до
обяд.
Присъдата не е обжалвана или протестирана. На присъдата съдът е отбелязал, че
същата е влязла в сила на 21.12.2016г.
С молба от 30.01.2017г. адресирана до началника на СДВР, ищецът е поискал да му
бъде снета полицейската регистрация. Със заповед от 8.02.2017г. на директора на ГД НП
полицейската регистрация на ищеца е снета.
По воденото наказателно производство, на досъдебното производство ищецът е
7
представител пълномощно, по силата на което адв.Стефанова го е представлявала през
целия наказателен процес. Договор за правна защита и съдействие не е представен по
наказателното дело. Пред настоящия съд ищецът представя договори и фактури, от които се
установява, че той е заплатил на А.Д. Д., А. и съдружници възнаграждение за защита по
досъдебното производство в размер на 840лв. с ДДС /плащането е направено на
11.03.2010г./, както и възнаграждение за защита на съдебното производство в размер на
3600лв. с ДДС /плащането е направено на 2.12.2011г./. В пълномощното, представено по
наказателното дело е отразено, че адв.Стефанова работи в А.Д. Д., А. и съдружници.
Ищецът не е осъждан. Срещу него е била образувана прокурорска преписка за
документна измама при ОП Шумен през 2004г., което е била прекратена през 2008г.
Ищецът представя копие на печатни издания на в.“Уикенд“, „Дума“, както и от
електронни медии – Фрогнюз, Пик.бг, както и от други медии /чиито имена не са ясни от
представените копия на статии/, в които воденото срещу ищеца наказателно производство е
отразявано.
Във връзка с установяване на твърдените неимуществени вреди съдът допусна
събиране на гласни доказателства.
Св.С.М. е съпартиец на ищеца. Твърди, че ищеца се чувствал неудобно заради
воденото срещу него наказателно производство, притеснявал се да ходи на мероприятия на
партията, тъй като хората шушукали. През 2015г. ищецът бил номиниран за кандидат на
партията за кмет на гр.София, но той се отказал заради съдебните скандали. Според
свидетеля, като депутат ищецът не се изказвал по редица законопроекти в НС, за да не бъде
нападнат във връзка с делото. Притеснявал се за детето си, както и за политическата
кампания на настоящия съпруг на своята бивша съпруга. Притеснявал се за детето си. Не
смеел да отиде до Сърбия или Македония през почивните дни, за да не му създадат
проблеми на границата. Не можел да упражнява любимия си спорт –лов. Не можел да се
развива кариерно, прекратил част от контактите си с партийните си другари. Заради
скандала не могъл да стане председател на градската организация и на самата партия.
Св.Г.М., съсед и приятел на ищеца, си спомня, че ищецът трудно приел започналото
срещу него наказателно производство. Ищецът се притеснявал за родителите си, за сина си –
да не му се подиграват в училище. Посочва, че много от приятелите на ищеца се отдръпнали
от него, подигравали му се. В резултат, ищецът се отдръпнал, затворил се в себе си. Години
наред ходел по дела, за него пишели в медиите. В този момент градял кариера, не го
издигнали за кмет на София заради делото. Не пътувал в чужбина, не ходел на лов. По
времето, когато делото започнало, ищецът бил общински съветник, последствие бил избран
за народен представител.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
На обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена
последица от воденото наказателно производство.
При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя
процесуален субституент П.НА Р.Б.. Тази отговорност се извежда от възложените на
прокуратурата в Конституцията правомощия по осъществяването на ръководство и надзор
върху разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане
8
на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на
обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда. По реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
може да се претендира обезщетение за всички засегнати неимуществени права, вкл. и
нарушено право делото да се разгледа в разумен срок, без да е необходимо да се търси
самостоятелна защита по чл.6 пар.1 от Конвенцията за правата на човека. По иска по чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ съдът определя обезщетението за неимуществени вреди в глобален
размер, като съобразява цялостното негативно отражение на незаконното обвинение в
неимуществената сфера на незаконно обвинения /така решение №42/1.07.2019г. по гр.д.№
1914/18г. , ВКС, ІІІ г.о./.
Константна е съдебната практика, че началото на производството се определя от
датата на първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа
твърдение за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на
обвиняемия. Крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване на
предприетите срещу него правни действия .
По делото безспорно се установи, че наказателното производство срещу ищеца за
извършено престъпление по чл.219 ал.4 вр. ал.3, вр. ал.2 вр. чл.чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК е започнало на 08.03.2010г. и приключило на 21.12.2016г., когато е влязла в сила
оправдателната присъда, която е поставила края на наказателното производство срещу
ищеца.
Наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило 6г., 9м. и
12 дни. По отношение на ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, като
не му е налагана друга мярка за процесуална принуда. Повдигнато му е било обвинение за
тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание от 3г. до 12г. лишаване от
свобода, както и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК. Предприетите срещу ищеца
процесуални действия не са били интензивни. На досъдебна фаза, която е приключила
експедитивно за 2 месеца, той е разпитван един път от органите на досъдебното
производство, като общо два пъти се е явявал пред разследващия полицай - веднъж при
повдигане на обвинението и за разпит, и втори път - при предявяване на обвинението. На
съдебната фаза процесуалните действия спрямо ищеца са били по-интензивни. Съдебната
фаза е продължила от 21.07.2010г., когато прокуратурата е внесла обвинителния акт срещу
ищеца в съда до 21.12.2016г., когато е приключило наказателното производство с
оправдателна присъда. В този период, както вече съдът отбеляза, са проведени 23 открити
съдебни заседания. Ищецът се е явил на 22 съдебни заседания, като веднъж е станал
причина за отлагане на делото. Съдебното производство е било спряно на основание чл.70
от Конституцията на Р България заради избора на ищеца за народен представител, за период
от 1г. и 11м.
Ищецът се оплаква, че воденото срещу него наказателно производство е продължило
значително време и надхвърля разумните срокове за провеждането му. В конкретната
ситуация съдът споделя това разбиране. Разумността на срока на дадено производство по
наказателно дело зависи от конкретните обстоятелства. Фактори, които според ЕСПЧ се
вземат под внимание, са: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и
поведението на компетентните съдебни органи /така напр. в решението по делото Konig v
Germany/. Конкретно, воденото срещу ищеца дело е било с фактическа и правна сложност,
водено срещу 13 физически лица, на които са повдигнати няколко обвинения за извършени
стопански престъпления, повечето от които и в съучастие. Производството по делото е било
спряно за период от 1г. и 11м. заради забраната срещу ищеца да се води наказателно
производство. Парламентарният имунитет не се разглежда като нарушаване на чл.6 от
ЕКПЧ. Той има легитимна цел и е насочен към поддържане разделението на
законодателната и съдебната власт в демократичните общества. Този имунитет в
конкретния случай е защитавал ищеца и след като е бил сезиран от ищеца с изявление, че се
отказва от имунитета си, съдът е възобновил наказателното производство срещу него, като е
приключил делото. Отделно от 1г. и 11-те месеца, видно е че съдебното производство се е
движело мудно поради големия брой подсъдими - 13 подсъдими, представлявани от отделни
9
защитници. Съдът трудно е намирал удобни за всички над 20 лица дати за съдебни
заседания, един от подсъдимите е починал в хода на производството, друг е бил в тежко
здравословно състояние и се е наложило да бъде изследвана годността му да участва в
съдебния процес. Чл.6 от ЕКПЧ може да налага само такава бързина, която е в съответствие
с правилното правораздаване / така и решение по делото Boddaert v Belgium/. Съдът не може
да наруши правото на защита на всеки подсъдим с оглед преследване на разумен срок.
Независимо от големия брой участници в процеса и необходимостта да изслуша експертизи,
съдебния състав, който е постановил присъдата по делото, е заседавал всеки месец, за да
може да приключи делото. Налице е обаче забавяне на производство за период от повече от
2 години - от 5.08.2011г. до 24.01.2014г., поради наложилата се смяна на съдебния състав
/заради наложено на първоначалния съдия - докладчик дисциплинарно наказание, делото е
преразпределено на друг съдия – докладчик/ и започване на съдебното следствие отначало с
повтаряне на всички процесуални действия. Наказателните дела изискват по-голяма
експедитивност, тъй като те засягат пряко подсъдимите, в конкретния случай репутацията
на ищеца. Държавата е била длъжна, в ситуация на дисциплинарно наказание на съдия, да
организира съдебната система по начин като предвиди механизъм, при който да не се налага
наказателни дела да се разпределят за ново разглеждане, за да гарантира задължението на
съда да разгледа делото в разумен срок. Налице е забавяне на производството по делото за
периода от 5.08.2011г. до 24.01.2014г., което представлява нарушение на чл.6 пар.1 от
ЕКПЧ.
Към момента, когато е започнало наказателното производство на 8.03.2010г. ищецът
е бил на 39г., социално активен. В професионален план се е занимавал с активна
политическа дейност. Бил е общински съветник в Столична община, като обвиненията са му
повдигнати в това му качество. Заемал е ръководна позиция в политическа партия. Според
свидетелите кариерното и професионалното развитие на ищеца е било преустановено или
поне затруднено заради воденото наказателно производство. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите в тази част, тъй като същите са в противоречие с безспорните
факти по делото. Поне от 2004г. ищецът е общински съветник, а по-време на наказателното
производство, през 2012г. и 2013г. последователно е избиран за народен представител в 42-
то и в 43-но Народно събрание. Без прекъсване и към настоящия момент ищецът е народен
представител. Изхождайки от формата на държавно управление на РБългария, а именно
парламентарна република, съдът приема, че избора за народен представител следва да се
разглежда като един от върховете на възможна държавна служба. За да заеме теза позиция
ищецът е бил пряко избран от гласоподавателите, поради което твърдението, че
публикациите в медиите са оказали негативно влияние върху публичната кариера на ищеца
и са му нанесли сериозни репутационни вреди е голословно. Не се установи воденото срещу
ищеца наказателно производство да е оказало негативно влияние върху професионалната
публична кариера на ищеца. Той не е останал без работа, не е преустановил обществената си
дейност, напротив бил е избран на по-висока държавна длъжност – от общински съветник на
народен представител. Твърдението на ищеца, че той не се кандидатирал за кмет на
столицата заради наказателното производство се потвърждава от свидетелите, но съдът не
приема, че оттеглянето от надпреварата за кмет на столицата е причинило на ищеца вреди,
тъй като той е бил избран за народен представител – по-високо платена длъжност на по-
висока и обществено значима професионална позиция. Вреди за накърнена професионална
реализация съдът не установи и поради това не признава.
Съдът отчита, че прокуратурата е длъжна да информира обществото за обществено
значими дела, особено тези свързани с публични средства и обществено имущество. В
същото време, когато тази информация срещу определено лице е разпространена чрез
печатно издание, вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй
като неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред неограничен кръг
граждани. Разгласяването по медиите на водено срещу незаконно обвинен наказателно
производство обективно допринася за настъпване на по-тежки последици, а именно
накърняване доброто име и на достойнство на незаконно обвинения. Като обществена
личност ищецът е имал достъп до медиите и до публична трибуна, от която да опровергава
10
повдигнатите срещу него обвинения – така представените интервюта с ищеца, публикувани
във в.Дума и в електронното издание Фрогнюз. Повечето обвинени лица нямат такава
възможност. Въпреки, че отразеното в медиите не е накърнило професионалното развитие
на ищеца, то е накърнило неговото достойнство. Ищецът се притеснявал за отражението на
съдебния процес върху родителите ме и върху детето му. Притеснявал се да контактува с
колегите и приятелите си. Съдът приема, че воденото срещу ищеца наказателно
производство е оставило негативен ефект върху личния живот на ищеца. Съгласно
задължителната съдебна практика всяко лице, срещу когото е образувано наказателно
производство търпи вреди – емоционални, психически и имуществени, но вредите, които са
специфични и които са в повече от нормално претърпяното следва да бъдат установени.
Вреди в повече от нормално търпените не се установиха по делото.
На ищеца не са налагани ограничения в пътуването докато е траело воденото срещу
него наказателно производство. Ищецът е предприел разумна мярка да се самоограничи да
пътува докато трае съдебния процес, но това не му е било наложено принудително от
прокуратурата или наказателния съд, поради което съдът не може да му присъди вреди, за
това че не е пътувал по време на процеса.
Вреди от преустановяване хобито на ищеца да ловува, поради отнетото оръжие,
съдът също не присъжда. Писмени доказателства за това, че ищецът е разполагал с оръжие и
че то му е било отнето за времето на процеса липсват. Отделно от това липсват
доказателства ищецът да е страдал от това, че не може да ходи на лов и да обстрелва
животни. Свидетелите посочват, че той е спрял да ходи на лов, заради отнетото му оръжие,
но повече от това не е установено.
Ищецът не уточнява какво точно го е унижило при извършената му полицейска
регистрация – правенето на снимки, вземането на пръстови отпечатъци или на ДНК.
Безспорно е обаче, че полицейската регистрация засяга правата на личността. Тя има своята
легитимна цел и правно основание, но с оправдаването на ищеца полицейската регистрация
е станала незаконно действие, за което ответникът носи отговорност по реда на чл.2 от
ЗОДОВ, независимо, че е извършена от органите на МВР /така т.10, ТР №3/22.04.2005г. по
т.гр.д.№ 3/2004г., ОСГК, ВКС/. Ответникът обаче не следва да носи отговорност, че не е
инициирал заличаването на полицейската регистрация на ищеца, тъй като прокуратурата
няма такова задължение. Полицейската регистрация се заличава или служебно от МВР
/когато правоохранителните органи бъдат уведомени за оправдателна присъда/ или по
искане на регистрираното лице – така в Наредба за реда за извършване и снимане на
полицейска регистрация. В случая самият ищец е поискал от полицейските органи
заличаване на регистрацията, което е извършено експедитивно, в рамките на седмица.
Държавата е създала механизъм за снемане на полицейската регистрация, който в
конкретния случай е действал ефективно, поради което отговорност за неизпълнение на
служебно задължение за дерегистрация не следва да се възлага на ответника.
Не се установи наказателния процес да е довел до влошаване на здравословното
състояние на ищеца.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното
увреждане. Обезщетението за неимуществени вреди съдът определя по справедливост /чл.52
от ЗЗД/.
Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането,
съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан (респ. - наказателното производство
11
е прекратено) по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за
неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение
чрез медиите и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените
критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение,
могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при
съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло
(така и Определение № 830 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2017 г., III г. о., ГК).
Освен изложените критерии, при определяне на дължимото справедливо
обезщетение съдът следва да съобрази икономическата конюнктура в страната и практиката
на съдилищата по подобен вид дела.
Съобразно изложените критерии, съдът съобрази, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение за стопанско престъпление във връзка с професионалната му дейност, за което е
предвидено наказание до 12г. лишаване от свобода и лишаване от права, което се
квалифицира като тежко престъпление. Наказателното производство не е приключило в
разумен срок, като съдът отчете забавяне на съдебното следствие за повече от 2 години.
Ищецът е бил обект на полицейска регистрация докато е траело наказателното
производство. В същото време производството не се е характеризирало с интензивност на
процесуалните действия - ищецът е бил с наложена най-леката мярка за неотклонение
„подписка“, не е бил подложен на ограничения, не е бил изведен от семейството си и от
социалната си среда, не е бил ангажиран в интензивни процесуални действия. Съдебните
заседания не са били продължителни, на повечето от тях ход на делото не е бил даван, а
тези, на които са събирани доказателства, са продължавали до обяд. Не се установи
влошаване на здравословното състояние на ищеца, но с оглед на незаконното му обвинение
за тежко умишлено престъпление съдът приема, че ищецът е търпял стрес и притеснение за
своята съдба и тази на семейството си, неприятни изживявания и огорчение във връзка с
отдръпването на някои от приятелите и колегите му. Съдът отчита и негативните
емоционални вреди в личен план, които ищецът е претърпял в следствие на масовото
медийно отразяване на обвинението и наказателното производство
Досежно икономическата конюнктура в страната следва да се посочи, че
минималната работна заплата в страната в периода 2010 - 2016г. е била 240лв. през 2010г.,
като през 2016г. е нараснала на 420лв.
Преценявайки изложеното и съобразявайки насоките дадени в ППВС №4/68г. и
критериите на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че сумата от 15 000лв. е справедлив еквивалент
за търпените от ищеца неимуществени вреди. До размера на първоначално предявения
размер от 100 000лв. иска за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Присъдената сумата се дължи ведно със законната лихва от приключване на
наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда до окончателното
изплащане. Досежно началния момент на забавата и съответно дължимостта на законната
лихва върху сумата на обезщетение е налице задължителна съдебна практика - цитираното
ТР по т.гр.д.№ 3/2004г., ОСГК, ВКС, т.4. В този смисъл възражението на прокуратурата за
изтекла давност по отношение на лихвата за забава 3г. преди предявяване на иска е
12
неоснователно. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на
претенциите на ищеца за вреди по чл.110 от ЗЗД. Присъдата, с която ищецът е оправдан, е
влязла в сила на 21.12.2016г. и в 5г. давностен срок, на 21.12.2021г. той предявил исковете
си в съда. Дори и да е налице грешка у наказателния съд при изчисляване датата на влизане
в сила на присъдата, то тази грешка е в полза на ищеца.
Искът за имуществени вреди е основателен в претендирания размер от 4440лв. В
този размер се установи, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар на ангажирания от него
в досъдебното и в съдебното производство. Разноските по воденото наказателно
производство се присъждат като имуществени вреди. Установи се, че ищецът е заплатил
адвокатския хонорар по време на досъдебното и съдебното производство, като заплащането
е видно от представените счетоводни документи. Неоснователни са възраженията на
прокуратурата за прекомерност на претендирания хонорар. С оглед фактическата и правната
сложност на обвинението и тежестта на същото, заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за воденото за продължителен период от време наказателно производство
не е прекомерен. Само в случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичайния размер дължимо възнаграждение, изплатеното в повече
няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него – така ТР
№1/17 по т.д.№ 1/17г., ОСГК, ВКС. Присъдената сума имуществени вреди от 4440лв. се
дължи ведно с лихва за забава, считано от 21.12.2016г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът представя списък с разноски. Претендира 4800лв. за адвокатска защита и
19лв. държавна такса и комисионна за банкова услуга.
Ответникът е възразил по списъка с разноски, като е оспорил размера на
претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно.
Съобразно размера на уважените искове ответникът дължи на ищеца разноски в
размер на 19лв. за държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на 1 335,84 лв. с
ДДС. Делото не е от фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание
и при направено изрично възражение на ответника, съдът присъжда адвокатски хонорар в
минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери адвокатски
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на Г. С.С., ЕГН **********, адрес: гр.София,
ул.“****** ******* на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди следните суми: сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от
21.12.2016г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение и
неоснователно водено наказателно производство по НОХД № 3414/2010г. на Софийски
градски съд, сумата 4440лв., ведно със законната лихва от 21.12.2016г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено
адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по НОХД №
3414/2010г. на Софийски градски съд, вкл. и на досъдебното производство, както и сумата
1 354,84 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
за разликата между уважения размер от 15 000лв. и предявения размер от 100 000лв., ведно с
13
лихвата за забава, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14