Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 144/25.03.2021г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и втори март,  през две хиляди двадесет  и първа  година в състав :

                                                                                   

 

                                                 Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№77/2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

 Делото е образувано по жалба на К.Б.К. *** ,с адрес за призоваване и съобщения:гр.Монтана ,ул.“Г*** И*** “№* и с постоянен адрес ,съгласно справка в НБД“Население“ /л.25 от пр. адм.д.№323/2021г. по описа на АССГ/гр.Монтана,ул.“Л*** К*** №* против Заповед за прилагане на ПАМ №20-4332-007203/10.11.2020г.,издадена от  И*** В*** Й*** -полицейски инспектор към СДВР,отдел „Пътна полиция“ СДВР,упълномощена със заповед№513з-1618/26.02.2018г.,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС –лек автомобил „С*** Б*** “ с рег.№М*** за срок от 6месеца .

В жалбата си иска прогласяването на заповедта за нищожна ,като издадена от некомпетентен орган ,алтернативно се претендира отмяна на заповедта,като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон .Моли за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител адв.Н.Б. поддържа жалбата и представя писмена защита с подробни аргументи за  нищожност ,респ. незаконосъобразност на заповедта.Претендира деловодни разноски.

Ответникът – полицейски инспектор към СДВР,отдел „Пътна полиция“ ,не се явява и не изпраща представител,не изразява становище по жалбата.С писмо,вх.№914/12.01.2021г. по описа на АССГ , с което е получена в съда административната преписка ,се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на акта и в срок, което я прави  допустима за разглеждане.Заповедта за ПАМ е връчена на лицето лично на 14.12.2020г. /л.11 от присъединеното адм.д.323/2021г. по описа на АССГ/,а жалбата против заповедта е депозирана чрез административния орган  до съда на 28.12.2020г.,13,32ч./видно от представените доказателства за подадена жалба по ел. път на мейла на СДВР и товарителница от Еконт на л.11-12 от делото/,тоест в срока по чл.149,ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява  неоснователна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на водача К.Б.К. ***  е съставен акт за установяване на административно нарушение №770882/09.11.2020г. ,за това,че на 09.11.2020г. ,около 15,10ч. в гр.София по бул“Л*** шосе“  с посока на движение от О*** път  към ул.“Б*** Д*** “ управлява лек автомобил „С*** Б*** “ с рег. №М*** , като водача при проверката от контролните органи не представя СУМПС№*********/издадено на 01.07.2014г. за кат. В/ ,което му е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП..С деянието е нарушен чл.150а,ал.1 от ЗДвП и въз основа на АУАН е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане  на ПАМ №20-4332-007203/10.11.2020г.,издадена от  И*** В*** Й*** -полицейски инспектор към СДВР,отдел „Пътна полиция“ СДВР,упълномощена със заповед№513з-1618/26.02.2018г.,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС –лек автомобил „С*** Б*** “ с рег.№М*** за срок от 6 месеца .Тази заповед се обжалва от жалбоподателя и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за ПАМ№20-4332-007203/10.11.2020г., издадена от  И*** В*** Й*** -полицейски инспектор към СДВР,отдел „Пътна полиция“ СДВР,упълномощена със заповед№513з-1618/26.02.2018г.,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС –лек автомобил „С*** Б*** “ с рег.№М*** за срок от 6 месеца  ,  и нейната законосъобразност.

 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Настоящата заповед е издадена от И*** В*** Й*** -полицейски инспектор към СДВР,отдел „Пътна полиция“ ,упълномощена със заповед№513з-1618/26.02.2018г.на директора на СДВР/л.20 от присъединеното  адм.д.№323/2021г. по описа на АССГ/,в която в т.1 е отбелязано ,че ПАМ по чл.171,т.2а от ЗДвП могат да издават и полицейски органи по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР към СДВР,отдел „ПП“,към които се числи и полицейски инспектор И*** Й*** .При това се налага извода ,че ЗПАМ е издадена от материално и местно компетентен орган ,действащ на територията на гр.София –полицейски инспектор към СДВР.

В този смисъл ,съдът не приема основното възражение на адв.Б.  ,че заповедта за ПАМ  е нищожна ,поради фактът ,че е издадена от некомпетентен орган. За да е нищожна същата ,следва законът да не предоставя правна възможност на съответната категория длъжностни лица да издават актове по чл.171,т.2а,б“а“ ЗДвП ,но настоящият случай не е такъв. Видно от приложената и приета като доказателство заповед№8121з-1524/09.12.2016г./л.21 от пр. адм.д.№323/2021г.на АССГ/на министъра на вътрешните работи, контролът по пътищата по ЗДвП е предоставен на СДВР и  Областните дирекции на вътрешните работи/т.3/ .Заповедта е подписана от Ф*** Г*** –зам-министър на вътрешните работи ,на основание заповед за заместване№8121з-1496/06.12.2016г. ,приложена на л.22 от делото.На основание горните заповеди е издадена от директора на СДВР и последваща заповед№513з-1618 от 26.02.2018г.,с която са оправомощени лицата по т.1 –полицейски органи по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР към СДВР,отдел „Пътна полиция“ да налагат  заповеди за ПАМ по чл.171,т.2аЗДвП,при което оспорената заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган и това възражение на адв.Б. за нищожност на заповедта се явява неоснователно.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-за срок от 6м. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;В конкретния случай, мярката е наложена на жалбоподателя,който е управлявал и не е спорно по делото ,че е собственик на това МПС,за което  е представено  и свидетелство за регистрация/л.26/. При тази законова хипотеза законът изисква да са налице две предпоставки:1.лицето да е собственик на   автомобила  и да притежава свидетелство за управление на МПС ,което не се оспорва по делото и 2.СУМПС да е му е отнето по реда на чл.171,т.1 ЗДвП / .Не се оспорва по делото фактът ,че жалбоподателя е собственик на МПС –то ,за което е представено и прието като доказателство по делото свидетелство за регистрация,част І на л. 26/и е управлявал на 09.11.2020г.собствения си автомобил-„С*** Б*** “ с рег.№М*** ,при което налице е  първата предпоставка за налагане на мярката..Спорен е въпросът отнето ли е СУМПС №********* на водача и настоящ жалбоподател К.Б. ,кога и  с кой акт му е отнето по реда на чл.171,т.1 ЗДвП  ,а също влязъл ли е в сила този акт.Видно от оспорената заповед за ПАМ ,като  фактическо основание за издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е посочен именно фактът ,че на лицето е отнето СУМПС ,без да е посочен актът ,с който това е станало.Съдът ,при спазване принципа на служебното начало/чл.9,ал.4 АПК/ ,на база приложената и приета като доказателство справка картон на водача /л.16 от присъединеното адм.д.№323/2021г.по описа на АССГ/е изискал доказателства от административния орган досежно този факт, като с Писмо вх.№482/08.03.2021г.органът е отговорил ,че отнемането на СУМПС е станало на територията на община Брегово от служители на сектор „ПП“ Видин при ОД на МВР-Монтана.След справка в деловодната програма на съда е установено ,че със ЗПАМ№20-0996-000531/25.08.2020г. на началник сектор“ПП“ при ОД на МВР-Монтана СУМПСна жалбоподателя е отнето по реда на чл.171 ,т.1 ЗДвП ,като производството по обжалване на тази заповед е приключило с влязло в сила Решение по адм.д.№57/2021г.по описа на АС-Монтана,с което заповедта за ПАМ е потвърдена/видно от разпечатка на корицата на делото/.Именно тази заповед е фактическо основание за издаване на процесната такава ,при което  фактът на отнето по реда на чл.171,т.1 ЗДвП СУМПС  се доказа в настоящето производство и при наличие и на втората материално –правна  предпоставка за налагане на мярката правилно същата е била наложена от органа. Тежестта на доказване на тези предпоставки е на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,и едва след като се увери ,че  са налице -да наложи съответната мярка.Същият в случая действа при обвързана компетентност и е длъжен да я наложи , при наличие и на двете предпоставки.При потвърдено фактическо  основание за налагане на настоящата  ЗПАМ ,същата се явява законосъобразна ,като издадена в  съответствие с материалния закон и административно- производствените правила и следва да се потвърди.

По разбиране на съда ,при доказан, основният релевантен факт ,свързан с обстоятелството отнето ли е СУМПС с влязъл в сила акт,ЗППАМ е законосъобразно издадена.Същата отговаря и на  целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата –правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за неизвършване на други нарушения./в т.см. Р. по адм.д.№5977/18г.по описа на ВАС/.

Предвид гореизложеното , съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган  , при установена форма на акта и при спазване на процесуалния и материалния закон и целта на закона , се явява законосъобразна и следва да се потвърди.Жалбата ,като неоснователна,следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора ,разноски  не  са претендирани от  ответника и не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2,пр.5 АПК  административния съд

                                  

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по  жалба  на К.Б.К. *** ,с адрес за призоваване и съобщения:гр.Монтана ,ул.“Г*** И*** “№* и с постоянен адрес ,съгласно справка в НБД“Население“ /л.25 от пр. адм.д.№323/2021г. по описа на АССГ/гр.Монтана,ул.“Л*** К*** №* Заповед за прилагане на ПАМ №20-4332-007203/10.11.2020г.,издадена от  И*** В*** Й*** -полицейски инспектор към СДВР,отдел „Пътна полиция“ СДВР,упълномощена със заповед№513з-1618/26.02.2018г.,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС –лек автомобил „С*** Б*** “ с рег.№М*** за срок от 6месеца,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.  

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,съгласно  чл.172,ал.5 от ЗДвП.

                                                                  

                                                      

 

 

                                               Административен съдия: