№ 23025
гр. София, 12.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110153290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити
Кеш“ ООД срещу СТ. КР. Н., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за паричен заем № 2141400/04.12.2018г.
Със заявлението се иска присъждане и на сумите 1068.42 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на заема чрез поръчител или
банкова гаранция, 100.00 лева разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вземания
и 208.80 лева – мораторна неустойка за период с начален момент 04.04.2019г. и без крайна
дата.
Съдът намира, че по отношение на така посочените суми заявлението следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и СТ. КР. Н. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Търсената сума от 1068.42 лева по него е за неустойка. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със задължителна практика в
ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност
на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора и то служебно от съда /и без направено в
1
тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената
неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и
на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението,
независимо от размера й. Начислена по този начин, тази неустойка по същество е добавък
към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява
неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските
правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се
прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че
именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на
заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното
от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за
противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД,
поради което отхвърля заявлението в тази част.
В частта на заявената претенция за присъждане на сумата от 100.00 лева – разходи по
събиране на вземането, съдът също счете, че се основава на нищожна клауза отново по
съображения, че дейностите по отчет на договорите е задължение на кредитора да положи
грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването на допълнителна такса
за това е в нарушение на добрите нрави и също води до скрито оскъпяване на заема.
По отношение на мораторната неустойка от 208.80 лева, съдът счете, че такава не е
била уговаряна между страните. Същата се основава от заявителя на клаузата на чл.37 ОУ,
която визира задължение за заемополучателя да заплати разходите за събиране на вземането
при просрочие, но не съдържа задължение за мораторна неустойка. Уместно е да се
отбележи и и че такава е начислена за същия период, за който се търси и мораторна лихва.
С оглед частичното отхвърляне на заявлението са и присъдените разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 1068.42 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на заема чрез поръчител или
банкова гаранция, 100.00 лева разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вземания
и 208.80 лева – мораторна неустойка, начислени по договор за паричен заем №
241400/04.12.2018г., сключен със СТ. КР. Н..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
2
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3