№ 1925
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110150498 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е по ГПК, част II „ Общ исков процес“, дял І „Производство
пред първата инстанция“.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „М., с която са
предявени кумулативно съединени установителни искове срещу „П. с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
сумата от 15 387.36 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени през
м.юни 2021 г. услуги по Договор № ./30.10.2019 г. за разделно събиране и сметоизвозване на
битови отпадъци и биоотпадъци на територията на управляваните и стопанисвани от
ответника пазарни площадки и обекти, за което е издадена фактура № ./30.06.2021 г., ведно
със законната лихва от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 850.65 лв.,
представляваща дължимата мораторна лихва за забава за периода от 11.07.2021 г. до
25.01.2022 г. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
1
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
С молба от 01.02.2023 г. ищецът е поискал да се даде ход на делото и да бъде
постановено неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по
делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от
наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1284.76 лв. за
настоящото и в размер на 1059.76 лв. за заповедното производство за държавни такси и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „П., ЕИК ., със седалище и адрес на управление
в гр. С. дължи на „М., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
сумата от 15 387.36 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за предоставени през
м.юни 2021 г. услуги по Договор № ./30.10.2019 г. за разделно събиране и сметоизвозване на
битови отпадъци и биоотпадъци на територията на управляваните и стопанисвани от
ответника пазарни площадки и обекти, за което е издадена фактура № ./30.06.2021 г., ведно
със законната лихва от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 850.65 лв.,
представляваща дължимата мораторна лихва за забава за периода от 11.07.2021 г. до
25.01.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4672/2022 г. по описа
на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА „П., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на
„М., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 1284.76 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за исковото
2
производство и сумата 1059.76 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3