Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 97

 

гр. София, 05.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито  заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 10 по описа за 2018 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

            НАП е предявила срещу „Б. Д. В. С.“ ЕООД, Б.Б. – Ф., А.Ф. и „Ф.“ ЕООД кумулативно обективно и субективно съединени искове за обявяване за недействителни по отношение на държавата на описани в исковата молба договори за покупко-продажба на недвижим имот, сключени с намерение да се увреди публичния взискател и във вреда на публичния взискател, по които страна е свързано с длъжника лице. Твърди се в исковата молба, че по отношение на първия ответник има установени публични задължения с влезли в сила ревизионни актове, издадени в ревизионни производства, подробно индивидуализирани в исковата молба. След връчването на ревизионните актове „Б. Д. В. С.“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала Б.Б. - Ф., продало свой недвижим имот, подробно описан в исковата молба, на Б.Б. – Ф., а впоследствие Б.Б. - Ф. и съпругът й А.Ф. продали имота на „Ф.“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала А.Ф.. Ищецът иска обявяване на недействителността по отношение на държавата на двете сделки, като твърди, че е налице намерение за увреждане у продавача по сделките, твърди още, че ответниците са свързани лица, тъй като купувач по първата сделка е Б.Б. - Ф. – управител и едноличен собственик на капитала на продавача по сделката - „Б. Д.В. С.“ ЕООД, а по втората сделка продавачи са Б.Б. – Ф. и съпругът А.Ф., а купувач е „Ф.“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала А.Ф.. В уточняващата молба от 28.11.2018 г. ищецът уточнява, че атакуваните сделки са сключени след връчването на заповедите за възлагане на ревизия и в резултат на ревизиите са установени публични задължения с влезли в сила ревизионни актове.   

Исковете са с правно основание чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК /позоваването от ищеца и на т. 2 в уточняващата молба, депозирана на 28.11.2018 г., съдът не разглежда като отделни искове, доколкото правната квалификация на иска е задължение на съда, същевременно не са изложени никакви фактически твърдения – нито в исковата молба, нито в уточняващата такава, въз основа на които да се направи извод, че са предявени и искове с това правно основание, поради което съдът приема, че е допусната техническа грешка от процесуалния представител на страната с оглед прецизираната правна квалификация на исковете, дадена от съда, а именно чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК/.      

Ответниците А.Ф. и „Ф.“ ЕООД не са подали отговори на исковата молба, ответниците Б.Б. – Ф. и „Б. Д. В. С.“ ЕООД са подали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете и излагат аналогични твърдения, че не е налице увреждане на държавата, тъй като към датата на сключване на първата сделка имотът, предмет на двата договора, е бил ипотекиран в полза на „У.Б.“ АД, при което в случай на насочване на принудително изпълнение върху имота ипотекарният кредитор би бил удовлетворен преди държавата и останалите кредитори на „Б.Д. В. С.“ ЕООД, а стойността на имота е по-малка или равна на задължението към ипотекарния кредитор. Ответникът Б.Б. – Ф. твърди още, че срещу имота продавачът по първата сделка получил паричен еквивалент, при което не е намалил имуществото си и съответно не е увредил ищеца, също така, че значителна част /неконкретизирана/ от задълженията към държавата са платени. Двамата ответници твърдят още, че не е налице намерение за увреждане, тъй като „Б. Д. В. С.“ ЕООД е започнало да изпитва трудности и е било принудено да преустанови дейността си, като представляващият дружеството е действал в интерес на дружеството и продажбите били сключени с цел получаване от дружеството на паричната сума, представляваща продажната цена на имота, и съответно удовлетворяване на кредиторите, сред които бил предпочетен кредитора „Уникредит Булбанк“ АД поради това, че при неплащане на задължението към него той би се удовлетворил принудително именно от имота, предмет на договорите. Ответникът „Б. Д. В. С.“ ЕООД твърди още, че купувачът по втората сделка е добросъвестно лице.   

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна: 

            По исковете за обявяване за недействителен по отношение на държавата на първия договор, с който „Б. Д. В. С.“ ЕООД е продало имота на Б.Б.-Ф.:   

Обективно съединените искове, предявени срещу ответника „Ф.“ ЕООД досежно този договор, следва да бъдат отхвърлени, тъй като дружеството не е страна по договора, съответно въобще не е предмет на преценка налице ли са предпоставките на чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК за уважаване на такива искове /следва в тази връзка да се отбележи, че макар ищецът да не навежда конкретното фактическо твърдение, че „Ф.“ ЕООД е страна по първия договор, което обуславя правния интерес от предявяване на искове срещу него досежно този договор, предвид петитума на исковата молба, изложеното в уточняващата молба, депозирана във връзка с дадени от съда указания, и съгласно уточнението, направено от ищеца в о. с. з. на 20.12.2018 г., че предпоставките и на двата иска по чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК са налице по отношение и на двете сделки, съдът приема, че тези искове са допустими, доколкото преценката относно допустимостта на иска се прави от съда въз основа на фактическите твърдения на ищеца, а преценка, касаеща основателността на иска, е дали сочените предпоставки действително са налице/.

По отношение на останалите ответници исковете са основателни и следва да бъдат уважени по следните съображения:

Надлежни ответници по тези искове са  длъжникът /с публично задължение към държавата/ и третото лице, с което той е договарял. В случая се установи от доказателствата по делото /ревизионни актове, решение на директора на дирекция „ОДОП“ - София и съдебни решения/, че по отношение на „Б. Д. В. С.“ ЕООД има установени публични задължения по ревизионен акт от 31.01.2012 г. /влязъл в сила на 29.09.2015 г./ в размер на 115849.39 лв. и по ревизионен акт от 29.05.2013 г. /влязъл в сила към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 15.01.2018 г./ в размер на 13020.23 лв. /за да направи горните  изводи съдът приема следното: по делото не са представени заверени преписи от съдебните актове, с които са приключили производствата по съдебното обжалване на ревизионните актове, с отбелязване на датите на влизането им в сила, но не се спори в тази насока; същевременно решението на ВАС, с което е приключило производството по съдебното обжалване на първия РА, е окончателно, съответно РА е влязъл в сила на датата на постановяване на решението – 29.09.2015 г., а определението на ВАС, с което е приключило производството по съдебното обжалване на втория РА, подлежи на обжалване и няма данни по делото кога е изтекъл срокът за обжалването му, но предвид датата на постановяване на това определение – 20.01.2016  г., и липсата на твърдения за обжалване на същото, се налага извод, че към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 15.01.2018 г., вторият РА също е влязъл в сила; следва да се има предвид, че горните изводи на съда не се променят от факта, че в отговора на исковата молба ответницата Б.Б. - Ф. е изложила общо формулираното твърдение, че ревизионните актове са обжалвани и не са влезли в сила, тъй като, от една страна това твърдение не е конкретизирано – не се твърди, че към релевантния момент - датата на подаване на исковата молба, ревизионните актове не са влезли в сила, а от друга страна в хода на делото това твърдение не се поддържа, при което съдът приема, че фактът относно влизането в сила на двата ревизионни акта към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело не е спорен/.

Установи се също по делото, че атакуваният първи договор е сключен след връчването на заповедите за възлагане на ревизии, в резултат на които са установени публичните задължения /заповедите са връчени, както следва: първата заповед е връчена на 10.08.2011 г.; втората заповед е връчена по електронен път на  07.12.2012 г., като впоследствие е изменена с две заповеди, връчени също по електронен път, съответно на 21.02.2013 г. и на 12.03.2013 г.; договорът е сключен на 28.07.2014 г./. Лицето, с което „Б. Д. В. С.“ ЕООД е договаряло, е Б.Б. - Ф., която към момента на сключване на договора е била в брак с А.Ф. /видно от представеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруга и деца/, съответно двамата съпрузи са придобили имота в режим на СИО и са задължителни необходими другари по исковете.

Останалите предпоставки /освен горепосочените общи такава/ също са налице:   

Налице е намерение да се увредят публичните взискатели, сделката е във вреда на публичните взискатели и страна по нея е свързано с длъжника лице.

Увреждането е налице, тъй като длъжникът се е разпоредил с имота си, с което е намалил имуществото си, служещо за общо обезпечение на кредиторите, същевременно не е доказал, че разполага с достатъчно друго имущество, от което кредиторът – настоящ ищец, би могъл да се удовлетвори. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно изложеното от ответницата Б.Б. - Ф., че не е налице намаляване на имуществото на длъжника, тъй като срещу правото на собственост върху имота длъжникът е получил паричен еквивалент. От доказателствата по делото /заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, което съдът ще обсъди по-долу/ се установява, че цената по договора е много по-малка от пазарната цена на имота, освен това е уговорено, че тази цена ще бъде платена до 2024 г., като не е уточнено по какъв начин ще се извърши това плащане – на части /със съответни падежи/ или еднократно, същевременно по делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено плащане на уговорената цена - изцяло или поне частично. От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна и оценителна експертиза се установява, че имотът, предмет на атакувания първи договор, към датата на сключване на този договор е с пазарна цена 466200 лв., а задължението на „Б.Д. В. С.“ ЕООД към кредитора му „У. Б.“ АД,  в полза на който имотът е бил ипотекиран, е било в размер на 149183.52 евро /291777.54 лв./ към същата дата. Т. е. от цената на имота дори в случай на изнасянето му на публична продан ипотекарният кредитор би се удовлетворил изцяло и би останала сумата от 174422.46 лв., която е по-голяма от сумата, необходима за удовлетворяване на вземането на държавата /в общ размер от 128869.62 лв./. Гореизложеното налага безспорния извод, че държавата е реално увреден кредитор от сключения договор.

Налице е и намерение за увреждане /като тук е основателно изложеното от ищеца, че релевантно е намерението за увреждане само у длъжника, не и у лицето, с което той е договарял, за което ищецът се е позовал и на съдебна практика/, тъй като договорът е сключен след връчване на заповедите за възлагане на ревизия /след връчване дори и на ревизионните актове - първият е връчен на 21.02.2012 г., вторият - на 24.06.2013 г./, като длъжникът се е разпоредил със свое имуществено право, с което разпореждане е увредил интереса на публичните взискатели, намалявайки имуществото си и осуетявайки възможността на публичните взискатели да се удовлетворят от цената на отчуждения имот /за което подробно са изложени съображения по-горе/. Длъжникът се е разпоредил с имота си като единствената му цел е била увреждане на публичните взискатели, тъй като не само е намалил значително имуществото си /договаряйки много по-ниска от пазарната цена на имота/ и осуетявайки насочването на принудителното изпълнение върху имота, но дори уговорената по-ниска цена не е платена към момента на сключване на договора, а е уговорено много по-късно плащане /за което също са изложени подробни съображения по-горе/, същевременно длъжникът е договарял и със  свързано лице – управителя на дружеството. Освен това не се твърди, нито се установява длъжникът да е погасил – дори частично, публичните си задължения /било с евентуално получената по договора цена, било с друго имущество/, напротив, твърди се, че е предпочел кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, което твърдение само по себе си също налага извод за наличие на намерение за увреждане на кредитора НАП. Твърденията на ответника „Б.Д. В. С.“ ЕООД, че ответницата Б.Б. - Ф., след като е купила имота, е започнала да погасява вноски по кредита, встъпила е в дълга на дружеството и е предоставила залог на парични средства, а дружеството е имало затруднения и това е наложило продажбата на имота с цел получаване на парична сума останаха недоказани, но дори да бяха доказани, те не само не променят горния извод, а дори напротив - въз основа на тях се прави извод, че длъжникът не е имал намерение да увреди ипотекарния си кредитор, но е имал намерение да увреди кредитора НАП.  

Страна по договора е и свързано с длъжника лице по смисъла на & 1, т. 3, б. „г“ ДР на ТЗ.

Доводите на ответниците за липса на правен интерес от предявяване на исковете досежно първия договор и срещу ответниците – страни по този договор, по отношение на които са налице предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК    /тъй като нямало да може да се проведе успешно принудително изпълнение по отношение на имота с оглед твърдението за придобиването му от трети добросъвестни лица/ са неоснователни, тъй като в случай на успешно провеждане на исковете по чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК досежно първия договор ищецът разполага с възможността да защити правата си, предявявайки и искове по чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД /каквито искове не са предявени в настоящото производство, но те биха били обусловени от изхода по исковете, предмет на настоящото дело, и няма пречка да бъдат предявени в отделно исково производство/ и съответно в зависимост от изхода по тези искове /в производството по които ще е предмет на  преценка дали третите лица са били добросъвестни или не/ ще стане ясно ще може ли да се проведе принудително изпълнение по отношение на имота или не.

Твърдението на ответницата Б.Б. – Ф., че значителна част /неконкретизирана/ от задълженията към държавата са платени остана недоказано по делото.

 Останалите доводи на ответниците са ирелевантни.

 По исковете за обявяване за недействителен по отношение на държавата на втория договор, с който Б.Б. - Ф. и А.Ф. са продали имота на „Ф.“ ЕООД:

Обективно съединените искове, предявени срещу ответника „Б.Д. В. С.“ ЕООД досежно този договор, следва да бъдат отхвърлени, тъй като дружеството не е страна по договора, съответно въобще не е предмет на преценка налице ли са предпоставките на чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК за уважаване на такива искове /следва в тази връзка и тук да се отбележи, че макар ищецът да не навежда конкретното фактическо твърдение, че „Б. Д. В. С.“ ЕООД е страна по първия договор, което обуславя правния интерес от предявяване на искове срещу него досежно този договор, предвид петитума на исковата молба, изложеното в уточняващата молба, депозирана във връзка с дадени от съда указания, и съгласно уточнението, направено от ищеца в о. с. з. на 20.12.2018 г., че предпоставките и на двата иска по чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК са налице по отношение и на двете сделки, съдът приема, че тези искове са допустими, доколкото преценката относно допустимостта на иска се прави от съда въз основа на фактическите твърдения на ищеца, а преценка, касаеща основателността на иска е дали сочените предпоставки действително са налице/.

По отношение на останалите ответници исковете следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:

Успешното провеждане на избраната от ищеца искова защита е предпоставено от предявяване на исковете срещу надлежни ответници – длъжникът /с установено публично задължение към държавата/ и третото лице, с което той е договарял. В случая ответниците Б.Б. - Ф., А.Ф. и „Ф.“ ЕООД не са длъжници на държавата – по отношение на тях няма установени публични задължения, съответно не е налице първата /обща/ предпоставка на чл. 216, ал. 1 ДОПК за уважаване на тези искове. При липса на тази първа /обща/ предпоставка на закона, обуславяща основателността на исковете, не следва да се обсъжда липсата или наличието на останалите /специални  - по т. 4 и т. 6 на ал. 1, чл. 216 ДОПК/ предпоставки /следва да се има предвид, че макар ищецът да не навежда конкретното фактическо твърдение, че ответниците Б.Б. - Ф., А.Ф. и „Ф.“ ЕООД са длъжници с установени публични задължения, предвид изложеното в исковата молба и петитума й, изложеното в уточняващата молба, депозирана във връзка с дадени от съда указания, и съгласно уточнението, направено от ищеца в о. с. з. на 20.12.2018 г., че предпоставките и на двата иска по чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК са налице по отношение и на двете сделки, съдът приема, че исковете срещу тези ответници досежно втория договор са допустими, доколкото преценката относно допустимостта на иска се прави от съда въз основа на фактическите твърдения на ищеца, а преценка, касаеща основателността на иска е дали сочените предпоставки действително са налице/.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните  за присъждане на разноски:

Ищецът е направил разноски за производството по делото в размер на 350 лв. за възнаграждение на вещо лице, но не претендира същите /доколкото искане за присъждане на разноски е направено за първи път в последното заседание по делото, в което се претендира само юрисконсултско възнаграждение/. Направено е искане за присъждане на две юрисконсултски възнаграждения в минимален размер. Съдът намира, че на ищеца следва да се присъди юридсконсултско възнаграждение за един юрисконсулт и доколкото се претендира такова в минимален размер, следва да се присъди именно възнаграждение в минимален размер, който минимален размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 37 ЗПП, на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ би бил 100 лв. при уважаване на исковете изцяло. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ищеца възнаграждение в размер на 50 лв.

Ответниците А.Ф. и „Ф.“ ЕООД не са направили надлежни искания за присъждане на разноски /поради което съдът не обсъжда представените доказателства за платено от ответника А.Ф. адвокатско възнаграждение/. Ответникът „Б.Д. В. С.“ ЕООД е поискал присъждане на разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират разноски в размер на 350 лв. за възнаграждение на вещо лице и в размер на 10800 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Разноските за вещо лице са реално направени от този ответник, видно от доказателствата по делото за това, съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят такива в размер на 175 лв., но за платеното адвокатско възнаграждение от този ответник не са представени доказателства, поради което разноски за това не следва да му се присъждат. Ответницата Б.Б. - Ф. е направила искане за присъждане на разноски, като съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото е направила разноски в размер на 350 лв. за възнаграждение на вещо лице и в размер на 3600 лв. за възнаграждение на адвокат. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да й се присъдят разноски в размер на 175 лв. за възнаграждение на вещо лице и в размер на 1800 лв. за възнаграждение на адвокат. 

С оглед изхода на делото ответниците „Б. Д. В. С.“ ЕООД, Б.Б. - Ф. и А.Ф. следва да бъдат осъдени да платят по равно по сметка на съда държавна такса за производството по делото в общ размер от  822.79 лв. съразмерно с уважената част от исковете.     

            Воден от горното, съдът

 

 Р  Е  Ш  И:

 

            ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на държавата по обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК, предявени от Н.А.З.П. представлявана от М.К. - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, срещу „Б.Д. В. С.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.Й.Б. - Ф., Б.Й.Б. - Ф. с ЕГН ********** и А.Ф. с ЕГН ********** договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 199/28.07.2014 г., т. II, рег. № 2035, дело № 364 на нотариус Р. Г. с район на действие съдебния район на РС – С., вписана под № 486 в регистъра на НК, по силата на който „Б. Д. В. С.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.Й.Б. - Ф., е продало на Б.Й.Б. - Ф. с ЕГН ********** следния недвижим имот: масивна сграда, представляваща предприятие за производство на аксесоари за мебели – производствена сграда, състояща се от административна част и производствена част с обща застроена площ от 1247.40 кв. м., изградена на етап груб строеж и построена в поземлен имот с кадастрален № 015063, отреден за производствена, складова и търговска дейност по плана на с. Г., община Б., местност „Н.“, целият с площ от 3600 кв. м., като ОТХВЪРЛЯ исковете срещу „Ф.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя А.Ф..                   

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.З.П. представлявана от М.К. - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК срещу „Б. Д. В. С.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.Й.Б. - Ф., Б.Й.Б. - Ф. с ЕГН **********, А.Ф. с ЕГН ********** и „Ф.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя А.Ф., за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 186/18.12.2015 г., т. IV, рег. № 3891, дело № 732 на нотариус Р. Г. с район на действие съдебния район на РС – Сливница, вписана под № 486 в регистъра на НК, по силата на който Б.Й.Б. – Ф. с ЕГН ********** и А.Ф. с ЕГН ********** са продали на „Ф.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя А.Ф., следния недвижим имот: масивна сграда, представляваща предприятие за производство на аксесоари за мебели – производствена сграда, състояща се от административна част и производствена част с обща застроена площ от 1247.40 кв. м., изградена на етап груб строеж и построена в поземлен имот с кадастрален № 015063, отреден за производствена, складова и търговска дейност по плана на с. Г., община Б., местност „Н.е“, целият с площ от 3600 кв. м.  

ОСЪЖДА „Б. Д. В. С.“ ЕООД с ЕИК ***********, представлявано от управителя Б.Й.Б. - Ф., Б.Й.Б. - Ф. с ЕГН ********** и А.Ф. с ЕГН ********** да платят по равно на Н.А.З.П. представлявана от М.К. - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, общата сума от 50 /петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА Н.А.З.П. представлявана от М.К. - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, да плати на „Б. Д. В. С.“ ЕООД с ЕИК **********, представлявано от управителя Б.Й.Б. - Ф., сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.А.З.П. представлявана от М.К. - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, да плати на Б.Й.Б. - Ф. с ЕГН ********** общата  сума от 1975 /хиляда деветстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 175 лв. и за възнаграждение на един адвокат в размер на 1800 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Б. Д.В. С.“ ЕООД с ЕИК **********, представлявано от управителя Б.Й.Б. - Ф., Б.Й.Б. - Ф. с ЕГН ********** и А.Ф. с ЕГН ********** да платят по равно по сметка на Софийски окръжен съд общата сума от 822.79 лв. /осемстотин двадесет и два лева и седемдест и девет стотинки/, представляваща държавна такса за производството по делото съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

          СЪДИЯ: