РЕШЕНИЕ
Номер: 14.06.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен
състав
На девети юни Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко
Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: С. Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 617 по описа за 2021 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 24-002888 от 15.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара
Загора.
Жалбоподателят „Йони –
М – 2018“ ЕООД с.Богомилово, община Стара Загора, твърди, че НП е
незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира за направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че НП е законосъобразно, и моли да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП,
издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение)
№ 24-002888 от 22.01.2021 г.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.3 от КТ („Работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице –
с глоба в размер от 1000 до 10000 лв., за всяко отделно нарушение”) за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ („Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (вж. пар.1, т.1
от ДР на КТ) на 18.01.2021 г. в стопанисван от него обект – кулинарен магазин,
находящ се в гр.Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 1, приел на работа
като консултант Д.Г.Г., ЕГН **********, без преди това да сключи с нея писмен
трудов договор, като вместо това сключил граждански договор.
От събраните по делото
доказателства се установява, че:
на 05.01.2021 г. между
жалбоподателя, като възложител, и св.Д.Г.,
като изпълнител, бил сключен граждански договор за консултантски услуги – л.14
от делото, без да е посочено в какво ще се изразяват тези услуги, а само
възнаграждението за тях – 2,50 лева на час, и без изрично да е договорено
работно време, а само че възложителят се задължава да информира консултанта
най-малко 24 часа преди възникването на обстоятелствата за необходимостта от
полагане на услугите, като определи деня и часа на започване на дейността;
св.Д.Г. твърди, че е
започнала работа при жалбоподателя по сключения между тях граждански договор на
04.01.2021 г. с работно време от 10,00 часа до 17,00 часа – в този смисъл е и
декларацията й по чл.402, ал.1, т.3 от КТ на л.13 от делото, но само в дните,
през които е работела, тъй като е била на повикване, като положеният от нея
труд й се е заплащал на следващия ден срещу разписка – в тази насока са
разписките на л.49-54 от делото, както и че в дните, в които е била на работа,
е изпълнявала функциите на касиерка – в подкрепа на този факт са и показанията
на актосъставителката С.Ж.А., помощник готвач – това обстоятелство се
потвърждава и от проведените й инструктажи (л.45-48 от делото), и/или
консултант – консултирала клиентите какво е ястието, как е приготвено и какво
съдържа;
по време на проверката
на 18.01.2021 г. в обекта на жалбоподателя св.Д.Г. е изпълнявала според
актосъставителката функциите на касиерка;
на 22.01.2021 г. между
жалбоподателя, като раблотодател, и св.Д.Г.,
като работник, в частност – готвач, бил сключен трудов договор – л.44 от
делото.
При тези данни съдът
намира, че през периода 04-21.01.2021 г., макар и в определени дни, св.Д.Г. е
престирала работна сила за жалбоподателя (към момента на проверката – като
касиерка) в рамките на работно време, т.е. правоотношенията им през този период
са били трудови и е следвало да бъдат уредени като такива, а не като
граждански, както е било в случая. Това обаче съставлява нарушение на чл.1,
ал.2 от КТ – отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а не на чл.61, ал.1 от КТ (ако и след извършване на нарушението да е бил сключен трудов договор между жалбоподателя
и св.Д.Г., през периода 04-21.01.2021 г. последната е престирала работната си
сила по граждански договор, а не е работила без договор) и за него жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран
на основание чл.414, ал.1 от КТ („Работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва…“), а не основание чл.414, ал.3 от КТ.
Нещо повече: фактът, че
през периода 04-21.01.2021 г., макар и в определени дни, св.Д.Г. е престирала
работна сила за жалбоподателя, към момента на проверката – като касиерка, т.е.
че между тях е съществувало трудово провоотношение, прикрито като гражданско,
тъй като последното е било фиктивно, се установява от доказателствата по
делото, но не следва от описанието на нарушението в НП и обстоятелствата, при
които то е било извършено, доколкото в НП изрично е посочено, че през този
период и в частност на 18.01.2021 г. жалбоподателят е приел св.Д.Г. на
работа като консултант, сключвайки
граждански договор се нея, а последният е бил сключен именно за консултантски
услуги, и не е посочено, че тя е престирала работна сила за него – било като
касиерка, било като готвач или помощник-готвач, каквито са данните по делото,
респективно – НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), тъй като не са
изложени факти и обстоятелства от съставомерен характер, т.е. обуславящи
извършването на каквото и да било административно нарушение – било това, за
което жалбоподателят санкциониран, било това, което той действително е
извършил.
По тези съображения
съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН възиваемата страна бъде осъдена да
заплати жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждения на представлявалия го упълномощен защитник в размер на 500 лева
съобразно приложения на л.7 от делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 24-002888 от 15.02.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” гр.Стара Загора да заплати на „ЙОНИ – М –
2018“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Богомилово, община гр.Стара
Загора, ...., ЕИК *********, сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща направени разноски по а.н.дело № 617/2021
г. на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: