Решение по дело №637/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Б.Ж.Б. ***, подадена чрез пълномощник адв. А.Г., с посочен съдебен адрес: ***, против Решение №69 от 07.04.2023г., постановено по АНД №20225630200592 по описа на Районен съд – Харманли за 2022 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно. Сочи се, че съдът неправилно е преценил, че не е налице допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в издаване на АУАН преди извършване на самото административно нарушение. Твърди се, че свидетелските показания на свидетеля К. са ясни и категорични, че АУАН е бил издаден на жалбоподателя преди същия да бъде закаран в ЦСМП, където да даде кръвна проба. Показанията на свидетеля не се опровергали и от тези на актосъставителя, като същият заявил, че не си спомня кога е връчил АУАН на жалбоподателя, дали преди или след като е бил отведен до ЦСМП. Твърди се, че издаването на АУАН преди да бъде осъществено административното нарушение представлявало съществено процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателното производство. Моли се решението да бъде отменено, като се отмени и обжалваното НП.

В допълнително подадена молба се сочи, че се поддържа подадената касационна жалба. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 69 от 07.04.2023г., постановено по АНД №20225630200592 по описа на Районен съд – Харманли за 2022г., е потвърдено Наказателно постановление № 21-0271-001910/03.11.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, с което на Б.Ж.Б., за нарушение на чл.174 ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати нарушения на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното наказателно постановление. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателя. Посочил е също, че административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размер, с оглед предвиденото в закона.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

С наказателното постановление Б.Ж.Б. е санкциониран за това, че на 21.10.2021г., в 13:54 часа, в гр.Харманли, по ул.“Васил Левски“ на кръстовището, образувано с ул. „Витоша“ по посока към ул. „Преслав“ управлява лек автомобил * с регистрационен номер ***, собственост на П. И. Ж., като при извършена проверка водачът Б.Б. не желае да му бъде взета слюнка от устната кухина за извършване на проверка за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022, като в 14:35 часа водача Б.Ж. отказал да бъде тестван. Издаден му е талон за медицинско изследване с номер 082566, но Б. отказал също да даде кръв и урина за химическа експертиза. Описаното нарушение е определено като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП – водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Настоящият състав на съда счита, че административното нарушение е описано ясно и точно. От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че касаторът, в качеството му на водач на конкретно МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022, както и да му бъде взета проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на същото обстоятелство.

В настоящия случай отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач на МПС е употребило НУВ, се установява по несъмнен начин от наличния по делото талон за изследване № 082566, където отказът на лицето да бъде тестван с тест и да даде проба в лечебно заведение са удостоверени с подписите на самото лице, както и от показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Отделно от това, санкционираното лице не оспорва самия отказ като факт. Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или отказ да му бъде взета проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174 ал.3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача Б.Ж.Б.. Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in idem” и би довела до ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.

За нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че не може въз основа на превратното упражняване на права нарушителят да извлича благоприятни за себе си последици. При безспорно доказан отказ от страна на нарушителя да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради, според касатора нарушения, допуснати в хода на административнотонаказателното производство, са неоснователни. В тази връзка, не се споделят оплакванията, че районният съд неправилно преценил, че не е налице допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в издаване на АУАН преди извършване на самото административно нарушение, предвид показанията на свидетеля Касабов. Районният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел, че показанията на свидетеля Касабов досежно момента на издаване на процесния АУАН не се кредитират, като е отбелязал, че посочените в писмените доказателства часове правят невъзможна версията на този свидетел и подробно е мотивирал съображенията си. Настоящата инстанция изцяло споделя направените в тази насока изводи и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях.

По изложените по-горе съображения, решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №69/07.04.2023г., постановено по АНД №20225630200592/2022 г. по описа на Районен съд Харманли.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: