Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети септември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14558 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.К.К.
и К.П.М. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 27.09.2017
г. около 22,00 часа, л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, управляван от М.В.С.,***,
с посока на движение от бул. „Св. Климент Охридски“ към бул. „Академик С.
Младенов“, нарушава правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не
пропуска пресичащата по пешеходна пътека в района на кръстовището с ул.
„Димитър С.“ пешеходка Н.И.К.-дъщеря на ищците, вследствие на което причинила
смъртта й.
Поддържа се, че за горепосочения
автомобил има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество по полица № BG/02/117000129547, с период
на действие от 16.01.2017 г. до 15.01.2018 г.
Твърди се, че с Присъда от
11.07.2018 г., влязла в законна сила на
27.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 2578/2018 г. по описа на СГС, НО, 11
състав, е установена вината на М.В.С..
Ищците поддържат, че дъщеря им се
борила в отделението за реанимация на УМБАЛ „Света Анна“ една седмица след
тежкия инцидент. През първата нощ чували писъците й от болка, поради
множеството счупвания. Твърди се, че няколко часа след приемането й в болница е
изпаднала в трайна кома и не дошла в съзнание до нейната кончина. Поддържа се,
че смъртта на дъщеря им на 04.10.2017 г. се отразила изключително зле на ищците-емоционално
и психически. Ищците твърдят, че живеели заедно с дъщеря си и били много
близки. С времето мъката не намалява и загубата й е все така непрежалима.
Ищците твърдят, че с
молба-претенция от 13.02.2018 г. предявили пред ответника претенция за
изплащане на застрахователни обезщетения, но с писмо от 27.07.2018 г. ответното
дружество отказало да заплати.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 200 000 лв. за
всеки един от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от причинените им от смъртта на
дъщеря им Н.И.К., настъпила в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на
27.09.2017 г. на пешеходна пътека в гр. София, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № BG/02/117000129547, с период на действие от 16.01.2017
г. до 15.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.10.2017 г. до окончателното издължаване.
Претендират определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Твърди, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата. Прави възражение за съпричиняване
на вредата с твърдението, че пострадалата макар и да е пресичала на обозначено
за това място, то не е направила необходимото да избегне удара, а е имала
възможност за това. Не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото
я МПС, не е изпълнила задълженията си по чл.113 ЗДвП, като се е поставила в
превишен спрямо нормалния риск. Оспорва да е причинен деликт.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която поддържат изцяло
първоначалната си искова молба, изложените в нея обстоятелства, твърдения и
направени доказателствени искания. Оспорват изцяло
твърденията на ответника изложени в отговора му. Във връзка с оспорванията
на ответника заявяват нови доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не депозира допълнителен отговор, а списък на разноските по чл.80 ГПК, договор
за правна помощ и писмени доказателства за изпащането му и за регистрирането на
адвокат Г.а по ЗДДС.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат
Д. претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Заявява възражение по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, евентуално да не ги уважава в пълния размер. Претендира
направените по делото разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязлата в сила на 27.06.2019
г. Присъда № 179 от 11.07.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 2578/2018 г. по описа на СГС, НО, 11 състав, М.В.С. е
призната за виновна в това, че на 27.09.2017 г. в гр.София на пешеходна пътека,
нарушила правилата за движението по пътищата-чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не
пропуснала пресичащата по пътното платно на пешеходната пътека от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на автомобила-пешеходка Н.И.К., реализира
пътнотранспортно произшествие с нея и по непредпазливост причинила смъртта й.
От удостоверение за наследници
изх. № 6894 от 01.12.2017 г. на Столична Община, се установява, че ищците са родители,
съответно майка и баща на починалата Н.И.К..
Между страните е прието за
безспорно, че за л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** е била налице
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното дружество по полица № BG/02/117000129547, с период на действие от
16.01.2017 г. до 15.01.2018 г.
От заключението на неоспорената
САТЕ се установява, че с оглед механизма на настъпване на произшествието,
пешеходката е имала видимост към автомобила, като е могла да предотврати
настъпването на произшествието, като спре в района на бетонната преграда и
пропусне преминаването на автомобила.
С молба получена в ответното
дружество на 13.02.2018 г. двамата ищци са предявили извънсъдебно претенцията
си за заплащане на застрахователно обезщетение, каквото не е изплатено и до
настоящия момент.
От разпита на свидетеля Д.К.К.-брат на ищеца И.К. се установява, след произшествие с
дъщеря му И. бил в шок, в много тежко състояние. Родителите на Н.били в Окръжна
болница, където била настанена дъщеря им и били много разтревожени. От начало
имали надежда, но с течение на времето, като се разкрили обстоятелствата, колко
тежки са травмите и след това имало операция и надеждите започнали да
избледняват. Този период за двамата родители бил още по-тежък, защото през
цялото това време били в тягостно очакване какво ще стане. Н.починала на
04.10.2017 г. Ищците били покрусени, изживявали случващото се много тежко. Дъщерята
на ищците била едно много добро скромно, лъчезарно, усмихнато, любвеобилно
дете. Били здраво семейство, имало между тях взаимно разбирателство. Н.споделяла
с майка си за нейните мечти. Н.се увличала от рисуване. Това било любимото й занимание.
Нарисувала е много картини, които се намират в дома на ищците. Между Н.и
родителите й царяло разбирателство, били сплотено семейство, не са имали остри
противоречия.
Ищците много тежко изживявали
смъртта на дъщеря им-били покрусени, страдали, ридаели. Имало и утежняващо
обстоятелство, поради съдебни процедури и изисквания погребението се отложило
повече от месец, което било още по-тежко за близките, защото нямало как да й
кажат последно сбогом. Поради дългия срок и самата злополука, Н.била в затворен
ковчег. Погребали я в Боянските гробища. Родителите ходели редовно там. На
първата годишнина издигнали паметник. И в момента ищците продължават да изживяват
смъртта на дъщеря си.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 13.02.2018 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения
тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 14.05.2018 г. /първият
работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/ ответникът не е заплатил
застрахователно обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 06.11.2019
г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 27.09.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Съобразно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали
то е извършено или отречено, дали е противоправно и
дали деецът е виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача М.В.С. и настъпилата в пряка причинно-следствена
връзка с това поведение смърт на Н.И.К. са установени в настоящия процес с
влязлата с на 27.06.2019 г. Присъда от 11.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 2578/2018 г. по
описа на СГС, НО, 11 състав.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със заключението на САТЕ, се
установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на дъщерята на ищците.
Недоказано и неоснователно е
възражението на ответника за принос от страна на пострадалата. Не се установи
същата да не е спазила установени в нормативен акт правила за извършването на
определено действие, респ. за въздържане от действие. Напротив ищцата е
пресичала на разрешено за това място, а именно: пешеходна пътека. В момента на
удара тя вече е била стъпила и е преминавала по пешеходната пътека, поради
което съдът намира, че пострадалата със своето поведение не е създала условия
за настъпване на вредоносния резултат, респ. за улесняване на неговото
настъпване.
Не е налице причинна връзка между
поведението на пострадалата и настъпването на противоправния
резултат.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищците
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 150 000 лв. за
всеки един от тях, поради което и предявените искове за разликата над сумите от
по 150 000 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на тяхната дъщеря болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността между родителите и дъщеря им, отчита и депресираното състояние
на ищците след трагедията. Ищците са загубили дъщеря си, която към деня на
смъртта си е била само на 20 години. В периода от произшествието 27.09.2017 г.
до датата на смъртта й 04.10.2017 г. са преживяли изключително тежки момента в
очакване и надежди детето им да се възстанови. В продължение на близо един
месец, след смъртта на дъщеря им, не могли да я погребат, поради съдебни
процедури. За всичките тези болки и страдания, ищците следва да бъдат
обезщетени.
Болките и страдания, които ищците
ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие
търпените от тях болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречат на принципа
на справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за
присъждане на лихва, считано от датата на увреждането-04.10.2017 г.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
13.02.2018 г., поради което и искът за присъждане на лихва за периода от 04.10.2017
г. до 12.02.2018 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а лихвата
върху дължимите главници следва да бъде присъдена считано от 13.02.2018 г. до
окончателното изплащане на главниците.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от държавна
такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
От приложения договор за правна
помощ е видно, че адвокат С.Д. осъществявала безплатна правна помощ на ищците,
поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д., определено по реда на чл.2,
ал.5 и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл.2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Предявени
са два иска всеки един за сумата от 200 000 лв. При този материален
интерес минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5 530
лв. за всеки иск, от която суми ответникът дължи 4147,50 лв., която е съответна
на уважената част от иска, или общо за двата иска 8 295 лв.
По
направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Същото е основателно. Минималното адвокатско възнаграждение
общо за двата иска възлиза на сумата от 11 060 лв. Делото не е с правна,
нито фактическа сложност и е приключило в рамките на едно съдебно заседание,
поради което и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв., съобразно
договор за правна помощ от 19.11.2019 г. се явява прекомерно, поради което
съдът го намалява на сумата от 11 060 лв., съответно 13 272 лв. с ДДС.
При това положение ответникът е
направил разноски в размер на 200 лв. за депозит вещи лица, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 13 272 лв. с ДДС, или общо 13 472 лв., от която сума
ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78,
ал.3 от ГПК разноски в размер на 3368 лв., съобразно отхвърлената част от иска
/100 000 лв./ Съдът не присъжда разноски в размер на 20 лв.-депозит за
свидетел, поради неизползването му. Сумата подлежи на възстановяване на
ответника.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 12000 лв., съобразно уважената част от иска и
сумата от 150 лв.-депозит заплатен от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.К.К.,
ЕГН ********** и К.П.М., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** сумите от по 150
000 лв. /сто и петдесет хиляди лв./ за всеки един от тях, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените им от смъртта на дъщеря им Н.И.К., настъпила в
причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 27.09.2017 г. на пешеходна
пътека в гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/02/117000129547, с период на действие от 16.01.2017 г. до 15.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2018 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове
за неимуществени вреди за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за заплащане на законна лихва върху главниците за
неимуществени вреди, считано от 04.10.2017 г. до 12.02.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат С.Д.,*** адвокатско възнаграждение в размер
на 8 295 лв. /осем хиляди двеста деветдесет и пет лв./.
ОСЪЖДА И.К.К.,
ЕГН ********** и К.П.М., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** да заплатят на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 3368 лв. /три хиляди триста шестдесет и осем лв./
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лв./
и сумата от 150 лв.
/сто и петдесет лв./-депозит заплатен от бюджета на съда
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: