№ 20273
гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20241110105929 по
описа за 2024 година
ЗАД „***“ АД е предявило срещу ЗАД „***“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3890,51 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по застраховка „Каско на
МПС“ за вреди на л.а. марка „***“, peг. № ***, застрахован при ищеца, от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 08.03.2023 г. около 07:50 ч. в гр. София, ул. „***“ по вина на
водач на л.а. марка „***“, рег. № ***, със сключена при ответника задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който при излизане от паркинг при
предприемане на маневра на заден ход не пропуска попътно движещия се л.а. марка „***“,
рег. № ***, при което между двете превозни средства настъпва удар, ведно със законната
лихва от 01.02.2024 г. до окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования при него л.а. марка „***“, рег. № ***, за което при него е
била образувана щета № 10023001375. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на увреждащия автомобил - л.а. марка „***“, рег. № ***, спрямо когото
възниква вземане за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че на датата на
процесното ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 08.03.2023 г., от
който е видно, че виновният водач е А. Г. Т., управлявал л.а. марка „***“, рег. № *** в
нарушение на чл. 40, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Общата стойност на ремонта на
застрахования при ищеца лек автомобил възлязла за сумата от 3875,51 лева, която била
заплатена на собственика на увредения автомобил, като допълнително са сторени и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ищецът твърди, че на 27.10.2023 г. е поканил
1
ответника да възстанови в 30-дневен срок сумата от 3890,15 лв., но плащане така и не било
извършено.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между него и собственика на л.а. „***“, рег. № ***. Оспорва механизма на
процесното ПТП и наличието на вина у водача А. Г. Т., управлявал застрахования при
ответника лек автомобил. Оспорва процесното ПТП да е настъпило при описаната от ищеца
фактическа обстановка. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и претърпените щети по л.а. „***“, рег. № ***. Твърди, че водачът на
лекия автомобил, застрахован при ищеца, се е движил с несъобразена с пътната обстановка
скорост, както и с превишена скорост, поради което не е могъл да спре навреме, за да
избегне удара. Оспорва протокола за ПТП с твърдения, че същият представлява частен
диспозитивен документ и не разполага с материална доказателствена сила по отношение
съдържащите се в него констатации. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача
на л.а. „***“, рег. № *** и същият е нарушил чл. 20-21 ЗДвП. Излага, че заплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение е в завишен размер, който не съответства на средните
пазарни цени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорни по делото са следните обстоятелства: наличието на застрахователно
правоотношение с ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на л.а. „***“, рег. № СВ 2006 ВВ, наличието на застрахователното
правоотношение с ищеца по имуществена застраховка „Каско“ по отношение на л.а. „***“,
рег. № ***, настъпването на ПТП на 08.03.2023 г. между л.а. „***“, рег. № *** и л.а. „***“,
рег. № ***, заплащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на
3875,51 лева.
По делото е представен Двустранен констативен протокол от 08.09.2023 г., в който е
отразено, че има настъпилите щети по МПС „***“ вследствие на настъпило ПТП с участие
на МПС „***“. В протокола е отразено, че виновен за ПТП е водачът на МПС „***“.
За вредите на МПС „***“ до ищеца като застраховател по застраховка „Каско“ е
подадено Уведомление-претенция от 10.03.2023 г., в което е посочено, че при движение по
ул. „***“ в ж. к. м. 1“ от паркинг от дясно на заден ход излязъл автомобил и ударил
управлявания от декларатора автомобил странично. Уврежданията по автомобила били
следните: предна броня, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник и задна
броня.
В Доклад по щета е посочено, че сумата, на която е възлязъл ремонтът на МПС „***“,
е в размер на 3875,51 лева. На ищеца е издадена фактура за същата сума от доверения му
сервиз „***“ ООД. Представен е платежен документ за плащане на сума в размер на 3875,51
2
лева, по щета № 10023001375.
Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
съгласно което на 08.03.2023 г., около 07:50 часа, в гр. София по ул. „***“ се движи товарен
автомобил „***“, с peг. № ***. В същото време от паркинг, намиращ се отдясно на ул. „***“,
водачът на лек автомобил „***“, с peг. № *** предприема маневра за движение на заден ход,
вследствие на което траекториите на процесиите автомобили се пресичат и настъпва удар
между тях. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в Двустранен констативен протокол за ПТП видими увреждания
се налага извод, че щетите по товарен автомобил „***" се намират в пряка и непосредствена
зависимост с настъпилото на 08.03.2023 г. произшествие в гр. София. От техническа гледна
точка и от представените по делото доказателства причината за настъпване на
произшествието е поведението на водача на лек автомобил „***“, който е предприел
маневра за движение на заден ход без да се е убедил, че зоната зад превозното средство е
свободна. Стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „***“, изчислена
на база пазарни цени към датата на ПТП, е 3875,51 лв. От представените по делото
доказателства няма данни за състоянието на пътната настилка /пътно платно/ съгласно
атмосферните условия в момента на настъпване на произшествието. Пътното платно на
мястото на произшествието е еднопосочно, съставено от една лента за движение. От
представените по делото доказателства не може да се определи скоростта на движение на
товарен автомобил „***“. Лек автомобил „***“ се е движил на заден ход с около 5-10 км/ч.
От анализа на приложените по делото доказателства може да се определи мястото на
първоначално съприкосновение, а именно: по дължина на пътното платно - на ул. „***“, по
широчина на пътното платно - на около 0,8-1,0 м. в ляво от десния край на пътното платно,
считано по посоката на ориентация на товарен автомобил „***“. Инициалният удар е
настъпил между предна дясна част (предена броня и преден десен калник) на товарен
автомобил „***“ и задна част (задна броня) на лек автомобил „***“. Водачът на лек
автомобил „***“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна и чак тогава
е предприел движение на заден ход.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при всички случаи скоростта на л.а.
„д..“ е била не по-малко от 20 км.ч., тъй като има увреждания по цялата част. Сочи, че ако
се приеме за достоверно това, че превозното средство е спряло на 30 метра след мястото на
удара и водачът е задействал спирачната уредба, то скоростта е 40-50 км/ч. При 50 км/ч
опасната зона е около 33 метра. Няма данни за аварийно задействане на спирачната уредба,
но ако след удара водачът е спрял аварийно с приплъзване на гумите през целия път,
скоростта е била около 40 км./ч. Ако не е било с аварийно спиране, най-вероятно около 20-25
км./ч.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. А. Г. Т., управлявал
МПС „***“, който сочи, че бил в средата на паркинга в ж.к. м. 1“, на ул. „й.“, като от двете
му страни имало коли, а отзад минавала улица. Сочи, че вероятно задната част на
3
автомобила му се издавала 5-10 см. навън, защото другият водач го ударил отзад. В момента
на удара не бил в движение. Видял другия водач, който карал с 30-40 км.ч. в пряката, чак
след като го ударил. Неговите увреждания били ожулен калник и лайсна, а на автомобила на
свид. - ожулена и леко вдлъбната задна броня. Другият участник казал, че не го е видял.
Заявява, че в момента на удара бил в спряло състояние, но с работещ двигател.
Разпитан е и свид. Д. М. Д., управлявал МПС „***“, който излага, че ПТП се случило
в локалното на ул. „й." в ж.к. м.“. Другият автомобил излизал от паркинга на заден ход и го
ударил със задната част на неговия автомобил. Имало много коли и свид. нямало как да го
види, той излязъл изведнъж и го ударил от дясната страна на автомобила, във вратите,
защото автомобилът се движел и отзад по калника. Сочи, че на тази отсечка не може да се
кара бързо, тъй като е локално платно. От дясната му страна нямало паркирали автомобили.
Видял другия автомобил едва когато го ударил, тъй като не гледал настрани. Ударът бил в
страничните врати. След удара автомобилът спрял, защото се заклещил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ЗАД
„***“ АД и собственика на увредения автомобил „***“ има сключен договор за застраховка
„Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по
щета № 10023001375 във връзка с настъпило на 08.03.2023 г. около 07:50 ч. в гр. София, ул.
„***“, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3875,51 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
4
от непозволено увреждане.
Отговорен за заплащане на застрахователно обезщетение е застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ при условие, че водачът на застрахованото при него
МПС е имал вина за настъпване на ПТП. В случая съдът намира, че водачът на МПС „***“ е
виновен за настъпване на ПТП, тъй като при излизане от паркинг при предприемане на
маневра на заден ход не пропуска попътно движещия се лек автомобил и както е посочило
вещото лице е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП, ако се е убедил, че
зоната зад превозното средство е свободна и едва тогава да предприеме движение на заден
ход и от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е поведението
на водача на МПС „***“. Съгласно чл. 40 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. Според чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства
и изслушана експертиза съдът намира за установено, че МПС „***“ се е движило със
скорост около 20-25 км/ч, доколкото няма данни за аварийно задействане на спирачната
уредба, за да се приеме за достоверно казаното от свид. Т., че автомобилът се е движил със
скорост от 30-40 км/ч. Освен това предвид особеностите на пътния участък, на който е били
реализирано ПТП, съдът намира за обективно невъзможно да бъде развита такава скорост, с
оглед на което и водачът на МПС „***“ да може да наруши разпоредбите на чл. 20-21 ЗДвП.
Така съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на
08.03.2023 г. МПС „***“ е причинило вреди на застрахованото при ищеца МПС „***“.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. По делото не се събраха доказателства за опровергаване на
установената презумпция.
Следователно по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”, изплатено от
ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
5
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по *** № 24/08.03.2006 г. (в този
смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 109 от
14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай,
размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за
отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования
собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за
овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
6
автомобил е в размер на 3875,51 лева, към която следва да е добавят 15 лева ликвидационни
разноски, с оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните
разноски: 155,62 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза, 50 лева – депозит
за свидетел, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК **, да заплати на ЗАД „***“ АД, ЕИК *** на
основание чл. 411 КЗ сумата от 3890,51 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по регресна претенция по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л.а. марка
„***“, peг. № ***, застрахован при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
08.03.2023 г. около 07:50 ч. в гр. София, ул. „***“ по вина на водач на л.а. марка „***“, рег.
№ ***, със сключена при ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, който при излизане от паркинг при предприемане на маневра на заден ход
не пропуска попътно движещия се л.а. марка „***“, рег. № ***, при което между двете
превозни средства настъпва удар, ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до
окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „ ЗАД „***“ АД, ЕИК **, да заплати на ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 555,62 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7