Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 585

30.09.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                   2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №467 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Областна дирекция на МВР – Хасково, подадена чрез процесуален представител, против Решение №46/25.02.2020 г., постановено по НАХД №588 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година, с което е отменен Електронен фиш Серия К №3066275 на ОДМВР  Хасково.

Касаторът намира оспореното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излага доводи, че районният съд направил необосновани изводи, които не кореспондирали с материалния закон. Считал, че от събраните по делото писмени доказателства не се доказвали изложените от жалбоподателя С. Д.П. оплаквания относно допуснати нарушения на закона при съставяне на Електронния фиш. Последният съдържал всички необходими реквизити, изискуеми по закон, а извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП било надлежно документирано. Видно било от представените доказателства по делото, че категорично било установено мястото на извършване на нарушението, а също така и мястото, на което било разположено техническото средство ARH CAM-S1. Следвало да бъде отбелязано, че по делото пред районния съд Димитровград била представена цялата административна преписка по издаване на оспорения Електронен фиш, съдържаща всички необходими и относими писмени доказателства, въпреки което съдът преценил, че представените доказателства по делото са недостатъчни и непълни.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът, С.Д.П., излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание заема становище за основателност на жалбата по изложените в нея съображения и предлага обжалваното решение на РС – Димитровград да бъде отменено.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е отменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3066275 от 09.01.2019 г. на ОДМВР Хасково, с който на С.Д.П. ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

За да достигне този правен резултат, районният съд е приел, че Електронният фиш съдържа изискуемите от чл.189, ал.4 от ЗДвП елементи, но не удостоверява по надлежен начин извършеното нарушение. Развил е съображения, че от назначената по делото експертиза и приложен снимков материал не ставало ясно къде точно е разположено техническото средство ARH CAM-S1. Обективна пречка за локализирането му били посочените координати, които давали известно отклонение – най-малко от 10 метра, което обаче било важно, защото имало значение къде е поставена камерата, съответно къде е било възможно да засече скоростта на движение на автомобила – преди или след знака, ограничаващ допустимата скорост до 60 км/ч. Съдът е посочил, че според регистър на използваното АТС, отстоянието до автомобила било 128 м., обаче не ставало ясно къде точно от мястото на ситуиране на ARH CAM-S1 е бил поставен въпросният знак В-26, което очевидно имало значение, защото ако МПС-то било преди знака, то нямало нарушение. Съдът е посочил, че доказването на спорните обстоятелства от страна на АНО е недостатъчно и непълно, поради което не е доказано по несъмнен начин и извършеното нарушение.

Макар да не споделя всички фактически установявания и правни изводи, изложени в него, настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно като краен резултат.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство, посочено в електронния фиш като АТСС – ARH CAM-S1.

В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

Така цитираната редакция на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП обосновава възможността да бъде издаван електронен фиш в случаите, когато установяването на нарушение се извършва и заснема с мобилно автоматизирано техническо средство или система. Видна е законодателната воля да се прецизира разпоредбата и се направи ясен действителния смисъл на същата след нейното изменение. При действащата и приложима текстова редакция на закона е съвсем ясно, че именно издаването на електронния фиш, (а не заснемането на административното нарушение) се извършва „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.

По делото е представена Снимка №11743ВА/006284, на която са видни два автомобила – с рег.***и с рег.***, отразена е локацията – с GPS координати, и като ПП I-5 разклон ЯЗАКИ, датата и часът на заснемане, разстояние – 128 м., лимита на скоростта – 60 км./ч. и измерената скорост – 81 км./ч. Представена е също така справка с данни за собствеността на лек автомобил Рено Клио с рег.***със собственик П. Д. Т. и подадената от същия по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП Декларация с вх.№125300-17070/01.10.2019 г. в ОДМВР Хасково, че на 09.01.2019 г. е предоставил лекия автомобил за управление на водача С.Д.П., а също и копие на Свидетелството за управление на моторно превозно средство на последния.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представения по административно-наказателната преписка Протокол от проверка №57-С-ИСИ/11.10.2018 г. на Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства, съоръжения“, Отдел „Изпитване на средства за измерване“, с който е удостоверено извършването на проверка на Преносима система за контрол на скоростта на МПС тип АRH CAM-S1 с номер 11743ba, и е установено нейното съответствие с одобрения тип.

В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) относно АRH CAM-S1 с номер 11743ba, с дата на използване 09.01.2019 г., в който е вписано също, че ограничението на скоростта е от 60 км/ч., въведено с пътен знак за ограничение, при общо ограничение на скоростта 90 км/ч. на място за контрол ППI-5, км.285+809, разклон „Язаки“ (т.е. извън населено място), както и че разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС е 150 метра. В протокола са посочени още начало и край на работа: 13.30 ч. – 15.00 ч., както и номерата на първото и последното статични изображения.

Този Протокол е по утвърдения образец, съгласно §1 от ЗР на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., но в него не са попълнени всички необходими реквизити – няма  посочена дата на съставяне и рег.№, липсват също подпис и имена на служителя, приел протокола и свалил съответната информация.

Поради липсата на тези реквизити, то не може да се приеме, че от това писмено доказателство  в  необходимата степен се установява и доказва, че на вписаните в него дата, време и място, е било използвано именно посоченото в протокола АТСС, че именно  с него е заснето и установено извършеното нарушение – превишение на разрешената скорост за движение,  както и разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение, до позиционираното АТСС.

В случая липсва и съответствие на отразеното в твърденията на контролните органи в протокола, с доказателствата, приобщени по делото, тъй като в протокола е посочен номер на първо изображение – 26190 и номер на последно изображение  – 26210, а приобщеният като веществено доказателство снимков материал, послужил за издаване на Електронния фиш, е с номер: №11743ВА/006284. Съответно по делото не може да се установи по безспорен начин нито че АТСС-то, което е заснето на снимковия материал, приложен към Протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, действително е било поставено на  посоченото в същия протокол място и дата, нито че изображението на моторното превозно средство, приложено по делото, е заснето със същото АТСС, и то именно на датата и мястото, визирани в Електронния фиш и Протокола.

При наличните разминавания в писмените доказателства, изготвени по административно-наказателната преписка, то не може да се приеме с категоричност, че вмененото на С.Д.П. (не като собственик на автомобила, както е възприето във въззивното решение, а в хипотезата на чл.188, ал.1, изр.първо, предложение второ от ЗДвП) административно нарушение е безспорно установено и доказано. 

Заключението на приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, според което е „възможно .. с мобилната камера АRH CAM-S1 да се направи снимка, такава, каквато е приложена към електронния фиш … и тази снимка да удостовери, че именно заснетият автомобил е превишил скоростта, зададена при настройката на камерата за работа“, също не следва да бъде кредитирано като несъмнено доказателство за извършване на нарушението, тъй като с него са установени възможности и вероятности, при липса на достоверни изходни данни както за вида на мобилната камера, така и за нейното местоположение и отстояние.

В случая, макар да е интерпретирал некоректно заключението на експертизата, въззивният съд е достигнал до правилния краен извод относно непълнотата на доказателствата, установяващи административното нарушение.

При изрично заявеното от пълномощника на касатора в касационната жалба, че по делото е представена пълната административно-наказателна преписка по съставянето на Електронния фиш, настоящата инстанция приема, че констатираните неточности и непълноти в Протокола, попълнен на основание чл.10 Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., съставляват и съществено нарушение на процедурата по съставяне на Електронния фиш, достатъчни за неговата отмяна в случая.

Решението на районния съд, с което електронният фиш е отменен, е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46/25.02.2020 г., постановено по НАХД №588 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

                                                                          2.