Определение по дело №2565/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1726
Дата: 7 юни 2019 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20183100102565
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 /                   год., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено 07.06.2019 година, в състав:

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2565 по описа за 2018 год. на ВОС, съобрази следното:

Производството е по реда чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Г.Н.О., ЕГН:**********, с адрес: ***, и съдебен адрес:***, оф.1, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М.П. *** против „ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, обл. Варна, р-н Приморски, ул."Димитьр Икономов" № 21, представлявано от Управителя Х.А.Д. с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и цена на иска 87 584,96 лева, от които обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000.00 лв., обезщетение за забава в размер на 15 984.61 лв. и имуществени вреди в размер на 1 600.35 лв.

В исковата си молба ищеца твръди, че на 16.08.2016 год. в гр. Варна претърпял трудова злополука, вследствие на която получих телесни увреждания. Към този момент работил на Трудов договор № 200/15.08.2016 год  с „Марстрой" ООД на длъжност - „зидаро - кофражист", с изпитателен срок на договора до 6 месеца в полза на работодателя.

С договор за строителство от 04.07.2016 год. ТД „Пито кар" ЕООД, собственик на недвижим имот в гр. Варна, кв. „Изгрев", представляващ УПИ V 2095 кв. 106, възложил на „Марстрой" ООД да изгради автосервиз и склад за авточасти В изпълнение на договора „Марстрой" ООД е извършвало строителни работи на откритата от „Пито кар" ЕООД строителна площадка. Изкопните работи приключили след 12ти - 13ти август, обектът бил трасиран и били обозначени местата за ивични основи и фундаменти, като е следвало да се излее подложен бетон с дебелина на10 см. Съгласно договор между „Пито кар" ЕООД и „Планекс" ЕООД, ответника е следвало да осигури бетона, а „Марстрой" ООД следвало да осигури полагането му.

На ищеца е била поставена задача от неговия работосател за полагане на бетона. На 15.08.2016 год. ищеца и двама шофьори на бетонпомпа, от търговско дружество „Планекс" ЕООД се явили на обекта, за оглед и планиране на работата. Шофьор на име Любомир Митев, заявил, че според него няма проблем и той ще подава бетона.

На 16.08.2016 год. ищеца се явил на работа, проведен му е бил ежедневен инструктаж за безопасност на труда. Пристигнала й бетонпомпата, управлявана от Митев  и бетоновоза, започнали да полагат подложния бетон.

Любомир Митев позиционирал камиона от външната страна на оградата и започнали да леят от горния край на изкопа, слизайки постепенно надолу. Ищеца бил сам в изкопа, държал мъркуча на стрелата на бетонпомпата. Шофьора на бетонпомпата влязъл вътре в двора, за да може да вижда и ищеца и бетонпомпата, като едновременно управлявал стрелата на бетонпомпата с джойстик. Слизайки надолу се наложило Митев да измести камиона по-надолу, тъй като встрани от изкопа имало монтиран електрически метален стълб, който пречел за полагнето на бетона в долната част на изкопа. След като изместил малко по-надолу бетонпомпата, но от външната страна в близост до оградата на обекта, започнал отново да подава бетон, а ищеца е бил в изкопа, държал и направлявал накрайника на стрелата. Изведнъж усетил, че нещо силно го удари и поваля на земята.

Ищеца твръди, че си спомня, че шофьора на бетонпомпата и двамата общи работника ми указали първа помощ, повикали екип на спешна помощ на мястото на инцидента, който го е транспортирал до МБАЛ - Варна, след което в ВМА - София, където е приет за лечение.

Ищеца твръди, че е получил токов удар, от който не е загубил съзнание, но получил изгаряния по тялото, които били болезнени и до ден днешен му причиняват дискомфорт и болка.

На 16.08.2018 год. в 13.15 часа бил приет във Военномедицинска Академия, Отделение по термична травма, пластично - възстановителна и естетична хирургия, където му  е била поставена диагноза „Електрокуцио. Електрическо изгаряне на лице, тяло и крайници I- III степен 22% МКБ ТЗ“ 1.2. Установени са рани от изгаряния по дясната челна половина, върха на носа и по брадата, поставени са марлено - бинтови превръзки на двете длани и дясното стъпало.

След преодоляване на най - тежкия период, ищеца бил преместен в ОТТПВЕХ за продължаване на лечението. Били му извършени две оперативни интервенции за отстраняване на мъртвите засегнати тъкани и свободна кожна автопластика на дясното стъпало. На 02.09.2016 г. с подобрение на състоянието бил изписан от лечебното заведение.

При извършен вторичен съдебномедицински преглед на 29.09.2016 г. било установено наличие на груби ръбци и пигментирани участъци по гърба на носа, груби деформиращи ръбци по пръстите и дланите на двете ръце, затрудняващи разгъването им, полета с бледорозов цвят по ляво рамо и дясно бедро, груби ръбци по горната повърхност на пръстите и предната половина на стъпалото в дясно, рани от изгаряне по първи, втори и пети пръст на дясното стъпало, с липса на меки тъкани и нагнояване по дъното. Заключението на съдебния медик било, че описаните травматични увреждания добре отговарят да са получени при електротравма. Ищеца твръди, че травмите се дължат на създадена волтова дъга, токът е бил с достатъчни сили и напрежение, за да причини тези наранявания и преминавайки през тялото му да има общо въздействие върху него и да създаде реална опасност за здравето и живота ми.

Вредата се преценя като разстройство на здравето временно опасно за живота на ищеца. Изгарянията са засегнали кожата му на различна дълбочина /I - III степен/ на обща площ от 22% от телесната повърхност в областта на лицето, тялото, двата горни и десния долен крайник. В хода на оздравителния процес са се образували груби ръбци по двете ми ръце - длани и пръсти, които са обусловили трайно затрудняване движдението на горните крайници. Раните и ръбците по дясното стъпало са довели до трайно затрудняване движението на десния му долен крайник. Оформените груби ръбци по засегнатите телени области ще се отразят както на тяхната функция, така и на вида им и това най - вероятно ще обуслови обезобразяване на лицето и другите части на тялото. Останалите увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето ми неопасно за живота.

В следствие на възникналата трудовата злополука  и причинените травматични увреждания на 12.12.2017 год. с Експертно решение № 2959 от 206 12.12.2017 год. на ТЕЛК общи заболявания - Разград е установено, че ищеца е с 54 % трайно намалена работоспособност, като водеща диагноза е термични и химични изгаряния в областта на глезена и стъпалото.

Дълго време след като бил изписан от болничното заведение изпитвал болки в дясното стъпало, близо година продължавлх да сменя превръзки и да ходи по лекари, на моменти болките били непоносими и нито едно болкоуспокояващо не можело да притъпи болката. Не можел да се обгрижвам сам, негови близки и приятели му помагали в пазаруването, да покрива месечните такси за ток, вода, телефон, тъй като и обезщетението за болнични, което получавал било прекалено ниско, за да покрива всички неотложни и належащи разходи. Значително затруднето е било предвижването му, в степен, че се е налагало някой друг да пазарува вместо него.

Ищеца твръди, че към настоящия момент се е възстановил, но с установена повече от 50% трайна неработоспособност за мен е изключително трудно да изкарвам прехраната си още повече, че години на ред се прехранвах с работата като зидаро -кофражист. Както е посочено в експертното решение мога да упражнявам тази дейност само при условие, че са спазени указаните противопоказни условия, а именно продължителен прав строеж и лоши климатични условия. За съжаление никой не иска да ме наеме на работа при тези условия, тъй като при всяка една строително - монтажна работа има срокове, които трябва да се спазват и тези условия, при които аз мога да упражнявам тази дейност са в разрез с изискванията на работодателите.

В следствие на претърпените увреждания ищеца загубил работоспособността си. За този период от РУСоциално осигуряване" Варна при НОИ ищеца получил парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 16.08.2016 г. - 16.08.2017 г. в общ размер на 4461.65 лв., вместо трудово възнаграждение. Разликата между полученото от мен обезщетение и трудовото възнаграждение, което би получил ако не е бил увреден би бил в размер на 1600.35 лв.

По случая беше образувано ДП № 1084/2016 год. по описа на II РУ при ОД на МВР -Варна, заведено и под № 11072/2016г. по описа на Районна прокуратура - Варна. В хода на разследването е повдигнато обвинение на Любомир Тодоров Митев, водачът на бетонпомпата, за извършено престъпление по чл. 134 ал.1 пр.2-ро т.2 от НК. В досъдебното производство е установено, че обвиняемия Митев е бил назначен на трудов договор към „Планекс" ЕООД от 17.01.201З год. в длъжностната му характеристика се включва и задължението да отговаря за правилната експлоатация на автомобила, както и спазване на нормативните изисквания за безопасност на труда и противопожарна безопасност.

В  деня  на настъпване  на инцидента,  поради  изкопните работи  и метеорологичните условия, нямало друг начин за подаване на бетон с бетонпомпата, освен от към ул. „Прилеп", по тази улица обаче минавал далекопровод с напрежение 20kV. Въпреки това обаче обвиняемият Митев пренебрегвайки този факт спрял бетонпомпата на ул. „Прилеп" и започнал подаването на бетон, като направлявал стрелата на бетонпомпата с джойстик.

В един момент в нарушение на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и на редица други изисквания при работа със специални автомобили - бетонпомпа, доближил стрелата на бетонпомпата на разстояние по - малко от 7метра и това предизвикало волтова дъга, която поразила ищеца, държейки маркуча на стрелата.

Варненски Районен Съд с Решение № 883/16.05.2018 год. по АНД № 1861/2018г. е признал обвиняемия Л Т Мза виновен за повдигнатото му обвинение по чл. 134 ал. 1 пр. 2 т.2 от НК като на основание чл. 78а ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание в размер на 1000лв. Решението е влязло в сила на 01.06.2018г.

Съобразно чл.300 ГПК вязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Любомир Митев е бил водачът на бетонпомпата и нейн оператор, като тази дейност му е възложена от ответника „Планекс" ЕООД, който от своя страна отговаря за вредите причинени от неговия работник по повод изпълнението на възложената му работа. Това обстоятелство пораждало за ищеца правен интерес от водене на настоящия иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

С исковата молба е заявен петитум, с който ища моли съда да осъди ответника „ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, обл. Варна, р-н Приморски, ул."Димитър Икономов" № 21, представлявано от Управителя Х.А.Д. да заплати на Г.Н.О., ЕГН **********, с адрес: ***,

-сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в следствие на злополука на 16.08.2016г., и виновно причинена от Л Т Мс ЕГН **********, в качеството му на шофьор на специализиран автомобил - бетоновоз „Мерцедес" с per. № В 2658 ВК към „ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК *********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.49 от ЗЗД;

-сумата от 15 984.61 лева /петнадесет хиляди деветстотин осемедест и четири лева и шестдесет и една ст./, представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, считано от датата на увреждането - 16.08.2016 год. до датата на завеждане на исковата молба - 16.11.2018 год. на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:

-сумата от 1600.35лв /хиляда шестотин лева и тридесет и пет ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се неполучено трудово възнаграждение за периода 16.08.2016 год. до 10.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира и направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

На основание чл.131 ГПК и в месечния срок, е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по делото "ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Димитър Икономов" № 21, представлявано от   управителя   Х.   А.Д., чрез пълномощника си адвокат Г.З. от Адвокатска колегия - гр.Варна, съдебен адрес за призовки и съобщения: гр.Варна, ул."Г. Живков" № 43.

С отговора ответника оспорва иска като неоснователен и недоказани и моли съда да бъдат отхвърли.

С отговора се оспорват фактическите твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба отнасящи се до механизма на възникване на инцидента - трудова злополука, независимо от приключилото дело в Районен съд - гр.Варна, защото са налице неуточнени и неизяснени обстоятелства, а други са пропуснати от ищеца.

Оспорва фактическите тдърдения обуславящи имуществената му отговорност за репариране на претърпяните от ищеца вреди. Излагат се съображения, за репариране на претърпяните от ищеца вреди следва да отговаря дружеството „Марстрой" ООД, независимо от неоформената съгласно действащото законодателство.

С отговора се оспорва, че ищеца не е бил запознат с правилата за безопасност на труда и със ЗЗБУТ.

Според ответника неизяснено е останало обстоятелството дали в деня на инцидента ищецът е ползвал лични предпазни средства - ботуши, предпазна каска, изолационни ръкавици, защитни очила, специално работно облекло, като доказателства за това няма представени по делото. Според ответника ищеца не е ползвал лични предпазни средства в деня на инцидента.

Не е изяснено също така и обстоятелството относно отстоянието на далекопровода от оградата на обекта където е извършвано полагането на бетона и дали делекопроводът е монтиран съгласно действащите технически изисквания и нормативи за това.

Ответното дружество оспорва, че е имало ангажимент към собственика на строителния обект и към строителя към договора за строителство от 04.07.2016 г. за осигуряване на безопасност, хигиена на труда и пожарна безопасност, както и да ръководи и организира работата свързана с провеждането на различните инструктажи, обучението и квалификацията на работниците на двете дружества.

Твръди, че при създадената организация на обекта, отговорността за осигуряване на комплексни ЗБУТ по време на извършването на СМР е била на „Марстрой" ООД. Между „Планекс" ЕООД и „Марстрой" ООД не е подписвано задължителното по смисъла на чл.18 от ЗЗБУТ споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, т.е. отговорността на „Планекс" ЕООД не следва да бъде ангажирана.

Ответното дружество счита, че по аргумент на ППВС № 17/18.11.1963 год.:

-Когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа при извършването, на която настъпват вреди, ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работа, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът и принадлежат на предприятието, чиято работа се извършва от работници на друго предприятие, отговорността за непозволено увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.

В случая е налице само договор за доставка на бетонови смеси и циментови разтвори между „Пито-Кар" ЕООД и „Планекс" ЕООД, като „Марстрой" ООД е следвало да осигури изпълнението на полагането на бетона, т.е. отговорността на „Планекс" ЕООД не следва да бъде ангажирана.

При наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат и при допринасяне от негова страна за настъпването на вредите, обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се намали.

Поради изложените фактически твърдения и съображения ответното дружество въвежда в процеса право изключващо възражение, че настъпилият вредоносен резултат се дължи изцяло на собственото поведение на ищеца. В случай че не бъде споделено това възражение, то ответното дружество въвежда в процеса изрично възражение с правно основание чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като намира, че в степенно отношение е не по -малко от 85 %. (

Налице е съпричиняване от страна на ищеца поради допусната груба небрежност, с оглед неизползването на лични предпазни средства, неизчакването на инструкции от техническия ръководител и управител на „Марстрой" ООД за извършването на конкретната работа и непроведен инструктаж за безопасност на труда.

Ответното дружество възразява против размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от ищеца, доколкото намира, че е силно завишен и не отговаря на принципа за справедливост залегнал в чл.52 от ЗЗД, налице е прекомерност на претенцията. В случая е налице несъответствие между претърпените вреди, вредоносния резултат и размера на претенцията.

Ответното дружество оспорва размера на претендираната разлика между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и размера на трудовото възнаграждение за периода 16.08.2016 г. - 10.08.2017 г. Не е ясно на какво точно основание се претендира и с какви претенции и обстоятелства се свързва посочения период. Не е ясно дали ищеца е в трудови правоотношения с конкретен работодател в този период както и в настоящия момент. Не е устатовено работи ли в момента ищеца и ако да - като какъв. В Експертно решение № 2959/12.12.2017 г. издадено от ТЕЛК за общи заболявания - Разград е определен процент на намалена работоспособност, като е отбелязано, че в момента на издаване на решението ищецът работи като зидаро - кофражист, а пък самият той излага в исковата молба, че никой не искал да го наема на работа.

Ответното дружество не възразява да бъдат приети представените с иковата молба писмени доказателства, като заявява, че ще се ползва оттях и не оспорва искането за допускане на гласни доказателства.

С отговора на исковата молба са предсатвени писмени доказатлества и са поискани допускане на гласни.

Ответника е поискал от съда на основание чл.219 ал.1 от ГПК съдът да привлече да привлечете в процеса като трето лице - помагач на страната на ответника, неговия застроховател  „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Триадица", бул."Витоша" № 89 Б, по задължителна застраховка „„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството".

Съдът като съобрази твърденията на страните, както и направените искания по доказателствата, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Предявения иск е допустим.

Предявения иск е за обезщетение на вреди, причинени на ищцата вследствие незаконосъобразно лечение, по чл. 49 от ЗЗД.

Съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже със всички допустими доказателствени средства: че са му причинени вреди, техния размер и тези вредите да са причинени от лице, на което ответника като отговорен по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, претендирана вреда е причинена при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и прекият причинител на вредите ги е причинил виновно.

С оглед характера на отговорността по  чл. 49 ЗЗД , отговорност за чужди виновни противоправни действия и тъй като тя има обезпечително-гаранционна функция, съдът възлага в тежест на ответника да установи със всички допустими доказателствени средства, че лицето-прекият причинител, на които е възложена работата, не са причинили вреда; неговите действия не са виновни и противоправни или ако е причинена вреда, то тя не е причинена при или по повод на възложената им работа.

В тежест на ответника съдът възлага и да докаже и съпиричяняването т.е. че със своето поведение ответника е допринесъл за настъпването на причинените вреди или не ги огръничил.

Ищецът е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания за установяване на посочените факти и обстоятелства.

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се допуснат като такива. В исковата молба са направени и доказателствени искания за допускане на СМЕ. Такова искане е направил и ответника.

Съдът намира направените доказателственото искание за допустимо, необходими и съотносимо и следва да го допусне.

Съдът следва да допусне като писмени доказателства тези приложени към исковата молба и представените с отговора  на ответника, като по тяхното приемане ще се произнесе в открито съдебно заседание.

По отношение на направеното искане от страна на ответника министерство на правосъдието по смисъла на чл.219 от ГПК за конституирането на застрахователя в качеството на трето лице помагач, на страната на ответника, намира същото за основателно и следва да се уважи.

По отношение на направените доказателствени искания.

Съдът следва да допусне в полза на ищцата и гласни доказателствени средства – свидетели при режим на водене, с които ще доказа вида и характера на преживените болки и както времевия период, през който ги е търпяла като страдание.

По отношение на искането за допускане на съдебно медицински експертиза, съдът намира искането за допустимо и съотносимо.

По отношение на искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза, съдът намира искането за основателно.

По отношение на направените доказателствени искания на ответника.

По отношение на направеното искане за допускане на гласни доказателства при режим на призоваване, съдът намира че следва да отложи произнасянето си по тях след становище на ищеца относно тяхната допустимост.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците. 

С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОНСТИТУИРА в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ПЛАНЕКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, обл. Варна, р-н Приморски, ул."Димитьр Икономов" № 21, представлявано от Управителя Х.А.Д., ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Триадица", бул."Витоша" № 89 Б, по задължителна застраховка „„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството" , застрахователна полица № 212216031000088/19.05.2016 год., на основание чл.219 от ГПК, на което да се връчи препис от настоящото определение както и препис от отговора на исковата молба ответника, в който е обективирано направеното искане.

на искове.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Предявения иск е за обезщетение, за причинените на ищцата вреди, за които ответника отговаря на причинените вреди от лица на които е възложило работа.

Предвид изразеното от страните становище, направеното оспорване на иска, съдът приема, че не са налице  обстоятелства, които се признават съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.

На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест да докаже със всички допустими доказателствени средства,: че са му причинени вреди, техния размер, че тези вредите да са причинени от лице, на което ответника, като отговорен по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, претендираната вреда е причинена при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и е извършена виновно от конкретните изпълнители. Ответникът е възложител на работа на и към датата на увреждането на прекият причинител на вреди Любомир Тодоров Митев.

На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи всички направени възражение, право-изключващи и право-погасяващи факти и твърдения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:

ДОПУСКА като писмени доказателства приложените исковата молба и отговора, като по тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след становище изразено от ищцата, по отношение на писмените доказателства приложени към отговора на исковата молба.

ДОПУСКА в полза на ищцата и гласни доказателствени средства разпит на двама свидетели при режим на водене, с които ще доказа вида а характера на преживените болки и както времевия период, през който ги е търпяла като страдание.

ОТЛАГА произнасянето си направените от ответника доказателствени искания за допускане на гласни доказателства, след становище на ищцата относно тяхната допустимост съотносимост и необходимост.

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗГОТВИ СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, он вещото лице, със висше медицинско образувание, което след като извърши личен преглед и се запознае с наличната медицинска документация и материалите по делото, да даде заключение:

Какви са телесните увреждания на ищеца Г.Н.О.? Какъв е бил необходимия проведен и последващ курс на лечение? Приключил ли е оздравителния процес?

Определя депозит в размер на 150 лева вносими от ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото определение.

Съдът ще определи вещото лице в закрито съдебно заседание след внасяне на депозита.

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗГОТВИ СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА от       вещо лице, със висше образувание, по списъка на съда, след като се запознаване с материалите по делото и преглед на ищеца при необходимост, да отговори на следните въпроси:

 Какво е към момента на провежданата експертиза емоционалното състояние на ищеца? Как се е отразило върху психичното му състояние настъпилата на 16.08.2016г. трудова злополука? Налице ли са данни за нанесена, вследствие на злополуката психична травма на ищеца?

Определя депозит в размер на 150 лева вносими от ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото определение.

Съдът ще определи вещото лице в закрито съдебно заседание след внасяне на депозита.

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗГОТВИ съдебно-счетоводна експертиза, от вещо лице, със висше образувание по списъка на съда, което след като се запознае с материалите по делото и извърши справка в счетоводството на работодателя на ищеца и в НОИ, да даде заключение:

Каква е разликата между полученото от ищеца парично обезщетение за периода 16.08.2016 год. до 10.08.2017 год. и трудовото възнаграждение, което би следвало да получи за този период, ако не е бил в отпуск по болест?

Определя депозит в размер на 80 лева вносими от ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото определение.

Съдът ще определи вещото лице в закрито съдебно заседание след внасяне на депозита.

НАСРОЧВА производството по делото за 25.09.2019 год. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията

РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.

За предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: