Р Е Ш Е Н И Е
№ 2758
гр. Пловдив, 20 декември
2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на тринадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,
при
секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора
Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров
административно, касационно дело №3171 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).
Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана
от юрисконсулт М.М.- пълномощник, обжалва Решение №1618
от 09.09.2019г. по Н.А.Х. дело №2483 по описа на
Районен съд- Пловдив за 2019г., ХІ-ти наказателен състав, с което е отменено
наказателно постановление (НП) с №405337-F446215 от 06.02.2019г.,
издадено от директора на ТД- Пловдив на НАП, с което на А.П., ЛНЧ **********,
са наложени общо 14 броя глоби в общ размер от 34 227,06 лева (14 х
2 444,79 лв.).
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се потвърди изцяло процесното
НП; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в
производството- А.П., чрез адвокат М.Х.- пълномощник, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Мирослав Христев, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства,
че във връзка с подадено искане от страна на ответника с Вх.№70-00-12949 от
09.11.2018г. за издаване на удостоверение за платен данък от чуждестранно лице
е издадена Резолюция за извършване на проверка №П-16001618198114-0ПР-001 от
09.11.2018г. в рамките на проверката е прието за установено, че ответникът
приема 14 на брой плащания в периода 28.11.2017г. – 28.12.2017г., от “Алкастел Фуудс“ ЕООД, ЕИК *********, представляващи части
от разпределен дивидент в общ размер от 370 028,20 лв. (левовата равностойност
на 189 192,41 евро). Всяко едно от посочените плащания е на стойност от 5
000,00 евро (9 779,15 лв.) и не е направено чрез банков превод или чрез
внасяне по платежна сметка, а в брой, за което са издадени общо 14 броя
разходни касови ордери (РКО). За резултатите от проверката е съставен Протокол
с №П-16001618198114-073-001 от 16.11.2018г.
Въз основа на
установеното в рамките на извършената проверка е съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с №F446215 от 21.11.2018г., с
който приетото за установено по отношение на ответника А.П., изразяващо се в получаване
на 14 броя плащания в брой на сумите от по 5 000,00 евро (9 779,15
лв.), представляващи части от престация на стойност
над 10 000,00 лв., не чрез банков превод или чрез внасяне по платежна
сметка (респективно, в брой), се квалифицират като административни нарушения по
смисъла на чл.3, ал.2 и чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Против съставения АУАН
постъпва възражение с Вх.№70-00-13645 от 26.11.2018г., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП,
предвид констатираната незаконосъобразност на същото, като издадено при
неправилно приложение на материалния закон. Съображенията, мотивирали решението
на районния съд, се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното
им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд.
Както и друг път
настоящият състав на съда е посочвал, по императивен начин с разпоредбите на
чл.3 от ЗОПБ се регламентират плащания на територията на страната над
определена стойност или по договори над определена стойност, като такива плащания
(в левове или чуждестранна валута) трябва да се извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка.
На следващо място,
нормата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда налагането на санкция заради неизпълнение
на задължението по чл.3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по
договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне
по платежна сметка, поради което субектът на задължението за плащане и в това
си качество и адресат на задължението по чл.3 от ЗОПБ, се явява и субект на
нарушението по чл.5, ал.1 от ЗОПБ.
При това положение, субект
на административнонаказателната отговорност по чл.5,
ал.1 от ЗОПБ, като извършител на нарушение по чл.3 от закона, може да бъде
единствено и само платецът на паричната престация, но
не и получателят на плащането. Нито формулировката на състава на нарушението по
чл.5, ал.1 от ЗОПБ, нито пък систематичното тълкуване на санкционната норма с материалноправната разпоредба на чл.3 от ЗОПБ, или пък друга
законова норма, предпоставят извод, че с разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ
законодателят предвижда отговорност за всяко административнонаказателно
отговорно лице, което е страна в размяна на парични средства над определена
стойност. Единствената възможна форма на съставомерно
изпълнително деяние по чл.5, ал.1 от ЗОПБ е действие по извършване на плащане в
нарушение на изискванията на чл.3 от закона. Извършени фактически действия по
приемане (получаване) на направено плащане, не представляват предмет на регулация
от нормата на чл.3 от ЗОПБ, поради което получателят на предмета на престацията, направена в нарушение на чл.3 от ЗОПБ, не е
субект на отговорността по чл.5, ал.1 от закона. Следователно, липсва нормативно
основание за налагане на административно наказание на лицето, получател на плащането,
като извършител на нарушение по смисъла на чл.3 от ЗОПБ. Административните наказания
са форма на държавна принуда, които водят до ограничаване на права или
вменяване на задължения, във връзка с установено неправомерно поведение на
определено лице, с оглед на което е недопустимо разширителното
тълкуване на административнонаказателните разпоредби.
Предвид гореизложеното,
постановената отмяна на процесното НП от страна на
районния съд е направена при правилно прилагане на закона. Респективно, решението
на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на касатора е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1618
от 09.09.2019г. по Н.А.Х. дело №2483 по описа на
Районен съд- Пловдив за 2019г., ХІ-ти наказателен състав, с което е отменено
наказателно постановление с №405337-F446215 от 06.02.2019г., издадено от директора на ТД-
Пловдив на НАП, с което на А.П., ЛНЧ **********, са наложени общо 14 броя глоби
в общ размер от 34 227,06 лева (14 х 2 444,79 лв.)
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………