РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. Благоевград, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210100021 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П. Л. Б., с ЕГН **********, с настоящ
адрес гр. С..... чрез адвокат А. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване гр. С......... със
съдебен електронен адрес за призоваване .......... против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С........представлявано от
управителите И..... В.... Д..... и Д.... В...... Н...
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за
недействителен договор № 1216885 за предоставяне на потребителски кредит, сключен
между П. Л. Б., с ЕГН: **********, в качеството и на Кредитополучател и "ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22
от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от
ЗЗД.
Претендират се сторените разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца с IBAN: ..........
Твърди се, че на 28.11.2022 г. между ищцата и ответното Дружество е сключен договор №
1216885 за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи се, че съгласно чл. 1 от
Договора, ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 4000 лв, а съгласно чл.
3 от договора, ищцата е трябвало да върне общо сумата от 5400 лв., която представлява сбор
от главница в размер на 4000 лв.; лихва в размер на 1400 лв., при лихвен процент 35%. Сочи
се, че съгласно чл. 2 от договора, плащанията по договора трябва да бъдат извършвани на 18
вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора. Според погасителния план
и според договора първото плащане е трябвало да бъде извършено на 28.12.2022 г. (първа
падежна дата на вноска), а последното на 21.05.2024 г. (крайна падежна дата на вноска).
Посочва се, че съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредите е в
размер на 49,66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на ответното дружество и
включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Сочи се, че съгласно чл. 5 от Договора кредитът се
обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, с
одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето,
1
предоставило обезпечението. Посочва се, че със сключването на настоящия договор
Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено
е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице,
така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в
процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларирал, че е запознат,
че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя
да получи кредит при едни и същи търговски условия. Твърди се, че изложеното в чл.5 от
договора е обективно невярно. Посочва се, че след направена справка в сайта на ответното
дружество (https://www.ferratum.bg/) се установява, че няма как да бъде попълнен и подаден
формуляр за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредита да
бъде обезпечен с поръчителство от дружество Гарант. Посочва, че в този смисъл няма как да
бъде сключен договор за кредит с ответното дружество, без кредитополучателят да се
съгласи по договора да има Г арант, независимо какво пише в общите условия или
договорите, които ответникът сключва със своите клиенти.
Твърди се, че за да обезпечени задълженията си по така сключеният договор ищцата се е
видяла принудена да сключи договор за гаранция с Multitude Bank, като размерът на
възнаграждението на поръчителя бил посочен в т.4.3 от СЕФ, представен към исковата
молба, а именно: 4040 лева.
Твърди се, че към датата на сключването на договора задължението на ищцата е било в
общ размер на 9 440 лева ( главница+ лихва+ такса гарант), като ищцата е погасила
предсрочно задълженията си по процесният договор за кредит, като е заплатила сума в общ
размер на 2 219,76 лева на ответното дружество, за което обстоятелство представя платежни
нареждания.
По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД се сочи, че ищцата има качеството
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на
договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, поради което се сочи, че приложимият нормативен акт е Законът за
потребителския кредит (ЗПК).
Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит е
недействителен. Сочи се, че съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Сочи се, че съгласно чл. 19, ал.1 от
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочва се, че общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Твърди се, че Договор № 1216885 за предоставяне на потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Твърди се, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като се цитира съдебна
практика в тази насока (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - В..... по в. гр. д. №
2
2218/2022 г.; Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС/. Решението (C-448-
17), по дело C-453/10; По дело C- 448-17; заключението на генералния адвокат по дело OP-
C-453-10 и др.
Сочи се, че съдебната практика приема, че когато договор за кредит не съдържа
компонентите, от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно
положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него
задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021 г. по в. гр. д. № 57/21 г. на ОС-Т......, Решение
№ I- 272 ог 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/20201. на ОС- Б....... II-ро Гражданско отделение,
първи въззивен състав.
Посочва се, че според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това
изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Т.е. следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР се твърди, че не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната
разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Твърди
се, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, според ищеца противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
Сочи се,че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще
се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП,
във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и се сочи, че тя подвежда потребителя относно спазването
на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе.
На следващо място се сочи, че от уговорките в договора между страните и тези в договора
за /гаранция/ поръчителство, между двата договора е налице такава тясна корелация и
взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство
на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те
следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде
сключен без да е обезпечен, тъй като е налице договорна обвързаност и между кредитора и
поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството
наред с това по основното задължение по кредита, и то на кредитодателя по негова сметка.
Посочва се, че това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласява да
поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, дават основание да се приеме,
че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на
добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Ето
защо се твърди, че компонентът "вноска гарант" от последващия погасителен план е
следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в § 1, т. 1 от ДР от ЗПК за общ разход. В случая в процесния Договор е посочен
3
ГПР - 49.66, а ако се включи разходът за такса гарант 4040 лева, и възнаградителната лихва,
то този ГПР няма да е 49.66. Доколкото в чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, се сочи, че със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил
възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко
свързан с договора за потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в
общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. С
оглед на гореизложеното се твърди, че договорът на това основание следва да се счита
нищожен.
Твърди се, че в процесният договор е нарушено и това изискване на закона за точно и
ясно посочване на ГПР и неговите компоненти,доколкото никъде не е посочено кои разходи
формират ГПР и същото непосочване представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11 ал.1,
т. 10 от ЗПК.
По отношение на възнаграждението за гарант/поръчител се твърди, че не е включено като
разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита, в каквато
насока се цитира съдебна практика /Решение № 257 от 28.02.2023 г. на ОС - П.......по в. гр. д.
№ 91/2023 г. /.
Твърди се, че ищцата не е имала възможност да сключи договора за кредит, без да се
съгласи по договора да има поръчител, поради което възнграждението на гаранта по
договора за поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита
като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и
е задължително условие за получаването на кредита. В тази насока отново се цитира съдебна
практика (Решение № 1647 от 22.12.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2744/2022 г.,
Решение № 257 от 28.02.2023 г. на ОС - П...... по в. гр. д. № 91/2023 г., Решение № 197 от
21.02.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2504/2022 г., всичките влезли в сила, Решение №
3376 от 4.03.2023 г. на СРС по гр. д. № 42556/2021), съгласно която когато не се включа
таксата Гарант в ГПР е налице неправилно посочване на ГПР, което води до
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че не е могъл да избира между няколко варианта - или да предложи избрано от
него физическо лице, което да обезпечени задълженията му към "Фератум България" ЕООД
или да се обърне към услугите, които предоставя Поръчителя или друго лице, което
дружество да гарантира изпълнението на Договора за кредит. Твърди се, че не по своя
собствена преценка ищцата е решила да сключи договор за гаранция с Поръчителя, като
дружеството бъде гарант за изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит,
поради което сключване на договор за поръчителство е задължително условие при отпускане
на кредита.
Твърди се, че в тежест на доказване на ответното Дружество е да докаже, че ищцата е
могла да избира и е направила собствена преценка. Сочи се, че разписаните клаузи, че тя го
е направила по собствена преценка са недопустими според практикта на СЕС, цитирана по-
долу, защото разместват доказателствената тежест и правят почти невъзможно
упражняването на потребителските права, като в тази насока се цитира практика на СЕС /по
дело C-449-13, по дело OP-C-34-18/.
Сочи се, че според чл. 143, т. 19 от ЗЗП е неравноправна клауза, която ограничава
необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага
тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на
другата страна по договора;
Сочи се, че типовите клаузи от ОУ и договора не могат да докажат, че сключеният договор
за поръчителство не е бил задължително условие, като в тежест на ответника според ищеца
е да докаже това обстоятелство.
4
Твърди се, че самият договор за поръчителство е нищожен, който се сочи, че е съглашение
между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято
воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за
валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Сочи се, че договорът е едностранен,
безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е
кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на
длъжника по обезпеченото правоотношение. Посочва, че законодателят урежда договора за
поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице,
отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради
което сключването на сделка между него и третото лице поръчител е лишена от правно
основание. Сочи се, че когато длъжникът учредява лично обезпечение, то не се осъществява
целта на договора за поръчителство и същият е лишен от своето основание. Сочи се още, че
договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 1 от ЗПК, в каквато на сока се цитира съдебна
практика според която противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са
явно нееквивалентни (Определение № 1133 от 17.09.2009 г. по гр.д. № 970/ 2009 г. на
Върховен касационен съд, Определение № 427 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 5260 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 153 от 24.07.2015 г. по гр. д. №
3014 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, решение № 615/15.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. , III г.о. на ВКС , Р № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр. д. №
753/99 г., V г.о., Р № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г.).
Сочи се, че е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава
насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
Посочва се, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето („противоречие с добрите нрав“)
ЗЗД намира приложение и при търговските сделки /в този смисъл Решение № 88 от
22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, I ТО/. По договор за поръчителство, сключен
между длъжника и поръчителя, се сочи, че длъжникът не получава никаква престация,
поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично. Поставянето
на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение
противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Сочи се, че от член 8,
параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. Навежда се, че е задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит, като в този
смисъл се сочи, съображение 26 от Директивата в което се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя
има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48., която е да се осигури високо,
адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8.9.23. 24.43.45 от
Директивата/. В този смисъл се посочва параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014 г. по дело
С565/12 на четвърти състав на СЕС.
Твърди се, че ако лицата разполагали с възможност да осигурят обезпечения, включително
чрез гарантиране на изпълнението от страна на трети лица, те щели да предпочетат
банковото кредитиране, при което лихвените нива са значително по-ниски от тези,
5
предлагани от небанковите финансови институции. При съпоставяне на размера на
отпуснатия кредит от 4000 лв. и размера на възнаграждението на дружеството - гарант 4040
лв. се твърди, че няма житейска логика едно лице да се съгласи да заплати възнаграждение
на толкова висока цена, почти равна на сумата, която получава в заем, ако имаше избор дали
да се съгласи с обезпечението или да откаже. Сочи се, че поставянето на условие за
усвояване на кредита чрез осигуряване на поръчителство с високо възнаграждение
осъществява фактическия състав на неравноправността и разкрива недобросъвестността на
кредитодателя, тъй като ако последният бил постъпил справедливо и добросъвестно с
кредитополучателя, потребителят не би се съгласил с клауза за толкова високо
възнаграждение при индивидуални преговори /съображение 74 от Решение по съединени
дело С- 224/2019 г. и С-259/2019 г. на СЕС/.
С оглед на гореизложеното се счита, че е изпълнен общият фактически състав на чл. 143
ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на
договорна уговорка относно клауза за предоставяне на обезпечение гаранция /клауза гарант/
/арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ се счита, че тази договорка следва да бъде квалифицирана като
неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Навежда се, че същата
клауза следва да се счита като част от Договора за потребителски кредит поради тясната и
свързаност с Договора.
Твърди се, че поръчителството е недействително, т.к. договорът не може да съществува
без него, поради което и целият договор следва да се обяви за недействителен. Дори и да
приемете, че договорът за поръчителство е самостоятелен договор и евентуално би бил
действителен на собствено основание, се иска от съда да вземе предвид, че поради
нищожността на кредитната сделка (ако счетете, че такава е налице), то акцесорната сделка
(договорът за поръчителство) не била произвела правен ефект, защото договорът за
поръчителство е с акцесорен характер и той може да съществува валидно единствено при
условие че съществува действителен главен дълг, доколкото обаче договорът за
потребителски кредит би се оказал нищожен, то нищожна следва да е обезпечителната
сделка.
На следващо място се твърди, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй
като нито в договора нито ОУ, има посочен лихвен процент на ден, като са посочени
лихвени проценти, но те са на годишна база, и за нито един от тях не е посочен лихвен
процент на ден. Сочи се, че в чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвижда при посочване на
условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен
лихвения процент на ден.
С оглед на гореизложеното се твърди, че е налице недействителност на договора поради
неспазеното изискване на член 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
С Разпореждане № 74/11.01.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата
молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен
срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на
22.01.2024 година.
В указания от съда едномесечен срок на 23.02.2024 г. ответното дружество е депозирало
писмен отговор, в който е инкорпориран и насрещен иск, предявен от „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.......
представлявано от управителите И.... В.... Д... и Д....В.... Н.... против П. Л. Б., с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. С.......
С отговора на исковата молба се оспорва предявения иск, като неоснователен.
Поддържа се в подадения отговор, че твърдението на ищеца, че Договорът за кредит е
нищожен е неоснователно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК се изразява
6
становище за неоснователност на твърденията на ищеца, че лихвеният процент не е бил
коректно посочен в договора за потребителски кредит, съответно ГПР не е посочен
правилно и надвишава пет пъти размера на законната лихва, тъй като в него е трябвало да се
включи и размера на евентуално дължимата неустойка.
Сочи се, че съгласно чл. 5 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или
от договор за предоставяне па потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно
на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата
на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Поддържа се, че такъв СЕФ е
бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредит, с който се
е запознал. Сочи се още, че лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ,
впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни.
Изрично посочено е в самия договор, че връщането на кредита става съгласно погасителния
план. Лихвеният процент е посочен като число, съответно не е възможно ливхеният процент
да е променлив, доколкото променлив лихвен процент се уговаря спрямо друга величина, а
не като абсолютна цифрова стойност. Условия за прилагане на лихвения процент могат да
съществуват само в последния случай, тъй като потребителят трябва да е наясно от коя друга
величина, зависи размера на дължимата от него лихва. Поддържа се, че в процесния договор
за кредит ясно е посочен твърд лихвен процент, поради което възраженията на ищеца са
изцяло неоснователни.
На следващо място се поддържа, че са неоснователни твърденията за нарушаване на чл.
11. ал. 1. т. 11 от ЗПК. В посочената разпоредба се съдържа задължение за включване на
погасителен план, включващ размер, брой и периодичност на вноските. Видно от договора
за кредит, към същия е приложен погасителен план, в който ясно и точно са описани всички
дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва.
Посочване на твърдяното в исковата молба „съотношение между главница и лихва” е
направено още в чл. 3 на процесния договор за кредит, като ясно и изрично са посочени
размерите на главница и лихва. Следователно не е налице твърдяната от ищеца неяснота.
Същото се отнася и до посочване на дължими суми при различни лихвени проценти,
доколкото не е налице променлив лихвен процент.
Що се отнася възнаграждението, което ищецът се е задължил да плати на трето лице, се
поддържа в писмения отговор, че то въобще не се дължи на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
поради което няма как да бъде посочено в погасителен план, нито представлява главница
или лихва. По-подробни аргументи са изложени по-надолу в настоящия отговор на искова
молба.
Ищецът твърди, че с нарушен чл. 11. т. 10 от ЗПК, което също се иска да се приеме за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 11. т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да
бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към
кредитодателя. Формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява
съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.
Твърди се, че законът не поставя условие да бъде включена формула за формиране на ГПК
договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по
договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати. Сочи се, че формулата за
изчисление на ГПР включва като елементи при изчисляване единствено главница, лихви,
разходи по кредита, погасителни вноски. Твърди се, че е неоснователно твърдението на
ищеца, че в договора за кредит не било ясно как е изчислен ГОТ, като се сочи, че
изчисляване на процента на разходите според нормативно определената формула е
необходима математическа подготовка много над тази на нормалния неспециалист.
Сочи се, че ЗПК изисква посочване на изчисления по правилата на Приложение № 1 ГПР
в договора за кредит с оглед яснота на потребителя за цялостното оскъпяване на кредита,
което се твърди, че в процесния случай е сторено. Сочи се, че съгласно нар. 1 от ДР на ЗПК,
общите разходи по кредита включват известните на кредитодателя суми по допълнителни
7
услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита. Обратно на
твърдяното в исковата молба,се сочи, че ищецът е можел да обезпечи отпуснатия кредит по
различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица. Сочи се,
че сключване на договор за поръчителство с „.Мултитюд Банк" (Малта), не е задължително
условие при отпускане на кредита.
С оглед изложеното се твърди, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи
сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в ГПР по
кредита, но съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. В допълнение се сочи, че
тази сума не е била известна на кредитодателя преди потребителят да избере именно
Мултитюд Банк (..... като поръчител. В случай, че кредитът бил обезпечен по друг начин,
например чрез поръчителство от физическо лице, се сочи, че кредитодателят не би имал
информация за размера на евентуално възнаграждение, доколкото то се уговаря между по
потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, т.е. сочи се, че отново не отговаря
на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1 от ДР на
ЗПК.
Сочи се, че включване на клаузата за обезпечение чрез Мултитюд Банк (М.....) в чл. 5 от
Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките па
преддоговорните отношения между страните, като след този избор, е изготвен договора, в
чийто чл. 5 е отразен начина на обезпечаване задължението на ищеца. Твърди се, че ищецът
е избрал да кандидатства за кредит с опцията задължението му за връщане на отпуснатия
кредит да бъде обезпечена по определен начин, който избор е отразен в предложения му
договор. Сочи се, че това не означава, че кредитодателят има информация относно
условията, при които ищецът и третото лице (поръчител), ще постигнат споразумение,
съответно не е ясно уговореното между тях възнаграждение.
Твърди се, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно
от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант-,
предложен от кредитодателя, се сочи, че този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй
като не влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1.1. от Закона за потребителския
кредит. Сочи се, че посочената разпоредба се обхваща именно услуги, предоставяни от трето
лице Мултитюд Банк (Малта), която е с незадължителен характер но смисъла на закона.
Сочи се, че твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с Мултитюд
Банк (Малта) има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита е
напълно неоснователно. Твърди се, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява
следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя
(съгласно чл. 16 от 3ПТ, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки
отделен случай) и има за цел да гарантира финансовия риск, който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. Сочи се, че
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно, за да
си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. По тази
причина се считат за неоснователни твърденията на ищеца, че договарянето на обезпечение
е незаконосъобразно.
Сочи се, че ищецът е предоставил цялата законово необходима информация във връзка с
размера на ГОТ, както и начина на неговото формиране. Съгласно чл. 5. от ЗПК, преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, се сочи, че кредиторът предоставя своевременно на потребителя
необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Посочва се, че тази информация се предоставя във формата на СЕФ
за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от
ЗПК, като такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на Ищеца при
кандидатстването за кредита, с който се е запознал.
Твърди се, че предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по ясен и
разбираем за Ищеца начин и в Договора за кредит. В чл. 3 от Договора за кредит ясно е
посочен общата сума, която следва да бъде върната от ищеца, съответно по пера - главница
8
и лихва. Твърди се, че за ищеца е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума,
която той е следвало да върне с оглед на сключения от него Договор за кредит, като се
твърди, че тези стойности са били на разположение на ищеца през целия процес на
кандидатстването, а именно: При попълването на електронния формуляр на интернет
страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за отпускането на кредит; Чрез
предоставения СЕФ на електронната поща на ищеца след подаване на заявката за кредит;
Чрез предоставения проект на договор за кредит, който е бил надлежно одобрен от ищеца с
изпращането на код за потвърждение в този смисъл.
Твърди се, че кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди да е взел
решение за сключването на договора и може да направи свободна и самостоятелна преценка
дали е в състояния да изпълни това изискване на кредитополучател или не. След като
кредитополучателя е уведомен предварително за това изискване на кредитора, се сочи, че
той разполага с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с
оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит
съгласно своя избор.
Сочи се, че посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. Сочи се, че твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи
Договор за гаранция е Мултитюд Банк не отговарят на обективната действителност.
Твърди се, че ищецът е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има
субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски
кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи
обезщетение и неустойки. Сочи се, че това негово право е предвидено и в чл. 9 от Договора.
Дори да се приеме, че ищецът е узнал едва след сключването на договора за кредит (въпреки
неколкокрагно предоставяната информация), че трябва да обезпечи кредита, използвайки
допълнителна и незадължителна възмездна услуга, се твърди, че той е имал на
разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без да дължи
обезщетения или неустойки, което право той не е упражнил.
Относно правото на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на
задължението за връщане на кредитните средства се твърди, че е неоснователно
твърдението, че предоставяне на поръчителство от Мултитюд Бамк (Малта) е условие за
сключване на договор за кредит. Сочи се, че при кандидатстване, всеки кредитополучател,
включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за
гаранция е гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по
кредита, или да посочи поръчител, избран от него.
Твърди се, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателн не е
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите
на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлагани е
от Кредитора условия.
Сочи се, че е неоснователно становището на ищеца, че сключването на договор за кредит
е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на
потребителя. Сочи се, че потребителят може да избере какво обезпечение да предостави -
поръчител, който сам той е избрал или Мултитюд Банк (.....) дружество партньор на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Твърди се, че избраната възможност е залегнала в чл. 5 на Договора за кредит, който се
генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването
на заявка за кредит - т.е. същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на
потребителя.
Твърди се, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика но
смисъла на чл. 68е от ЗЗП, като по никакъв начин и с нито едно от действията си,
ответникът не е въвел в заблуждение ищеца относно условията по сключване на договора за
кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца
9
суми при всяка една от опциите. Сочи се, че при всяка една от стъпките за сключване на
договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия
избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо Мултитюд Банк (........, ако
избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция е него.
Твърди се, че са напълно неоснователни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на
чл. 143 от 3ЗП. Сочи се, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва
избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап съшият не е задължен
да сключи договора. В представения Стандартен европейски формат на преддоговорна
информация (СЕФ) се сочи, че в него отново ясно и недвусмислено са посочени
възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите последици за ищеца,
ако избере поръчителство чрез сключване на договор за гаранция с Фератум Банк (М......).
Дължимите към Мултитюд Банк (М......) суми се сочи, че са описани подробно и в договора
за гаранция, който ищецът доброволно е сключил.
По отношение твърдението на ищеца за нищожност на клаузата съдържаща се в чл. 5 от
договора поради противоречие с добрите нрави се твърди, че същото е напълно
неоснователно. Сочи се, че съгласно чл. 9 от ЗЗД, свободата на договаряне се ограничава от
изискването да бъдат спазвани добрите нрави, които в правната теория се възприемат като
морално-етични възгледи и правила на поведение, възприети от по-голямата част от
обществото. Уговарянето на неустойка при неизпълнение на съществено договорно
задължение, поето доброволно от едната страна, се сочи, че не нарушава добрите нрави,
особено при условията на пазарна икономика.
Сочи се, че е неоснователно твърдението на ищеца, че клаузата на чл. 5 от договора за
кредит не била уговорена индивидуално, съответно било налице нарушение на чл. 146 от
ЗЗП. Твърди се, че именно индивидуалния избор на ищеца при заявяване на процесния
кредит е довел до включване в договора на задължение за обезпечаване на отпуснатата сума
чрез поръчителство от Мултитюд Банк (М......). Твърди се, че е невярно твърдението, че
договорът за кредит не е можел да бъде сключен без обезпечаването му чрез поръчителство
от горепосоченото юридическо лице.
По отношение на предявения насрещен иск, съдът с Разпореждане № 582/27.02.2024
година и с Разпореждане № 986/01.04.2024 година два пъти е оставял същия без движение за
отстраняване на посочените в разпореждането нередовности, като поради неотстнраняване
на същите в указания от съда срок, съдът с Определение № 811/229.04.2024 година е върнал
насрещната искова молба, подадена от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С...... представлявано от управителите И......... В....
Д..... и Д..... В..... Н... против П. Л. Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С...... и е
прекратил производството по гр.д. № 21/2024г. по описа на РС-Благоевград в тази му част.
Определението е влязло в законна сила на 18.05.2024 година.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява, не се явява и
упълномощения процесуален представител-адвокат Д., който в писмено становище
поддържа предявения иск, по същество изразява становище за основателност на иска за
нищожност на целия договор. Претендират се сторените по делото разноски с представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответното дружество редовно призовано не изпраща представител.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе
предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните на
28.11.2022г. е сключен Договор № 1216885 за предоставяне на потребителски кредит,
съгласно който ищцата в качеството й на кредитополучател е получила сума в размер на
4000, 00 лв., като е поела задължение да я върне на 18 бр. вноски съгласно погасителен план
/представен и приет по делото/, с първа падежна дата 28.12.2021г. и последна падежна дата
21.05.2024г. В погасителния план са посочени размера на вноската, както и размера на
10
главницата и лихвата от всяка вноска. От договора се установява /чл. 3 от същия/, че за
целия период на кредита ответницата следва да върне сумата общо от 5400, 00 лева, която
включва сумата по кредита и лихва в размер на 1400, 00 при договорен лихвен процент 23,
33 %. В чл. 4 от процесния договор е посочено, че общия разход по кредита е в размер на
1400, 00 и включва сумата по чл. 3б от договора /т.е. лихвата/, а ГПР по кредита е в размер
на 49, 66, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход
по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Установява се от чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, че страните
се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude bank в
полза на дружеството. С одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Отразено е още в същата
разпоредба, че със сключването на настоящия договор кредитополучцателят потвърждава, че
при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо
лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за
кредит.
Съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК ответното дружество да предостави договора
за гаранция, но същият не е представен по делото.
Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 3, т. 4.3 е посочено,
че размерът на разходите за гарант ще бъде 4040, 00 лв., като посочените разходи не се
включват в ГПР.
Страните не спорят, а това е посочено и в отговора на исковата молба, че ищцата е
заплатила по договора сума в размер на 2217, 76 лв.
По делото са представени от ищцата преводни нареждания, от които обаче не може да се
установи дали касаят процесния договор.
В Общите условия на „Фератум България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение
/годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за
кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва
известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия.
Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на
кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23, вр. с чл.22 и сл.
ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с чл.19, ал. 1 и ал.4 ЗПК вр. с чл.143 и 146 ЗЗП.
Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.
В тежест на ищцата е да докаже, че договора за паричен заем е нищожен на посочените
основания-противоречи на закона, доколкото от този факт извличат изгодни правни
последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за
валидността на правоотношението, факта на наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит. В тежест на ответника е да докаже, че договора е валидно сключен, да докаже
възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, да установи валидността на всяка
една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е при съобразяване на
императивните материални норми. Да се установи,че при скл. на договора не е надвишен
размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна
клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.
Разгледан по същество искът е основателен.
Безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства, което не се и спори
11
между страните, че е сключен Договор № 1216885/28.11.2022г. за предоставяне на
потребителски кредит.
Съдът приема, че процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит, отговаря
на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. От сключения между страните по делото Договор
за предоставяне на потребителски кредит от 28.11.2022г., се установява, че същият има
характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Страните не спорят и съдът приема, че с оглед изявлението на
кредитополучателят в договора, че дава съгласието си Кодът за потвърждение, предоставен
му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, във
взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис, процесният
договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в
сключения с ответника Договор.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.
22 от ЗПК. В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в
чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и че чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 са
неприложими към посочения договор, предмет на делото. Настоящият съдебен състав счита,
че в случая е налице нарушение на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона,
като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в
Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където
е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира
потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да
прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност
да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е
предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Според съда посочения в Договора ГПР -49, 66 % е неточен и заблуждава
12
кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договора,
условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило
на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 5 от
Договора, получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея
се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще
надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на чл. 5 от договора,
предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с Мултитюд Банк
(М.........). Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на
информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и
ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да
сключи договор. В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по
кредита в Договора за предоставяне на потребителски кредит, чрез поръчителство на
посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение
противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона,
каквато забрана предвижда чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. На практика тази клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му. Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че
клаузата на чл. 5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я
прави нищожна поради противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника "Фератум България" ЕООД, че няма нищо
общо с третото за делото лице "Ferratum Bank". В действителност "Ferratum Bank" е
самостоятелно юридическо лице, регистрирано в Малта, което предоставя услуги на
територията на Република България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му
под № 178 в публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят
се установява от факта, че "Ferratum Bank" фигурира /както твърди и самия ответник/ в
предварително определения като типов по характера си договор и в електронните
формуляри. Това от своя страна показва, че двете дружества се намират в икономическа
свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между
двата сключени договора, което на практика представлява разделяне на приходите по
кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се
консумира недопустима печалба. Възражението на ответника, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условия за получаване на кредита, тъй като ищецът е
могъл да посочи избрано от него лице за поръчител е неоснователно. Това е така, тъй като
отказът да бъде сключен договор за поръчителство, може да доведе до отказ да бъде сключен
13
договора за потребителски кредит от страна на кредитора. Единствената "привилегия", която
е била предоставена на кредитополучателя е това, че той е могъл да избере физическо или
юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде предварително одобрено от
кредитора. Фактът, че ищецът е избрал поръчителя да бъде предварително одобреното от
кредитодателя лице и договорът за кредит да бъде сключен при предоставено от това лице
поръчителство не променя извода, че сключване на договор за поръчителство е
задължително условие за получаване на кредита.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 5400, 00 лева, но в нея не е включено
допълнителното плащане от 4040 лева по договора за гаранция, който, както бе посочено по-
горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това допълнително плащане се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид посочения в договора размер- 49. 66%.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - П...... по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - П..... по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение
№ 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - П..... по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от
18.02.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - П..... по в.
гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - П. п....о в. гр. д. № 2344/2019 г. /
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно
изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването
на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят
извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за
кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с
това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като
кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка
с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и искът се явява основателен.
По разноските:
14
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Видно от данните по делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 377, 60 лв., която
ответникът следва да бъде осъден да заплати.
В производството по делото ищцата е представлявана от адвокат А. З. Д. въз основа на
сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. На
първо място съдът намира за нужно да отбележи, че в производството по делото е предявен
един иск. Предвид изложеното на адвоката се дължи възнаграждение само за един иск.
Същият претендира възнаграждение в размер на 1492, 80 лв. с включен ДДС, като в
писмени молби излага пространни съображение за присъждането на ДДС, като са
представени и доказателства, че е регистриран по ДДС.
По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на
адвокат Д. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017
г. по съединени дела C- 427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното
Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1
ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият
състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските
възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.
В случая съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
съдържа типичните за иска съображения, както и обстоятелството, че по настоящото
производство е проведено едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на
ищцата не се е явил, представил е единствено писмено становище, съдът намира, че на
основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адвокат А. З. Д. следва да се
определи възнаграждение в размер от 300, 00 лева с включен ДДС. В практиката на ВКС,
обективирана в определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г.,
определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д. №
20228002104236 по описа за 2022 година на ВКС, Определение № 50017/26.02.2024 г. по т.д.
№ 1873/2023г. по описа на ВКС, Определение № 303/13.02.2024 г. по т.д. № 2204/2022 г. по
описа на ВКС и редица други се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е
15
обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на
безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява
безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; поради което при присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да включва ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона Договор № 1216885/28.11.2022г. за
предоставяне на потребителски кредит, сключен между П. Л. Б., с ЕГН: **********, в
качеството й на Кредитополучател и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* в
качеството му на Кредитодател.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С......... представлявано от управителите И...В.... Д... и Д..... В.... Н.... да
заплати на П. Л. Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С................ сумата от 377, 60 лв.
/триста седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. представлявано от управителите И.....В..... Д........ и Д...... В......Н..........да
заплати на адвокат А. З. Д., член на САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване гр.
С.......... сумата от 300, 00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с включен ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б........ окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
16