№ 19847
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110100102 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу Е. В. Б. за
признаване за установено, че дължи сумата от 1557,11 лева, представляваща сбор от 1511,70
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
м.05.2015г. - м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет.,
ап.,, аб. №297219, 45,41 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 04.2016г. до 04.2018г., ведно със законна лихва върху главниците от 31.05.2019г.
до изплащане на вземането, както и сумата 257,53 лева, представляваща сбор от мораторни
лихви, от които 248,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до
17.05.2019г., както и 8,97 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.05.2016г. до 17.05.2019г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2019г. по
ч.гр.д. № 30926/2019г. по описа на СРС, 161 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите
по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи
фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139
ЗЕ. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
1
процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е посочено, че не оспорва извлечение от сметки по абонатен номер 297219, но счита
че не касае имот, собственост, ползван от ответника. Не оспорва размера на начислената
топлинна енергия за периода и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за
периода. Поддържа, че потребител и клиент на ищеца е Д. Д., който е собственик и реален
ползвател на имота. Сочи, че собственикът и ползвател на имота е подал и изрично
заявление до ищеца с вх. № Г-12213/01.06.2017г. Твърди, че изявлението за откриване на
партида било прието и кредитирано от ищеца. С подаването на молба за откриване на
партида и приемането й от ищеца се бил осъществил фактическият състав по сключване на
договора за доставка на ТЕ. Поради което счита, че страна по правоотношението е Д. С. Д..
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД с молба от 13.11.2023г. е посочил, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на ищеца и предвид изричната разпоредба на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява допустимо.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В настоящия случай с определението от 26.07.2023г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 16.11.2023г., съдът на
основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че за процесния имот през процесния период е доставена топлинна енергия на
стойността, посочена в исковата молба.
От представения Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
продажба на недвижим имот №, том IV, рег. № 3842, дело 491 от 2007г. на нотариус В. Ч. се
установява, че на 05.09.2007г. Н. Д. М. и М. Д. М. са учредили на Е. В. Б. пожизнено вещно
право на ползване върху следния свой съсобствен недвижим имот, представляващ
апартамент №, находящ се в гр. С., р., бл., вх., ет.,, състоящ се от дневна, кухня и сервизни
2
помещения със застроена площ от 44,75 кв.м., заедно с избено помещение № 22 без посочена
квадратура в доказателствения акт и 3,059 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото- държавна земя. От
представения нотариален акт се установява и че Н. Д. М. и М. Д. М. са продали описания
недвижим имот на Д. С. Д. за сумата от 15 400 лева.
Представен е и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №, том II, рег. №
4834, дело № 234 от 2001г. на нотариус Т. М., от който се установява, че Т. В. К. е продал на
М. Д. М. и Н. Д. М. на всяка по ½ идеална част от следния свой собствен недвижим имот, а
именно: апартамент №, находящ се в гр. С., р., бл., вх., ет.,, състоящ се от дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 44,75 кв.м., заедно с избено помещение № 22 без
посочена квадратура в доказателствения акт и 3,059 % идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото- държавна земя.
Представена е и молба-декларация от 09.09.2002г., подадена от Н. Д. М., с която е
поискала да й бъде открита партида за процесния имот.
Представено е и заявление от Д. С. Д. от 01.06.2017г. с вх. № Г-12213 от 01.06.2017г.
по описа на „Т. С.“ ЕАД, с което е заявил, че е абонат и ползвател на топлинна енергия за аб.
№ 297219, както и писмо с изх. № Г-30303/18.04.2019г., адресирано до Д. Д., с което е
посочено, че за процесния имот към 10.04.19г. са налице задължения за имота на стойност
491,77 лева за периода от 05.18г.- 10.2019г.
Представено е писмо с рег. индекс № Г -22619 от 25.09.2019г. по описа на „Т. С.“
ЕАД, адресирано до Д. Д., че за заплащане на консумираната топлинна енергия за
апартамент №, находящ се на адрес: ж.к., бл., вх.,, има открита партида с аб. № 297219, като
съгласно нотариален акт № 44 от 05.09.2007г. Д. Д. е собственик на апартамента, като
запазено вещно право на ползване върху имота има Е. В. Б.. В тази връзка от м. май 2011г.
били актуализирани данните по партида с аб. № 297219 и титуляр за заплащане на топлинна
енергия станал Д. С. Д. с платец 339277.
Представено е писмо с рег. индекс № Г-15850 от 25.07.2019г. по описа на „Т. С.“
ЕАД, адресирано до Д. Д., с което е посочено, че във връзка с изрично възражение с вх. № Г-
15850/17.07.2019г. за задължения за ап. 153 на адрес: ж.к., бл., вх.,, аб. № 297219 за текущи
сметки за услугата дялово разпределение за периода от 06.2015г. до 03.2016г. „Т.“ няма да
предприема действия за принудително събиране. Предвид факта, че били ползвани услугите
на дружеството за периода от м. 05.2015г.- м. 04.2018г. и за услугата дялово разпределение
за отчетен период м. 04.2016г. м. 04.2018г. „Т. С.“ ЕАД била предприела действия за
събирането им по съдебен ред.
Основният спорен въпрос по делото е относно наличието на облигационно
правоотношение между страните. По този въпрос съдът намира следното:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
3
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл.153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди, така и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г.,
постановено по т. дело № 2 по описа за 2017г. на ОСГК на ВКС.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че Е. Б. има учредено вещно
право на ползване върху процесния имот за процесния период. При пораждането на
ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително
правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното
сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде
упражнено от друг правен субект, който има право да ползва чуждата вещ по
предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, които тя дава - арг. чл.
56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да
плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради
което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено
вещно право на ползване. Потребител на топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният
ползвател. При наличие, обаче, на подадена молба-декларация или други данни по делото,
че голият собственик е поискал да бъде титуляр на партидата за процесния имот, т.е. същият
е отправил предложение до „Т. С.“ ЕАД за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия и това предложение е било прието, с оглед изричните мотиви в цитираното по-горе
тълкувателно решение съдът е длъжен да приеме, че облигационно правоотношение е
4
възникнало между голия собственик и ищеца.
В конкретния случай по делото се установява по безспорен начин, че индивидуалните
справки за отопление и топла вода за процесния имот и за процесния период са издавани на
Д. С. Д., главните отчети за периода от 01.05.2015г.- 30.04.2016г.; 01.05.2016г.- 30.04.2017г.;
01.05.2017г.- 30.04.2018г., са били издадени на негово име и са подписани от него. По
делото е представена от ответника и фактура, издадена на името на ответника.
Кореспонденцията, касаеща дължими суми за процесния имот, е била адресирана именно до
Д. Д., който изрично със заявление от 01.06.2017г. е посочил, че е абонат и ползвател на
топлинна енергия за процесния имот и всички бивши и настоящи претенции следва да бъдат
адресирани до него. В частност следва да се посочи и писмо с рег. индекс Г-22619 от
25.09.19г., в което „Т. С.“ ЕАД изрично са посочили, че от май 2011г. /преди процесния
период/ са актуализирани данните по партида с аб. № 297219 и титуляр за заплащане на
топлинна енергия е Д. С. Д., с платец 339277.
При така събрания доказателствен материал съдът счита, че се установява по
категоричен начин, че потребител на топлинна енергия за процесния имот е голият
собственик- Д. Д., доколкото именно със същия е провеждана комуникация за процесния
имот и период, на негово име са били издавани документите от третото лице-помагач и от
ищеца, като ищцовото дружество е заявило, че от месец май 2011г. титуляр на партидата за
процесния имот е именно третото неучастващо по делото лице- Д. Д..
При така установените обстоятелства съдът намира, че с оглед на обстоятелството, че
по искане на собственика на процесния имот и без противопоставяне на вещния ползвател е
открита партида с титуляр голия собственик за процесния имот, поради което следва да бъде
прието, че облигационното правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия е
възникнало именно между топлофикационното дружество и собственика, поради което
вещният ползвател не е материално легитимиран да отговаря по предявената претенция.
С оглед гореизложеното между страните не е възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот и ответникът
не е пасивно материално легитимиран да отговоря по предявените искове.
Поради което исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и обусловените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът по делото, който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като са представени
доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна помощ и съдействие от
06.07.2021г. Поради което на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 300
лева.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул., №, срещу Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап.,, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че дължи сумата от 1557,11 лева, представляваща сбор от 1511,70
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
м.05.2015г. - м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет.,
ап.,, аб. №297219, 45,41 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 04.2016г. до 04.2018г., ведно със законна лихва върху главниците от 31.05.2019г.
до изплащане на вземането, както и сумата 257,53 лева, представляваща сбор от мораторни
лихви, от които 248,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до
17.05.2019г., както и 8,97 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 30.05.2016г. до 17.05.2019г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2019г. по
ч.гр.д. № 30926/2019г. по описа на СРС, 161 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД да заплати на Е. В. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 300 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Т. С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6