Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
гр.Варна, 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 15179 по описа за 2019г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са в
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.
240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.“ АД твърди в исковата си молба, че на
22.05.2014г. е сключил договор за заем с ответното дружество „А.и.“ АД, като му е предоставил в заем сума в размер на
15 000 лева. От своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума в
срок до 22.11.2014г. На 19.06.2014г. между страните е сключен друг договор за
заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 21
000 лева, със срок за връщане на заетата сума 30.09.2014г. Тъй като ответникът
не е върнал заетите му суми сезира съда с искане за осъждане на „А.и.“ АД да
заплати сумата от 15 000 лева, представляваща непогасено задължение по договор
за заем от 22.05.2014г., ведно с обезщетение за забава в размер на 4566.68
лева, начислено за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г.; сумата от 21 000.00
лева, представляваща непогасено задължение по договор за заем от 19.06.2014г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на 6393.32 лева, начислено за периода от
25.09.2016г. до 25.09.2019г. Претендира и законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
задължението, както и сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „А.и.“ АД, чрез процесуалния си
представител депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието
на заемни правоотношения между страните. Поддържа, че е погасил задължението си
към ищеца, включително и за претендирания размер на
законната лихва. По отношение на претендираните от
ищеца разноски поддържа, че такива не следва да се присъждат поради липса на
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, като в евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, не оспорва факта, че
ответното дружество му е върнало заетата сума, но доколкото това е станало в
хода на процеса моли за присъждане на лихва за забава от датата на депозиране
на исковата молба до погасяване на задължението, както и сторените по делото
разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си
основание в чл. 240 от ЗЗД. За основателното провеждане на същия в тежест на
ищцата е да установи наличието на валидна облигационна връзка, с характера на
договор за заем, изпълнението на задължението по което да е изискуемо.
Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено от ищеца по пътя на
главното и пълно доказване, тъй като същите обуславят изхода на спорното
правоотношение. Доказателствената тежест за
установяване факта на връщане на получената в заем сума е върху ответника, в
чиято тежест е да докаже и предявените като защита срещу предявения иск
насрещни права.
Договорът за заем е реален,
двустранен договор, който се счита за сключен с предаването на вещта или сумата
от заемодателя на заемополучателя. В настоящият
случай не се спори, че между страните, на 22.05.2014г., е сключен договор за
заем по силата на който, на посочената дата ищецът е превел на ответника сума в
размер на 15 000 лева. От своя страна ответникът е поел задължение да върне
заетата му сума в срок до 22.11.2014г.
Не се спори и че на 19.06.2014г. между
страните е сключен друг договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил
в заем на ответника сумата от 21 000 лева, като от своя страна ответното
дружеството се е задължило да я върне в срок до 20.06.2014г.
Горните свои задължения „А.и.“ АД е
изпълнило на 25.10.2019г., превеждайки на ищеца „Е.“ АД сума в размер на
46960.00 лева, включваща и претендираната от ищеца
лихва за забава в общ размер на 10960 лева (6393.32 лева + 4566.68 лева). Този
факт не се оспорва от ищеца. При това положение и предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
Доколкото обаче връщането на заетите
суми е станало след падежа на задължението, то и ответното дружество дължи
лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.09.2019г.
до погасяване на дълга – 25.10.2019г. Изчислена с помощта на програмен продукт
„Апис Финанси“ лихвата за забава за посочения период
възлиза на 125 лева върху главницата от 15 000 лева и 175 лева върху главницата
от 21 000 лева.
Въз основа на направеното искане от ищцовата страна в исковата молба и по аргумент от
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в хода на настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса от 1878.40 лева и адвокатско възнаграждение. В случая страната е
представила доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 4008 лева с
ДДС (3340 лева без ДДС). С оглед направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът намира размера на възнаграждението следва да бъде редуциран до
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимум от 1938.80
лева без ДДС, или сумата от 2326.56 лева с ДДС (дължим съгласно § 2а от цитираната
Наредба). Или общо в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 4204.96
лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, срещу „А.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***. „С.“ ***, № ***, вх. „А“, партер, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 15 000.00 лева, претендираната като
непогасена главница по договор за заем от 22.05.2014г., както и сумата от 4566.68 лева – лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г.
ОСЪЖДА „А.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***. „С.“ ***, № ***, вх. „*“, партер, да заплати на „Е.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 125.00 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата от 15 000 лева, за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.09.2019г. до погасяване на задължението
25.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, срещу „А.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***. „С.“ ***, № ***, вх. „*“, партер, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 21 000.00 лева, претендираната като
непогасена главница по договор за заем от 19.06.2014г., както и сумата от 6393.32 лева – лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г.
ОСЪЖДА „А.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***. „С.“ ***, № ***, вх. „*“, партер, да заплати на „Е.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 175.00 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата от 21 000 лева, за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.09.2019г. до погасяване на задължението
25.10.2019г.
ОСЪЖДА „А.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***. „С.“ ***, № ***, вх. „*“, партер, да заплати на „Е.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4204.96 лева /четири хиляди
двеста и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
сторените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: