№ 74
гр. Свищов, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100086 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Г. КР. ИВ. с ЕГН
**********, с адрес гр. *****, ул. „33. **********“ № ****** ап. **, в
която се твърди, че на 16.09.2021 г. между него като кредитополучател и
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, гр. ******, представлявано от Н.П.П. -
Управител, като кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит №
569840, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца кредит в
размер на 1100,00 лв. Начислена е лихва в размер на 261,80 лв. Съгласно чл.
3 от същ. дог. ищецът трябвало да върне сумата по кредита, която се явявала
сума от 1 361,80 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) - 48.24 %,
годишен лихвен процент (ГЛП) - 40.05%. Връщането на целия кредит било
разсрочено на десет месечни вноски. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора
ищецът трябвало да заплата неустойка в размер на 1 228.20 лв., разсрочена на
10 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен
заем бил в размер на 2590,00 лв. Счита, че така уговорената клауза за
неустойка в чл. 11, ал. 1 от процесния договор в размер на 1 228,20 лв. е
нищожна на основание чл. 26, ал.1, т. 3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави. От друга страна, със заплащането на сумата, предвидена за
неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Твърди, че неустойката била уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Размерът на
уговорената неустойка - 1 228.20 лв., бил в размер на над 120 % от сумата на
отпуснатия кредит, поради което се явявала като „необосновано висока
неустойка“ по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. По същността си тази неустойка
се явява възнаградителна лихва, т. е. печалба на кредитодателя от заема,
поради което била нищожна. Поддържа се и че клаузата на чл. 11 ал. 1 от
1
договора не била индивидуално уговорена.
Въз основа на всичко това ищецът моли съда да установи нищожността
на чл. 11, ал. 1 от договора, поради противоречие с добрите нрави и поради
това че представлява неравноправна клауза. Претендират се и разноски.
В срока за отговор ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,
чрез юрисконсулт Я.П. е подал писмен отговор. Заявява, че условията на ЗПК
и ЗЗП са спазени и неустоечната клауза- чл.11, ал. 1 от договора не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че при сключването
на договора за кредит кредиторът бил направил оценка на финансовия риск
на длъжника и намерил за целесъобразно кредитът да бъде обезпечен, било
чрез поръчител, било чрез банкова гаранция. Като непредоставянето на поне
едно от тези обезпечения налагало заплащането на неустойка, която имала
чисто обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 ЗЗД. С оглед на
изложеното ответникът моли да се отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан. Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, че на 16.09.2021 г. между Г. КР. ИВ. и „Сити Кеш“
ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 569840. По силата на
този договор ответното дружество е дало в заем на ищеца сумата от 1100,00
лв., която последният е получил. Между страните било уговорено, че
заемателят ще върне главницата на 10 месечни вноски , като 3 вноски в
размер на 36,71 лв. и 7 вноски х 178,81 лв., които ставали изискуеми от
18.10.2021 г. до 18.07.2022 г. Страните се споразумели и че общата сума за
изплащане от страна на ищеца ще бъде 1361,80 лв. (чл. 3.12 от дог.). Страните
по договора са се разбрали също така и че уговореният фиксиран ГЛП е в
размер на 40.05 % (чл. 3.7 от дог.), при ГПР – 48.24 % (чл. 3.5 от дог.).
В чл. 11 ал.1 на договора е посочено, че ако заемателят не представи
исканото от ответното дружество обезпечение в тридневен срок, считано от
сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка
в размер на 1 228,20 лева, разсрочена на 10 вноски, като по този начин общото
задължение по договора за паричен заем бил в размер на 2590,00 лв.
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 24 ЗЗП от Г. КР. ИВ. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с който се иска
да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че клаузата за неустойка в
2
чл. 11 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 569840/16.09.2021 г. е
нищожна поради противоречи с добрите нрави и поради това че представлява
неравноправна клауза е основателен.
Клаузата по чл. 11, ал. 1 от договора, която предвижда заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(поръчител или банкова гаранция), е нищожна поради противоречие с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в
размер на 1 228,20 лева в сключените между страните договор за заем е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти
и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК
критерии. В случая размерът на уговорената неустойка по чл.11 от договора е
в размер на 1 228,20 лева и е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемополучателя да осигури на кредитора обезпечение - осигуряване на
поръчител, отговарящи на определени условия, сред които нетен
осигурителен доход, определен трудов стаж при един работодател, липса на
задължения по други договори за кредит или ако имат такива - да са изрядни
платци.Това задължение за допълнително обезпечение възниква още при
подписване на договора. Касае се за обезпечения, осигуряването на които
обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде гарантиран
кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията си. Може да се приеме, че
свободата на волята на договаряне допуска едно такова задължение да
възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче въпроса
какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на
това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да
обезщети очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при
липса на обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере
вземанията си доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това
число воденето на съдебни дела и разноски в изпълнително производство.
Съдът намира, че уговорената парична неустойка няма как да улесни
3
събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да
обезпечи разходите по принудителното събиране, т.к. те са по Закон дължими
на кредитора и в исковото и изпълнителното производство. Напротив,
начислената неустойка увеличава значително дълга на заемателя и естествено
води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на
разноските при евентуално принудително събиране. В случая е отпуснат
кредит в размер на 1100,00лева, като размерът на неустойката -1 228,20 лева
надвишава нетната сума по кредита. Всичко това навежда на извод, че целта й
е неоснователно обогатяване на кредитора. При тези съображения, съдът
счита, че целта, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я
прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
С оглед на изложеното СвРС счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 24 ЗЗП от Г. КР. ИВ. срещу „СИТИ
КЕШ“ ООД, с който се иска да бъде установено , че клаузата за неустойка в
чл. 11 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 569840/16.09.2021 г. е
нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това че
представлява неравноправна клауза, е доказан и основателен.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски срещу ответното дружество за държавна такса
в размер на 50,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 306,00 лв.
(чл. 38, ал 2, във вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 и чл. 36, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАдвС); или всичко в общ размер от 356,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД, във
вр. с чл. 24 от ЗЗП, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. КР. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес гр.
*******, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, гр. ******,
4
представлявано от Н.П.П. – Управител, за нищожна клаузата в чл. 11, ал. 1 от
сключения между тях Договор за потребителски кредит № 569840/16.09.2021
г., предвиждаща заплащане на неустойка- 1 228,20 лева ,при неизпълнение на
задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение (поръчител или
банкова гаранция), поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК: *********, гр. ******,
представлявано от Н.П.П. – Управител да заплати на Г. КР. ИВ. с ЕГН:
**********, с адрес гр. ******* разноски но делото в размер на 50,00 лева за
държавна такса и 306,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5