№ 210
гр. П., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220103168 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от З. Л. Г. - П.,
ЕГН **********, обл. П., с. Г., ул. „П.” № 5, със съдебен адрес: гр. С. - 1000, ул. „Х. А.” №
60, ет.3 Адвокатска кантора “М.”, Адвокатско дружество “В. и Лимберов”, адвокат Г. В. В.
против „Ф. И.” ЕАД, ЕИК 20644029, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Х. И.”
№ 15, представлявано от Лилия Димитрова.
В исковата молба се твърди, че между „Обединена българска банка” АД и З. Л. Г. - П.
е сключен договор за кредит № 800231041525920 от 04.07.2008 г., със срок една година, с
възможност за подновяване.
Сочи, че на 04.12.2015 г. между „ОББ“ АД и ответника бил сключен договор за цесия,
по силата на който „ОББ“ АД е прехвърлило вземанията си по горепосочения договор на
ответното дружество.
Посочва се, че на 02.09.2022 г. е установено, че „Ф. И.” ЕАД обявява задължения по
гореописания договор, както следва: 2417 лева, от които 1500 (хиляда и петстотин) лева -
договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, обезпечен със залог върху
бъдещи вземания, 30 (тридесет) лева - такси за разглеждане на молба за отпускане на кредит
и за предоговаряне на условията и 887 (осемстотин осемдесет и седем) лева - законна лихва
върху Г.та. Ищцата била изпратила молба до ответното дружество, в която била направено
изрично искане за отписване на задължението, поради изтекла погасителна давност. На
15.09.2022 г., дружеството отказало отписване на задължението, тъй като счита, че същото
продължава да се дължи и е посочило, че очаква плащане.
Твърди, че от сключването на договора до настоящия момент са изтекли повече от 14
1
години. Нито първоначалният кредитор, нито цесионерът са предприемали действия, с които
да прекъснат давността. Към настоящия момент задълженията били погасени по давност, но
въпреки това ответникът продължавал да ги претендира.
Обосновава правния си интерес с твърдението, че ответното дружество отказва да
отпише задълженията, изрично е заявило че претендира вземанията към Г., както и че
задълженията и продължават да съществуват към настоящия момент.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с
което да се приеме за установено, че ищцата не дължи на “Ф. И.” ЕАД, ЕИК 20644029,
сумата в размер на 2417 (две хиляди четиристотин и седемнадесет) лева, от които:
1. 1500 (хиляда и петстотин) лева - договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка, обезпечен със залог върху бъдещи вземания, сключен на
04.07.2008г., между “Обединена българска банка” АД и З. Л. Г. - П.
2. 30 (тридесет) лева - такса за разглеждане на молба за отпускане на кредит и такса
за предоговаряне на условията
3. 887 (осемстотин осемдесет и седем) лева - законна лихва върху сумата по т.1.”.
Претендира разноски. Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваване ищецът не се явява и
не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи
исковата претенция в цялост.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
юрисконсулт Х. Ш., с който счита, че исковата претенция е недопустима, алтернативно
неоснователна.
По отношение на допустимостта твърди, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск. Сочи съдебни решения.
По основателността на исковата претенция посочва, че подаването на информация за
кредитната задлъжнялост на лицата в изпълнение на Наредба № 22 за ЦКР са плод на
императивни правни норми. Твърди, че са налице между страните валидни облигационни
правоотношения.
Посочва, че „Ф. И.“ ЕАД, в качеството си на цесионер, е придобило по силата на
договор за цесия от 04.12.2015 год. сключен с цедента „Обединена българска банка“ АД
всички задължения произтичащи от договор за кредит 800231041525920 сключен между З.
Л. Г.- П. и банката. Нито цедентът до датата на цесията, нито ответникът след това са
предприемали каквито и да било действия по принудително събиране на вземането —
подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК, предявяване на осъдителен иск, образуване на
последващо изпълнително производство и др. Доколкото това представлявало отрицателен
факт, ответникът бил в обективна невъзможност да представи доказателства за твърденията
си, в случай, че ищецът твърди срещу него да са предприемани действия по принудително
изпълнение, то върху него падала тежестта да докаже твърденията си.
2
След придобиване на вземанията за ответното дружество възникнало задължение,
вменено му съгласно чл.3 от Указания за подаване и получаване на информация от
информационната система на Централния кредитен регистър на БНБ да подава информация
относно състоянието на вземането му произтичащо от договор за кредит 800231041525920
от 07.07.2008 год. В изпълнение на това свое задължение е подал съответните данни.
Развива подробни съображения, че не е станал повод за завеждане на исковата
претенция.
Прави признание по отношение на твърденията на ищеца, че процесното задължение
по договор за кредит 800231041525920 е погасен по давност.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваване ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да
отхвърли исковата претенция в цялост като неоснователна и недоказана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
обезпечен със залог върху бъдещи вземания от 04.07.2008 г. се установява, че същият е
сключен межди „ОББ“ АД и З. Л. Г., с предмет предоставяне от страна банката на
кредитополучателя банков кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка в
размер до 1500 лева. Отразено е, че срокът на договора е една година с възможност за
подновяване. Посочено е, че се подновява за нов едногодишен срок, освен в случаите на
неговото прекратяване по чл.20 от договора.
Представено е и приложение № 1 от договор за цесия от 04.12.2015 г., сключен
между ответника и „ОББ“ АД, с което задълженията по процесния договор за прехвърлени в
полза на ответника.
Като писмено доказателство по делото е приета справка за кредитна задлъжнялост
относно лицето З. Л. Г. към 02.09.2022 г., издадена от Централен кредитен регистър към
Българска народна банка. От нея е видно, че има задължение към „Ф. И.“ ЕАД в размер на
2417 лева.
Приложена е молба от ищцата, адресирана до ответника, с която го уведомява, че
след справка ЦКР към БНБ е установила, че подава информация съгласно идентификатор
800231041525920 за вземане по кредит в размер на 2417 лева. Направила е изрично
възражение, че вземанията са погасени по давност. Изразила е желание спорът да се уреди
извънсъдебно. Поискала е вземането й да бъде опростено, като и се издаде нарочен
документ, че е погасено по давност, ответникът да го отпише счетоводно и да преустанови
подаването на информация към ЦКР към БНБ.
Постъпил е отговор от ответника, в който заявява, че е придобил вземането спрямо
по силата на сключен договор за цесия, сключен с цедента „ОББ“ АД. В него се посочва
още, че позоваването на изтекла давност от страна на длъжника препятства възможността
единствено за принудително събиране на вземането, но същото би могло да бъде заплатено
и доброволно, както и че ответникът има задължение да подава ежемесечно към ЦКР
нормативно определена информация за състоянието по всички свои активни кредити,
актуална към последната дата на отчетния месец.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна
следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи, че не съществува едно правно отношение или едно право, когато има интерес от
това. В настоящия случай, предвид становището на ответника, е налице спор относно
съществуването на процесното вземане, което обуславя и правния интерес на ищеца, респ.
допустимостта на настоящото производство. При предявен отрицателен установителен иск в
тежест на ответника е да докаже, че оспорено от ищеца вземане съществува. С оглед
наведените в исковата молба основания за недължимост на сумата ответникът следва да
установи наличието на валидно сключен договор за цесия за процесното вземане между
договарящите страни и съобщаването на същия от последния кредитор, както и
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД.
С доклада по делото е прието, че не е спорно между страните, че между „Обединена
българска банка” АД и З. Л. Г. - П. е сключен договор за кредит № 800231041525920, със
срок една година, с възможност за подновяване, по който същата не е изпълнявала
задълженията си, поради което неизплатеният дълг в общ размер на 2417 лева е прехвърлен
въз основа на сключен между „Ф. И.“ ЕАД, в качеството си на цесионер и „Обединена
българска банка“ АД - цедент договор за цесия от 04.12.2015 г. Не е спорно и, че процесното
задължение по договор за кредит 800231041525920 е погасено по давност.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите
писмени доказателства – договора за кредит, приложение № 1 от договор за цесия от
04.12.2015 г., сключен между ответника и „ОББ“ АД, както и справка от ЦКР на БНБ за
задълженията на кредитополучателя - ищец.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „ОББ“ АД е възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка обезпечен със залог върху бъдещи вземания, по които процесната сума не е
възстановена от ищцата.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира, че в
случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като при
договора за кредит е налице единно плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части –
по аргумент от противното на основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. В
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС, по
гр. д. № 795/2010 г. на IV г. о. В настоящия случай срокът на договора е една години, поради
което крайният срок на издължаване от страна на кредитополучателят е 04.07.2009 г.,
поради което петгодишният давностен срок е изтекъл на 04.07.2014 г., от където следва
изводът, че вземането е погасено по давност. Няма данни, че срокът на процесния договор е
продължаван. Фактът, че вземането е погасено по давност се признава и от ответната страна,
в депозирания отговор на исковата молба, който представлява признание на неизгоден факт
и следва да се вземе предвид от страна на съда.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция се явява
доказана, поради което подлежи на уважаване.
По отношение заявеното от страна на ответника, че не е станал повод за завеждане на
исковото производство, съдът намира, че същото е основателно. По силата на чл.10, ал.1 от
Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, ответникът е бил длъжен
да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти и за настъпилите
изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Фактът, че вземането е
4
погасено по давност не освобождава ответникът от задължението, вменено му с
горецитирания подзаконов нормативен акт, аргумент от чл.10 и сл. от Наредба № 22 от
16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Обстоятелството, че вземането е погасено по
давност лишава кредитора от възможността да събира същото по принудителен ред, но
длъжникът от своя страна може доброволно да заплати същото, въпреки наличието на
изтекла погасителна давност. Няма твърдения и данни ответникът да е предприемал
действия за принудителното събиране на погасеното по давност вземане. Той е признал, че
задължението е погасено по давност. На основание гореизложените мотиви съдът приема, че
ответникът, не е станал повод за завеждане на настоящото исково производство. За пълнота
следва да се посочи, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност. Страната, която претендира извънсъдебно
дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на
претендираното вземане. /В този смисъл са определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. №
510/2018 г. 4 г.о. на ВКС и определение № 318/25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на 3
г.о. на ВКС./.
Разноски от ответника не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между З. Л. Г. - П.,
ЕГН **********, обл. П., с. Г., ул. „П.” № 5 и „Ф. И.” ЕАД, ЕИК 20644029,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Х. И.” № 15,
представлявано от Лилия Димитрова, на основание чл.124 ГПК, че З. Л.
Г. – П. не дължи на „Ф. И.” ЕАД сумата в размер на 2417 лева, от който 1500
лева Г., 30 лева - такса за разглеждане на молба за отпускане на кредит и такса за
предоговаряне на условията и 887 лева - законна лихва върху Г.та, по договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, обезпечен със залог върху бъдещи
вземания, сключен на 04.07.2008 г., между “Обединена българска банка” АД и З. Л. Г. – П.,
което вземане е прехвърлено на „Ф. И.” ЕАД с договор за цесия от 04.12.2015 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5