Решение по дело №227/2020 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

41

Година

12.02.2021

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

10.02.

Година

2021………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

227

по описа за

2020

година.

За да се произнесе взе предвид следното: Предявени са искове с  правно основание чл.220, ал.1, чл.222, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ. В исковата молба, ищцата твърди, че на 23.06.2015 год. в гр.Димитровград с ответното дружество е сключила трудов договор №8/23.06.2015г.  и била назначена на длъжността "Машинен оператор, шиене" с място на работа в „****“ в с.Звездел, общ.Момчилград. Срока на договора е бил безсрочен,за пълно работно време от 8 часа дневно или 40 часа седмично, с основно трудово възнаграждение от 360 лв., в последствие увеличено на 460 лв. и с допълнително възнаграждение от 0,6% за всяка нейна година трудов стаж. Придобития трудов стаж и професионалният й опит към онзи момент бил 13г., 3 месеца и 29 дни или 7,80 % допълнително възнаграждение върху основното й трудово възнаграждение в размер на 28,08 лв. Основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, като постъпила на работа на 24.06.2015 г. На 01.04.2020г. ответното дружество й връчил заповед за прекратяване на сключения трудов договор без предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ - поради намаляване обема на работа. Твърди, че трудовия договор бил прекратен без предизвестие, без да й бъде изплатено обезщетение за неспазване на срока на предизвестие, обезщетение за неизползван отпуск за цялата 2019 г., както и за месеците януари, февруари и март от 2020 г., както и не й е било изплатено обезщетение за това, че останала без работа за период повече от 15 дни съгласно чл.222, ал.1 от КТ. Твърди, че дължимото обезщетение за неспазения срок на предизвестие от страна на ответното дружество се равнява на една месечна брутна работна заплата в размер на 672 лв. Дължимото й обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск за цялата 2019 г. за 20 работни дни-платен годишен отпуск, е в размер на 672 лв., а за месеците януари, февруари и март 2020г. за 5 работни дни - платен годишен отпуск, е в размер на 168 лв. или общо дължимото ми обезщетение за неизползваните от мен 25 дни-платен годишен отпуск е в общ размер на 840 лв. Дължимото й обезщетение за това, че договора бил прекратен на основание „намаляване обема на работа“ и останала без работа за период по-дълъг от 15 дни в размер брутното й трудово възнаграждение за 1 месец е бил в размер на 672 лв. Така общия размер на дължимите й обезщетения към 01.04.2020г. на основание чл.220, ал.1, чл.222, ал. 1 и чл.224, ал. 1 от КТ твърди, че са в общ размер на 2184,00 лв. Дължимата лихва върху същата сума, считано от 01.04.2020 г. възлизала на 50,35 лева. Твърди, че към настоящия момент ответното дружество не е заплатило нито едно от полагащите й се обезщетения, нито й са обяснили защо се постъпва така. Моли съда да постанови решение, с което да осъди "****" ЕООД,ЕИК:****** със седалище и адрес на управление в гр.Димитровград, ул."******, вх.А, общ.Димитровград, обл.Хасково да й заплати обезщетение в общ размер на 2184,00 лв., от които 672 лв. за неспазен срок на предизвестие от страна на ответното дружество, 672 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни за цялата 2019г. и 5 работни дни за месеците януари, февруари и март на 2020 г. в размер на 168 лева, 509,68 лв. за това, че в следствие на намаляване обема на работата останала без работа за повече от 15 работни дни в размер на 672 лева, както и 50,35 лева законна лихва върху сумата от 2184 лева за времето от 01.04.2020г., ведно със законната лихви върху сумата от 2184 лева, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до пълното им изплащане. Претендира за разноски по делото. В с.з. поддържа така предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да уважи същите съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото лице. Претендира за разноски по делото съгласно представения списък.

В законоустановения едномесечен срок ответника „****“ ЕООД, ЕИК ****** чрез адв.Л.Б. *** пълномощник на същия е депозирал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни. В с.з. поддържа отговора и излага съображения в хода по същество.

   Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 8/23.06.2015 год. и заповед от 01.04.2020 год. се установява, че К.М.С. е работила при ответника на длъжността"Машинен оператор, шиене" с място на работа в „****“ в с.Звездел, общ.Момчилград , като  трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно от работодателя със заповед 01.04.2020 г.,  считано от 01.04.2020 год., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа.

        Видно от предизвестие № 1 от 01.03.2020 год. на „****“ ЕООД такова е било изготвено в два еднообразни екземпляра, като единият е за всички работници в предприятието и е следвало да бъде поставен на видно място за сведение на заинтересованите.

        От заключението на вещото лице, което то подържа в съдебно заседание се установява, че обезщетението на ищцата по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие е в размер на 672.22 лв. От същото заключение се установява, че не са налични данни в счетоводството на ответника за отлагане на ползване на отпуск през 2019 год. и съответното му прехвърляне за 2020 год. През 2019 год. по ведомост за заплати за месец август е начислено възнаграждение в посочения размер в заключението, плюс два отработени дни, срещу която сума е положен подпис за получил сумата. Обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ касаещо 2020 год. е в размер на 168.05 лв., за неизползван платен отпуск от пет работни дни.

        При това положение съдът намира, че искът по чл.220, ал.1 от КТ е основателен и доказан. В случая този начин на уведомяване на всички работници чрез поставяне на екземпляр имащ вида на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение не води до установяване на факта, че този работник е получил едномесечно предизвестие на тази дата. Връчване на предизвестие трябва да бъде лично със съответния положен подпис със съответната дата, тъй като най-малкото се касае за предизвестие, което е едномесечно. Такова което е обвързано със срок и установяването за спазването му би могло да бъде удостоверено само срещу лично връчване, срещу подпис и дата. По никакъв начин в този вид стоящото предизвестие не удостоверява кога едно лице се е запознало с него. Както може да бъде видяно от това лице в същия ден на поставянето му, така може да бъде видяно и след пет дена, а може и въобще да не бъде видяно от лицето.

          Искът за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е основателен само в размер за сумата от 168.05 лв., които представляват неизползван платен отпуск от пет работни дни за 2020 год. и следва да бъде уважен в този размер. За 2019 год. видно от заключението на вещото лице на ищцата са били начислени суми, като във ведомостта е положен подпис за получил сумата, поради което в частта за дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за цялата 2019 год. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

        Искът по чл.222, ал.1 от КТ също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като евентуалното му уважаване касае различни хипотези, които са в нормата и няма представени никакви доказателства по делото дали ищцата не е била на работа след прекратяване на трудовия договор.

        При това положение следва на ищцата да бъдат присъдени разноските по делото, а именно: 470 лв., от които 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 70 лв. за вещо лице на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Също така следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка на РС Момчилград и сумата в размер на 100 лв. представляваща дължима д.т. по предявените и уважени срещу ответника искове, а ищцата сумата в размер на 50 лв. д.т. по отхвърления иск.

 

 

 

 

  

 

 

 

Водим от изложеното съдът 

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСЪЖДА "****" ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление в гр.Димитровград, ул. "******, общ.Димитровград, обл. Хасково ДА ЗАПЛАТИ на К.М.С.,с ЕГН:**********,*** сумата в размер на 672.22 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на ТПО в брутен размер, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2020 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.220, ал.1 от КТ.

  ОСЪЖДА "****" ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление в гр.Димитровград, ул. "******, общ.Димитровград, обл. Хасково ДА ЗАПЛАТИ на К.М.С.,с ЕГН:**********,*** сумата в размер на 168.05 лв. представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. в брутен размер за пет работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2020 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.224, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ в частта за дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за цялата 2019 год., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ  иска по чл.222, ал.1 от КТ от К.М.С.,с ЕГН:**********,*** против "****" ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление в гр.Димитровград, ул. "******, общ.Димитровград, обл. Хасково за заплащане на сумата в размер на 672.22 лв. представляваща обезщетение за това, че е останала без работа за период повече от 15 дни съгласно чл.222, ал.1 от КТ , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "****" ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление в гр.Димитровград, ул. "******, общ.Димитровград, обл. Хасково да заплати на К.М.С.,с ЕГН:**********,*** сумата в размер на 470.00 лв., представляваща разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК..

ОСЪЖДА "****" ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление в гр.Димитровград, ул. "******, общ.Димитровград, обл. Хасково да заплати по сметка на РС Момчилград  сумата в размер на 100.00 лв. представляваща дължима д.т. по предявените и уважени срещу ответника искове.

ОСЪЖДА К.М.С.,с ЕГН:**********,*** да заплати по сметка на РС Момчилград  сумата в размер на 50.00 лв. представляваща дължима д.т. по отхвърления иск.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 Районен съдия:

                                                                       /Й.Геров/