Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 436
29.06.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 515
по описа на съда за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „РАДОСТ 15“ ЕООД с ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление: ***,
представлявано от П.
Р.
Р.
-
управител, подадена чрез пълномощник, против Ревизионен акт № Р-16002620003448-091-001/26.01.2021
г. и Ревизионен акт № П-16002621021716-003-001/02.03.2021 г. за поправка на
Ревизионен акт, в частта, в която са потвърдени с Решение № 238/19.04.2021 г.
на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив
при ЦУ на НАП - София.
Жалбоподателят посочва, че с посоченото решение бил прогласен
за нищожен РА № Р-16002620003448-091-00/26.01.2021 г. в частта на допълнително
определените задължения по ЗДДС за периода от 01.03.2017 г. до 10.07.2017 г. в
размер на 2 394.55 лева и прилежащи лихви – 234.93 лева, и потвърден РА № Р-16002620003448-091-001/26.01.2021
г. в частта за следните допълнително установени данъци и лихви:
Корпоративен данък 2015 г., размер 1 918.33
лева, лихви 939.04 лева
Корпоративен данък 2016 г., размер 2 634.29
лева, лихви 1 022.33 лева
Корпоративен данък 2017 г., размер 1 659.03
лева, лихви 457.63 лева
Корпоративен данък 2018 г., размер 1 924.70
лева, лихви 356.63 лева
ДДС за периода 29.08.2015 г. - 28.02.2017 г. и
11.07.2017 г. - 30.09.2019 г. в размер 50 003.31 лева, лихви в размер на 16 695.12
лева или общо: 58 139.66 лева и лихви - 19 488.75 лева.
РА № П-16002621021716-003-001/02.03.2021 г. за
поправка на РА бил отменен в частта, касаеща задълженията по ЗДДС за периода от
01.03.2017 г. до 10.07.2017 г., като незаконосъобразен.
Жалбоподателят заявява, че дейността на дружеството била
търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки. Дейността
се осъществявала в обект за търговия на дребно с разнородни нехранителни стоки
— смесен магазин „Натали” в с.Минерални бани, област Хасково.
При
извършена проверка на основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК, съвместно с ИТ
специалист били предприети действия за копиране на информация от специализирана
система за извършване на продажби, представляваща 1 бр. компютърна
конфигурация, свързана с фискален принтер. При тази проверка органите на
приходите констатирали, че за регистриране на продажбите се използва програмен
продукт „MISTRAL 2.15.28174”, като обектът на дружеството е смесен магазин
„Натали” в ***
с площ 80.00 кв.м.
Управителят
на „РАДОСТ 15” ЕООД декларирал, че процесният програмен продукт „MISTRAL
2.15.28174”, който се намира в обекта, не се използва за продажбата и
доставката на стоки, като продажбата на стоките се извършва само чрез касов
апарат. Посочената програма била предоставена безвъзмездно с цел обучение на
персонала. От средата на 2019 г. в търговския обект вече имало закупена
програма, като продажбите се извършвали през нея.
Изводът
на органите на НАП, че били декларирани задължения в по-малък размер от
действителния, се основавал на констатациите им в РД, РА, издаден на
дружеството, с който въз основа на ревизия на „РАДОСТ 15“ ЕООД, преминала по
реда на чл. 122 от ДОПК (на
основание установено обстоятелство по чл.
122,
ал. 1, т. 2
от ДОПК - данни за укрити приходи и/или доходи), били установени допълнителни
задължения от посочените видове и за посочените периоди и задължения за
корпоративен данък за тези периоди.
Всички
справки-декларации за данъчните периоди, посочени по-горе, били подавани
коректно от съответен счетоводител, от името на дружеството, като били отразени
всички приходи от облагаеми доставки, извършени от дружеството, поради което бил
деклариран действителният размер на задълженията на дружеството за ДДС за тези
периоди от гледна точка на разликата между декларирания размер и установения
въз основа на извършената ревизия размер, както и бил деклариран в ГДД по чл. 92
от ЗКПО за определените периоди действителният размер на годишния корпоративен
данък .
Иззетата
и приобщена информация от програмен продукт „MISTRAL 2.15.28174” не следвало да
бъде взета под внимание от органите на НАП, тъй като била с цел обучение на
персонала на дружеството.
С
оглед на така изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалвания ревизионен акт в потвърдената му част, с която на „РАДОСТ 15“ ЕООД били
установени задължения по ЗДДС в общ размер 19 488.75 лева и корпоративен
данък в общ размер на 58 139.66 лева за посочените периоди, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли за присъждане на разноски - адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и държавна
такса.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата -
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, в
депозирано чрез процесуален представител писмено становище, моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърден изцяло обжалвания ревизионен
акт като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в
решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Претендира присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
ревизионният акт бъде отменен и се претендира възнаграждение за адвокат над
минимума, установен в Наредба № 1/2014 г., се прави възражение за прекомерност
на възнаграждението и искане същото да бъде намалено до минимално определения
размер по Наредбата.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002620003448-020-001/11.06.2020 г.,
издадена от Г.
Н.
Ч.
- Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, връчена по електронен път на
ревизираното лице на 02.07.2020 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е
възложено извършването на ревизия на "РАДОСТ 15" ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление: ***,
като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди:
задължения за корпоративен данък за периода от 22.06.2015 г. до 31.12.2018 г. и
задължения за данък върху добавената стойност за периода от 29.08.2015 г. до
30.09.2019 г. Извършването на ревизията е възложено на Д. Х. Г. – главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията и Д.
Г.
Н.
– главен инспектор по приходите. След посочената заповед са издадени две заповеди
за изменение на заповед за възлагане на ревизия - №
Р-16002620003448-020-002/01.10.2020 г. и № Р-16002620003448-020-003/02.11.2020 г.,
с които е удължен срокът за завършване на производството – до 02.12.2020 г.
В
хода на ревизионното производство органите по приходите са констатирали, че „РАДОСТ
15“ ЕООД *,
е дружество, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК : ********* на 22.06.2015 г., като
управител и собственик на капитала на дружеството е П. Р. Р.. Установено е още, че дружеството
е регистрирано по ЗДДС, считано от 11.07.2017 г. и че дейността му е свързана с
търговия на дребно, осъществявана в смесен магазин „Натали“, находящ се в ***.
Доколкото
преди възлагането на ревизията по отношение на дружеството е била извършена
предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства, съставеният при
извършването на тази проверка Протокол за приключване на проверка №
П-16002619208298-073-001/11.06.2020 г. и приложените към него доказателства и
доказателствени средства са присъединени към ревизията с Протокол №
Р-16002620003448-ППД-001/01.10.2020 г. за присъединяване на документи от друго
производство, необходими за целите на ревизионното производство, по реда на чл.
37 и чл. 40 от ДОПК. На база така събраните доказателства е установено, че при
предходно извършена проверка на дружеството, в която е участвал и ИТ специалист,
са предприети действия за копиране на информация от използваната в търговската
дейност на дружеството специализирана система за извършване на продажби,
представляваща 1 бр. компютърна конфигурация, свързана с фискален принтер. Така
в хода на посочените проверки е установено, че за регистриране на продажбите в
стопанисвания от дружеството търговски обект – смесен магазин „Натали“, находящ
се в ***,
се използва програмен продукт Mistral 2.15.28174. След изискване от задълженото
лице на документи и писмени обяснения, е извършена съпоставка на оборотите от
програмния продукт Mistral 2.15.28174 с предоставените от задълженото лице КЛЕН
(контролна лента на електронен носител) за използваното фискално устройство,
при която съпоставка е установена разлика между оборотите от програмния продукт
и тези от фискалното устройство. В хода на проверката от
страна на управителя на дружеството П.
Р.
Р.
е представена декларация, в която тя посочва, че намиращият се в обекта
програмен продукт Mistral 2.15.28174 не се използва за продажба и доставка на
стоки. Същата декларира, че продажбите се извършват само чрез касов апарат и че
програмата е предоставена безвъзмездно с цел обучение на персонала. Заявила е,
че от средата на месец декември 2019 г. в обекта вече има програма, която е
закупена и продажбите се извършват през нея.
Тези
й твърдения са приети за недостоверни от проверящите, доколкото при предходно
извършена проверка, във връзка с която бил съставен Протокол сер.АА №
0333414/07.06.2019 г. за извършена проверка в обект смесен магазин „Натали“ в ***, при извършена контролна покупка и
издаване на фискален касов бон, съответно сравнение на данните, съдържащи се в програмния
продукт Mistral 2.15.28174, е установено, че в същия така извършената продажба е
отразена, от което органите по приходите са стигнали до извода, че програмният
продукт е бил свързан с фискалното устройство.
В
тази връзка проверяващите са стигнали до извод, че за преценка на реално извършените
продажби и осъществения оборот в търговския обект от страна на дружеството,
следва да бъдат ползвани данните за извършените продажби от програмен продукт
Mistral 2.15.28174 (Таблица SMETKI, в която се съхранява информация за
продажбите (приключени сметки) и Таблица SMETKISDR, в която се съхранява
информация за позициите по всеки бон за извършена продажба). Съответно при
извършената съпоставка на оборотите от програмен продукт Mistral 2.15.28174 и
предоставените КЛЕН за въведените фискални устройства, за 2015 г., 2016 г.,
2017 г., 2018 г. и 2019 г. са установени неотчетени суми, представляващи разликата
между информацията от програмен продукт Mistral 2.15.28174 и тази от предоставените
КЛЕН. В тази връзка ревизиращият екип е констатирал, че дружеството е имало
оборот над 50 000 лв. към 31.10.2015 г. и съгласно разпоредбите на чл. 96, ал.
1 от ЗДДС, е било длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, в случая от
31.10.2015 г. (дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 11.07.2017 г.). Установени
са укрити приходи, както следва: за 2015 г. - 63 593,51 лв.; за 2016 г. - 81
224,01 лв.; за 2017 г. - 51 153,48 лв. и за 2018 г. - 74 229,03 лв. Ревизиращите
органи са приели, че продадените стоки са реализирани с търговска надценка,
чиято средна стойност е 48 %, изчислена на база на надценката при реализацията на
стоките, въз основа на данните в подадените ГФО от дружеството, и по този начин
отчетната стойност за ревизирания период на недекларираните приходи е изчислена
за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. съответно на 42 968,59 лв., 54 881,09
лв., 34 563,16 лв. и 50 154,75 лв.
В
тази връзка е определена нова данъчна основа за облагане с корпоративен данък
за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и е формиран нов размер на приходите,
включващ установените неотчетени такива (съответно 63 593,51 лв., 81 224,01
лв., 51 153,48 лв. и 74 229,03 лв.), а установените разходи са сформирани като
сбор от декларираните разходи и определената отчетна стойност (42 968,59 лв.,
54 881,09 лв., 34 563,16 лв. и 50 154,75 лв.), като на тази основа е установен
дължимият корпоративен данък и са изчислени съответните лихви.
По
отношение на ЗДДС органите по приходите са установили, че „Радост 15“ ЕООД е отговаряло
на изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот към
31.10.2015 г. в размер на 63 795,87 лв., като е поддържало оборот над 50 000 лв.
до края на ревизирания период - 30.09.2019 г. вкл. Предвид установения облагаем
оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, е преценено, че „РАДОСТ 15“ ЕООД е
следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най-късно
до 14.11.2015 г., което не било сторено. За периодите от 29.11.2015 г. до
10.07.2017 г., включени в обхвата на ревизията по ЗДДС, органите по приходите
са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 122
от ДОПК за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е
било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, като са приели, че
лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от
изтичането на срока за подаване на заявлението за регистрация до датата, на
която са отпаднали основанията за регистрация.
За
периода 11.07.2017 г. до 30.09.2019 г., включен в обхвата на ревизията по ЗДДС,
органите по приходите са определили дължимия ДДС, като са приложили разпоредбата
на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС за основата, определена по чл. 122 от ДОПК за всеки
данъчен период. Органите по приходите са определили облагаем оборот по месеци
като сума от следните елементи: месечни отчети от ЕКАФП и банкови извлечения,
отразени като приходи от продажби на стоки и стойността на установените
неотчетени приходи.
За
резултатите от ревизията на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен
доклад № Р-16002620003448-092-001/16.12.2020 г., връчен по електронен път на
ревизираното лице на 04.01.2021 г. Срещу ревизионния доклад е подадено
Възражение № Д1/РД-20-115/12.01.2021 г., към което не са представени
допълнителни доказателства. С възражението е изразено несъгласие по отношение
на установените с ревизионния доклад
недекларирани приходи за ревизирания период.
Ревизията
е приключила с Ревизионен акт (РА) № Р-16002620003448-091-001/26.01.2021 г.,
издаден от Г.
Н.
Ч.
- началник сектор в отдел „Ревизии“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив,
възложил ревизията, и Д.
Х.
Г.-И. - главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на
31.01.2021 г. по електронен път.
С
Ревизионен акт № П-16002621021716-003-001/02.03.2021 г. за поправка на
ревизионен акт във връзка с установени данни, че установени задължения за
периода от 01.03.2017 г. до 10.07.2017 г., предмет на Ревизионен акт №
Р-16002617008008-091-001/25.05.2018 г., са платени от задълженото лице, допълнително
установените задължения по ЗДДС са поправени на главница 50 003,31 лв. и лихви
16 695,12 лв.
В
срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с жалба вх. № 20-33-13/11.02.2021 г. срещу РА
№ Р-16002620003448-091-001/26.01.2021 г. и жалба вх. № 20-33-13/30.03.2021 г. срещу
РА № П-16002621021716-003-001/02.03.2021 г. за поправка на ревизионен акт,
ревизираното лице е оспорило констатациите, обективирани в посочените актове,
пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД
на НАП – Пловдив. По повод така подадената жалба, с Решение № 238 от 19.04.2021
г., връчено на оспорващото лице по електронен път на 26.04.2021 г., решаващият
орган е прогласил за нищожен РА № Р-16002620003448-091-001/26.01.2021 г. в
частта на допълнително установените задължения по ЗДДС за периода от 01.03.2017
г. до 10.07.2017 г., възлизащи на сума в размер на 2 394,55 лв. и прилежащи
лихви - 234,93 лв., потвърдил е ревизионния акт в обжалваната част за следните
допълнително установени данъци и лихви: Корпоративен данък за 2015 г. в размер
на 1 918,33 лв. и лихви в размер на 939,04 лв., Корпоративен данък за 2016 г. в
размер на 2 634,29 лв. и лихви в размер на 1 022,33 лв., Корпоративен данък за 2017
г. в размер на 1 659,03 лв. и лихви в размер на 475,63 лв., Корпоративен данък
за 2018 г. в размер на 1 924,70 лева и лихви в размер на 356,63 лв., ДДС за
периода 29.08.2015 г. - 28.02.2017 г. и за периода 11.07.2017 г. - 30.09.2019
г. в размер на 50 003,31 лева и лихви в размер на 16 695,12 лв. или общо 58
139,66 лв. и лихви - 19 488,75 лв., съответно е отменил РА №
П-16002621021716-003-001/02.03.2021 г. за поправка на ревизионен акт, в частта,
касаеща задължения по ЗДДС за периода от 01.03.2017 г. до 10.07.2017 г., като
незаконосъобразен.
В
законоустановения срок е последвало подаване на жалбата до съда чрез Директора
на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, входирана с вх. № 96-00-141/10.05.2021 г.,
подадена на 05.05.2021 г.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото по искане
на жалбоподателя бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. По повод организираната
счетоводна отчетност на дружеството и дали в ревизирания период същата постига
изискването за документална обоснованост на стопанските операции, съответно
осигурява ли възприетата форма на счетоводството възможност за последващ
контрол, вещото лице цитира разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за
счетоводството и посочва, че в Ревизионен доклад № Р-16002620003448-092-001/16.12.2020
г. в раздел III „Счетоводство на ревизираното лице“ ревизиращият екип е
констатирал, че през ревизирания период „РАДОСТ 15“ ЕООД е водило текущо
счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
счетоводните стандарти. От приложените материали по делото и извършената
проверка в счетоводството на дружеството било установено, че дружеството
прилага двустранно счетоводно записване на компютърна обработка. Организираната
счетоводна отчетност на жалбоподателя отговаряла на изискването за документална
обоснованост на стопанските операции. Възприетата форма на счетоводното
отразяване на стопанските операции осигурявала възможност за последващ контрол
на база първичните счетоводни документи.
На
въпрос дали информацията в КЛЕН за вида на продадените стоки би могла да бъде
различна от информацията в дневните, месечни, годишни отчети от касовия апарат,
касовата книга за ревизирания период и възможно ли е от КЛЕН да се установяват
данни за продажба на стоки, за липси на стоки, за реалност на сторно касови
бележки, за плащания по фактури, както и какви данни от КЛЕН се отразяват в
данъчния терминал на НАП, вещото лице отговаря, че информацията в КЛЕН за вида
на продадените стоки не можело да бъде различна от информацията в дневните,
месечни, годишни отчети от касовия апарат.
На
въпрос може ли чрез инвентаризационни описи да се установява отчетна стойност
на продадени и налични стоки в края на годината, има ли връзка отчетната
стойност с наличността на стоките към определена дата или има връзка с
реализираните нетни приходи от продажба на стоки за определен период от време,
вещото лице отговаря, че инвентаризацията не е средство за установяване на
продадените стоки, а процедура, при която се установяват наличните количества
стоки и липси и излишъци чрез съпоставка на действително наличните количества и
тези по счетоводни данни по доставни цени. При извършената
проверка в счетоводството на „РАДОСТ 15" ЕООД било установено, че няма
извършени инвентаризации за процесния период.
На
въпрос позволява ли организацията на счетоводната отчетност на жалбоподателя да
се проследи за минали периоди информация за продадените и налични стоки и какви
стандарти използва жалбоподателят при водене на счетоводството си, вещото лице
отговаря, че организацията на счетоводната отчетност на жалбоподателя позволява
проследяване на движението на стоки и материали за предходни отчетни периоди. При
воденето на счетоводната отчетност били използвани Национални счетоводни стандарти.
На
въпрос могат ли да се проследят ползваните от дружеството средни надценки, по
групи стоки, по цените по фактурите за доставки и цените на артикулите в самия
обект, вещото лице отговаря, че ползваните от дружеството средни надценки по
групи стоки могат да бъдат проследени, както и да бъде проследено по фактури
цената на закупените стоки.
На
въпрос може ли да се установи от касовия оборот дали са отчитани или не
продажби от лотарийни билети и Спорт Тото, Изипей и др. и дали отчетността
относно продажбата на лотарийни билети е съобразена с изискването на чл. 4, т.
3 от Наредба № Н-18/13.12.2016 г., водена ли е отделна отчетност на лотарийни
билети и Спорт Тото, Изипей и др. и продажбите им в синтетична сметка, за да не
бъдат смесвани със стоките и продажбата в обекта, вещото лице отговаря,
цитирайки разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и
изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 4, т. 3 от същата наредба,
касаеща извършени продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги
(квитанция, талон и др.). Посочва, че на експертизата не били предоставени
сключени договори с „Изипей“ АД и „Евробет“ ООД. От счетоводството на „РАДОСТ
15“ ЕООД предоставили на експертизата хронологични регистри за осчетоводени
фактури, издадени от „Изипей“ АД, по години: за 2017 г., 2018 г. и за периода
от 01.01.2019 г. - 30.09.2019 г., и издадени от „Евробет“ ООД, по години: за
2017 г., за 2018 г. и за периода от 01.01.2019 г. - 30.09.2019 г. Видно от
взетите стопански операции, съгласно сключените договори за търговско
представителство, същите представлявали услуга и техният произход бил отделен в
сметка 703 Приходи от продажба на услуги. Плащането на фактурите, издадени от
„Изипей“ АД било извършено по банков път и било отразено по сметка 503/1
Разплащателна сметка в лева, а на тези от „Евробет“ ООД плащането било
извършено в брой и било отразено по сметка 50 Каса.
На
въпрос дали касовият апарат на дружеството е бил свързан с НАП и отчитаните
обороти за процесния период, вещото лице отговаря, че при направената
съпоставка на данните, предоставени от НАП за отчетените обороти по
регистрирани фискални устройства за периода 22.06.2015 г. - 30.09.2019 г. с
месечните и годишни отчети на дружеството за 2018 г. и 2019 г. не се констатирали
различия.
Вещото
лице посочва още, че Програмен продукт
Mistral 2.15.28174 е бил свързан с фискалното устройство.
На
въпрос правилно ли въз основа на приетото от органа е изчислена данъчната
основа, респективно лихвите за процесния период, експертизата посочва, че за
периода 22.06.2015 г. - 31.12.2015 г., съгласно приложена справка zasechka
2015-1 xlsx е установено, че неотчетените суми са в размер на 183 077.69 лв.
Същите се явявали разлика между програмен продукт Mistral 2.15.28174 и
предоставените КЛЕН.
За
периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г., съгласно приложена справка zasechka 2016
xlsx било установено, че неотчетените суми са в размер на 319 507.93 лв. Същите
се явявали разлика между програмен продукт Mistral 2.15.28174 и предоставените
КЛЕН.
Неотчетените
суми /оборот с код 1/ за посочения период били в общ размер на 97 468.83 лв.,
след приспадане на отразените суми в програмния продукт с код 11 Mistral
2.15.28174 в размер на 222 039.10 лв. /319507.93 - 222039.10/
За
периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., съгласно приложена справка zasechka 2017
xlsx било установено, че неотчетените суми са в размер на 351 080.06 лв. Същите
се явявали разлика между програмен продукт Mistral 2.15.28174 и предоставените
КЛЕН по месеци
Приходът
за 2017 г. бил определен в размер на 63 243.09 лв.
За
периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., съгласно приложена справка zasechka 2018
xlsx било установено, че неотчетените суми са в размер на 344 449.05 лв. Същите
се явявали разлика между програмен продукт Mistral 2.15.28174 и предоставените
КЛЕН.
На
въпрос имало ли е външна намеса на КЛЕН или някаква друга намеса и ако е имало
от какъв характер, вещото лице посочва, че експертизата не е компетентна да
отговори на поставения въпрос.
При
така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
жалбата е подадена от лице, разполагащо с надлежна активна легитимация, срещу
потвърден от решаващия орган ревизионен акт, след изчерпване на фазата на
административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Преценявайки
събрания по делото доказателствен материал, както и валидността,
законосъобразността и обосноваността на обжалвания ревизионен акт, с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът счита
жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Обжалваният
Ревизионен акт № Р-16002620003448-091-001/26.01.2021 г., поправен с Ревизионен
акт № П-16002621021716-003-001/02.03.2021 г., е издаден от компетентни органи
по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, и в предвидената за
това форма. Ревизионното производство е образувано с издаването на заповед за
възлагане на ревизия на Г.
Н.
Ч.
- началник сектор в отдел „Ревизии“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив,
упълномощен със Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП.
Ревизионен доклад № Р-16002620003448-092-001/16.12.2020 г. е съставен от определените
със Заповедта за възлагане на ревизията ревизиращи органи на 16.12.2020 г., при
спазване на предвидения в чл. 117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения
в Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002620003448-020-001/11.06.2020 г., изменена
със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002620003448-020-002/01.10.2020 г. и № Р-16002620003448-020-003/02.11.2020
г., срок за приключване на ревизията – 02.12.2020 г. В съответствие с
изискването на чл. 117, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, ревизионният доклад е връчен на
ревизираното лице и на същото е предоставена възможност да направи писмено
възражение.
Процесният
Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията, на 26.01.2021 г., тоест в 14-дневен срок от датата на подаване на
възражение срещу ревизионния доклад – 12.01.2021 г., съобразно разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като ревизионният акт е съставен в писмена форма и има
определеното в чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. Съгласно
чл. 133, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите може по своя инициатива или по
молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в
ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими
заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за
поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или
самостоятелно.
В
случая данъчният субект е обжалвал ревизионния акт и този за поправка по реда
на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция "ОДОП" –
Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК - 60-дневен от
изтичането на 7-дневен срок от получаването на съответните жалби, се е
произнесъл с Решение № 238 от 19.04.2021 г.
Поради
изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган, при спазване на установената процедура и властническото волеизявление е
обективирано в изискваната от закона форма.
При
издаване на обжалвания РА приходната администрация стриктно се е придържала към
основните начала на данъчно-осигурителния процес - жалбоподателят е бил
запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е
предоставена възможност да реализира защитата си, от което същият се е
възползвал, видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи. От
преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правни изводи,
да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи
по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да са
извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и не
се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало съмнения в обективността на органите по приходите и да е поискало член на
ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Няма основание да
се приеме и че някое от действията на приходната администрация, извършени за
изясняване на всички правнорелевантни факти, не е в съответствие с реда и
средствата, предвидени за изясняване на правнорелевантните факти по ДОПК.
Предвид
това, съдът намира, че при извършване на ревизията, както и при постановяването
на свързаните с това актове, приходната администрация е действала в
съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни принципи в
данъчно-осигурителното производство. От събраните по делото доказателства не се
установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на
ревизията.
Не се установяват и пороци, касаещи формалната
законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът
намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с
приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални
нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост. Извършените от приходната администрация действия по
обезпечаване на доказателствата на основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК чрез
копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането й, са редовни, а събраните доказателства са годни да
удостоверят обективираните в тях данни. В конкретния случай приложение намира
законово разписана възможност за събиране на доказателства в хода на
административното производство по чл. 54, ал. 3 от ДОПК, съгласно която органът
по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от
технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта,
като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат
в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези
лица упражняват дейността си. Данните са свалени от информационните файлове на
програмния продукт за отчитане на продажби в стопанисвания от жалбоподателя обект
от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Тези
протоколи съставляват пълно доказателство за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50,
ал. 1 от ДОПК. Събраните при проверката доказателства и протоколите,
обективиращи извършените от органите по приходите действия, са надлежно
приобщени към настоящото ревизионно производство.
Същевременно,
при анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ревизионното
производство, приключило с издаването на оспорения РА, правилно е проведено по
особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, даващ възможност определеният в
съответния материален закон размер на данъка да се приложи към установена от
органа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа тогава, когато
необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно
приложимите норми на материалния закон не са налице. Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл.
122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. Посоченото основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за
укрити приходи или доходи, е обосновано в резултат на анализа и съвкупната
преценка на констатациите от проверката и събраните в хода на ревизионното
производство доказателства. Установеното от органите по приходите, че
декларираните продажби от ревизирания търговец за ревизираните периоди са в чувствително
по-малък размер от тези, установени в хода на извършената проверка и направен
анализ, е предпоставка за наличие на данни за укрити приходи. Извършените при
проверката действия са имали за цел да установят всички продажби в търговския
обект на ревизирания търговец – тези, които са били насочвани към фискалния
принтер, и тези, които не са били насочвани към съответното фискално
устройство, и съответно не са намерили отражение в отчетите от фискалните
устройства за съответните ревизирани периоди. Безспорно в случая са налице
данни, както и неопровергани от жалбоподателя доказателства за извършени, но
неосчетоводени от ревизирания субект сделки във връзка с установената като
работеща програма за отчитане на продажби. Предвид установеното несъответствие
между размера на приходите, отчетени с фискалното устройство на обекта и
декларирани от дружеството, от една страна, и тези от базата данни, установени
в инсталирания софтуер с програма за отчитане на продажбите, от друга, правилно
от страна на приходната администрация е прието за установено наличието на данни
за укрити приходи. Действително използваният софтуер не е фискално устройство
по смисъла на Наредба № Н-18 на МФ, но същият безспорно е използван в дейността
на търговеца във връзка с осъществяване продажбите в обекта, проверен от
органите по приходите. В този смисъл и базата данни на този програмен продукт в
същността си касае именно "транзакциите" по повод извършени продажби
в обекта, за управлението на осъществяваната търговска дейност, в който същият
се използва. Съответно в хода на производството по обжалване на ревизионния акт
жалбоподателят разполага с процесуална възможност да опровергае установените
фактически констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с
обективно осъществения данъчен фактически състав, както и да докаже, чрез пълно
насрещно доказване, че размерът на облагаемата му данъчната основа е друг, а не
установеният от ревизиращите органи.
В тази връзка настоящата инстанция намира, че
данните в използвания от жалбоподателя програмен продукт отразяват извършени доставки,
които са облагаеми такива по смисъла на ЗДДС и независимо, че не съставляват
счетоводен документ, съдържат подробна информация за осъществените продажби и
продажни цени, получени плащания и т. н., поради което от съдържанието им
обосновано могат да се направят изводи, че са осъществени облагаеми доставки,
невключени в отчета за приходите и разходите към подадените ГДД и месечните
справки-декларации по ЗДДС. Следователно са налице укрити приходи, върху които
не е начислен ДДС и не е платен дължимият корпоративен данък.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в
частта относно наличието и размера на недекларираните от страна на
жалбоподателя приходи от продажби, е, че при направената от вещото лице
съпоставка относно отчетените приходи от компютърната програма с данните от
счетоводството на жалбоподателя, изчислената от ревизиращите органи данъчна
основа, съответно дължимите ДДС и корпоративен данък, респективно лихвите за
процесния период, са били определени правилно.
Следва
да бъде отбелязано, че чл. 54 от ДОПК не съдържа изискване за лицензиране на
използваните софтуерни продукти или задължение същите да отговарят на
определени нормативни изисквания. Достатъчно е, че софтуерът е използван за
нуждите на счетоводството на жалбоподателя, както бе посочено по-горе, за
проследяване на складовата наличност на стоки. Информацията, съдържаща се в
него, не е регламентирана от Закона за счетоводството, НСС, нито от Наредба №
Н-18/2006 г., но след като същата отговаря на изискванията по чл. 54, ал. 3 от ДОПК - намира се в търговски обект на жалбоподателя, ползвана е от него за
нуждите на счетоводството му, тя може да се ползва като доказателство. Редовно
регистрираните фискални устройства не са единствените, от които може да се
черпи достоверна информация за извършените от жалбоподателя продажби, доколкото
същите регистрират единствено тези продажби, за които е издаден фискален бон.
Именно от данните в ползвания програмен продукт се установява, че за част от
отчуждените стоки не е издаден касов бон. В този смисъл правилно органът по
приходите е намерил, че се касае за укрити приходи, върху които е начислил
допълнителни данъци. Производството по чл. 122 от ДОПК е такова на определяне
на дължими данъци по аналог, поради което за органа по приходите не съществува
задължение да извърши пълно, надлежно осчетоводяване. Напротив такова облагане
е резултат от неправомерно поведение на жалбоподателя, поради което същият
следва да търпи неблагоприятни последици.
Твърдението на жалбоподателя, че по делото
липсват ясни и непротиворечиви доказателства за укрити приходи от продажби,
настоящата инстанция намира за неоснователно. При наличие на разлика между
размера на приходите, отчетени с фискалното устройство в обекта и декларирани
от дружеството, и тези от базата данни, установени в инсталирания софтуер с
програма за отчитане на продажбите, следва да се приемат за доказани
констатациите на приходните органи за наличие на укрити приходи, обосноваващи
облагането по аналог. В същото време, въпреки че по делото бе назначена съдебно
компютърна експертиза и на жалбоподателя бе дадена възможност да ангажира
гласни доказателства в подкрепа на оспорването си, жалбоподателят не осигури
явяването на свидетелите в съдебно заседание, нито предостави достъп на вещото
лице до необходимите за изготвяне на заключението носители на информация. В
тази връзка следва да се приеме, на основание чл. 161 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК,
че страната сама е осуетила възможността да разколебае достоверността на
кредитираната от административния орган информация от софтуерната програма.
С
оглед на така изложеното, подадената жалба като неоснователна и недоказана,
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора дължимото съгласно чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в
полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение възлиза на 2 858.85 лева,
определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и защитения материален интерес.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РАДОСТ
15“ ЕООД с ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от П. Р. Р. -
управител, против Ревизионен акт № Р-16002620003448-091-001/26.01.2021 г. и
Ревизионен акт № П-16002621021716-003-001/02.03.2021 г. за поправка на
Ревизионен акт, в частта, в която са потвърдени с Решение № 238/19.04.2021 г.
на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив
при ЦУ на НАП - София.
ОСЪЖДА „РАДОСТ 15“
ЕООД с ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от П. Р. Р. -
управител, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Пловдив при ЦУ на НАП - София, разноски по делото в размер на 2 858.85 лв. (две хиляди осемстотин
петдесет и осем лева и 85 ст.).
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: