№ 311
гр. Варна , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502103 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248, чл.250 и чл.251 от ГПК.
Производството е образувано по молба с вх №26674/23.12.2020 год по описа на
ВОС ,депозирана от Д. Н. М., ЕГН: ********** ,с която се претендира изменение на
решение № 1585/01.12.2020 год постановено по гр.д. 20203100502103/20 година по описа на
ВОС в частта относно присъдените разноски ,претендира се допълване на решението и
тълкуване на същото. Молителят твърди, че многократно е правил възражение за
прекомерност на претендираните от страна на „Електроразпределение Север” АД, разноски
по гражданското дело,тъй като делото не се отличава с правна сложност. Моли с оглед
изложеното в молбата да се измени решение № 1585/01.12.2020 год постановено по гр.д.
20203100502103/20 година по описа на ВОС в частта относно присъдените разноски в полза
на„Електроразпределение Север” АД,като се намалят до размера на 594,62 лв с ДДС,.
Моли , тъй като ВОС не се е произнесъл по отношение периода на корекцията,
съдът да се произнесе по това " следва ли да се доказва точния момент,от който
потребяваната в обекта ел.енергия е започнала да се отчита в невизуализирания регистър".
Претендира се и съдът да се произнесе и по въпроса притежавал ли е ответникът по
делото „Електроразпределение Север” АД, да продава, т.е да издава фактура за потребена
ел.енергия,като с такава лицензия е разполагал само " Енерго про продажби " АД,но не
и „Електроразпределение Север” АД, Твърди се,че неправилно е остойносттена процесната
сума, като неправилно са включени и такси.Моли да се допълни възражението и относно
1
направеното от Д. Н. М. възражение за погасяване на вземането поради изтекла кратка
погасителна давност.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната молба. Излагат се подробни съображения относно
твърдяната неоснователност.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, изразеното становище
от страните, намира депозираната молба за допустима - в срока по ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,но
разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения :
Предявеният е иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК от Д. Н. М. срещу
„Електроразпределение Север”АД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника заплащането на сумата от
3793.06 лева, начислена по фактура №**********/04.10.2019г., за периода 06.01.2016г. до
12.07.2019г. за електрическа енергия по партида с абонатен №**********, клиентски
№********** с адрес на потребление гр.Шумен, ул.“Влайско възстание“ бл. №4, ап.29.
По този спор ВОС е постановил решение, с което е отменил решение №
2529/22.06.2020 год. постановено по гр.д. 18547/2019 год по описа на ВРС и ВМЕСТО
НЕГО е постановил,че отхвърля иска предявен от Д. Н. М., ЕГН: ********** да се приеме
за установено, че ищецът Д. Н. М. НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК: ********* СУМАТА от 3793.06 лева, начислена по фактура
№**********/04.10.2019г., за периода 06.01.2016г. до 12.07.2019г. за електрическа енергия
по партида с абонатен №**********, клиентски №********** с адрес на потребление
гр.Шумен, ул.“Влайско възстание“ бл. №4, ап.29, на основание чл.124,ал.1 ГПК и е осъдил
Д. Н. М., ЕГН: ********** да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК:
*********, НАПРАВЕНИТЕ по делото разноски пред двете инстанции в общ размер от 2
651,86 лв,на осн.чл.78 от ГПК.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въз основа на
доказателствата по делото,съдът приема следното :
Съдът дължи произнасяне по всички претенции, с които е сезиран, а ако не го
стори, решението му ще е непълно.Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да
се произнесе по част от предмета делото, да не се е произнесъл по конкретна част от иска
или по някой от обективно съединените искове. Основание за допълване на решението е
налице тогава, когато произнасянето в решението не обхваща целия спорен предмет,
въведен с първоначалната искова молба и/или чрез надлежно изменение на иска или чрез
2
допустимо последващо съединяване на искове../ Решение № 157 от 17.05.2018 г. по гр. д. №
2489 / 2017 г. на ВКС, 4-то гр. Отделение, Решение № 152 от 14.01.2020 г. по гр. д. № 1037 /
2019 г. на ВКС, 2-ро гр. Отделение, Решение № 128 от 15.04.2019 г. по т. д. № 38 / 2018 г.
на ВКС съд, 2-ро тър. отделение / Допълването на решението по реда на чл. 250 ГПК е
необходимо само по онези искания и възражения, по които се формира сила на присъдено
нещо, както и по искания, по които съдът дължи произнасяне с диспозитив. /Решение № 45
от 06.04.2017 г. по гр. д. № 3343 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/
Видно от изложеното в исковата молба и постановеното решение на
ВОС,съдът се е произнесъл изцяло по предмета на установителния иск по правния спор-
дали се дължи или не исковата сума. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат
отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са
налице. Чрез производство по допълване на решение не може да се изменят мотивите и
диспозитива на постановеното решение, в какъвто смисъл са доводите и целта на
молителя/. Решение № 220 от 16.07.2019 г. по т. д. № 645 / 2019 г. на ВКС, 2-ро тър.
отделение/
След като единствено в диспозитива се съдържа произнасяне по заявеното
спорно право, то пропускът на съда да обсъди в мотивите си определено възражение или
настъпил юридически факт, не съставлява непълнота на акта, а довод за неправилност на
изводите на съда, респективно необоснованост/. Определение № 904 от 09.12.2010 г. по ч.
пр. д. № 873 / 2010 г. на Върховен касационен съд /
Нещо повече, чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се
допълват мотивите на съдебния акт и да се постанови резултат, различен от вече
постановения поради непроизнасяне по релевирано възражения./ Решение № 152 от
14.01.2020 г. по гр. д. № 1037 / 2019 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение / Липсата на
удовлетворителен за страна резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и
непроизнасяне по част от спорния предмет
С оглед изложеното молбата, депозирана от Д. Н. М., ЕГН: ********** за
допълване на решението на ВОС е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Неоснователна е молбата и относно исканото тълкуване на решението на
ВОС.
Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на
което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или
двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този
смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория,
съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се
изведе действителната воля на съда, който го е постановил. /Решение № 253 от 28.09.2020 г.
по гр. д. № 4250 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. отделение,Решение № 399 от 07.11.2018 г. по гр.
3
д. № 1048 / 2018 г. на ВКС, 4-то гр. отделение / / При тълкуването
съдът изхожда от мотивите на решението, от формираната в тях воля към момента на
постановяването му, като по реда на чл. 251 ГПК не може да се иска допълване или
изменение, както и пререшаване на спора, т.е. недопустимо е да се променя ясно
обективираната воля в съдебното решение. Тълкуване на съдебно решение се налага тогава,
когато изразената от съда воля не е ясна и следва да бъде уточнено допълнително
постановеното от съда в диспозитива на решението, като на тълкуване не подлежат
фактическите или правни изводи направени от съда в мотивите на решението/ Решение №
253 от 28.09.2020 г. по гр. д. № 4250 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. Отделение, Решение № 253 от
28.09.2020 г. по гр. д. № 4250 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. Отделение/ Неяснотата на решението
или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание
за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от
правораздавателната дейност на съда/ Решение № 8 от 22.01.2015 г. по гр. д. № 3921 / 2014
г. на ВКС/
С оглед изложеното ,настоящият въззивен състав
счита,че не е налице неясно съдебно решение, обективирано в диспозитива на атакуванато
решение,поради което и молбата по чл.251 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Относно искането по чл.248 от ГПК:
В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като
разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната
страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена
възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде
изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала
недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда
разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е
прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане
за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването на
нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на
разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са
логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по
време.
Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските може да се
основава на възражение за прекомерност, но може и да не се основава на него, а на други
съображения. С възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на
страната, че дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с
4
гражданскоправната отговорност за разноски.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК молителят е изразил и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,което е изразявал
няколкократно по делото. Така направеното възражение е неоснователно. Основанието
по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита
и фактическата и правна сложност на делото. Или при въвеждане на възражение за
прекомерност страната следва да изложи доводи относно фактическата и правна сложност
на спора – т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират
и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай, както и да обоснове в тази връзка несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права.
В случая липсват каквито и да било доводи за това, че делото е с ниска степен
на фактическа и правна сложност, като немотивираното възражение не може валидно да
обоснове намаляване на договорения адвокатски хонорар до определен от закона минимум -
минималния размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права./Определение
№ 140 от 22.04.2016 г. по гр. д. № 5873 / 2015 г. на ВКС, 3-то гр. отделение/
Не съставлява такъв аргумент и разбирането, че на противната страна се дължи
минималното адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1/04г. Този довод би имал
правно значение само ако възражението е мотивирано и обосновано и съдът може да обсъди
аргументите относно твърдяната прекомерност. При липса на каквито и да било релевантни
доводи в тази насока, то следва да се приеме, че възражението е неоснователно.Пред вид
предмета и особеностите на производството, големият обем от доказателствен материал и
броя на проведените съдебни заседания, разноските не следва да се определят в минималния
възможен размер от Наредба № 1 от 9.07.2014г./ДВ бр.84/2016г./ за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх №26674/23.12.2020 год по описа на
ВОС ,депозирана от Д. Н. М., ЕГН: ********** ,с която се претендира изменение на
решение № 1585/01.12.2020 год постановено по гр.д. 20203100502103/20 година по описа на
ВОС в частта относно присъдените разноски ,за допълване и тълкуване решение №
1585/01.12.2020 год постановено по гр.д. 20203100502103/20 година по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
основание чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6