№ 55
гр. Враца , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500349 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по жалба на М. М. Х. от гр. ***, ЕГН **********, в качеството си на
длъжник по изп. дело № 2014***0400006, чрез адв. К. Т., срещу постановление от 18.06.2021
г., постановено по изп. дело № 2014***0400006/2014 г. по описа на ЧСИ М. Н., вписан под
№ *** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Враца, с което е отказано да бъде
прекратено по отношение на този длъжник образуваното изпълнително дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се твърди, че действията на съдебният изпълнител, изразяващи се в отказ
да прекрати изпълнителното дело спрямо длъжника М.Х., са незаконосъобразни. В подкрепа
на това становище се изтъква, че от 14.03.2014 г., когато е наложена възбрана върху имот,
собственост на длъжника М.Х., до 21.05.2021 г., когато по искане на взискателя е наложен
запор върху трудовото й възнаграждение, не е поискано от взискателя извършването на
никакви изпълнителни действия по отношение на този длъжник, а само такива спрямо
останалите длъжници по изпълнителното дело – Я. Ц., "Флейм" ЕООД и "М. и Син" ЕООД,
поради което е изтекъл двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 14.03.2014
г. и изпълнителното производство спрямо този длъжник следва да бъде прекратено. Посочва
се, че цитираните в постановлението действия, предприети в рамките на образуваното
изпълнително дело, а именно образуване, изпращане и връчване на покана за доброволно
изпълнение, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други,
1
извършването на разпределение и плащане въз основа на влязло в сила разпределение, не
прекъсват давността. Релевира се довод, че прекъсване на давността не може да има и
извършеният през 2015 г. опис, тъй като той касае имот, който е собственост на друг
длъжник. Прави се извод и има позоваване на тълкувателна съдебна практика на ВКС, че
щом като в рамките на две години след 14.03.2014 г. взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия спрямо този длъжник, то изпълнителното
производство спрямо него подлежи на прекратяване.
При тези съображения се иска атакуваното постановление да бъде отменено.
Препис от жалбата е връчен на другата страна - взискателя по изп. дело – "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД гр. София, който в срок е подал писмено възражение по нея с
доводи, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че изпълнителното дело е образувано на
10.01.2014 г., като на 14.03.2014 г. е наложена възбрана върху имот, намиращ се в гр. ***,
собственост на длъжника М.Х.. Заявява се, че до този длъжник е изпратена показана за
доброволно изпълнение с опис на наложените обезпечителни мерки, връчена лично на
08.04.2014 г. Твърди се, че на 20.02.2015 г. до този длъжник е изпратена призовка за
принудително изпълнение с насрочен опис на недвижим имот, връчена му на 20.08.2015 г.
чрез лицето Х. Х. със задължение да предаде. Посочва се, че след това са извършвани
действия, изразяващи се в опис на имот на 19.08.2015 г.; насрочване на публична продан –
24.09.2015 г.; молба от взискателя за нова публична продан от 26.11.2015 г.; изпращане на
съобщение до длъжника за втората публична продан на 06.01.2016 г.; изпращане на
съобщение до длъжника за обявен купува на 25.02.2016 г.; изпратена призовка за
предявяване на разпределение на 17.03.2016 г.; искане от взискателя за извършване на
справки за налични трудови договори и налагане на запор от 01.09.2017 г.; искане от
взискателя за налагане на възбрана върху имот, собственост на длъжника, от 16.01.2018 г.; с
молба от 19.02.2019 г. от взискателя е поискано изготвянето на справка за притежавани от
длъжника банкови сметки и налагане на запор върху тях; на 07.07.2019 г. е поискано от
взискателя налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в "Инвестбанк" АД и
"Райфайзенбанк" ЕАД; на 18.12.2020 г. е поискано от взискателя извършване на опис на
движимо имущество на длъжника М.Х., а на 12.05.2021 г. е поискано да и бъде наложен
запор върху трудовото й възнаграждение. С оглед изложената хронология се счита, че по
отношение на този длъжник – М.Х., всяка година са предприемани способи и действия,
които многократно прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и не позволяват настъпването
на перемпция. Изложен е довод, че освен конкретните действия, предприемани срещу
длъжника М.Х., следва да се вземе под внимание, че по отношение на всеки един от
длъжниците в изпълнителното дело не тече отделен двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, тъй като се касае за вземания, които се дължат от няколко лица при условията на
солидарност, в който случай чрез своевременното и постоянното искане от взискателя на
различни изпълнителни способи се осъществяват едни и същи притезания, за които
отговарят всички длъжници и при удовлетворяването на които останалите се освобождават,
както и че по тази причина и с оглед правилата на солидарните задължение извършването на
такива действия спрямо един от длъжниците е достатъчно, за да осуети настъпването на
2
перемпция.
По изложените съображения се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното постановление да бъде потвърдено.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в
които детайлно е посочил извършените до момента действия в техния хронологичен вид,
вземайки становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Релевирал е доводи, че
давността няма относително действие поради солидарността между длъжниците и не е
налице бездействие от страна на взискателя, поради което счита, че действията му са
законосъобразни и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
във възражението и в мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по дело, в
това число с приложеното копие от изпълнително дело № 2014***0400006/2014 г.,
намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 10.01.2014 г. на "УниКредит
Булбанк" АД срещу "Флейм" ЕООД, Я. В. Ц., М.М. М. и М. и Син" ЕООД въз основа на
изпълнителен лист от 18.12.2013 г. по ч.гр.д. № 5339/2013 г. по описа на Районен съд –
Враца, ведно със заповед за парично задължение № 4034/17.12.2013 г. по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 21.12.2013 г. по ч.гр.д. № 5341/2013 г. по описа на Районен съд –
Враца, ведно със заповед за парично задължение № 4128/21.12.2013 г. по чл. 417 ГПК. Към
молбата е приложен нотариален акт за учредена договорна ипотека на недвижим имот в
полза на "УниКредит Булбанк" АД № 114, том V, рег. № 6088, дело № 540 от 2007 г., вписан
в Служба по вписванията с вх. № 3716/11.05.2007 г., акт № 61, том II, дело № 2177/2007 г.,
както и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 52, том IV, рег. № 3366, дело
№192/2005 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 142,
том III, рег. № 5133, дело № 440/2004 г., служещи за обезпечение на предоставен банков
кредит.
С молбата, освен образуване на изпълнително дело, е поискано извършването на
редица справки, както и налагането на възбрана върху недвижими имоти, ипотекирани в
полза на банката, както следва: имот с идентификатор 12259.1010.162.8, имот с
идентификатор 12259.1010.7.6.7, собственост на длъжника М.Х., имот с идентификатор
12259.1010.24.53, имот с идентификатор12259.1010.24.55.
Съдебният изпълнител е изискал справка от ОД на МВР гр. Враца, сектор "Пътна
полиция" с изх. № 880/24.02.2014 г. за наличие на регистрирани ППС на длъжника Х., както
и справка ГРАО за нейното гражданско състояние.
На 24.03.2014 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, както следва:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.162.8 по КККР на гр. Враца, с
административен адрес гр. ***, със застроена площ от 117 кв.м., предназначение – сграда за
търговия, на един етаж, като самостоятелен обект – търговски обект – магазин за закуски и
хранителни стоки със застроена площ от 44 кв. м. и складова част със застроена площ от 18
кв. м., както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.7.6.7 по КККР
на гр. Враца, с адрес гр. *** ***, ***, предназначение – жилище, собственост на длъжника
3
М.Х..
На 21.03.2014 е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжниците с
описание на наложените обезпечителни мерки, връчена лично на длъжника М.Х. на
08.04.2014 г.
На 03.04.2014 г. е постъпил отговор от ОД на МВР гр. Враца, сектор "Пътна
полиция", от който е видно, че длъжника М.Х. не притежава ППС.
На 25.04.2014 г. е постъпила молба от взискателя с искане да бъде вдигната
наложената възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.162.8,
собственост на М.Х. и същата е заличена с постановление на ЧСИ на 28.04.2014 г., вписано
в служба по вписванията гр. Враца.
На 20.02.2015 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника М.Х.
с насрочен опис на недвижим имот с идентификатор 12259.1010.162.8, собственост на
"Флейм" ЕООД, която е върната в цялост.
На 19.06.2015 г. е изискана справка ГРАО за длъжника М.Х., касаеща семейното й
положение.
На 24.07.2015 г. е изпратена призовка до длъжника М.Х. за насрочен опис на
недвижим имот с идентификатор 12259.1010.162.8, собственост на "Флейм" ЕООД,
получена от Х. Х. на 20.08.2015 г. със задължение да я предаде.
На 19.08.2015 г. е извършен опис на посочения имот, заедно с опис на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 12259.1010.24.53, с предназначение – сграда за търговия на
един етаж, и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.24.55,
представляващ търговски обект – магазин за закуски и хранителни стоки, на който е
присъствал Х. Х. – съпруг на длъжника М.Х.. Изготвена е и е представена оценка само по
отношение на имот с идентификатор 12259.1010.162.8 и е насрочена публична продан за
този имот.
На 24.09.2015 г. е изпратено съобщение до длъжника М.Х. за насрочена първа по ред
публична продан на имот с идентификатор 12259.1010.162.8.
На 26.11.2015 г. с молба взискателят е поискал насрочване на втора по ред публична
продан спрямо този имот. Съобщение за втората по ред публична продан е изпратено до
длъжника М.Х. на 06.01.2016 г.
На 22.02.2016 г. е съставен Протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложения и на купувач, за което до М.Х. е изпратено съобщение на 25.02.2016 г.
На 29.02.2016 г. е постъпило Удостоверение за наличие или липса на задължения на
М.Х., видно от което такива са налице.
На 14.03.2016 г. е изпратена молба за вписване на Постановление за възлагане на
недвижим имот до Служба по вписванията гр. Враца и същото е вписано на 15.03.2016 г.
На 17.03.2016 г. е изготвено постановление за разпределение на събрана сума и за
това е изпратено съобщение до М.Х..
На 29.03.2016 г. с молба визскателят е поискал наложената върху имот с
идентификатор 12259.1010.162.8 възбрана да бъде заличена и същата е била заличена с
постановление, вписано в Служба по вписванията гр. Враца на същата дата.
4
На 01.09.2017 г. взискателят е поискал извършването на справка за регистрирани
трудови договори на длъжника М.Х. и при установяването на такива да бъде наложен запор.
Такава справка е извършена и в отговор е получено писмо от НАП, от което е видно, че
лицето няма активно сключени трудови договори.
На 16.01.2018 г. взискателят е поискал налагането на възбрана на недвижим имот с
идентификатор 12259.1018.41.2.52, представляващ самостоятелен обект в сграда, с
предназначение – жилище, апартамент, находящ се в гр. ***, собственост на длъжника
М.Х., и опис на намиращите се в него движими вещи. На 16.05.2018 г. е наложена възбрана
върху този имот, за което е изпратено съобщение до длъжника Х. на 15.05.2018 г., което се е
върнало в цялост, поради което е поставено уведомление.
На 13.02.2019 г. е постъпила молба от взискателя "УниКредит Булбанк" АД, с която
последният е уведомил, че вземането, предмет на изпълнението, е цедирано. В тази връзка
на 19.02.2019 г. е постъпила молба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за
конституирането и като взискател по делото, като същевременно е поискано извършване на
справка в БНБ за длъжниците, респективно при установяване да бъде наложен запор върху
откритите банкови сметки.
На 21.02.2019 г. с разпореждане "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е
конституирана като взискател по делото и е извършена справка в БНБ, от която е видно, че
длъжника М.Х. притежава банкови сметки в "УниКредит Булбанк" АД, "Инвестбанк" АД и
"Райфайзенбанк" ЕАД.
За конституирането на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД като взискател по
делото е изпратено съобщение до длъжника М.Х. на 21.02.2019 г., което е върнато в цялост,
поради което е поставено уведомление.
На 07.08.2019 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите
сметки на длъжника М.Х. в "Инвестбанк" АД и "Райфайзенбанк" ЕАД. Съобщения за
налагане на запор са изпратени до банките на 26.04.2021 г. и получени от тях на 12.05.2021
г. За наложения запор е изпратено на 26.04.2021 г. съобщение и до длъжника, което се е
върнало в цялост, поради което е поставено уведомление. На 18 и 19 май 2021 г. от двете
банки е постъпил отговор, че лицето не е техен клиент.
На 18.12.2020 г. взискателят е поискал извършването на справка в НАП и БНБ за
този длъжник, както и извършване на опис на притежавани от него движими вещи. В
отговор на изисканата справка е постъпило писмо от ТД на НАП на 28.04.2021 г., от което е
видно, че длъжникът М.Х. се намира в трудови правоотношения.
С молба от 12.05.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху получаваното
от Х. трудово възнаграждение. Запорно съобщение е изпратено до работодателя на
21.05.2021 г., получено от него на 03.06.2021 г. и е постъпил отговор, че удръжката по него е
започналата от последната дата. За наложения запор е изпратено на 21.05.2021 г. съобщение
до длъжника Х., което се е върнало в цялост, поради което е поставено уведомление.
На 09.06.2021 г. длъжника М.Х. е подала молба до съдебният изпълнител с искане
изпълнителното производство спрямо нея да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, тъй като в срок от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
5
действия спрямо нея. За депозираната молба взискателят е бил уведомен и е изразил
становище.
С постановление от 18.06.2021 г., предмет на проверка в настоящото производство,
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство спрямо
длъжника М.Х. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с мотивите, че давността няма
относително действие поради солидарността между длъжниците и не е налице бездействие
от страна на взискателя.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от длъжник – лице, което е активно легитимирано да обжалва
действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1
ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
В изпълнителното производство не е налице служебно начало и движението по
същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от
26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., изпълнителният процес
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В Тълкувателното решение е прието, че
не са изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността по смисъла на чл.116,
бук."в" ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В ТР № 2 от 26.06.2015 год., постановено по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК на ВКС
недвусмислено приема също така, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар.„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Вън от обхвата на постановките на цитираното тълкувателно решение остава
въпроса, който е спорен и в настоящия случай, дали извършването на изпълнителни
действия спрямо един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнителното
дело, прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо останалите.
Според настоящия съдебен състав в случаите на множество длъжници по едно и
6
също изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение
както на всички тях, така и само по отношение на част от тях. Срокът на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, предприетите изпълнителните действия по
отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо другия
такъв, т. е. предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК подлежат на установяване в
настоящото производство единствено спрямо длъжника, поискал прекратяване на
изпълнението. Допълнителен аргумент в случая е, че видно от приложения по делото
изпълнителен лист, се касае до поето при условията на пасивна солидарност задължение
спрямо четирима длъжници, при което един и същ е предметът на дължимата престация, а
множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му – връзки,
създадени с единствената цел да бъде той най-пълно обезпечен и удовлетворен. От една
страна, солидарността има т. нар. абсолютно и относително действие спрямо длъжниците.
Едно от проявленията на относително действие на солидарността е предвидено в нормата на
чл. 125, ал. 1 ЗЗД, в която е предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу
един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако
тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу
освободените вследствие на давността. Макар и да касаят давността между солидарните
длъжници, тези доводи следва да намерят приложение и при теченето на преклузивния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В подкрепа на този извод е и процесуалната уредба на
солидарността. Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес (като вид
граждански процес) солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и
действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на
обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има
погасителен ефект и за останалите (което е проявление на абсолютното действие на
солидарността – арг. чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), поради което, липсата на изпълнителни
действия по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо
него. В този смисъл са и решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. дело № 404/2015 г., II т. о. на
ВКС, решение № 728 от 14.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 793/2020 г. , решение №
4080 от 4.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 4050/2019 г.
В конкретния случай се установява, че в периода от 24.03.2014 г. /когато е наложена
възбрана върху имот, собственост на жалбоподателя/ до 24.03.2016 г. други изпълнителни
действия, обуславящи прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо жалбоподателя
М.Х., не са искани и не са предприемани, но в същия период такива са реализирани спрямо
другите длъжници. По изложените обаче по-горе съображения, извършваните спрямо тях
действия не засят срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо длъжника М.Х., поради което с
изтичане на двугодишния срок на 24.03.2016 г., изпълнителното производство по
изпълнителното дело спрямо този длъжник е прекратено по силата на закона.
Изложеното дава основание да се приеме, че жалбата на длъжника М. М. Х. се явява
основателна, а обжалваният отказ на ЧСИ Н. да прекрати изпълнителното производство е
незаконосъобразен, поради което ще следва да се отмени. Тъй като, макар и солидарно
задължени, длъжниците по изпълнителното дело са обикновени, а не задължителни другари,
7
и жалбата е подадена само от единия от тях, то констатация за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдебният изпълнител
дължи само по отношение на нея - жалбоподателката М. М. Х..
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 18.06.2021 г., постановено по изп. дело №
2014***0400006/2014 г. по описа на ЧСИ М. Н., вписан под № *** в КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Враца, с което е отказано да бъде прекратено по отношение на
длъжника М. М. Х. образуваното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ М. Н., вписан под № *** в КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд – Враца, за издаване на постановление, с което да
констатира прекратяване на изпълнително дело 2014***0400006/2014 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника М. М. Х. от гр. Враца, с ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8