№ 281
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110214968 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, ЕИК ** срещу наказателно постановление №
42-0002439 от 14.09.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. София, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3
от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на
основание чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради неговата
незаконосъобразност. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон в хода на производството.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
изцяло поддържа депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП по
съображенията изложени в нея. Не претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в законоустановения срок, съдържа
необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред Районен съд -
София.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
1
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 27.11.2020 г. дружеството-жалбоподател /фирма/ извършило международен
превоз на товари в Република Италия. Превозът бил осъществен с превозно средство с
рег. № СВ 4786 КА, а товарният автомобил бил управляван от водача С.С. (***) –
роден на 07.04.1957 г., който обаче не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. При извършена впоследствие по сигнал на 20.08.2021 г.
тематична проверка на дружеството-жалбоподател от страна на служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. София, сред които бил и
свидетелят ИВ. Д. С., заемащ длъжността „инспектор“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – гр. София, същият след запознаване с разпечатка от
дигиталния тахограф на превозното средство установил извършения превоз от страна
на жалбоподателя. Проверяващият извършил справка в регистъра на психологическите
изследвания и установил, че водачът С.С. (***) нямал издадено удостоверение за
психологическа годност.
Срещу превозвача бил съставен АУАН № 295441 от 20.08.2021 г. за нарушение
на чл.7а, ал.2, пред.3 от ЗАвПр. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел при установяване на нарушението, след което бил предявен на представляващ
нарушителя, който го подписал без възражения.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и
въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 42-
0002439 от 14.09.2021 г., с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание
чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля И.С. и приложените по делото писмени доказателства.
Свидетелят лично е извършил проверката и пресъздава обстоятелства, които пряко и
непосредствено е възприел. Обстойно разказва за извършената проверка и резултатите
от нея, като показанията му са логични, последователни и непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят от
приложените по делото писмени доказателства и съответстват напълно на описаното в
съставените АУАН и НП. Приложените по делото писмени доказателства също
потвърждават думите на свидетеля относно извършения превоз и липсата на валидно
удостоверение за психологическа годност на водача.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
2
намира следното:
Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно чл.91 и чл.92 от ЗАвПр
контролът се осъществява от органите на ИА „АА“. В този смисъл актосъставителят
И.С., заемащ длъжността „инспектор“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – гр. София е материално компетентен да състави процесния АУАН
на основание разпоредбата на чл.37, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, вр. чл.92 от ЗАвПр.
Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – гр. София, е компетентен да състави обжалваното НП
на основание разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.92, ал.2 от ЗАвПр и т. I. 6. от
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване
на визираните в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове - АУАН е съставен
в деня на проверката веднага след констатиране на нарушението и нарушителя, и по-
малко от една година след неговото извършване, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. Не са допуснати нарушения на
процедурата по съставяне и предявяване на АУАН. При проверката на АУАН и НП
съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита на нарушителя.
Съгласно чл.91 от ЗАвПр, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и
осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на
пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна
регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на
вътрешните работи, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите
въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея. Съгласно ал.2 контролът по ал.1 се осъществява чрез
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В процесния случай се касае за
превоз на товар, осъществен от МПС с българска регистрация, поради което именно
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
компетентен да осъществи контрол чрез структурите на ИА „Автомобилна
администрация“. Посочената разпоредба не поставя изискване превозът да е
осъществен на територията на страната. Изключението, посочено в чл.91, ал.1 касае
единствено превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи,
Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили,
които въоръжени сили преминават през територията на Република България или
пребивават в нея.
Според чл.1, т.1 от ЗАвПр, същият урежда „условията и реда за обществените
3
вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от
български или чуждестранни превозвачи“, следователно и за извършените превози в
чужбина на пътници и товари българските превозвачи следва да съблюдават
изискванията на ЗАвПр, поради което българският закон е приложим и за превози в
чужбина.
Наличието на един свидетел по акта в случая е напълно достатъчно, тъй като
това е свидетел не само на съставянето му, но и свидетел присъствал при установяване
на нарушението. Изискването за минимум двама свидетели е заложено в чл.40, ал.3 от
ЗАНН и касае само случаите, когато липсват свидетели присъствали при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие. Само и единствено при такава хипотеза актът се съставя в присъствието на
двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, но настоящият случай
не е такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2, пред. 3 от ЗАвПр, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7,
ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. В случая при
осъществяване на международния превоз на товари на 27.11.2020 г. от водача С.С.
(***), последният не е отговарял на изискванията за психологическа годност,
доколкото не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Като е
допуснало този водач да осъществи международен превоз на товари на посочената дата
в Република Италия, /фирма/ е осъществило от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.7а, ал.2, пред.3 от ЗАвПр.
Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице,
което носи безвиновна, обективна отговорност, то е безпредметно обсъждането на
субективната страна на нарушението, към която освен наличието на вина спадат също
така мотивите и причините за неговото извършване.
В случая е налице пълна и точна правна квалификация на административното
нарушение, макар да няма посочена връзка с чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Съгласно посочената разпоредба се изисква водачът да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Посочената разпоредба обаче преповтаря
чл.7а, ал.2, пред. 3 от ЗАвПр, съгласно която обществените превози на пътници и
товари се извършват само от водачи, които отговарят на изискването за
психологическа годност, за което се издава удостоверение за психологическа годност.
С оглед на това разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр не е бланкетна и не препраща към
4
нормите от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. В този смисъл е и константната практика на
АССГ, а именно: Решение № 4296 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 432/2015 г. по описа
на АССГ, VIII-ми касационен състав; Решение № 7932 от 15.12.2015 г. по адм. дело №
8145/2015 г. по описа на АССГ, I-ви касационен състав; Решение № 2985 от 28.04.2017
г. по адм. дело № 12698/2016 г. по описа на АССГ, X-ти касационен състав; Решение №
3608 от 31.05.2018 г. по адм. дело № 2685/2018 г. по описа на АССГ, X-ти касационен
състав и други.
Съдът намира за неоснователни и релевираните възражения за допуснати
нарушения на процесуалния закон при издаване на обжалваното НП. На първо място,
съставеният АУАН и обжалваното НП съдържат всички реквизити, посочени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие
или неяснота в съдържанието им. Следва да се отбележи, че в съдържанието на АУАН
и НП следва да са описани факти и обстоятелства, които обуславят наличието на
съставомерните признаци на процесното административно нарушение, но не и всички
възможни обстоятелства, свързани с осъществяването му. В този смисъл е посочено на
коя дата и къде е осъществен международният превоз на товари, от кой водач и в какво
се изразява самото административно нарушение - непритежаване на удостоверение за
психологическа годност. Ясно е посочено мястото на осъществяване на
административното нарушение – Република Италия, като водачът е бил проверен по
време на осъществяване на превоза от контролните органи в Република Италия, които
впоследствие са изпратили сигнал до българските компетентни контролни органи за
установените нарушения. От самия характер на нарушението – извършване на превоз
от водач, който не притежава удостоверение за психологическа годност следва извод,
че нарушението е извършено по време на целия превоз, тоест както при неговото
започване, така и през целия път до пристигането му в крайната дестинация. С оглед на
това съдът счита, че административното нарушение е описано ясно и точно, поради
което АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр за допускане
извършване на международен превоз на товари от водач, който не отговаря на
изискванията на закона, в случая на чл.7а, ал.2, пред.3 от ЗАвПр, е предвидено
налагане на имуществена санкция в размер на 3000 лева. Доколкото дружеството-
жалбоподател в качеството си на лицензиран превозвач е допуснало да се осъществи
международен превоз на товари на посочената дата от процесния водач, то
дружеството правилно е санкционирано за извършено административно нарушение
чрез налагане на санкция в размер на 3000 лева. Наложената имуществена санкция е
във фиксиран размер, поради което съдът не може да я изменя.
Съдът счита, че нарушението не представлява маловажен случай. С
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено
разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо
5
формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената
разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК, за да се определи един случай
като „маловажен“ се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния
вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, предвид значимостта на регулираните
обществени отношения в сферата на осъществяване на международен превоз на
товари, съдът счита, че извършеното административно нарушение не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този
вид. Следва да се посочи, че осъществяването на международен превоз на товари от
водач, който не отговаря на нормативните изисквания, застрашава обществените
отношения свързани с транспортната безопасност, в частност застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението. С оглед на това настоящият съдебен
състав счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0002439 от 14.09.2021 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр.
София, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пред.3 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр), на /фирма/, ЕИК ** е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАвПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6