Р Е Ш Е Н И
Е
№... 17.08.2020г. Гр. Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ГЪЛЪБОВО
Граждански състав
На 15.07.2020г.
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО А.
Секретар Антоанета Делчева,
като разгледа докладваното от съдия А. Гр.дело №359 по описа за 2019г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.110 и сл. от ЗЗД.
Подадена е искова молба от И.Ж.С.
с ЕГН ********** *** против "ОТП Ф.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н О., бул.”К. Д.” № *, ет.*. С
исковата молба се твърди, че ищецът е бил осъден по ч.гр.д. №405/2010г. по
описа на РС – Гълъбово да заплати по договор за кредит с „Банка ДСК” ЕАД сумата
от 7254,05лв., от които: сумата 4658,62лв. – главница за погасяване на
задължение по предоставен банков кредит, договорна лихва върху главницата –
1672,41лв. за периода от 29.08.2007г. до 12.08.2010г., наказателна лихва –
923,02лв. за периода от 24.07.2008г. до 12.08.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото представляващи държавна
такса в размер на 145,08лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 357,00лв.
Било образувано изпълнително дело, което било прекратено на 19.09.2018г. След
това било образувано ново изпълнително дело - №20198650400179 по описа на ЧСИ
М.Д., по което ищецът получил съобщение. Ищецът твърди, че е изплатил
задължението си по първоначално образуваното изпълнително дело. Освен това за
задължението била настъпила погасителна давност. Това породило за него правен
интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите предмет на
изп.дело №20198650400179 по описа на ЧСИ М.Д., а именно: сумата от 7254,05лв.,
от които: сумата 4658,62лв. – главница за погасяване на задължение по
предоставен банков кредит, договорна лихва върху главницата – 1672,41лв. за
периода от 29.08.2007г. до 12.08.2010г., наказателна лихва – 923,02лв. за
периода от 24.07.2008г. до 12.08.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото представляващи държавна
такса в размер на 145,08лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
357,00лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №405/2010г. по
описа на РС-Гълъбово, като искът е предявен като частичен за сумата от 1000,00лв.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, в срока за писмен
отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че
ищецът е бил поръчител по Договор за кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и Т. Ж. Т..
Поради неизпълнение на задълженията кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист
за дължимите суми по кредита. Въз основа на изпълнителният лист е било
образувано изп.дело №52/2010г. по описа на ДСИ при РС-Гълъбово. Същото е било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като последното валидно
изпълнително действие по делото е било извършено на 16.11.2015г. След
прекратяване на изп.дело изпълнителният лист е бил върнат на кредитора. Между
„Банка ДСК“ ЕАД и ответника е бил сключен Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 12.07.2012г., по силата на който ответникът е придобил
вземането срещу ищеца. Уведомлението за извършената цесия е било връчено от
ответника на ищеца. Ответникът е образувал ново изпълнително дело срещу ищеца
на 28.02.2019г. Ответникът твърди, че давността за събиране на вземането не е
изтекла предвид задължителната съдебна практика. Нова погасителна давност е
започнала да тече от 16.11.2015г., която е прекъсната и с образуването на
новото изпълнително дело. Освен това ищецът не е изплатил изцяло задължението
си, както твърди. Имало постъпили само частични плащания. Предвид изложеното
ответникът моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Правното основание на предявения отрицателен
установителен иск е чл.439, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.110 и сл. от ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на страните, че ищецът не дължи на
ответника сумите предмет на изп.дело №20198650400179 по описа на ЧСИ М.Д., а
именно: сумата от 7254,05лв., от които: сумата 4658,62лв. – главница за
погасяване на задължение по предоставен банков кредит, договорна лихва върху
главницата – 1672,41лв. за периода от 29.08.2007г. до 12.08.2010г., наказателна
лихва – 923,02лв. за периода от 24.07.2008г. до 12.08.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото представляващи
държавна такса в размер на 145,08лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 357,00лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №405/2010г.
по описа на РС-Гълъбово, като искът е предявен като частичен за сумата от
1000,00лв.
Предявен е иск от длъжник срещу взискател за установяване несъществуването на правото, предмет на принудително изпълнение. Избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане, предмет на образувано изпълнително производство. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е като средство за установяване със сила на пресъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист. За да бъде уважен искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК, трябва да са изпълнени кумулативно следните предпоставки: искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и ищецът да има правен интерес от предявяването на иска.
Правният интерес в настоящото производство се заключва в засягането на правната сфера на длъжника чрез упражняване на правна принуда в изпълнителния процес. Образуването на изпълнително производство за едно вече погасено вземане поради настъпили обстоятелства след приключване на производството по установяване на вземането неоснователно би накърнило правата на длъжника, поради което е налице интерес от предявяване на иск по чл. 439 от ГПК.
Представени и приети са писмени
доказателства по делото: Съобщение с изх.№3842/11.03.2019г. на ЧСИ М.Д., копие
на Писмо от 02.08.2012г., Покана за доброволно изпълнение по изп.дело
№20198650400179 по описа на ЧСИ М.Д., копие на Изпълнителен лист от
13.08.2010г. издаден по ч.гр.д №405/2010г. по описа на РС-Гълъбово, копия на:
Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2007г. и Договор за
поръчителство от 29.08.2007г., Погасителен план, Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, Съобщение с изх.№43/11.01.2019г. по изп.дело
№52/2010г. по описа на ДСИ при РС-Гълъбово, Молба до ЧСИ М.Д., Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.07.2012г., Пълномощно, Писмо до „ОТП
Факторинг“ ЕАД гр.София, Приемо-предавателен протокол. Съдът е изискал и
приложил ч.гр.д №405/2010г. по описа на РС-Гълъбово, изп.дело №52/2010г. по описа
на ДСИ при РС-Гълъбово и изп.дело №20198650400179 по описа на ЧСИ М.Д..
Не е спорно по делото, че на
29.08.2007 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка
ДСК" ЕАД, с ЕИК ********* като кредитор, и Т. Ж. Т., ЕГН ********** като
кредитополучател. Кредитът е обезпечен с поръчителство от ищеца И.Ж.С., ЕГН **********.
Предвид допуснато неизпълнение на задължението по договора за кредит,
кредиторът „Банка ДСК" ЕАД се е снабдил със Заповед за изпълнение от
13.08.2010 г. и Изпълнителен лист от 13.08.2010 г. по ч.гр.д. № 405/2010 г. на
PC - Гълъбово, за вземането срещу горепосочените лица за следните суми: 4
658,62 лв. - непогасена главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху нея от 13.08.2010 г. до окончателното плащане; 1 672,41 лв. -
договорна лихва за периода от 29.08.2007 г. до 12.08.2010 г.; 923,02 лв. -
наказателна лихва за периода от 24.07.2008 г. до 12.08.2010 г. и 502,08 лв. -
разноски по делото.
За събиране на процесното вземане
въз основа на описания по-горе Изпълнителен лист на 13.08.2010 г. е образувано
изп. дело № 52/2010 г. по описа на ДСИ при PC - Гълъбово срещу горепосочените
лица (в т.ч. срещу ищеца), в качеството им на солидарни длъжници.
Изпълнителното производство по изп. дело № 52/2010 г. по
описа на ДСИ при PC - Гълъбово е прекратено с Постановление от 19.09.2018 г. на
ДСИ при PC - Гълъбово на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. на
основание, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Видно от отбелязването на изпълнителния лист -
последното валидно изпълнително действие по делото спрямо И.Ж.С. е било на
16.11.2015 г.
След прекратяване на горното
изпълнително дело, изпълнителният лист за процесното вземане е върнат на
кредитора „Банка ДСК" ЕАД.
По силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 12.07.2012 г., сключен между „Банка
ДСК" ЕАД (цедент) и „ОТП Ф.Б." ЕАД (цесионер), сме придобили
процесното вземане срещу кредитополучателя Т. Ж. Т. и поръчителя И.Ж.С., ведно
с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с
изтеклите лихви.
Видно от приложеното в заверено
копие към исковата молба потвърждение от „Банка ДСК" ЕАД до "ОТП Ф.Б."
ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договора за цесия от 12.07.2012 г.,
същият е влязъл в сила и е произвел своето действие.
На базата на изрично пълномощно от "Банка ДСК"
ЕАД цесионера „ОТП Ф.Б." ЕАД е изпратил уведомително писмо за цесията до
задължените лица. Същото е получено лично от ищеца. В този смисъл, ищецът е
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор
(цедент), който е упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да
упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие. Предвид наличието на надлежно уведомяване, което
не се оспорва от ищеца, и на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД понастоящем
кредитор по процесното вземане е, именно, цесионерът "ОТП Ф.Б." ЕАД.
След получаване на оригинала на
изпълнителния лист за процесното вземане „ОТП Ф.Б." ЕАД в качеството си на
нов кредитор е образувало изп. дело № 20198650400179 при ЧСИ М.Д.,*** действие
ОС - Стара Загора. Цитираното изпълнително дело е образувано на 28.02.2019 г.
въз основа на молба на кредитора от същата дата.
С доклада по делото на основание чл.146, ал.
1, т. 4 от ГПК е обявено за безспорно, че последното изпълнително
действие, прекъсване на давността, е плащане /лист 220 от ИД № 52/2010г./ на
16.11.2015г.
В хода на съдебното дирене е
направено възражение от ищеца, че договора за цесия е нищожен, поради липса на
предмет, което от една страна, е несвоевременно и не е направено изменение на
иска, въпреки дадената от съда възможност за това, вкл. не са представени
доказателства твърдяната нищожност на цесията, поради което възражението е
неоснователно.
Спорният въпрос по настоящото
дело е откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
(чл. 330, ал.1, б."д" ГПК отм.).
По арг. на чл.117, ал.2 от ЗЗД,
давностният срок е петгодишен и е следвало да изтече на 16.11.2020 г. Същият
обаче е прекъснат - след получаване на
оригинала на изпълнителния лист за процесното вземане „ОТП Ф.Б." ЕАД в
качеството си на нов кредитор е образувало изп. дело № 20198650400179 при ЧСИ М.Д.,***
действие ОС - Стара Загора. Цитираното изпълнително дело е образувано на
28.02.2019 г. въз основа на молба на кредитора от същата дата.
Съдът приема, че подадената от ответника молба
за образуване е прекъснала погасителната давност. Аргументите в тази насока се
извличат, именно, от института на погасителната давност. Основната цел на този
правен институт е да дисциплинира кредиторите, които под страх от погасяване на
вземането, следва да проявяват активни действия във връзка с неговото събиране.
Давността следва да бъде прилагана тогава, когато кредиторът се е
дезинтересирал от положението на своето вземане и неговата събираемост за
толкова дълъг период от време, при което едно последващо предявяване значително
би могло да затрудни гражданския оборот. В този смисъл, проявена активност от
страна на кредитора следва да бъде толерирана, като се изключи възможността
вземането да бъде погасено заради длъжник, който с недобросъвестно поведение би
могъл да не изпълнява задълженията си заради това, че не притежава имущество,
от което кредиторът да се удовлетвори, поради което принудителното изпълнение
да се окаже неуспешно.
Посоченият въпрос е разрешен с
постановяване на Тълкувателно решение 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в Решение №48/14.07.2016г.
по дело №404/2015г. ОСГТК на ВКС.
В т. 10 от Тълкувателно решение
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
дадено следното становище: „Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.". В настоящия случай датата, от която започва да тече нова 5 -
годишна погасителна давност е 16.11.2015 г. Новата погасителна давност отново е
прекъсната с депозирането на молба, в която са направени искания за нови
изпълнителни действия и образуване на новото изпълнително дело 179/2019 г. по
описа на ЧСИ М.Д..
На следващо място неоснователно и
недоказано остана твърдението на ищеца, че е изплатил изцяло задължението, за
събиране на което е било образувано изпълнително дело № 52/2010 г. по описа на
СИС при PC - Гълъбово. Действително по делото за периода от
За пълнота следва да се отбележи,
че срокът на погасителната давност за процесното вземане спрямо И.Ж.С. е спрян
до 26.06.2015 г. (датата на приемане на TP № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС), предвид действащото до тази дата
ППВС № 3/18.11.1980 г.
В този смисъл е и Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., съгласно което: „С
оглед на горното извършената с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т. 10
от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това".
Въз основа на изложеното, съдът приема, че по отношение на вземането, по издаден по ч. гр. д. № 405/2010 г., по описа на Районен съд гр. Гълъбово, изпълнителен лист не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски. Същият, на основание чл.78, ал.8 от ГПК е претендирал присъждането на разноски за юрисконсулт в размер на 300, 00 лв. съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание
чл.235, ал.1 от ГПК, Гълъбовски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Ж.С. с ЕГН ********** *** против "ОТП Ф.Б." ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н О., бул.”К. Д.” № *, ет.*, иск за установяване недължимостта на сумата от 7254,05лв., от които: сумата 4658,62лв. – главница за погасяване на задължение по предоставен банков кредит, договорна лихва върху главницата – 1672,41лв. за периода от 29.08.2007г. до 12.08.2010г., наказателна лихва – 923,02лв. за периода от 24.07.2008г. до 12.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото представляващи държавна такса в размер на 145,08лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 357,00лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №405/2010г. по описа на РС-Гълъбово, предмет на изп.дело №20198650400179 по описа на ЧСИ М.Д., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Ж.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ОТП Ф.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н О., бул.”К. Д.” № *, ет.*, сумата 300,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: