№ 36
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600564 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид :
Производството е по реда на чл.436 от НПК.
С протоколно определение №851/21.10.2021г., постановено по ЧНД №1576/2021г.,
ОС – Пловдив е оставил без уважение подадената от А. М. М. молба за съдебна
реабилитация по реда на чл.87 от НК по осъжданията му по НОХД № 95/1994г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, НОХД № 248/2020г. по описа на Районен съд -
Момчилград и НОХД № 33/2013г. по описа на Районен съд-Крумовград.
Недоволен от така постановеният съдебен акт молителят М., чрез адвокат Ч., го
обжалва с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата
се изразява виждането, че М. е реабилитиран по НОХД № 95/1994г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив на основание чл.88а от НК, а по отношение на останалите
осъждания се възразява срещу становището на окръжния съд, че не е доказано М. да е
имал добро поведение. Иска се определението да се отмени и да се постанови ново, с
което молителят М. да бъде реабилитиран по всичките му осъждания по реда на чл.87
от НК.
В съдебно заседание адв. Ч. поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
които доразвива в пледоарията по същество.
Представителят на АП – Пловдив счита жалбата за частично основателна. Намира,
че са налице основанията за реабилитиране на М. по две от осъжданията му – по
НОХД № 95/1994г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и НОХД № 248/2000г. по
описа на Районен съд - Момчилград, тъй като са настъпили визираните в чл.88а от НК
предпоставки за това.
1
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА в контекста на преследваният от молителя
краен резултат, макар и да не се споделят в цялост изложените в нея съображения, а
избраният процесуален ред за защита на законовият интерес да е неправилен.
Релевантните факти са установени и не са спорни по делото.
АК. М. М. е осъждан, както следва:
1. По първото осъждане, с присъда по НОХД №337/86г. по описа на РС – Нова
Загора, влязла в законна сила на 21.11.1986г., е налице амнистия със закон, обнародван
в ДВ, бр.99/1989г. Макар и да не е отразено изрично в мотивите към атакуваното
определение, очевидно окръжният съд е съобразил, че след като е налице амнистия по
това осъждане на М., то не може да бъде предмет на реабилитация по чл.86, чл.87 и
чл.88а от НК и поради това законосъобразно не е било обект на правен коментар.
2. С присъда по НОХД № 95/1994г. по описа на Пловдивския окръжен съд на
молителя М. е било наложено едно общо най-тежко и увеличено наказание в размер на
осем години лишаване от свобода и глоба от 10 000 лева. Наказанието лишаване от
свобода е изтърпяно на 26.05.2000г., като няма данни наложената глоба да е платена,
както и дали е било образувано изпълнително производство за принудителното й
събиране.
3. С влязла в законна сила на 30.03.2001г. присъда по НОХД № 248/2000г. по описа
на РС-Момчилград на А.М. е било наложено наказание четири месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 20 лева. Лишаването от свобода е изтърпяно на
10.08.2001г., липсват данни глобата да е платена. Установено е, че е издаден
изпълнителен лист, но не и дали е било образувано изпълнително производство за
принудителното й събиране.
От представеното удостоверение за липса на задължения става ясно, че към
момента няма висящи изпълнителни дела, образувани и водени спрямо М..
4. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 33/2013г. по описа
на Районен съд-Крумовград на А.М. е наложено наказание „Пробация“ за срок от 1
година и лишаване от правоуправление за срок от 10м. Наказанието лишаване от
свобода е изтърпяно на 14.03.2014г., а лишаването от права е изтърпяно на 26.12.2013г.
Преди произнасяне по съществото на казуса се налага да се изложи принципно и
трайно установеното в теорията и практиката виждане, че в производство с правно
основание чл.87 от НК съдът следва първо да прецени дали молбата за съдебна
2
реабилитация е допустима, а такава молба е недопустима винаги, когато са налице
предпоставките по чл.86 и/или чл.88а от НК за реабилитация по право, поради липса
на правен интерес у молителя. Едва след това и само ако не са налице законовите
предпоставки за реабилитация на молителя по право, съдът дължи произнасяне по
наличието на основания за съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК.
Прочитът на атакуваното определение показва, че окръжният съд не е следвал
описаната поредност, като изобщо липсва становище във връзка с предвидените в
чл.88а от НК законови предпоставки за реабилитация на М., както правилно отбеляза и
представителят на АП - Пловдив. От друга страна, противоречива е и застъпената от
адв. Ч. теза, която в разрез с позоваването си на чл.88а от НК / във връзка с второто
осъждане/ отправя искане за постановяване на съдебен акт за съдебна реабилитация на
М.. Казаното до тук, в контекста на доказателствата по делото, преценени през
призмата на законовите разпоредби, налага съществени корекции и в изложените от
окръжния съд мотиви, и в крайният резултат от производството, обективиран в
съдебния акт на първата инстанция.
Прав е окръжният съд за това, че за осъждането на М. - по НОХД № 95/1994г. на
ПОС не са налице законовите предпоставки, визирани в чл.86 от НК и тъй като
мотивите в тази връзка напълно се споделят няма да се преповтарят. Преди обаче да
откаже и то с недотам убедителни доводи съдебна реабилитация по това и по
следващите две осъждания на молителя, съдът е бил длъжен да анализира разпоредбата
на чл.88а от НК, и в частност, нормата на чл.88а, ал.4 от НК. Тази разпоредба е
приложима при две или повече осъждания на молителя / в казуса те са три/, които не
подлежат на групиране по чл.23, чл.25 и чл.27 от НК и за които той не е реабилитиран
до момента – по право или по съдебен ред, като без значение са видът на извършените
престъпления, формата на вината, видът и размерът на наложените наказания.
Съобразно цитираната норма пълната реабилитация за тези осъждания настъпва, ако са
изтекли предвидените в чл.88а, ал.1 – ал.3 от НК срокове за всички осъждания, които
срокове текат успоредно, а не последователно във времето и няма изискване осъденият
да не е извършвал друго престъпление в реабилитационния срок, което само до
удължаване на последният би довело / виж в този смисъл Ралица Илкова,
„Реабилитацията по българското наказателно право“, издание 2015г., стр181/.
Казаното, в контекста на конкретния казус води до следните фактически и правни
изводи:
От изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на молителя по
НОХД № 95/1994г. на ПОС – 26.05.2000г. до сега са изминали повече от 10г., които
законът предвижда за настъпване на реабилитация, предвид конкретният размер на
наложеното наказание лишаване от свобода /8г./, съгласно чл.88а, ал.2 вр. с чл.82, ал.1,
т.3 от НК.
3
По осъждането по НОХД № 248/2000г. по описа на РС-Момчилград, от
изтърпяването му на 31.08.2001г. също са изминали повече от 10г., срок, далеч
надвишаващ предвидения в чл.82, ал.1, т.2 от НК – петгодишен с оглед размера на
наложеното наказание - 4м. лишаване от свобода.
Срокът по чл.82, ал.1, т.5 от НК, относим към третото осъждане - по НОХД №
33/2013г. по описа на Районен съд-Крумовград, с наложено наказание „Пробация“ е
две години, които също е изтекъл отдавна – на 14.03.2016г.
Или, и за трите осъждания са изтекли предвидените в чл.88а, ал.4 вр. с чл.82 от
НК срокове, поради което са налице предпоставките на закона за пълното
реабилитиране по право на М. по тях.
Наложените с посочените актове кумулативни наказания – Глоба и Лишаване от
права, не са пречка за пълната реабилитация на М. по посочения ред. Приложимо е ТР
№2/2018г., ВКС, в което, на първо място, макар и да се доразвиват указанията, дадени
от ОСНК на ВС в т. 3 на ТР № 26/60 г., не се отстъпва от приетото с последното, че
погасителната давност за изпълнение на което и да е от наложените кумулативно
наказания се определя според най-тежкото от тях, т.е., след като погасителната давност
за наказанието лишаване от свобода е изтекла и са налице основанията по чл.88а, ал.4
от НК за реабилитирането на М., наличието на кумулативни наказания не може да е
пречка за това, като лишаването от права също отдавна / през 2013г./ е изтърпяно. По
отношение на кумулативното наказание Глоба, в цитираното ТР са обсъдени различни
хипотези, в зависимост от това платена ли е била глобата или за събирането й е било
образувано/ не е било образувано изпълнително производство. По делото не са събрани
данни глобите да са платени. Във връзка с наказанието Глоба в размер на 20лв. по
НОХД №248/2000г. е налице писмо, че е издаден изпълнителен лист за
принудителното й събиране, но няма данни дали е било образувано изпълнително дело
за принудителното й събиране. За другото наказание - глоба от 10 000 лв. има данни, че
по НОХД № 95/1994г. на ПОС са издавани изпълнителни листове, извършвани са
плащания от М., но не може да се установи дали във връзка с плащане на глобата или
на друго основание. Въпреки това, дори и в най – неблагоприятният за М. вариант, при
който се приеме, че глобите не са платени и за тях е било образувано изпълнително
производство, според посоченото ТР, реабилитация настъпва, когато наказанието е
станало неизпълнимо, т.е., след последователното изтичане на давностните срокове по
чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 88а от НК, а тези срокове, считано
от влизане на присъдите в сила – през 2000г. и 2001г., отдавна са изтекли.
Ясно е, че реабилитацията по реда на чл.88а от НК е пълна, безусловна и винаги
по – благоприятна от съдебната реабилитация и приложението й изключва последната.
Настъпилата реабилитация по право по чл. 88а от НК не е необходимо да се прогласява
с нарочен съдебен акт, а следва единствено да бъде отбелязана в бюлетините за
4
съдимост на молителя М..
Поради това атакуваното определение, с което окръжният съд се е произнесъл по
недопустима молба – за съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК, следва да се
отмени, а молбата за съдебна реабилитация на М. следва да се остави без разглеждане и
образуваното въз основа на нея производство да се прекрати. Препис от настоящето
определение следва да се изпрати по местоживеене на молителя за отбелязване на
настъпилата реабилитация по чл.88а, ал.4 от НК в бюлетина за съдимост.
Мотивиран от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №851/21.10.2021г., постановено по ЧНД №1576/2021г.
по описа на ОС – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на АК. М. М. за съдебна реабилитация
по реда на чл.87 НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на РС-Момчилград за отбелязване на
реабилитацията по чл. 88а от НК в бюлетините за съдимост на молителя АК. М. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5