№ 2468
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110207596 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на втори март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 7596 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НП-113 от 21.10.2021 г.,
издадено от председателя на Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на А.
Д. Т. е наложена глоба в размер на 1600 лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т.
3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, поддържа жалбата, със същите съображения
и искания. Претендира и присъждане на разноски.
АНО, чрез своя процесуален представител, изразява становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. Върху НП е било
отбелязано, че същото е влязло в сила при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
но по делото не са били приложени доказателства, които да сочат, че са били
налице предпоставките за приложението на тази разпоредба. Непотърсената
пратка, не е основание за приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (в какъвто
смисъл е Решение № 5787/07.06.2007 г., по адм. дело №1352/2007 г. на 1-во
отделение на ВАС), а такова основание не може да бъде и отбелязването в
пощенската пратка за преместен адрес. В тежест на АНО е да докаже, че
действително адресата е променил адреса си, включително и спазвайки
изискванията на чл. 180, ал. 2 и ал. 4 от НПК, нещо което по делото не е било
изпълнено. Съмненията за опорочаване на процедурата по връчване на НП се
засилват още повече, като се има предвид, че контролните органи са успели
да връчат редовно АУАН и призовката за доброволно изпълнение на
2
жалбоподателя, но не и процесното НП. От доказателствата по делото е
видно, че АНО не е положил достатъчно усилия за да изпълни това свое
основно задължение (по връчване на процесното НП на нарушителя), с цел да
осуети възможността му НП да бъде атакувано. При това положение, следва
да се приеме, че не са били налице условията за приложението на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН, респ. подадената жалба е допустима и същата следва да бъде
разгледана по същество.
Независимо и наред с горното следва да се отбележи, че АНО чисто
формално не е изпълнил изискванията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, според която
разпоредба АНО следва да отбележи върху наказателното постановление от
коя дата същото се счита за връчено. Подобно отбелязване в случая липсва
(върху НП е посочено само датата, на която то е влязло в сила, но не и датата,
на която се счита, че е било връчено), поради което процедурата по
приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е опорочено на още едно основание,
което налага разглеждането на жалбата по същество.
На 22.04.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка е
било установено, че същият в качеството си на лице заемащо висша публична
длъжност – извънреден и пълномощен посланик в Посолството на Република
България в Аржентина, не е подал декларация за имущество и интереси в
законоустановения срок – в едномесечен срок от освобождаването му от
длъжност, считано от 31.01.2021 г. до 01.03.2021 г. – нарушение на чл. чл. 38,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1600 лева за нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2, вр. чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
3
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелката М. М. (л. 41 от делото), както и от
писмените доказателства по делото (напр. л. 39 от делото), се установява, че
жалбоподателят е заемал висша публична, моментът, в който е бил освободен
и както и това, че жалбоподателят не е подал изискуемата по закон
декларация. Посочените доказателствени източници са логични, обективни,
непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги
кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение. Неоснователно се явява оплакването на защитата, че не следвало
да се обсъжда и кредитира, писменото доказателство на л. 39 от делото, тъй
като същото било представено едва в хода на съдебното производство. Както
е добре известно административно-наказателният процес не предвижда
никакви преклузии при събирането на доказателства, поради което късното
представяне на даден доказателствен източник не може да го дискредитира и
да доведе до изключването му от доказателствената маса. И това е така,
защото основен принцип на процеса е разкриване на обективната истина и
правилното решаване на делото, която цел не би могла да бъде постигната,
ако се изключат някои доказателства, само заради късното им ангажиране от
страните в производството.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2, вр. чл. 173, ал. 1
от ЗПКОНПИ, като в качеството си на лице заемащо висша публична
4
длъжност – извънреден и пълномощен посланик в Посолството на Република
България в Аржентина, не е подал декларация за имущество и интереси в
законоустановения срок – в едномесечен срок от освобождаването му от
длъжност, считано от 31.01.2021 г. до 01.03.2021 г.
Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк
умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е
целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
Неоснователно се явява и друго оплакване на жалбоподателя – че за
него не било възникнало задължението му за деклариране, тъй като той бил
продължил да бъде посланик на друго посолство. Съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 1, т. 37 от ЗПКОНПИ, лицата заемащи висши публични длъжности
са ръководителите на задграничните представителства на Република
България, каквото е посланическият пост на посолството на България в
Аржентина. С напускането на този пост, за жалбоподателя без съмнение е
възникнало задължение за деклариране на имущество и интереси и това
задължение не може да отпадне, ако той е заел веднага след това друг
подобен пост или ако едновременно с това е заемал и друг подобен пост. С
напускането на всеки един от заеманите постове възниква задължение за
деклариране и недекларирането на изискуемата по закон информация
обуславя ангажирането на отговорността на задълженото лице, както това е
станало в случая.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, по
средата между минимално предвидения и средния размер на наказанието. За
да наложи това наказание, АНО правилно е отчел като смекчващи
отговорността обстоятелства, това че нарушението е било извършено за
първи път, а като отегчващи отговорността обстоятелства, това че
жалбоподателят така и не е подал декларация, дори след изтичане на срока,
включително и до настоящия момент. При това положение, съдът намира, че
АНО е определил едно справедливо наказание, съответно на обществената
опасност на деянието и на дееца и същото в най-пълна степен би постигнало
5
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, поради което същото не следва да бъде
намалявано от съда.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (изън това,
че нарушението е било извършено за първи път, по делото не са установени,
нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска обществена опасност на
нарушителя или на извършеното нарушение, а отделно процесното
нарушение така и не е било отстранено), както и от другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения,
т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-113 от 21.10.2021
г., издадено от председателя на Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на
А. Д. Т. е наложена глоба в размер на 1600 лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, А. Д. Т. с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, сума в размер на 80 лева,
дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7