№ 15
гр. Габрово, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Косева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело №
20214200100315 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно осн. чл. 432 КЗ, чрез адв. И. С.- пълномощник
на П.Б.- малолетна, действаща чрез своя баща и законен представител Н.Б.,
против "ЗК Лев инс" АД- София, за сумите: 250 000 лева- обезщетение за
неимуществени вреди, 30 770 лева имуществени вреди- пропуснати ползи и
28 622,94 лева мораторна лихва за периода 17.07.2020г.- 18.07.2021г.,
претърпяни в резултат на ПТП, настъпило на 17.07.2020г., ведно с лихва
върху сумите, считано от подаване на исковата молба.
В исковата молба се излага, че на 17.07.2020г., около 04:40 ч., на път
GAB 1165 при км. 2+100, в землището на с. Сенник, общ. Севлиево и в посока
за с. Сенник, общ. Севлиево, настъпило ПТП с лек автомобил марка „Опел",
модел „Зафира" с peг. номер ЕВ *** АС, управляван от Н. СТ. Б., в който
пътувала Р.М. Б.- майка на малолетната ищца. В резултат на произшествието
Р. Б. получила телесни повреди: черепно- мозъчна травма /кома/-
разстройство на здравето, временно опасно за живота и впоследствие
починала на 06.08.2020г. С Присъда № 4/21.06.2021г. по нохд № 129/2021г. на
ГОС, влязла в сила на 06.07.2021г., подсъдимия Н. СТ. Б. от с.Д., общ.
Севлиево, бил признат за виновен и осъден за посоченото ПТП- за това, че
нарушил правилата за движение по чл. 21, aл. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от
ППЗДвП, като управлявал автомобила със скорост от 116 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка
1
до него Р.М. Б. /починала на 06.08.2020г./, като след деянието направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. За автомобила, с
който е причинено гореописаното ПТП- марка „Опел", модел „Зафира", с peг.
№ ЕВ *** АС, собственост на М.Г.Н., била налице сключена застраховка ГО с
ответната застрахователна компания, валидна към датата на произшествието.
П.Б. още не била навършила 4 години, когато загубила майка си в следствие
на описаното ПТП. Претърпените от нея страдания и непреодолима скръб от
загубата на нейната майка нанесли тежко поражение на крехката детска
психика. Тя изживяла възможно най- тежките болки и страдания от
внезапната смърт на майка си, с която имали силна емоционална връзка и са
живели съвместно. Починалата, вследствие процесното ПТП майка на
малолетната П.Б., приживе се е грижила за дъщеря си и я е издържала. До
навършване на 19 годишна възраст, до когато ще учи в средно училище,
детето ще бъде лишено от издръжката на майка си, която е получавало
постоянно до момента трагичния инцидент. Претенцията за имуществени
вреди се изразява в пропуснати ползи от невъзможността за получаване на
издръжка на детето от неговата майка- съобразно минималния размер на
издръжката за страната към настоящия момент от 170 на месец за период от
181 месеца, до навършване на 19 годишна възраст на детето, като сумата е в
размер на 30 770 лева. С искане от 20.08.2020г. пред застрахователното
дружество била предявена претенция за доброволно изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от
малолетната П., като била предоставена и банкова сметка, но до момента не
било заплатено обезщетение. С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във
връзка с чл. 409 от КЗ във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" дължал лихва за
забава от датата на увреждането /отговаря като деликвента/. Към дата
18.07.2021г., лихвата върху претендираната от сума била в размер на 28
622.94 лева.
Претендирано е ответната застрахователна компания да бъде осъдена да
заплати на малолетната П.Б. сума в общ размер на 309 392.94 лева, от която:
250 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди; 30 770 лева -
имуществени вреди- пропуснати ползи и 28 622.94 лева- мораторна лихва,
изчислена от датата на увреждането - 17.07.2020г. - до 18.07.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 19.07.2021г. /депозиране на настоящата искова
2
молба/- до окончателното изплащане на дължимите суми.
В отговора на исковата молба са направени следните основни
твърдения и възражения: Нарушен бил чл. 130 СК- вместо да разкрие банкова
сметка на името на детето, нейният законен представител упълномощил адв.
И.И. - С. да получи присъдените й суми по адвокатска банкова сметка;
дружеството не е постановило отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение и по тази причина не е дало повод за завеждане на настоящето
дело; банкова сметка на адвоката на пострадалото малолетно дете била
предоставена едва на 07.04.21г., поради което на основание чл. 380, ал.З КЗ
застрахователят не дължи лихва до този момент; пострадалата Р. Б. имала
изключителна вина за настъпването на вредоносните последици- тя нарушила
разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП като пътувала без поставен
обезопасителен колан, смъртта й е настъпила в резултат на тежка
черепномозъчна травма, а при поставен обезопасителен колан, с който е бил
оборудван процесния автомобил, смъртоносни наранявания за майката на
ищцата нямало да настъпят; претендираният размер за обезщетение на
вредите бил прекомерно завишен, а предвид и наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата следвало да се намали на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД; оспорва се претенцията за имуществени вреди
/пропуснати ползи/ в размер на 30 770 лева, по основание и размер- такава се
дължи само ако близките на пострадалия действително са били издържани от
него или са имали право на издръжка, когато вредата не може да се
компенсира от пенсията, на която имат право и в случая до навършване на
пълнолетие, а не до 19г. възраст; оспорва се и исковата претенция за
присъждане на мораторна лихва и момента, от който се дължи такава-
дружеството не е изпаднало в забава, тъй като ищцата не изпълнила
задължението си по чл. 380, ал.1 КЗ с предявяването на претенцията да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.
235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
3
претърпените вреди пряко срещу застрахователя, при който делинквента има
застраховка „Гражданска отговорност”. По този иск ищцовата страна следва
да установи валидно възникнало правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпване на
застрахователно събитие - ПТП; претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно
обезщетение /имуществени и неимуществени/; механизма на настъпване на
ПТП.
Първата предпоставка е установена- по делото не се спори наличието
на застрахователна полица, сключена със „Застрахователна Компания ЛЕВ
ИНС" АД- № BG/22/119002681332, валидна към датата на произшествието, по
застраховка ГО за л.а. марка „Опел", модел „Зафира", с peг. № ЕВ *** АС.
Застрахователното събитие е настъпило- видно от влязла в сила на
06.07.2021г. Присъда № 4/21.06.2021г. по нохд № 129/2021г. на ГОС,
задължителна за гражданският съд съгласно чл. 300 ГПК. Подсъдимият Н.
СТ. Б. от с. Д., общ. Севлиево е признат за виновен в това, че на 17.07.2020г.
при управление на МПС- лек автомобил „Опел Зафира" нарушил правилата
за движение по пътищата чл.21ал.1 ЗДвП и чл.73,ал.1 ППЗДвП, като
управлявал автомобила със скорост от 116 км/ч и по непредпазливост
причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка до него Р.М. Б.,
починала на 06.08.2020г., като след деянието направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата- престъпление по чл.343а,ал.1,б ”б”
във вр. с чл.343, ал.1, б „в”, пр. първо във вр. с чл.342, ал.1 НК.
Според приетата като доказателство по делото комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза:
Пострадалата е пътувала на предната дясна седалка в л.а. „Опел
Зафира". На прав пътен участък след ляв завой за посоката на движение на
автомобила, водачът губи контрол над управляваното от него МПС, при
което започва странично приплъзване, лекият автомобил губи устойчивост и
започва занасяне на надясно, при което първоначално настъпва удар между
предната дясна част на автомобила и крайпътна растителност, след което л.а.
продължава движението си променяйки своето направление наляво, пресича
пътното платно и навлиза в левия банкет на пътя настъпвайки удар в
предната му част в камък извън пътното платно, след което л.а. изминава
4
около 3 метра завъртайки се надясно спрямо вертикалната си ос и
окончателно се установява. Първият удар, при който са настъпили тежките
травматични поражения на пострадалата Б., е в предната дясна част на л.а.,
което определя доминиращи преносни инерционни сили предвижващи
горната част на тялото й движение напред и кориолисовите инерционни сили
предвижващи горната част на тялото й движение надясно. При вторият удар
инерционните сили действащи върху тялото са били в посока напред.
Съпоставката на травматичните увреждания с данните от протокола за оглед,
относно пораженията по предното стъкло на л.а. и данните от
автотехническата експертиза, относно скоростта на движение на л.а. при
двата удара, дават основание да се приеме, че тежката черепно- мозъчна
травма на Р. Б. е причинена при първия удар на автомобила в крайпътната
растителност и съприкосновение на дясната половина на главата на
пострадалата със стъклото на дясна предна врата и дясна колона на предното
панорамно стъкло и при втория удар в предното стъкло в областта на
звездовидното спукване. Травмата на гръдния кош и белите дробове се дължи
на съприкосновение на гръдния кош с арматурното табло на лекия автомобил.
Компоненти на пасивната система за безопасност на процесния лек
автомобил "Опел Зафира" с peг. № ЕВ *** АС са заводски монтирани
предпазни триточкови инерционни колани за водача и пътниците. Поставен в
нормалния си режим на заключване, триточковият колан не изисква
нагласяне на дължината и позволява свобода на движението, когато
автомобилът се движи с постоянна скорост. При внезапно или рязко спиране
или промяна на посока на движение в направление, близо до направлението
на движение обаче, или по време на силно ускорение или забавяне,
предпазният колан блокира автоматично, за да възпре тялото при стремеж за
движение преимуществено напред, напред наляво или напред, надясно.
Схемата на поставяне на триточковия колан, определя три точково захващане
на колана, като по този начин две зони от него фиксират тялото на пасажера
/или водача/ към седалка от автомобила. Диагоналната част от предпазния
колан преминава през среда рамо и през гръдния кош. Тази зона на колана е
над масовия център на тялото и при инерционно натоварване не позволява
изместването на горната част на тялото напред. Долната зона на колана е в
областта на хълбоците и е под масовия център на тялото. Тя осигурява
избягването на изместването на тялото напред и нагоре при процеси на удари.
5
При удар на лек автомобил, при поставен обезопасителен колан, действащите
върху пътник на предната седалка инерционни сили се поемат в зоната на
контакта с колана. Обикновено, при удар на автомобил, в зоните на контакт
на тялото с колана, поради големите сили и относително малката площ на
контакт се получават частични увреждания по тялото. При удар на лек
автомобил, при поставен обезопасителен колан, действащите върху водача на
предната седалка инерционни сили се поемат в зоната на контакта с колана.
За водача в автомобила, спиращата сила е концентрирана върху
повърхностите на колана, допиращи съответните части на тялото - долната
коремна област отпред, горната лява гръдна и лява раменна област, средна
гръдна област и долна дясна гръдна област. Колкото е по- обтегнат коланът,
толкова е по-малка силата на удара от него, заместена от натиск. На
конкретния модел коланите на водача и пътника на предната седалка са
оборудвани с пиропатрон за донатягане при удар, с цел намаляване на удара
на тялото в колана. Пострадалата при ПТП на 17.07.20г. Р.М. Б. на 25г. е
получила следните увреждания: 1/ Тежка черепно- мозъчна и лицева травма-
множествени счупвания на черепните и лицевите кости вдясно/ дясна
слепоочна кост с разместване на фрагменти, дясна пирамида и мастоиден
израстък, предна и средна черепна ямка вдясно, многофрагментна фрактура
на дясната челна кост, дясната клиновидна кост, дясната скула,
многофрагментна фрактура на дясната орбита с разместване на фрагменти/; -
многофрагментно счупване на долната челюст вдясно и на горната челюст
вдясно; кръвоизливи в околоносните синуси; - оток на меките тъкани на
лицето и шията вдясно, с наличие на въздушни колекции в съседство с
фрактурите; -кървене от носа и ухото; -травматичен субдурален хематом
/кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки/вдясно; -кръвоизливи в
мозъчното вещество вдясно с локален мозъчен оток на дясната мозъчна
хемисфера и притискане на мозъчните структури вляво. 2/Контузия на белите
дробове, тотален пневмоторакс /събиране на въздух в гръдната кухина вляво/.
Съгласно автотехническата експертиза скоростта на движение на л.а. „Опел
Зафира" № ЕВ *** АС при първият удар е била около 86 км/ч, а при втория
удар на 42 км/ч. Анализът на травматичните увреждания и съпоставката им с
огледния протокол от ПТП и показанията от ДП на свидетелите показват, че
пострадалата Р. Б. е била без поставен обезопасителен колан. В конкретния
случай правилно поставения обезопасителен колан, може да предотврати
6
напълно получаването на черепно- мозъчна травма. Причина за смъртта на
Р.М. Б. е тежката черепно- мозъчна и лицева травма, която е при удара на
главата в предната част на рамката на вратата и предна дясна колона, а не
гръдната травма. В случай на правилно поставен обезопасителен колан
пострадалата Р. Б. е нямало да получи тежката черепно- мозъчна травма,
която е довела до смъртта й.
При така събраните доказателства съдът намира, че е доказано
наличието на деликтно поведение от страна на водачът на увреждащия
автомобил, функционално обуславяща пряката отговорност на ответника,
като застраховател на гражданската отговорност.
От показанията на св. М.М. се установява, че малката П. страда от
отсъствието на майка си. Продължава да рисува себе си и нея, да си говори с
нея: "мамо тук съм на рожден ден, добре съм, виж има деца, играем си".
Бащата на детето се опитвал да му обяснява, че "майка и е на по-хубаво
̀
място, че е станала звездичка", за да не го почувства толкова тежко и да не
страда. След като майката починала малката П. страдала, променила се, не
била така лъчезарна, както преди. Когато ходела при баба си и при дядо си,
като видела дрехите на майка си, казва "това са дрехите на мама". Според
свидетеля "П. няма да бъде както преди, когато става въпрос за "майка" се
усеща, че с нея нещо става".
Свидетелят Г.Г. е посочил пред съда, че П. била жива, палава, весела, а
сега, след като майка й починала, тъгувала и постоянно споменавала майка
си. Когато му гостувала и виждала неговите три деца с тяхната майка й
ставало мъчно, отивала отвън и започвала да си "говори" със своята майка,
казвайки: "мамо много ми лисваш". Тя знаела, че "майка и е звездичка, че я
̀
пази" и чувствала липсата й. Като видела нейна дреха, снимка, казвала "това е
моята красива майка". Когато имало празници плачела. Преди
произшествието и смъртта си Р. тя била много грижовна майка, постоянно
била с детето си.
В заключението на съдебно- психологичната експертиза, неоспорена
от страните и приета като доказателство по делото, е посочено, че при
проведеното изследване не са открити психически увреждания или дълбоки
психически изменения в личността и поведението на детето. Психическите
изменения в поведението на малолетната П.Б., които са посочени от бащата,
7
са в нормални граници и се възприемат като нормална реакция на детската
психика по отношение на загубата на родителя. Но е налице отражение върху
психиката и поведението й, изразяващо се в чувство на тревога, отдръпване и
инцидентна липса на нежелание да играе с другите деца, нощни бълнувания и
известна апатичност. Степента на отражение е ниска и нормална по
отношение на интензивността и възрастта на детето.
При така събраните писмени и гласни доказателства категорично е
доказано по делото настъпилото застрахователно събитие и вредите,
като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които
ответната застрахователната компания следва да обезщети, съгласно
сключеният договор за застраховка „гражданска отговорност” валидна и
действаща към датата на ПТП- 17.07.2020г.
От момента на своето раждане, поради нормално присъщото на
биологичната връзка помежду им съдържание, детето най- осезателно и най-
интензивно понася отрицателните последици от безвъзвратната загуба на
родителя си, а в случая това е най- важният за него човек- майката. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели между малолетната П. и
майка й Р. е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка,
пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и
страдания. Те са живеели заедно, не са се разделяли, майката е полагала
ежедневни и непрекъснати грижи за малката си дъщеря. Характера и
действителното съдържание на отношенията между майката и детето са били
на взаимна обич и привързаност. Починалата Р. е била млада- на 25
години, а дъщеричката й още не е била навършила 4 годинки- възраст на
която децата са изключително привързани и зависими от своята майка.
Детето все още не може да осъзнае и разбере, че повече няма да види майка
си, вярва, че "тя е звездичка и го пази", продължава да й говори- "мамо много
ми лисваш", с надеждата, че го чува- "мамо тук съм на рожден ден, добре съм,
виж има деца, играем си". Както е посочено и в експертизата на психолога,
налице е отражение върху психиката и поведението на детето, изразяващо се
в чувство на тревога, отдръпване и инцидентна липса на нежелание да играе с
другите деца, нощни бълнувания и известна апатичност, въпреки, че не са
открити психически увреждания или дълбоки психически изменения в
личността и поведението на малолетната П.Б., а психическите изменения в
поведението й са в нормални граници и се възприемат като нормална
8
реакция на детската психика по отношение на загубата на родителя.
Гореизложените съображения мотивират настоящия състав да приеме,
че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на сумата 240 000 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредата от
пострадалата Р. Б. поради нарушаване на чл.137а,ал.1 ЗДвП.
Възражението е основателно.
Процесното ПТП е настъпило поради виновното противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, който в нарушение на чл.21,ал.1
ЗДвП и чл.73,ал.1 ППЗДвП се е движил със скорост над максимално
разрешената, което е станало причина за инцидента и причиняване по
непредпазливост смъртта на пътувалата в автомобила на предна дясна
седалка Р. Б., установено с влязла в сила присъда. Ако пострадалата е
пътувала с поставен предпазен колан, който ограничава движението на
тялото, не би получила тежката черепно- мозъчна травма, довела до смъртта
й съгласно приетото по делото заключение на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза. С нарушаването на чл.137а, ал.1
ЗДвП пострдалата е допринесла за настъпване на вредоносните посредици от
процесното ПТП. Обемът на съпричиняване следва да се определи на 1/3, с
оглед вида и тежестта на извършеното нарушение по ЗДвП и ППЗДвП от
водача на лекия автомобил, станало причина за настъпване на
произшествието, и поведението на пострадалата, която не е изпълнила
задължението си по чл.137а,ал.1 ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на
леталния изход от получените увреждания. Както са посочили вещите лица в
с.з. на 27.01.2022г. в конкретният случай се изключва възможността Р. Б. да
получи увреждания водещи до летален изход от поставен предпазен колан, в
каквато насока са направени предположения в писмената защита на адв. С.. И
двамата експерти са заявили, че в случая не може да се посочи друг
механизъм на уврежданията, освен изложеният в заключението: "Ако имаше
гръдна травма, която е несъвместима с живота, може да кажем, че има
хипотеза при поставен предпазен колан да получи такива или подобни
травматични увреждания. В случая обаче травмата е на главата и смъртта е
причинена именно от черепно- мозъчна травма". Т.е. ирелевантно в случая е,
че "по принцип" при ПТП да бъдат получени травми от всичко,
9
включително от предпазни колани, въздушни възглавници и т.н. , които да
доведат до смърт.
С оглед на гореизложеното определеното обезщетение за
неимуществени вреди от 240 000 лева следва да бъде намалено с 1/3 , като на
детето се присъди сумата 160 000 лева, до който размер с бъде уважен
предявеният иск. В останалата част, до размер на сумата от 250 000 лева
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на искът за обезщетение за имуществени вреди:
Малолетното дете има право винаги да търси обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде
издържано от своя родител до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило
ПТП смърт на родителя. За успешното провеждане на иска е достатъчно да
установи качеството си на непълнолетно дете и отсъствие на покритие на
щетите с получаваната наследствена пенсия. Обезщетението не може да е под
нормативно определения размер на издръжката, дължима на непълнолетни
деца – чл.142, ал.2 СК.
Минималният размер на издръжката за детето, съгласно чл.142 ал.2 СК
е 1/4 от МРЗ. През 2020г. МРЗ е била 610 лева, следователно минималната
издръжка от всеки родител е по 152,50 лева, през 2021г.- 650 лева, сл.
минималната издръжка е 162,50 лева, а към момента през 2022г.- 710 лева от
01.01.2022г., сл. минималната издръжка е 177,50 лева.
В исковата молба се претендират имуществени вреди от
невъзможността за получаване на издръжка на детето от неговата майка
съобразно минималния размер на издръжката за страната, определена на 170
лева на месец, за период от 181 месеца / до навършване на 19 годишна
възраст/- обща сума в размер на 30 770 лева. Видно обаче от представеното по
делото разпореждане на л.83, издадено от ПТ на НОИ- Габрово, детето
получава наследствена пенсия от 06.08.2020г.- в размер на 193,77 лева, а от
01.01.2021г.- в размер на 225 лева. Тоест същата покрива напълно /в случая и
надминава/ претендираният в исковата молба размер на имуществени щети,
към момента, в който са претендирани. Следователно не е налице втората
предпоставка за успешното провеждане на предявеният иск за имуществени
вреди- отсъствие на покритие на претендираните щети с получаваната
наследствена пенсия, поради което същият следва да се отхвърли. При
10
изменение на обстоятелствата относно тези имуществени вреди правата на
детето могат да бъдат защитени по надлежният ред.
С исковата молба е претендирано присъждане на законна лихва върху
претенциите за имуществени и неимуществени вреди считано от 17.07.2020г.
/датата на ПТП/ до 18.07.2021г. /исковата молба е предявена на 19.07.2021г./,
което е неоснователно по следните съображения: Непосочването на банкова
сметка съгласно изискването на чл. 127 ал.4 ГПК не води до нередовност на
исковата молба, която да препятства нейната допустимост, но съгласно чл.
380, ал. 3 от КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ. Видно от
приложеното по делото копие от Уведомление до застрахователната
компания с искане за определяне и изплащане на обезщетение на детето П.Б.,
дете, същото е от дата 21.08.2020г. В него изрично е посочено, че не се сочи
банкова сметка на детето, като такава ще се представи допълнително. С
последваща молба от 07.04.2021г. се сочи банкова сметка за получаване на
обезщетение, но с титуляр адвокат И.И.- С., а не на детето. С отговора на
исковата молба ответникът отново е възразил, че не е представена банкова
сметка на детето, с оглед заплащане на обезщетение, което в съдебното
производство е оспорено само по размер. В с.з. на 16.12.2021г. /л.108/ съдът
отново е указал изрично на ищцовата страна, че следва да представи номер на
банкова сметка на детето, какъвто до момента не е представен, въпреки
изискванията на чл. 380 ал.3 КЗ, а и чл. 127 ал.4 ГПК. До постановяване на
настоящото съдебно решение данни за банкова сметка на детето от ищцовата
страна не са представени.
Предвид гореизложеното, съобразно разпоредбата на чл. 409 КЗ,
настоящият състав на съда счита, че обезщетението за забава в размер на
законната лихва в случая е дължимо от датата на предявяване на исковата
молба- 19.07.2021г., а претенцията за законна лихва, следва да се отхвърли, за
периода от 17.07.2020г. /тази дата е дори преди предявяване на претенцията
пред застрахователя- 21.08.2020г./ до 18.07.2021г.
Съобразно регламентираното в чл. 17 от Наредба № 49/16.10.2014г. за
задължителното застраховане по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
11
обществен превоз, присъденото обезщетение следва да бъде заплатено от
ответника по банкова сметка на детето ПЛ. Н. Б., като разпореждането
със суми по тази сметка може да бъде извършвано само с разрешение на
съда при приложение на чл. 130 СК /в този смисъл и решение №
3/09.03.2020г. на ВКС по т. д. № 2642/2019г., ТК, І т. о./.
Разноски: Ищцовата страна не е направила разноски в производството.
С оглед изхода на делото на ответната страна следва да се присъдят
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 965,71 лева.
Застрахователната компания следва да бъде осъдена да заплати на адв. И.И.-
С. възнаграждение в размер на сумата 3991 лева, съобразно уважената част от
исковете, както и ДТ върху уважената част от претенцията, чрез ГОС, в
размер на 6 400 лева и 100 лева разноски изплатени от бюджета на съда.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс" АД- София,
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление София, район
Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А, да заплати на ПЛ. Н. Б.
ЕГН:**********- малолетна, действаща чрез своят баща и законен
представител Н. СТ. Б. ЕГН:**********, от с. Д., Общ. Севлиево, ул. "****"
№44, сумата 160 000 лева, на осн. чл.432 ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
19.07.2021г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 250 000
лева, както и претенцията за заплащане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода от 17.07.2020г. до 18.07.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ПЛ. Н. Б. ЕГН:**********- малолетна,
действаща чрез своят баща и законен представител Н. СТ. Б.
ЕГН:**********, от с. Д., Общ. Севлиево, ул. "****" №44, иск за сумата 30
770 лева, на осн. чл.432 ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
12
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс" АД- София,
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление София, район
Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А, да заплати на адв. И.И. И.- С.
от АК- Габрово, сумата 3991 лева, адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38
ал.1 т.2 ЗА вр. с чл. 7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съобразно уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА ПЛ. Н. Б. ЕГН:**********- малолетна, действаща чрез своят
баща и законен представител Н. СТ. Б. ЕГН:**********, от с. Д., Общ.
Севлиево, ул. "****" №44, да заплати на "Застрахователна компания Лев Инс"
АД- София, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление София,
район Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А, разноски в размер на
сумата 965,71 лева, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс" АД- София,
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление София, район
Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А, да заплати по сметка на ГОС
сумата 6 500 лева представляваща дължима за производството по делото
държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда, както и ДТ в
размер на 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
13