Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 01.02.2024
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора Цветомир
Папурков, като разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 87/2023 г. по
описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 70 от 18.04.2023 г., постановено по а.н.д. № 670/2022 г. по описа на Ловешки районен
съд, първи състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11-2200068/11.08.2022
г. на инж.П.М.Н. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч, с което е наложено на „ХЕС
2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Хлевене, област
Ловеч, ул.„Стойчова“ № 5, представлявано от управителя Б.Д.Ч., административно
наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ -
имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение по чл.11, ал.1 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 670/2022 г. по описа на РС
Ловеч – инж.П.Н. – Директор на ДИТ Ловеч, чрез юрисконсулт А.Д..
В
касационната жалба са наведени доводи, че районният съд неправилно е приложил
материалния закон, нарушил е процесуалните правила, в следствие на което е
достигнал до необоснован извод за неправилност и незаконосъобразност на НП и го
е отменил. Касационният жалбоподател сочи, че районният съд е постановил решението си без да е
направен задълбочен анализ на всички доказателства по делото, като безкритично
е възприел защитната теза на жалбоподателя и неправилно е тълкувал гласните
доказателства по делото. Сочи, че завареното в обекта лице е било допуснато неправомерно
там, нямал е основателна причина да е там, не е бил нито клиент, нито работник
или служител в дружеството. Акцентира и на обстоятелството, че лицето Д.С. е
бил заварен да извършва конкретна дейност на територията на обекта, без да има
право за това. Изтъква, че е заварен под навеса в обекта да пренася резервни
части от автомобили, поради което не просто е присъствал неправомерно на
територията на обекта, но и е изпълнявал неправомерно работа, свързана с
предмета на дейност на дружеството. В заключение, моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на РС и да потвърди оспореното НП като
правилно и законосъобразно.
Депозиран е писмен отговор от
касационния ответник „ХЕС 2014“ ЕООД, чрез управителя Б.Ч., в който оспорва касационната
жалба, като неоснователна и моли атакуваното решение на въззивния съд да бъде
потвърдено, като законосъобразно и правилно. Изтъква, че от ДИТ по никакъв
начин не са поискали да индивидуализира имота, който стопанисва, нито по място,
нито по документи. Твърди, че същият е ограден и достъпа на външни лица е
ограничен и проверяващите са възприели фактическа обстановка, която няма нищо
общо с действителната. Сочи, че проверяващите не са взели предвид вписаното от
него възражение в АУАН и че няма никакви права върху имота, където се е намирал
свидетеля С.. Изтъква, че наказващият оран не е проверил фактите, не е
установил кой имот ползва представляваното от него дружество и е издал НП,
основавайки се на неправилно възприемане на фактите. Сочи и конкретни данни в
тази насока. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
като неоснователна и необоснована касационната жалба и да потвърди изцяло
обжалваното решение. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт А.Д.,
който пледира касационната жалба да бъде уважена по съображенията изложени в
нея, като се отмени решението на районния съд, а наказателното постановление се
потвърди, като правилно и законосъобразно. Счита, че първоинстанционното
решение е постановено в несъответствие със събраните по случая доказателства.
Акцентира, че това което твърдят е, че лицето Д.С. е допуснат на територията на
обекта на дружеството неправомерно, без да има основателна причина да е там,
тъй като не е бил нито клиент, нито работник.Изтъква, че лицето е заварено да
извършва конкретна дейност, свързана с пренасянето на авточасти. Претендира да
им бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение от по 80 лева за настоящата и
за въззивната инстанция. Оспорва претенцията на ответника за разноски, като
сочи, че доказателства за направени такива не са представени.
Ответната
страна, редовно призована, се представляват от управителя на „ХЕС 2014“ ЕООД Б.Ч..
Същият оспорва
жалбата като неоснователна с искане съдът да потвърди решението на РС Ловеч.
Твърди, че имотът, който дружеството ползва е съседен на този, в който е
установен Д.С. и че този имот никога не е бил негов или на управляваното от
него дружество, а е собственост на дъщеря му, която е пълнолетна. Изтъква, че
това, че там е имало части, то същите са на мъжа, с който тя живее. Сочи, че
няма нищо общо с този обект.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира за решение, с което да се потвърди
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение, първи
състав на Ловешки районен съд е отменил Наказателно постановление № 11-2200068/11.08.2022
г. на инж.П.М.Н. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч, с което
е наложено на „ХЕС 2014“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Хлевене,
област Ловеч, ул.„Стойчова“ № 5, представлявано от управителя Б.Д.Ч.,
административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2
от КТ - имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение по чл.11, ал.1
от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е била ангажирана предвид установеното от
контролните органи на ДИТ Ловеч, при извършената на 14.04.2022
г. съвместна проверка от тях и служители на НАП
и РУ на МВР Ловеч, на обект – „Авточасти втора употреба“, намиращо се в
с.Хлевене, област Ловеч, ул.„Стойчова“ № 5, стопанисвано от „ХЕС 2014“ ЕООД. За
резултатите от проверката бил съставен протокол за оглед от 14.04.2022 г. /л.14
от делото на РС Ловеч/. Като част от констатираното при проверката в протокола
било отразено, че в обекта са заварени да работят лицата П.Х.Х. и Д.Т. С., като
за последния било посочено, че е заварен под навеса в автоморгата да пренася
части от автомобил – броня и че е облечен в работен гащеризон и обувки.
Отбелязано е също и че пред двора на обекта, пред вратата на работилницата е
паркиран автомобила на Д.С., от който той извадил личните си документи, с които
се легитимирал. Д.С. попълнил и подписал декларация във връзка със спазване
изискванията на трудовото и осигурително законодателство /л.15 от делото на
РС/, в която посочил, че е безработен и помага на комшията Б..
На 15.04.2022 г. в
офиса на ДИТ Ловеч била извършена проверка на представената от „ХЕС 2014“ ЕООД
документация по спазване на трудовото законодателство и било констатирано, че Д.Т.
С. не е работник в дружеството.
Въз основа на тези
обстоятелства служителите на ДИТ стигнали до извода, че С. е външно лице и в
деня на проверката – 14.04.2022 г. не е следвало да се намира на територията на
експлоатирания от дружеството обект и на 14.07.2022 г. П.Н.Н. - гл.инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч съставила на „ХЕС 2014“ ЕООД, в
присъствието на управителя Б.Ч. АУАН № 11-2200068/14.07.2022 година. В
обстоятелствената част на акта са изложени гореописаните обстоятелства,
установени по време на проверката на 14.04.2022 г. на място в обекта и
документалната такава от 15.04.2022 г. и актосъставителят е формулирал
административнонаказателно обвинение срещу дружеството за това, че в качеството
си на работодател е извършило нарушение на правилата осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, като на 14.04.2022 г. не е предприело
мерки за ограничаването на достъпа на външни лица на територията на
експлоатирания от дружеството обект „Авточасти втора употреба“ в с.Хлевене,
община Ловеч, ул.„Стойчова“ № 5. Актосъставителката Н. квалифицирала това като
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
След съставянето на
АУАН, на управителя на дружеството бил връчен препис от същия, който го подписал,
като в графата „възражения по акта" отбелязал, че лицето Д.С. не работи и
не получава възнаграждение от „ХЕС 2014“ ЕООД, а по време на проверката се е
намирал в съседен имот, за който той като управител не носи отговорност и на
който не е собственик.
На 11.08.2022 г., въз
основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 11-2200068.
За да отмени
обжалваното наказателно постановление решаващият състав при РС Ловеч е приел,
че не е установено
и доказано извършването от страна на жалбоподателя от обективна страна на съставомерно
деяние и което деяние може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.11, ал.1
от Наредба № 7 от 23.09.1999 година. Районният съд е приел, че описаното в
обжалваното НП деяние се изразява в допускане на външно лице на територията на
обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател, но това обстоятелство не се
свързва с неизпълнение на задължението на работодателя по чл.11, ал.1 от
Наредбата, доколкото правилото в текста не съдържа забрана въобще за достъп на
външни лица на територията на обекта, а поставя изискване работодателят да
ограничи достъпа на такива лица, чрез въвеждането на съответните правила,
регламентиращи реда и условията за това. Съставът при районния съд подробно е
развил аргументи относно факта, че само по себе си присъствието на лицето Д.С.
в обекта на дружеството не сочи за неизпълнение на нормативно установеното
задължение на работодателя да предприеме мерки за ограничаване достъпа на
външни лица. Отбелязано е в мотивите на оспореното решение, че както в АУАН,
така и в НП не е отразено конкретно какви биха били необходимите, достатъчни
или адекватни мероприятия за осъществяване изискванията на чл.11, ал.1 от
Наредбата, с оглед спецификите на предприятието и които не са били осъществени.
Районният съд е приел за установен и факта, че лицето С. е пребивавал на
територията на обекта със знанието на работодателя, тъй като именно управителят
на дружеството е поискал разпита му като свидетел в хода на съдебното следствие,
като по този начин е стигнал до извода, че С. е пребивавал правомерно в обекта.
Във връзка с така
изложените съображения въззивният съд е приел, че „ХЕС 2014“ ЕОД – с.Хлевене не
следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушение на разпоредбата
на чл.11, ал.1 от Наредба
№ 7 от 23.09.1999 г., тъй като събраните по случая доказателства и установените
въз основа на тях факти и обстоятелства не навеждат на извод за осъществено от
дружеството съставомерно от обективна страна нарушение на посочената норма от
наредбата.
Приетата от районния съд
фактическа обстановка, подробно изложена и в мотивите на оспореното решение,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящия касационен състав.
Правилно от събраните писмени
и гласни доказателства първоинстанционният съд е установил, че не е
извършено от дружеството-жалбоподател (в настоящото производство касационен
ответник) нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г., която задължава работодателя, който експлоатира обект с
характеристиките на предприятие, да огради територията му или предприеме други
мерки за ограничаване на достъпа на външни лица.
Ясно във вменената като
нарушена норма е посочено, че целта на мероприятията е да се ограничи достъпа на външни лица, а не
той въобще да бъде забранен. В тази връзка, макар и да не е установено по
безспорен начин, че лицето Д.С. се е намирал именно в обект стопанисван от
дружеството, а не в съседен на него имот (в какъвто смисъл управителя на
дружеството е навел писмено възражение още при съставянето на АУАН), предвид и
липсата на точна индивидуализация на обекта в обжалваното НП, то липсват и
доказателства, че С. се е намирал неправомерно в обекта, т.е. че присъствието
му там е в следствие на непредприети мерки за ограничаване достъпа на външни
лица. Още по-малко, в издаденото НП са посочени конкретни мерки, неизпълнението
на които са довели до присъствието на външно лице. Ето защо, настоящият състав
изцяло споделя изводите до които е достигнал и въззивния съд, че изложената в
НП фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение обуславящо
съставомерно от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1 от
Наредба № 7/1999 година. Присъствието на външно лице в предприятието на
работодателя дори не е изискуем съставомерен елемент от нарушението. Наличието
на нарушение по този текст от Наредба № 7/1999 г. може да е налице и без в
обекта да е установено присъствието на външно лице, стига обективно да е
установено липсата на ограждение на предприятието или необходима мярка, която
да препятства такова присъствие.
Извън така споделените
аргументи на въззивния съд, довели до отмяна на обжалваното НП, поради
недоказаност да е бил осъществен състава на нарушението по чл.11, ал.1 от
Наредбата, настоящият съдебен състав, обсъждайки състава на вмененото нарушение
по този текст намира, че процесното НП е издадено и при допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното
лице.
Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН определят съдържането на АУАН и НП. Като
задължителен реквизит, в тези норми се изисква
посочване в обстоятелствената част на двата акта, на описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Това изискване ще бъде изпълнено
само тогава, когато са посочени всички съставомерни признаци на вмененото
нарушение и те са максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства в
съответствие с установеното по преписката към този момент. Необходимо е НП да
съдържа фактическо описание на конкретното проявление на деянието в обективната
действителност - обстановката, при която е било извършено, начинът и средствата
за осъществяването му, конкретно настъпилите общественоопасни последици и др.
Няма значение дали тези обстоятелства ще бъдат коментирани извън
съответстващите им юридически признаци на нарушението, или едновременно с тях.
Важно е да се осигури възможност на страните и контролиращата съдебна инстанция
да установят механизма на формиране на правните изводи на наказващия орган.
Спазването на посочените изисквания служи за очертаване кръга на релевантните
факти, за преценка относно правилността на правната квалификация на
нарушението, както и гарантира възможността на нарушителя да разбере
фактическите и правни рамки на административното обвинение, респ. упражняване
на правото му на защита в производството в пълен обем. Нарушаването им пък е
пречка за съда да провери волята на административнонаказващия орган и прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законност и правилност на
издаденото наказателно постановление, доколкото в съдебната фаза на
производството следва да бъде установено съответствието на твърденията,
обективирани в НП, с обективната действителност и доказателствената съвкупност.
Липсата на пълно описание на нарушението, както и на всички обстоятелства, при
които е извършено, така както е посочено в разпоредбите на чл.42, т.4, респективно чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, представлява
съществен порок на НП и е абсолютна предпоставка за отмяната му. В тази връзка, както се посочи и
по-горе в изложението, присъствието в обекта на външно лице (каквито единствено
обстоятелства са отразени в АУАН и НП), дори и да е без знанието и съгласието
на работодателя стопанисващ предприятието не е достатъчно да се приеме, че е
налице осъществен състав на нарушение по чл.11, ал.1 от Наредбата, при
положение, че липсва посочване в какво се изразяват действията или
бездействията на работодателя да осигури съответните мерки, които да
препятстват такова присъствие.
Изводите направени от въззивния съд в оспореното
решение са правилни, законосъобразни и в
съответствие с установените по случая факти и обстоятелства. Оспореното решение
е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
С оглед гореизложеното, настоящият касационен
състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение
на РС Ловеч е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния
закон. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по
смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от
касационният ответник, заявено в отговора му по касационната жалба, то предвид изхода на спора, по силата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН такива се дължат. Липсват обаче доказателства разноски да
са сторени от касационния ответник, както в настоящето, така и във въззивното
производство, поради което претенцията му за присъждане на съдебно-деловодни
разноски следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 18.04.2023 г., постановено по а.н.д.№ 670/2022 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Оставя без уважение искането на „ХЕС 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.Хлевене, област Ловеч, ул.„Стойчова“ № 5, представлявано от
управителя Б.Д.Ч., за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, като неоснователно.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.