ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на 07.08.2020 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Досов
в.ч.гр.дело №213 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1527, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3,
чрез процесуален представител юрисконсулт И.Т., против Разпореждане №63/28.01.2020
г. по ч.гр.дело № 37/2020 г. на Районен съд-Козлодуй, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против Б.Д.С., ЕГН ********** за следните парични вземания : сумата 842.32 лв.
- главница ; сумата 530.90 лв. – договорна лихва за периода 14.06.2014 г. - 06.12.2018
г.; сумата 100.00 лв. – такса за извънсъдебно събиране и сумата 94.76 лв. -
законна лихва за забава за периода 07.12.2018 г.- 13.12.2019 г. , дължими по Договор за кредит № 408588/06.06.2014 год., сключен между "Изи
Асет Мениджмънт АД и Б.С..
В жалбата се поддържа, че разпореждането е постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Навеждат се доводи, че претендираните
вземания нямат неравноправен характер по смисъла на чл.143 ЗЗП и чл.3 от
Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., както и че съобразно чл.145 ЗЗП и чл.4 от
Директивата при извършване на преценката относно неравноправността на клаузите
следва да се вземат предвид вида и стоката на услугата – предмет на договора,
всички обстоятелства по сключването му, както и всички останали клаузи от
договора или друг договор, от който той зависи.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд и за издаване на заповед за
изпълнение за всички претендирани суми със заявлението
по чл.410 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице с правен интерес, в рамките на законоустановения
едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Козлодуй е образувано по
заявление на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Б.Д.С. от с.Гложене,
Община Козлодуй.
В т. 9 от заявлението се сочи, че се претендират следните
парични вземания: сумата 842.32 лв. - главница ; сумата 530.90 лв. – неплатена
договорна лихва за периода 14.06.2014 г. - 06.12.2018 г.; сумата 100.00 лв. –
такса за извънсъдебно събиране и сумата 94.76 лв. - лихва забава за периода
07.12.2018 г.- 13.12.2019 г. Претендира се и присъждане на законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски
за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните
суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за кредит № 408588/06.06.2014 г.
Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12
от заявлението се сочи, че на 06.06.2014 г. Б.Д.С.,
като кредитополучател, е сключил Договор за кредит "Бяла карта" № 408588
с "Изи Асет Мениджмънт
АД като кредитор. На 01.07.2014 г.
вземането по договора е прехвърлено на "Аксес Файнанс" ООД
посредством договор за цесия На 25.07.2019
г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 г., по силата на който "Аксес Файнанс" ООД е
прехвърлил вземанията си по договора на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, за
което длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД на 26.07.2019 г. Твърди се, че
кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил на
кредитополучателя договорена сума под формата на револвиращ
потребителски кредит с максимален размер от 900.00 лева, а длъжникът се е
задължил да го ползва и върне съгласно
условията на договора. Сочи се, че от усвоените суми по предоставения кредитен
лимит чрез кредитната карта към настоящия момент дължимата главница е в размер
на 842.32 лв. Посочва се също, че върху усвоената по кредита сума се дължи
договорна лихва в размер на 530.90 лв. за периода от 14.06.2014 г. - датата на първата трансакция по кредитната
карта до 06.12.2018 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост. В
договора е налице и уговорка за еднократно заплащане на такса в размер на 100.00
лв., включваща разходите на кредитора за дейността на служител, който
администрира дейностите по извънсъдебно събиране на задължението. Посочва се,
че се дължи и обезщетение за забава в
размер на 94..76 лв., както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Към заявлението са приложени описаните в него Договор за кредит
"Бяла карта" от 06.06.2014 г., Общи условия към същия и Анекс към
договора,подписан на 26.05.2015 г.
С обжалваното разпореждане от 28.01.2020 год. районният
съд е отхвърлил изцяло заявлението, позовавайки се на наличието на
неравноправни клаузи в договора за паричен заем.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК
съдът следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични
суми или заместими вещи, респ. за предаването на
движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие на
заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2, т.2 - т.5 ГПК.
В конкретния случай заявлението е за издаване на заповед
за изпълнение на парични задължения и искът е подсъден на районен съд съгласно
чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В заявлението се съдържа
достатъчна индивидуализация на вземанията и описание на обстоятелствата относно
съществените елементи на твърдяното право. При извършена служебни справка от
заповедния съд е констатирано, че длъжникът има регистриран постоянен адрес на
територията на Република България.
Оплакванията в частната жалба са свързани с извършената
от заповедния съд проверка на отрицателните
предпоставки по чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК.
Първата от посочените разпоредби предвижда, че пречка за
издаване на заповед за изпълнение е налице, когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави.
Граматическото тълкуване на тази правна норма налага извод, че извършваната от
заповедния съд проверка обхваща законосъобразността и моралността единствено на
искането за издаване на заповед за изпълнение, но не и на договора или клаузи
от същия, на които се основава това искане. Иначе казано, пречка за издаване на заповед за изпълнение
по смисъла на чл.411,ал.2,т.2 ГПК е налице в хипотезите, при които
незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото
искане, а законосъобразното осъществяване на
фактите, на които искането по чл.410 ГПК се основава,
е извън обхвата на проверката. В подкрепа на този извод е и функционалното тълкуване
във връзка с новата разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК /обн.
ДВ бр.100 от 2019 г./, въвеждаща
задължение за заповедния съд да извършва проверка дали искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
При изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че при действащата към момента законодателна уредба обхватът на
извършваната от заповедния съд проверка при издаване на заповед по реда на
чл.410 ГПК може да обхване валидността на основанието за издаване на заповед за
изпълнение само в случаите, когато искането се основава на потребителски
договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована
вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на
чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени хипотези, при
наличието на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е
изчерпателно. Преценката относно съответствието на клаузите на договора с други
закони и с добрите нрави е вън от предмета на извършваната от заповедния съд
проверка.
В конкретния случай искането за издаване
заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за кредит,
по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от
ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При
това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се
основава на неравноправна клауза от договора.
Предвид
пълното отхвърляне на заявлението, предметът на проверката пред въззивната инстанция обхваща всички клаузи от договора,
касаещи главницата, уговорената възнаградителна
лихва, таксата за извънсъдебно събиране на задължения, както и законната лихва
за забава.
Настоящият
съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на
клаузите от договора, на които се основават вземанията на кредитора за главница
и за заплащане на лихва за забава.
В случая
главницата представлява заетата сума, задължението за връщане на която има
характер на основно и произтича от общата норма на чл.240,ал.1 от ЗЗД. Не се
констатира наличието на пречките по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по отношение
и на претенцията за законна лихва за забава. Правото на такава лихва произтича
от разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, при което дори без значение е дали договорът съдържа клауза за такава лихва. В
случая законната лихва се претендира от датата на твърдяната предсрочна
изискуемост - 07.12.2018 г., приблизително
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като в този
смисъл противоречие с изискванията на чл.86 от ЗЗД не се констатира.
Настоящият съдебен състав намира, че е
налице евентуална неравноправност на клаузите от договора, касаещи останалите
спорни пред въззивната инстанция вземания, поради
следните съображения:
По отношение на възнаградителната
лихва:
По своята
същност възнаградителната лихва представлява цената,
която заемополучателят плаща на заемодателя за
предоставените му парични средства. Възможността за договарянето на такава
лихва е предвидено в закона – чл.240, ал.1 ЗЗД, а при потребителските кредити
тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на договора. Ето защо
наличието на клауза в договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна
лихва, само по себе си не е в противоречие с изискванията за добросъвестност.
В
конкретния случай обаче между
страните е договорена лихва в размер на 72 % годишно и 180 % годишно
в зависимост от определени уславия и годишен процент на разходите от
108 %, като е предвидено
и допълнително
възнаграждание за ползване на предоставената
сума – още един вид договорна
лихва, която е определена, като "такса
револвинг"
в размер на 8 % . Настоящият съдебен състав намира, че така постигнатите договорки пораждат съмнение за неравноправност, тъй като
са във вреда на потребителя, не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между задължението на търговеца и правото на
потребителя. Вероятността за неравноправност на тази клауза е достатъчна, за да
бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на произтичащото от същата
вземане.
По отношение на
претендираната такса за извънсъдебно събиране на
задължения:
В чл.15,ал.5
от договора е налице и уговорка, че при настъпване на предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 100.00 лв.,
включваща разходите на кредитора за дейността на служител, който осъществява и
администрира дейностите по извънсъдебно събиране на задължението.
Така въведената в договора за кредит отговорност
за отнапред определени разходи представлява по съществото си
неустойка, дължима при забава в изпълнението
за заплащане на текущите задължения
по кредита, а не е плащане за
покриване на разходи по събиране
на вземането. И отново поражда съмнение за
неравноправност по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2,т.19 ЗЗП, тъй като от една
страна не отговаря на изискването за добросъвестност при договарянето, а от
друга страна не позволява на потребителя да прецени икономическите последствия
от сключването на договора.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за
посочените по-горе договорки относно възнаградителна лихва и такса
за извънсъдебно събиране на задължения може да бъде направен
обоснован извод за евентуално наличие
на неравноправни клаузи относно тези вземания, което е достатъчно,
за да бъде
отказано издаване на заповед за
изпълнението им. Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид недействителност
и е поставена в зависимост от наличието на
индивидуална договореност –
чл.146 ЗЗП, то в рамките на исково производство,
след изслушване становище на ответника и събиране
на доказателства, следва да бъде
направен окончателен извод относно валидността
на
посочените клаузи от потребителския договор. При предявяването на осъдителните искове за
тези суми могат да наведени изложените в жалбата доводи във
връзка с начина на сключване на
договора, неговия предмет,
еквивалентността на престациите и пр. Също в рамките на исковото
производство следва да бъде извършена
преценка дали тези клаузи са
нищожни и на друго основание, а именно - поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето
на потребителски кредити.
При тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК следва да бъде отказано
издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за следните
суми: 530.90 лв. –
договорна лихва за периода 14.06.2014 г. - 06.12.2018 г., и 100.00 лв. – такса за извънсъдебно събиране. Като
е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези суми,
районният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който
следва да бъде потвърден в тази част.
По отношение
на сумата от 842.32 лв. главница и сумата от 94.76 лв.
законна лихва за периода 07.12.2018 г.- 13.12.2019 г. обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено и да бъде постановено издаването на
заповед за това парично вземане.
С оглед
изхода на спора, в полза на заявителя следва да бъде присъдена държавна такса
за заповедното производство, изчислена съобразно уважената част от заявлението
пред настоящата инстанция в размер на 18.74
лв. С оглед изхода на спора, в полза на
заявителя следва да бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, каквото е поискано в размер на 200.00 лв. за производството
пред първата инстанция. Съдът счита така поискания размер на юрисконсултското възнаграждение за прекомерен, поради което
и на основание чл.78, ал.8, изр.1-во от ГПК определя размер на възнаграждението
за пълния обем на претенциите на заявителя в размер на 100.00 лв. С оглед уважената част
от заявлението, разноските за юрисконсултско
възнаграждение, които длъжникът следва да бъде осъден да заплати на заявителя ,възлизат
на 59.76 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №63/28.01.2020 г. по ч.гр.дело №
37/2020 г. на Районен съд-Козлодуй В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" - гр.София за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против Б.Д.С. от с.Гложене, Община Козлодуй за сумата 842.32 лв. главница по договор за кредит "Бяла
карта" №408588/06.06.2014 г., за сумата 94.76
лв. законна лихва за забава за периода 07.12.2018
г.- 13.12.2019 г., както и за законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1527, ул. "Панайот Волов"
№29, ет.3, Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против Б.Д.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за сумата
842.32 лв., представляваща главница по договор за кредит "Бяла карта" №408588/06.06.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.01.2020 год. до окончателното й изплащане; за сумата 94.76 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 07.12.2018 г. - 13.12.2019 г.;
за сумата 18.74 лв., представляваща държавна такса за заповедното
производство; за сумата 59.76 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №63/28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 37/2020 г.
на Районен съд-Козлодуй в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлено заявлението
на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Б.Д.С. за следните парични вземания: сумата 530.90 лв. – договорна лихва за
периода 14.06.2014 г. - 06.12.2018 г., и
сумата 100.00 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........