Р Е Ш Е Н И Е

			19.10.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	09.10.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

       1.

Росица Ганева

        2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2197		2019

 

                              дело №                          по описа за                           г.

 

ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, чрез адв. М.Г., съдебен адрес:***, е предявило срещу М. С.Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 1904, 08 лв., представляваща изплатено от ЗД “БУЛ ИНС” АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 12.12.2016 г., в гр. Димитровград на кръстовището между ул. „Ромен Ролан“ и бул. „Г. С. Раковски“ е настъпило ПТП с участието на л. а. „Опел Астра” с peг. № РК2190АМ, собственост на Александър Александров Борисов, управляван от М. С.Н., и л. а. „Шевролет Авео” с peг. № Х6418ВТ, собственост на Красимир Янков Янков и управляван от Веселин Начев Славов.

Според протокол за ПТП № 1505146 от 12.12.2016 г., съставен от органите на КАТ, причина за произшествието е поведението на водача на лекия автомобил „Опел Астра” - М. С.Н., който не спрял на знак Б2 „СТОП”, отнел предимството на другото превозно средство и последвал удар между двата автомобила.

МПС „Опел Астра” с peг. № РК 2190 АМ е било застраховано по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица № BG/02/116000741042, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под № ********** от застрахователя по застраховка „Каско Стандарт” на МПС „Шевролет Авео” с peг. № Х6418ВТ - „БУЛСТРАД ВИГ”. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1889, 08 лв. на „БУЛСТРАД ВИГ”.

Видно от протокола за ПТП № 1505146 от 12.12.2016 г., М. С.Н. е управлявал МПС, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС към датата на ПТП. Поради това на основание чл.500 от КЗ ищецът има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. Той с писмо уведомил ответника да заплати претендираната сума, но до предявяването на иска не е получил плащане.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва се механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие, наличието на причинна връзка между вредите и ПТП, направено е възражение за съпричиняване и от водача на другия автомобил. Оспорва се иска и по размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на ПТП - 12.12.2016 г., по отношение на МПС „Опел Астра” с peг. № РК 2190 АМ, с номер на полицата BG/02/116000741042, издадена от ЗК „БУЛ ИНС" АД; заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 1889, 08 лв. във връзка с процесното ПТП.

От приложената към делото административно – наказателна преписка във връзка с протокол за ПТП № 1505146 от 12.12.2016 г. е видно, че против М. С.Н., ЕГН ********** е съставен акт за установяване на административно нарушение – при наличие на знак Б2 „СТОП” не е пропуснал движещият се по път с предимството л. а. „Шевролет Авео” с peг. № Х6418ВТ, с което станал причина за ПТП с материални щети; не е представил свидетелство за управление на МПС, а от направената справка било установено, че свидетелството му е с изтекъл срок на валидност. От съставеното наказателно постановление от 20.12.2016 г. на началника на РУП – Хасково, влязло в сила на 14.02.2017 г., се установява, че са приети за установени обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение. Административно – наказващият орган е наложил наказание на М. С.Н. за нарушения по чл.50, ал.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.150а, ал.1 от ЗДП.

Видно от представените справки от ОД на МВР – Хасково и Кюстендил, на ответника е издадено свидетелство за управление на МПС, категории „В”, „М”, „АМ”, на 11.04.2005 г., валидно до 29.03.2015 г. На 08.11.2017 г. свидетелството е подновено.

Видно от заключението по назначената авто-техническа експертиза, в резултат на описаното ПТП и удара на лек автомобил „Шевролет Авео” са причинени вреди на стойност 2004, 55 лв., като по-ниската изплатена сума от застрахователя се дължи на по-ниската цена за труд от нормативноустановената.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.2 от Кодекса за застраховането - регресен иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу причинителя на вредите, когато същите са причинени от лице, управлявало МПС при конкретно посочени нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая се твърди, че ответникът управлявал моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" относно управлявания от ответника автомобил; в срока на покритие на застраховката ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство; от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение.

От писмените доказателства по делото е установено наличието на  валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" относно управлявания от ответника автомобил към датата на автопроизшествието, причинено от ответника вследствие на допуснати нарушения на правилата за движение. При ПТП са причинени имуществени щети на гореописания лек автомобил, за които застрахователят е изплатил на увреденото лице обезщетение.

От доказателствата по делото не се установява наличието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на регресното право на застрахователя: ответникът да е управлявал моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

От  писмените доказателства по делото е установено по безспорен начин, че ответникът е имал издадено свидетелство за управление на МПС, категории „В”, „М”, „АМ”, което към датата на ПТП е било с изтекъл срок и е подновено впоследствие. Поради това той е имал правоспособност за управление на МПС от съответната категория и тази правоспособност не е загубена с изтичането на срока на свидетелството за управление на МПС. В този смисъл са разясненията, дадени с Решение № 80 от 16.09.2014 г. по т. д. № 897/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно което изтеклият срок на СУМПС няма за последица изгубване на придобитата правоспособност да се управлява МПС, а е основание за подмяната му. Доколкото свидетелството за управление на МПС удостоверява придобитата правоспособност на водача, изтичането на срока, за който е издадено, не води автоматично до загуба на това негово право, след като е възможна своевременната подмяна, за разлика от хипотезата на чл.157, ал.4 ЗДвП или случаите, когато по съдебен или административен ред е лишен от правото да управлява МПС.

Предвид изложеното съдът счита, че за ищцовото дружество не е възникнало правото на регрес по чл.500, ал.2 от КЗ към застрахования ответник за възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение и искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, срещу М. С.Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1904, 08 лв., представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС” АД застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, станало на 12.12.2016 г., и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: