Решение по дело №56/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20227190700056
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    66

 

Гр. Разград, 16 юни 2022 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                  

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……  разгледа докладваното от съдията дело № 56 по описа за 2022 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на В. С. В. от гр. Р. против Решение №1012-16-52/1 от 04.03.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ- Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 16221098436 от 01.01.2022 г., издадено от Ръководителя по пенсионно осигуряване. С него е извършено преизчисляване на пенсията на жалбоподателката по реда и при условията на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни, като постановени в противоречие на закона и преследваната от него цел. Развиват се доводи, че неправилно административните органи не са извършили преизчисление на размера на пенсията на основание § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2017 г., 2018 г., и 2019 г., съобразно действащата тогава нормативна уредба. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици.

          Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО,  от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:

          С Разпореждане № 16221098436/01.01.2022 г. е извършено преизчисление на пенсията на В. В. по реда и при условията на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, като е определен размер от 475, 13 лв. на основание чл. 70, ал. 1 от КСО, който е преизчислен съобразно правилото на чл. 100 от КСО за 2016 г., 2020 г. и 2021 г. и е определен окончателен размер от 546,15 лв. В него не са отразени преизчислявания на размера на пенсията за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

Това разпореждане е обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ - Разград по реда на чл.117 от КСО, който със свое  Решение №1012-16-52/1 от 04.03.2022 г. е отхвърлил жалбата. В мотивите си към него е посочил, че през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. преизчислението на пенсиите се е извършвало не по реда на чл. 100 от КСО, а по законодателно установен друг ред за нарастването на трудовите пенсии - чрез преизчисляването им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж, съответно 1,126 % за 2017 г.; 1,169 % за 2018 г. и  1, 2 % за 2019 г. Новата по-висока тежест, предвидена в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО  съдържа в себе си по- ниските коефициенти и се прилага вместо тях за тези години, вкл. при прилагането на фиксираните проценти за 2018 и 2019г. Това е причината в пенсионните разпореждания да няма преизчисляване за посочените три години, но то се съдържа в по-високата тежест от 1,35 на сто, с която в изходната пенсионна формула е заменена тежестта от 1,2 на сто за осигурителния стаж без превръщане. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.  То е постановено и при правилно тълкуване и приложение на относимите законови разпоредби.

Съгласно § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане (ал. 1), като това преизчисляване се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 24 декември 2021 г. включително ( ал. 2).

Между страните няма спор, че пенсионният орган е приложил новият размер на тежест от 1,35 и правилно е определил размера на пенсията съобразно чл. 70, ал. 1 от КСО. Спорът между тях е за приложението на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Както вече беше посочено, според тази разпоредба преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 24 декември 2021 г. включително. В КСО законодателят използва различни термини във връзка с промяна на размера на отпуснатите пенсии- осъвременяване, преизчисляване, индексация и увеличаване. Те имат самостоятелно значение и не са идентични.

С оспореното разпореждане, след преизчисляване на пенсията на жалбоподателката по реда на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, са извършени три осъвременявания (за 2016 г., 2020 г. и 2021 г.), но не са посочени преизчисления за 2017 г., 2018 г и 2019 г. Точно липсата на такива преизчисления се оспорва по делото. За да се прецени основателността на жалбата следва да се извърши анализ на правните норми, въз основа на които са извършени преизчисления на пенсията през тези три години. Безспорно през този период не се е прилагал предвиденият в чл. 100 от КСО ред за осъвременяване на пенсиите ( т. нар. „швейцарско правило“). Липсват данни и за индексация на пенсиите. Тогава е действал друг ред за преизчисляване на пенсиите.

За 2017 г. е било предвидено преизчисление с повишаване на тежестта на година осигурителен стаж на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО от 1,1% на 1,126%. През 2018 г. е предвидено преизчисление на пенсиите чрез повишаване на тежестта на година осигурителен стаж от 1,126% на 1,169% на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО или алтернативно увеличение с 3,8% на размера на пенсията към 31.12.2017 г. на основание действащата тогава редакция на чл. 70, ал. 1 от КСО (по арг. на § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО). През 2019 г. пенсиите са се преизчислявали чрез повишаване на тежестта на година осигурителен стаж от 1,169% на 1,2% на основание § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО или алтернативно са увеличавани с 5,7% на размера на пенсията към 31.12.2018 г. на основание § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО/2018 г., като след сравнение на двата размера, пенсията се определяла в по –високия размер ( по арг. на § 7в, ал. 3 от ПЗР на КСО).

Анализът на цитираните разпоредби води до следните правни изводи:

През 2017 г. пенсиите са преизчислявани на основание § 53, ал. 2  от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.). Разпоредбата е имала следната редакция:

§ 53. (1) От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1, 5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.

(2) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1, 5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение второ.

От своя страна нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, към която препраща цитираната разпоредба на § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО , в тогавашната си редакция е със следното съдържание: „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл.100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.“

С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – 1,126 на сто.

Видно от цитираните разпоредби през 2017 г. пенсиите са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО, като този процент от 1,1% е станал 1,126%. По същата методика е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с оспореното разпореждане, като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35% за всяка година от осигурителния стаж. Налице е така нареченото "поглъщане", тъй като този процент за всяка година осигурителен стаж покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент. Изложеното сочи, че обективно е невъзможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията.

С оглед на това правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на  § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.

За 2018 г. преизчислението на пенсиите също е извършено на основание § 53 от ПЗР на КСО, като нормата е претърпяла промяна и има следната редакция:

§ 53. (1) От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1, 5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.

(2) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение четвърто. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето. Преизчисленият размер се определя, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията.

(3) Когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия размер.

Изменена е и разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО, която към този период има следното съдържание: "Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г. процентът е със стойност 1,1. След тази дата той нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност 1, 5. Процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на базата на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени“.

С чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. е определен процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо от КСО – 1,169.

По съображения, идентични на изложените по-горе относно 2017 г., е обективно неприложимо това преизчисление по реда на § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като се "поглъща" поради определения с  § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж.

През 2018 г. освен преизчисляването на пенсиите по този ред е предвидена и алтернативна възможност. Съгласно  § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО, когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия размер. В случая за 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е определен на 1,169% или налице е увеличение от 3,8 %.  

Съдът намира, че липсва основание за прилагане на посоченото увеличение. Нормата на  § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО предвижда, че след преизчислението по ал. 1 пенсията "се осъвременява, преизчислява и индексира". Определянето на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО също е неприложимо. Тази разпоредба препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, която регламентира как се определя размерът на пенсията по принцип и не попада в обхвата на разпоредбата на  § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисление, нито индексация.

През  2019 г. размерът на пенсиите е променян по реда и при условията на  § 7б и § 7в от ПЗР на КСО, които са със следното съдържание:

§ 7б (1) През 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.

(2) Размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5, 7.

§ 7в (1) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1.

(2) Преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 30 юни 2019 г. включително.

(3) Когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.

Видно от цитираните разпоредби през 2019 г. също не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО. По реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с 5,7 %, а по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО този размер е преизчислен с 1,2% за всяка година осигурителен стаж.

Преизчисляването по реда на § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО се покрива ("поглъща") от преизчислението по  § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, извършено с оспорваното разпореждане, поради определения с последната разпоредба по-висок процент на тежест на всяка година осигурителен стаж, дори и приложен само по отношение на общия стаж без превръщане. Увеличението по § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО не попада в предметния обхват на  § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО поради това, че не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на  § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2017 г. и 2018 г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими, поради поглъщането им от процесното преизчисление по  § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, където е определен по-висок процент, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО не попадат в предметния обхват на разпоредбата на  § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО защото не представляват осъвременяване, преизчисляване или индексация по смисъла на закона.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. В. от гр. Р. против Решение №1012-16-52/1 от 04.03.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ- Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 16221098436 от 01.01.2022 г., издадено от Ръководителя по пенсионно осигуряване.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ : /п/