№ 628
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000503916 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №5056 от 19.08.2020г., постановено по гр.д.№8441/2019г., СГС е осъдил
ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК121265177 да заплати на В. С. С., ЕГН**********, на
основание чл.493, ал.1, т.1, вр. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 80 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 19.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от възникнало на
20.07.2018г. ПТП, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 150
000лв. ; 938.33лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото ПТП, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 943.33лв.
Срещу решението в частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил уважен за разликата над 40 000лв., е постъпила жалба от
ответника ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК121265177, в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е прекомерно
и несъобразено с естеството на получените травматични увреждания, интензитета и
периода, в който пострадалата е търпял болки и страдания.От заключението по допуснатата
по делото СМЕ се установява, че ней-интензивни са били болките в първите 20 дни след
увреждането.Оспорват се изводите на съда, че с поведението си пострадалата не е
1
допринесла за настъпване на увреждането.По делото е установен механизма на настъпване
на ПТП, от който се установява, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно, но
без да се огледа и съобрази с приближаващите към нея превозни средства.Към този момент
е нямало други превозни средства, които да ограничат видимостта на пешеходката към
застрахования водач.С поведението си ищцата е нарушила разпоредбите на чл.113 и чл.114
от ЗДвП, което е допринесла за настъпване на ПТП.С оглед на горното моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли
предявения иск за разликата над 40 000лв., като отчете съответния принос на пострадалата в
настъпване на увреждането.
В срок е постъпил оттговор от ответницата В.С., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му
част.Недоказано е останала възражението на застрахователя за съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалата, тъй като не се установява, че при пресичане на
пешеходната пътека същата не се е съобразила с приближаващите към нея превозни
средства.Вещото лице по допуснатата по делото САТЕ прави извод, че ищцата не се е
огледала при пресичане, който се основана на извършения от камера за контролиране на
трафика запис, но следва да се отчете, че между отделните кадри има времеви интервал от
2.44секунди, през който не може да се установи какво е било поведението на
присичащия.Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ответницата В.С.,
в която се правят оплаквания за неговата неправилност.При определяне на следващото се
обезщетение за неимуществени вред съдът не отчел тежките увреждания, които е получила
пострадалата вследствие на претърпения пътен инцидент, както и високия интензитет на
търпените болки.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и присъди на
ищцата допълнително обезщетение от още 70 000лв.
Ответникът ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК121265177 е депозирал отговор, в който
се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението
в обжалваната му част.Първоинстанционният съд е отчел естеството на получените
увреждания и присъдил обезщетение, което е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност, които касаят справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на увреждането
от страна на пострадалата, което не е било отчетено от страна на първоинстанционния съд.
2
От заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че от ПТП ищцата е претърпял следните
увреждания :
- Черепно-мозъчна травма, изразяващо се в : лека по степен на тежест контузия на
мозъка ; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки във лява челна област
; хроничен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво челно-париетално
с максимални ширина 14 мм. и начален компресионно-дислокационен синдром с притискане
на левия страничен вентрикул/съставляващо усложнение на черепно-мозъчната травма/ ;
разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда ;
- Лицево-челюстна травма, изразяващо се в : счупване на горната челюст в областта
на алвеоларния гребен вляво в зоната на 24,25 и 26 зъби ; счупване на дорзалната стена и
пода на десния горночелюстен синус ; травматичен кръвоизлив в двата горночелюстни
синуса; полифрагментно счупване на носните кости; проникваща разкъсно-контузна рана в
областта на долната устна ;
- Травма на опорно-двигателния апарат състояща се от: счупване на тялото
/диафизата/ на дясна голямопищялна кост /тибия/ на крака ; мекотъканни увреждания в
областта на вътрешната повърхност на дясната подбедрица и глезен, кравонасядания на
дясната и лява ръце, охлузване на на ляво рамо.
Непосредствено след инцидента е проведена по спешност операция за евакуиране на
мозъчния кръвоизлив, тъй като е съществувало опасност пострадалата да изпадне в кома,
което би довело до застрашаване на нейния живот.От претърпяната ЧМТ лицето е
изпитвало болки за период от 4 месеца, които са били най-интензивни през първия месец.
За лечение на лицево-челюстната травма е била извършена операция, при която е
поставена шина за фиксиране на фрактурите.Това е наложило пострадалата да приема течна
храна за определен период на време.Търпяла е болки и страдания за период от около месец и
половина, най-интензивни в първите двадесет дни.Интензивни болезнени усещания е имала
и при свалянето на шините.
Счупването на тялото /диафизата/ на дясната голямопищялна кост е било лекувано
оперативно.Извършена е фиксация с метална остеосинтеза на счупената кост. Това
увреждането е причинило на пострадалата болки и страдания за период от около четири
месеца, които са били най- интензивни в първите две седмици и в началото на проведената
рехабилитация.В продължение на около три месеца не е могла да стъпва на десния си крак,
поради което се е нуждаела от чужда помощ.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят показанията на
разпитания по делото свидетел, от които се установява, че общата продължителност на
лечебния и възстановителен период е продължила около година, както и обстоятелството, че
пострадалата е изпаднала в депресивно състояние.
Предвид естеството на получените увреждания, интензитета на търпените болки и
продължителността на възстановителния период съдът намира, че в полза на ищцата следва
да се определи обезщетение от 100 000лв.За разликата до пълния претендиран размер искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
При определяне на обезщетенито за неимуществени вреди съдът не следва да отчита
болките и страданията, които пострадалата би изпитала от евентуални последващи операции
3
за коригиране на изкривената носна преграда и премахване на поставените импланти за
фрактурата на дясната голямопищялна кост, тъй като същите не са били факт към момента
на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Вещото лице по допуснатата СМЕ
е заявило, че е желателно да бъдат проведени и двете интервенции за подобравяне на
здравословното състояние на ищцата, но не не би могло да се прецени дали в
действителност ще бъдат извършени.Въз основа на предположения ще бъдат и изводите на
съда за продължителността на периода на възстановяване на лицето и интензитета на
търпените болки.Пострадалата може да претендира обезщетение в последващ процес, тъй
като тези вреди няма да бъдат обхваните от обективните предели на силата на присъдено
нещо, която ще се формира по настоящото производство.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с наличието на съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалата.Застрахователното събитие е насъпило на
20.07.2018г., поради което при определяне на евентуалното съпричиняване следва да се
съобрази разпоредбата на чл.119, ал.5 от ЗДвП/ДВ, бр.9/2017г./, която предвижда, че : при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие.В процесния случай застрахования водач е управлявал превозното със
скорост, която е била в рамките на разрешената, но въпреки липсата на ограничение на
видимостта му към пресичащата пешеходка не е изпълнил вмененото му от чл.119, ал.1 от
с.з. задължение при приближаване на пешеходна пътека да намали скоростта на движение
или спре, за да пропусне пресичащите пешеходци.
Налице е частично съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за
разликата от 80 000лв. до 10 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на
ищцата се присъди допълнително обезщетение от още 20 000лв.В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 6% върху
допълнително присъденото обезщетение от 20 000лв., която възлиза на 1 200лв.
В полза на адв.Я.Д. следва да се определи възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв,
което за двете инстанции е в размер на 2 638лв.
На ответника следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Основателно е възражението на
насрещната страна за неговата прекомерност, тъй като делото не съставлява правна или
фактическа сложност, пред въззивния съд е било проведено само една заседание и не са
били извършвани никакви процесуалния действия.На страната следва да се присъдят
разноски за един адвокат, които са съобразени с минималните размери на адвокатските
възнаграждение по Наредба №1 за МРАВ, които в случая възлизат на 2 034лв. с ДДС/при
4
обжалваем интерес от 110 000лв. минималният размер на възнаграждението е 4 476лв. с
ДДС/.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5056 от 19.08.2020г., постановено по гр.д.№8441/2019г. на
СГС в частта, в която е отхвърлен иска на В. С. С., ЕГН********** срещу ЗАД„ОЗК-
Застраховане“АД, ЕИК121265177, за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от възникнало на 20.07.2018г. ПТП, за разликата от
80 000/осемдесет хиляди/лв. до 100 000/сто хиляди/лв., както и в частта на присъдените на
ответника разноски за разликата над 2 265.6/две хиляди двеста шестдесет и пет цяло и
шестдесет/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК121265177 да заплати на В. С. С.,
ЕГН********** сумата от още 20 000/двадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, което е настъпило на 20.07.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №5056 от 19.08.2020г., постановено по гр.д.
№8441/2019г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН********** да заплати на ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД,
ЕИК121265177 сумата от 2 034/две хиляди тридесет и четири/лв. с ДДС, представляващи
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК121265177 да заплати по сметка на
Софийския апелативен съд сумата от 1 200/хиляда и двеста/лв., представляваща
допълнителна държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК121265177 да заплати на адв.Я.Д. Д. от
САК сумата от 2 638/две хиляди шестстотин тридесет и осем/лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6