№ 39
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Търговско дело №
20213100900070 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по изпратена от Агенция по вписванията жалба вх.
№20210127172941/29.01.2021г., подадена от П. Н. Н., ЕГН **********,
Варна, чрез адв.В.С. от ВАК, срещу постановен от Агенцията, Търговски
регистър, отказ рег.№20210114104212 -2/20.01.2021г., с който е отказано
вписване на заявени обстоятелства по партидата на търговеца НИК И ДОБ
ООД, ЕИК *********, а именно: заличаване на управителя П. Н. Н. въз
основа на подадено от нея изявление за напускане, на основание чл.141, ал.5
ТЗ.
В жалбата се излага, че постановеният отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Претендира се отмяната му ведно с даване указания до
Агенцията за извършване на вписването.
Твърди се, че заявителят е подал заявления за напускане като управител
едновременно в две дружества – Мост -4 ООД и Ник и Добр ООД като по
отношение на първото дружество е вече заличена като управител чрез
съответно вписване в ТР. Твърди се подадена и до двете дружества идентична
нот.покана –предизвестие на напускане на управителя като и двете покани са
връчени от нотариуса при условията на чл.50 вр. чл.47 ГПК, на 11.12.2020г.
Твърди се, че мотивите за отказ на длъжностното лице са неоснователни.
При преценка редовността на жалбата, съдът намира, че същата е
подадена от надлежно легитимирано лице, чрез редовно упълномощен
процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от
обжалването. Жалбата ведно с цялата преписка е изпратена чрез Агенцията,
1
вкл. с отговор по жалбата на органа по регистрацията, на основание
последната редакция на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ, бр.105/2020г./
По същество на жалбата съдът намира следното:
Пред АВп, Търговски регистър е заявено подлежащо на вписване
обстоятелства, а именно – заличаване на един от вписаните двама управители
на дружеството Ник и Доб ООД, поради изтичане срока на предизвестието и
непредприемане на никакви действия от страна на дружеството, лично от
напускащия управител П.Н.. Видно от ел.образ по партидата, заявлението е
подадено от заинтересованото лице на 14.01.2021г. в съответна форма –
заявление по образец, приложение №А4 от Наредба №1/14.02.2007г. за
вписване, съхраняване и достъп до търговския регистър. Към заявлението са
приложени изискуемите книжа: пълномощно за проц.представител,
нотариална покана до дружеството – предизвестие за напускане на
управителя, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР /съкр./, документ за внесена
държавна такса. Длъжностното лице е дало указания на страната за
допълнително представяне на доказателства за реално уведомяване на
дружеството за напускането. В този срок не се твърди и не се установява
изпълнение на дадените указания от заявителя. Поради това, на 20.01.2021г.,
след изтичане срока по чл.19 ЗТР, длъжностното лице е постановило отказ
като приело, че към заявлението не са приложени изискуемите доказателства
за връчване на уведомлението за напускане на управителя, до дружеството.
Длъжностното лице приема, че представената нотариална покана не
удостоверява редовно връчване на търговеца, поради което и не е започнал да
тече едномесечния срок за заявяване на обстоятелството пред ТР, а правото на
управителя да заяви сам заличаването си е обусловено от изтичането на този
срок. ДЛР /длъжностното лице по регистрацията/ е приело, че от поставения
на поканата щемпел на нотариуса не се установява връчване по реда на чл.50
вр. чл.47 ГПК, а приложената разписка не удостоверява по смисъла на чл.592,
ал.2 ГПК, връчване на адресата.
С жалбата заявителят претендира отмяна на отказа на Агенцията.
С отговор на жалбата Агенцията твърди, че същата е неоснователна.
Позовава се на липса на оформено по надлежния ред съгласно чл.592 ГПК и
Наредба №32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори на министъра на правосъдието, нотариално
удостоверяване на връчването на поканата на дружеството. Поддържа, че в
поставения от нотариуса щемпел не е налице такова удостоверително
действие, а от друга страна съставената разписка не представлява официален
удостоверителен документ подобно на щемпела на нотариуса. Цитира се
съдебна практика на ВКС – определение 503/06.11.2019г. по к.ч.т.дело
№1482/2019г. на Първо ТО. Претендира се отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 300 лева.
Обективирано е възражение за прекомерност на възнаграждението на
заявителя.
2
Съдът, въз основа на изложените в жалбата аргументи, отговора на
Агенцията, приложените книжа към заявлението по партидата на длъжника и
съобразно приложимите законови норми, намира следното:
Съгласно чл.21 ЗТР, длъжностното лице следва да прецени дали
подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали
заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда
вписване в ТР /респ. акта подлежи на обявяване/; дали изхожда от
оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи,
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 ЗТР; да е
заплатена следващата се държавна такса /когато такава се дължи/.
В случая е заявено искане от напускащ дружеството управител за
вписване на това обстоятелство. Действително, съгласно чл.141, ал.5 ТЗ, при
бездействие на дружеството да заяви напускането на управител в 1 месечен
срок, считано от подаденото за целта уведомление до дружеството, за
напускащия управител се поражда потестативно право сам да заяви
заличаването си пред регистъра. За целта е необходимо представяне на
доказателства за ефективно връчване на уведомлението за едностранно
прекратяване на мандатното правоотношение с дружеството, чрез което и да
е длъжностно лице от канцеларията му. Търговският закон не поставя
изискване връчването да е на другия управител или на
съдружник/съдружници. Настъпването на правните последици на чл.141, ал.5
ТЗ се свързва единствено с факта на получаване на волеизявлението от
дружеството, а не с изпращането му.
В случая, заявителят е представил доказателства за отправена до
дружеството, на адреса на управление, покана – уведомление за напускане,
изпратена чрез нотариус Борис Василев, рег.№124 в НК. Видно от
поставените на гърба на поканата печати на нотариуса, същият е получил
уведомлението от заявителя на 24.11.2020г. като е отбелязал връчване на
Евгени Нешев като управител на дружеството Ник и Доб ООД, на
11.12.2020г. /същият едновременно е уведомен и като управител на второ
дружество Мост -4 ООД/ Поканата касае напускане на заявителя П.Н.
едновременно като управител и в двете цитирани дружества. Видно от
приложената разписка за връчване, заверена от нотариуса, изготвена от
помощник –нотариус при нот.кантора на нотариус Борис Василев -
Д.Стоянова, и на двете дружества поканата е връчена при условията на чл.50,
ал.4 вр. чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление на 25.11.2020г. на
входната метална врата на адреса и изчакване на двуседмичния срок, в който
никой не е потърсил книжата. Налице е удостоверяване от нотариуса, че на
адреса не е намерен никой, вкл. при позвъняване на домофонната уредба,
както че няма лице, съгласно да получи съобщението.
Съгласно чл.50 ЗННД, при връчване на нотариални покани от нотариуса
се спазват правилата на чл.37 – 58 ГПК. При връчване на уведомление чрез
залепване по чл.47, ал.1 ГПК, връчителят следва да удостовери, че
3
дружеството се е намирало на посочения в поканата адрес, т.е. – че
връчването е осъществено в хипотезата на чл.50, ал.4 ГПК - когато
връчителят не е могъл да намери достъп до канцеларията или не намери
някой, който да е съгласен да получи съобщението. Съгласно изричната
разпоредба на чл.50 ГПК, мястото на връчване на съобщения на търговец и на
юридическо лице е в канцеларията на посочения в регистъра адрес. В случая
актуалният адрес на управление на дружеството, вписан в ТР, е посетеният от
нотариуса, но адресатът не е установен, тъй като на адреса, вписан в ТР, не е
открит нито управителя, нито служител, нито лице, съгласно да получи
съобщението за дружеството. Не е отбелязано наличието на индикация за
фирмата на търговеца. Напротив, в удостоверителното изявление на
нотариуса от 11.12.20г. /на гърба на поканата/ липсва позоваване на
разпоредбата, въз основа на която е извършено връчването. Данни за
осъществената процедура по чл.47 ГПК, чрез залепяне на уведомление, са
налице единствено в разписката към поканата.
Не е спорно в съдебната практика, че нотариусът може да възложи на
служител от нотариалната кантора да връчи определени книжа /в случая
изявление за напускане на управител/, като използва при необходимост
регламентираната в чл.47 ГПК форма на връчване, а именно чрез залепване на
уведомление. Това следва от разпоредбата на чл.50 ЗННД, според която
нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора
да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на ГПК. Постоянна е
практиката на касационната инстанция, че при връчване по реда на чл.50, ал.4
вр. чл.47 ГПК, в самото съобщение за връчване върху нотариалната покана,
следва да са посочени конкретните причини и обстоятелства, които са
обусловили залепване на уведомлението. /в този смисъл Определение № 47 от
17.01.2011 г. по т. д. № 719/2010 г., II т. о. на ВКС, Определение № 593 от
6.12.2016 г. по т. д. № 61276/2016 г., I г. о. на ВКС и др./ Разпоредбата на
чл.50, ал.4 ГПК обуславя поставяне на уведомление само в хипотеза на
невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса канцелария на
търговското дружество или неоткриване на лице, съгласно да получи
призовката, но при безспорно обитаване на адреса от дружеството /така
Решение № 232 от 03.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1284/2018г./. В противен
случай, би следвало да се приложи фикцията на чл.50, ал.2 ГПК.
Длъжностното лице е дало възможност на заявителя да съобрази тези
изисквания като подаде допълнително заявление обр.Ж1 и приложи
доказателства за уведомяване на дружеството съгласно чл.22, ал.5
ЗТРРЮЛНЦ.Доколкото самостоятелното заявяване на вписването
/заличаването/ от самия управител е последица от изтичане на определен
законово срок, заявителят трудно би могъл да представи други доказателства
за връчването в срока по чл.19 ЗТРРЮЛНЦ.
За да са налице предпоставките за връчване на съобщение чрез
залепване на уведомление, дружеството следва да разполага с канцелария на
последно регистрирания си адрес на управление и до тази канцелария да няма
4
достъп или да липсва служител, съгласен да приеме съобщението, което в
случая е удостоверено в приложената разписка. Същевременно, нотариусът
не е удостоверил /на гърба на уведомлението/ връчване по чл.47 ГПК, но е
заверил разписката, изготвена от негов служител, която именно удостоверява
обстоятелствата по залепване на уведомлението. Поради това, следва да се
приеме, че същата има характера на нот.удостоверяване и съгласно решение
№ 163 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2335/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о,
нотариалното удостоверяване за връчване на нотариална покана, залепване на
уведомление на основание чл.47 от ГПК както и констативният протокол на
нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните
обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена,
имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът
удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия.
Поради това нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса
констативен протокол се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила за удостоверените в тях факти. Макар в случая
длъжностното лице при нотариалната кантора да е могло да прецизира
детайлите по връчването, съществените елементи от изискванията на чл.47
вр.чл.50 ГПК, са налице. Съдът отчита, че длъжностното лице по
регистрацията извършва само външна проверка относно уведомяването на
дружеството от управителя за неговото напускане, а в случая това
обстоятелство е установено посредством официално удостоверяване на
допустим способ на връчване съгласно чл.50 ЗННД. Тези данни са достатъчни
за формалната проверка, която дължи длъжностното лице при регистъра. И
тъй като съдът намира, че в случая са налице и останалите обстоятелство за
извършване на вписването, вкл. изтичане на срока, считано от 11.12.2020г. до
датата на заявлението 14.01.2021г., са налице основания за извършване на
заличаването на управителя – заявител съгласно чл.141, ал.5 ТЗ.
Поради достигане до различни от изводите на Агенцията,
постановеният отказ следва да бъде отменен и указано вписване на заявеното
обстоятелство.
В полза на Агенцията не се следват претендираните с отговора
разноски.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ рег.№20210114104212-2/20.01.2021г., постановен от
Агенция по вписванията, Търговски регистър, по заявление вх.№
20210114104212/14.01.2021г., подадено от П. Н. Н., за заличаването ѝ като
управител на НИК И ДОБ ООД, ЕИК *********, Варна, поради напускане и
изтичане на срока по чл.141, ал.5 от ТЗ, на основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
УКАЗВА на АВп, Търговски регистър да извърши вписване на
5
заявеното обстоятелство – заличаване на съуправителя П. Н. Н., по партидата
на НИК и ДОБ ООД, по заявление №20210114104212/14.01.2021г.
ДА СЕ уведомят страните вкл. с изпращане на Агенция по вписванията
препис от решението, на осн.чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му
на жалбоподателя и на Агенцията, с жалба пред ВнАС, чието решение е
окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6