ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20372
гр. София, 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110109299 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, подадена от адв. К. Б., в качеството й на процесуален представител
на длъжника В. К. К., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело
Определението от 21.11.2022 г., с което е обезсилена издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските. В молбата се
посочва, че в полза на длъжника по делото са оказани безплатна правна помощ и съдействие
по силата на договор, сключен между В. К. и пълномощника му адв. К. Б., на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, тъй като доверителят е материално затруднено
лице и попада в посочената законова хипотеза. Поддържа, че по делото е депозирано
писмено възражение по чл. 414 ГПК, с приложени към същото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските и с искане за присъждането им, но с определението си
съдът не се е произнесъл по същото. Намира, че с оглед изхода на делото, заявителят следва
да бъде осъден да заплати на адв. Б. сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна защита на длъжника, определено в минималния размер, установен в чл.
7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/. Посочва, че в производството не следва да се доказва наличието
на конкретното основание за оказване на безплатна правна помощ, а именно, че лицето, на
което същата е предоставена, попада в една от категориите лица, посочени в разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 ЗА. Сочи, че е достатъчно представянето на договор за правна защита и
съдействие, в което това обстоятелство да е изрично посочено. С тези съображения отправя
искане за допълване на определението в посочената част.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна –
заявителят [фирма] оспорва искането като неоснователно, намирайки за неоснователно
твърдението, че длъжникът по делото е материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1
ЗА. Конкретно посочва, съгласно данните от извършена справка в Търговски регистър,
последният осъществява дейност като търговец, което изключва възможността да се ползва
от привилегията, законодателно установена по отношение на лица, имащи материални
затруднения. Намира претендирания от длъжника размер от 360 лева за необоснован,
предвид характера на осъщественото процесуално представителство на В. К. по делото,
изразяващо се единствено в депозирането на бланкетно възражение. Счита, че при подадено
възражение срещу заповед за изпълнение възнаграждението следва да бъде определено по
1
реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1. Поддържа, че при предоставяне на безплатна правна
помощ по реда на чл. 38 ЗАдв адвокатът поема риска от възможността да не получи
възнаграждение за оказаната правна помощ или да получи такова в минимален размер,
предвид целта на института, насочена към постигане на определени социално приемливи
резултати. С тези доводи се отправя искане процесната молба да бъде оставена без
уважение, евентуално за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес – пълномощника на длъжника по делото за
присъждане на разноски за оказана безплатна правна защита. С оглед изложените в същата
доводи, съдът намира, че се касае за искане за допълване на постановеното по делото
определение от 21.11.2022 г., тъй като се твърди, че такова искане е направено от длъжника
с депозираното по делото писмено възражение по чл. 414 ГПК, но съдът не се е произнесъл
по същото.
По същество искането се явява частично основателно, предвид следните
съображения:
Настоящото производство е образувано по заявление, подадено от [фирма] с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. К. К., с ЕГН: **********.
Съдът е уважил изцяло заявлението и по делото е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2022 г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от 1 257,73 лева, представляваща стойност на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 25.10.2015 г. до 05.10.2021 г. на
адрес: гр. София, ул. „Проф. Милко Бичев“ № 13, ет. 7, ап. 37, дог. сметка № **********,
кл. № **********, ведно със законна лихва за период от 22.02.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 255,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.03.2016
г. до 11.11.2021 г., както и сторените по делото разноски за държавна такса в размер на
30,26 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
По делото в срок е постъпило писмено възражение от В. К. К., чрез пълномощника му
адв. К. Б., в което вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени по основание и
размер. С възражението е направено искане за присъждане в полза на адв. Б., на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, на адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв. Към възражението е
представен заверен препис от Договор за правна помощ и съдействие от 11.04.2022 г.,
сключен между длъжника В. К. и адв. К. Б. за оказване на правна консултация, съдействие и
процесуално представителство по ч. гр. дело № 9299/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав.
В раздел III „Договорено възнаграждение“ е отразено, че услугите по договора ще бъдат
предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като
клиентът декларира, че е материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
С разпореждане от 03.08.2022 г. съдът е указал на заявителя [фирма] възможността в
едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена по
делото, предвид депозираното от длъжника писмено възражение.
С Определение от 21.11.2022 г. издадената по делото Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2022 г. е обезсилена, поради това, че в
указания му едномесечен срок дружеството – заявител не е предявило искове за
установяване съществуването на вземанията си, респ. не е депозирало в срок доказателство
за това.
С оглед изхода на делото – обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
2
основанието за това – непредявяване от страна на заявителя на установителни искови
претенции за вземанията, удостоверени в същата, съдът намира, че поначало на длъжника се
следват сторените разноски – по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК.
Изясни се, че същият е представляван в производството от адв. К. Б. на основание
договор за правна защита и съдействие от 11.04.2022 г., в който страните изрично са
уговорили, че последната ще бъде предоставена безплатно от адвоката на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, тъй като доверителят е материално затруднено лице, което обстоятелство същият е
декларирал с договора, а адвокат Б. се е съгласила да представлява клиента безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът намира, че представянето на договора за правна
защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката
на клиента безплатно, както и основанието за това – доверителят е материално затруднено
лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
намирайки за неоснователни доводите на заявителя, изложени в депозирания писмен
отговор на молбатаq относно необходимостта от изрично доказване, че лицето, на което е
предоставена правната защита е материално затруднено – в т. см. Определение № 337 от
18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т.
д. № 1314/2018 г., II т. о., ТК. В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че в
случая от страна на заявителя не са представени доказателства, опровергаващи наличието на
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се
на адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на длъжника по делото, съдът
съобрази конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия,
изразяващи се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което намира, че
следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в минимален размер от
50 лева, установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на
същата.
В тази връзка и с оглед изричните твърдения на молителя, съдът намира за необходимо
да отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща
минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на
длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
която форма на защита не е обусловена от материалния интерес.
По изложените съображения, процесното искане следва да бъде уважено частично,
като предвид липсата на произнасяне по този въпрос в определението на съда от 21.11.2022
г., същото следва да бъде допълнено и заявителят да бъде осъден да заплати на адв. К. Б. –
пълномощник на длъжника В. К., сумата от 50 лева – адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска защита по делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, и да бъде
оставено без уважение в останалата част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № ***** от 21.11.2022 г.,
постановено по настоящото ч. гр. дело № 9299/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-
во Гражданско отделение, 51-ви състав, като ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
3
ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес на упражняване на
дейността: [адрес], сумата от 50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска защита на длъжника по делото В. К. К., като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на молителката по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4